№ 338
гр. С.З., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000444 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. И. Ж. против решение №
452/30.05.2022г., постановено по гр.д. № 5223/2021г. по описа на Районен съд
– С.З., с което е признато за установено по отношение на Т. И. Ж., че дължи
на „Б.Д.” ЕАД сумата от 13567.63 лв. за главница – неизплатено задължение
по договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г., сумата 616.65
лв., представляваща договора лихва за периода 27.03.2020г. до 22.02.2021г.,
сумата 59.45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
27.03.2020г. до 11.03.2021г., както и сумата от 229.89 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 11.03.2021г. до 10.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 315/17.05.2021г. по ч.гр.д. № 2105/2021г., по описа на СтРС,
като е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК в останалата част за сумата над
616.65 лв. до претендираните 698.41 лв., представляваща договорна лихва за
периода 23.02.2021г. до 11.03.2021г., както и за сумата 120 лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит, като неоснователен и
1
недоказан. Въззивната жалба касае решението в частта, с която е признато за
установено дължимостта на подробно описаната в диспозитива на решението
сума, като са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Развити са подробни съображения във връзка с тези доводи за
незаконосъобразност на съдебен акт. Направено е искане да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на „Б.Д.“ АД. Взето е
становище, че жалбата е неоснователна и да се остави без уважение, а
решението на първоинстанционния съд да се потвърди. Изложени са
подробни съображения. Претендират се разноските пред въззивната
инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр с чл. 79 от
3ЗД и чл. 258 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2105/2021 г., по описа на СтРС, на
основание чл. 417 и сл. от ГПК, съдът е издал Заповед за незабавно
изпълнение № 315/17.05.2021г. и изпълнителен лист, като е осъдил ответника
в настоящото производство Т. Ж. да заплати на ищеца „Б.Д.” ЕАД гр. С.,
сумата 13 567.63 лв. – главница за неизпълнено задължение по договор за
кредит за текущо потребление от 18.01.2019г., сумата 698.41 лв. – договорна
лихва от 27.03.2020г. до 11.03.2021г., сумата 59.45 лв. – обезщетение за
забава за периода 27.03.2020 до 11.03.2021г., 229.89 лв. – обезщетение за
забава за периода 11.03.2021г. – 10.05.2021г., 120 лв. – разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2021г.
до изплащане на вземането, както и сумата 343.51 лв. – разноски. В срока по
чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в
чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил
настоящия иск против длъжника – ответник по настоящото дело.
Видно от представения по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2019г., „Б.Д.” АД /ЕАД - към момента на подписването
на договора/гр. С., е предоставила на ответника Т. Ж. кредит, в общ размер на
15 000, със срок на издължаване 120 месеца. Съобразно подробния
2
погасителен план към договора, погасителните вноски по изплащането на
кредита са 120 на брой, като всяка месечна погасителна вноска е в размер на
163.60 лв., с изключение на първата и последната вноска – съотв. в размер на
104.50 лв. и 87.33 лв. В така определения размер на месечните вноски е
включена освен главницата по кредита и дължимата лихва и такса. Договорът
за кредит е обезпечен с договор за поръчителство от 18.01.2019г., подписан
между „Б.Д.“ АД и М.П..
Неразделна част към договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, приложен към договора / в
заповедното производство/. Според чл.18.2 от Общите условия, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Последиците за това настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомяване до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за
кореспонденция.
Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза,
отпуснатият кредит е преведен на 18.01.2019г. по банков път по сметка на
ответника, на която дата всъщност кредитът е усвоен.
С покана – уведомление, представена по делото, адресирана до
длъжника, Банката уведомява за обявената предсрочна изискуемост на
кредита. С разписка за връчване чрез ЧСИ Г.И., с рег.№ 765, с район на
действие СтОС, длъжникът на 22.02.2021г. редовно е получил поканата
уведомление
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във възиивната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите
на СтРС относно настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като
уведомлението е връчено на трето лице, което се е задължило да ги предаде.
Съобщението се връчва лично на лицето, за което е предназначено. Когато
3
съобщението не може да бъде връчено лично на това лице, то може да бъде
връчено и на всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса и
е съгласен да приеме съобщението. Лицето, чрез което става връчването, се
подписва в разписката със задължение да предаде съобщението на лицето, за
което то е предназначено. С получаването на съобщението от другото лице се
смята, че връчването е извършено лично на адресата. Адресатът може да иска
възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да
узнае своевременно за връчването, поради което това възражение е
абсолютно неоснователно.
По отношение на другото възражение във връзка с действащия в този
период мораториум на плащанията по кредитите, съдът намира следната:
Ноторно известно на съда е че в ковид пандемията лице което иска да се
ползва от този мораториум трябва да прояви активност като поиска от
банката да не плаща за определен период главница или лихви по кредита,
съответно тяхното отсрочване, а не обратното.
Въпреки това, видно от приетото от настоящия състав като
доказателство извадка от информационната система на банката, се
установява, че служители на банката, са се свързали с въззивника за уреждане
на задълженията, преди кредита да стане изискуем.
Като допълнение следва да се отбележи, че вещото лице по назначената
ССЕ е установило, че лихви по кредита не са начислявани за този период,
поради което това възражение също е неоснователно.
Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността
на иска съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение. По изложените съображения съдът намира,
че решението му следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото въззивникът следва да понесе сторените от
въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция за юристконсутско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид цената на иска, в размер на 14 555,38 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452/30.05.2022г., постановено по гр.д. №
5223/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА Т. И. Ж., ЕГН **********, от с. С., общ. С.З., ДА ЗАПЛАТИ
на "Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5