Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Постъпила е жалбаот длъжника по ИЗП.Д.№*0731 по описа за 2015 година на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11.09.2015 година, с което ЧСИ е определил размера на разноските, дължими за адвокатско възнаграждение и размера на дължимата таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Направено е искане обжалваното постановление да бъде отменено изцяло, или при условията на евентуалност да бъде намалено адвокатското възнаграждение до 200 лв., а таксите до размера на обикновените такси – за образуване на изпълнително дело, за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника и на запорно съобщение. Изложени са доводи и съображения. Претендират се разноски. Постъпило е възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнително дело, чрез процесуалния представител по пълномощие. Заема се становище за неоснователност на подадената жалба. Изложени са доводи и съображения. ЧСИ излага в писмените си обяснения доводи и съображения за неоснователност на жалбата. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата и доводите на страните по изпълнението и на ЧСИ и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на жалбата. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване. Атакуваният акте от категорията действия, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Аргумент чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Относно основателността на жалбата. Жалбата е неоснователна. Атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен. Постановен е при точно прилагане на правните норми, регламентиращи дължимостта на разноските по изпълнението. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Длъжникът излага доводи, които са относими към възражението за недължимост както на разноските за адвокатско възнаграждение, така и на таксата почл.26 от „Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Обосновава недължимостта с поведението на длъжника и кредитора преди образуване на изпълнителното производство. Тези доводи са неоснователни по две причини. Едната са разпоредбите на чл.97, изречение последно, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.95 от ЗЗД. При забава на кредитора, ако такава е налице, длъжникът може да се освободи само, по начина, визиран с посочената правна норма –да внесе дължимата сума в банка по сметка с титуляра-кредитор. Другата е разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК. При плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както разноски за адвокатско възнаграждение, така и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ. С посочената разпоредба се изключва приложението на чл.78, ал.2 от ГПК. Факта, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение също не освобождава длъжника от дължимостта на разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, посочен по-горе, прогласен с разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК. Длъжникътобжалва само разноските за адвокатско възнаграждение, определени по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба №1, с твърдение, че такава такса не се дължи и алтернативно се дължи до определения в наредбата минимум. Изложил е доводи във връзка с двете искания. Настоящият състав счита, че в конкретния казус е дължимо адвокатско възнаграждение в размер на минимума, определен с чл.10, ал.1, т.2 от Наредба №1. Съображенията са следните: С разпоредбата на чл.1 от Наредба №1 е регламентиран начинът, по който се определя размера на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ за съответния вид помощ - по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, като същевременно е определен допустимият най-нисък размер на адвокатско възнаграждение за съответния вид помощ - не може да бъде по-малък от определения в Наредба №1 минимален размерза съответния вид помощ. Органът, издал нормативния акт, е регламентирал за какъв вид помощ какъв е минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Изложеното обосновава извод, че критерий дали се дължи адвокатско възнаграждение е не факта дали е осъществена определен вид правна помощ, а критерият е какво е договорено да бъде извършено като вид правна помощ. Щом има договореност да се окаже определен вид правна помощ, се дължи най-малко минимума, определен с наредбата. Тези изводи се извличат и от факта, че не съществува правна норма, която да овластява съда или съдебния изпълнител да не присъждат изобщо договорено адвокатско възнаграждение, защото не е осъществена договорената правна помощ. С разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът е овластен единствено и само с оглед фактическата и правна сложност на делото да намали дължимия размер на адвокатско възнаграждение до минимума, определен с наредбата, и то при прекомерност на договореното. Правилно е изчислен минималният размер на адвокатско възнаграждение, съобразно с изискванията за начина на пресмятане, предвиден в чл.10, ал.1, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение поради това, че с документите, които са представени, не се доказва взискателят да е платил тези разноски, също са неоснователни. Съображенията са следните: Фактът, че не е доказано кой е заплатил договорените адвокатски възнаграждения, не изключва възникване на отговорността на ответника за разноски. Отговорността е обусловенаот една страна - от крайния изход на делото, и от друга страна - от факта на плащане на възнаграждение на лицето оказало правна помощ. Ирелевантен е факта дали страната лично е внесла сумата или сумата е внесен от трето лице. Достатъчно еда е заплатено на упълномощения адвокат, възнаграждение, и да са представени по делото доказателства за плащането. В настоящия казус посочените изисквания са налице и отговорността за разноски на длъжника е възникнала. Длъжникът обжалва определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с твърдение, че не е дължима. Освен доводите, разгледани по-горе, и останалите доводите за недължимост на таксата по чл.26 от Тарифата, изложени в жалбата, са неоснователни. За този извод съдът е мотивиран от следното: Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от „Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ” за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Таксата по т.26 се дължи за това, че дължимата парична сума е събрана. Тя е възнаграждение за крайния резултат – удовлетворяване на парично притезание, удостоверено с изпълнителния лист. Относно дължимостта е ирелевантен както начинът на плащане - пряко на взискателя или по сметка на ЧСИ, така и дали е платена в срока за доброволно изпълнение или е събрана след него. Това е така, защото законодателят не е визирал нито начинът за събиране на паричната сума, нито кога е изплатена, като юридически факт, за възникване на задължението за заплащате на таксата по чл.26 от Тарифата. Освен това фактът, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от дължимостта на разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК. Такова изключение има само за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение. Аргумент чл.79, ал.3 от ГПК. В този случай такса не се събира. Изключение има и при таксите, които се дължат на ДСИ. Аргумент чл.53, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При плащане в срока за доброволно изпълнение пропорционална такса върху събраната сума не се дължи. Изключение е регламентирано и с правната норма на т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, чието действие е спряно с влязло в сила Определение №10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г. Поради което не е неприложима към настоящия казус. Изложеното обосновава извод: Изключение при събиране на паричните притезания от ЧСИ, действащо към настоящия момент, няма регламентирано. Начисляванетона дължимите разноски, представляващи пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, в поканата за доброволно изпълнение, не е факт, който да изключи дължимостта на таксата. Както се посочи по-горе, фактът на събирането й обосновава нейната дължимост. Дължимата такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ е изчислена правилно, съобразно с изискванията за начина на пресмятане на пропорционалната такса, визиран в чл.26 от ТТРЗЧСИ. Размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се определя на базата на събраната сума. А тя включва освен вземанията, удостоверени с изпълнителния лист, и вземанията, които взискателят е заплатил както за адвокатско възнаграждение, така и за авансово платените такси. Или събраната сума по смисъла на посочената правна норма е цялата сума, която се дължи на взискателяпо изпълнителното производство от длъжника. При съответните аритметични изчисления настоящият състав прави извод, че размерът на таксата е изчислен правилно, при спазване изискванията на т.26, б.”в” от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен, жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание разпоредбата на чл.437, ал.4, изречение второ от ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното и по реда на чл.437 от ГПК във вр. с чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена от С. „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ", със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Г. И.” №2, .2, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11.09.2015 година, постановенопо ИЗП.Д.№*0731 по описа за 2015 година на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, с което ЧСИ е определил размера на разноските, дължими за адвокатско възнаграждение и размера на дължимата таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |