Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2019
град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд
Седми касационен състав
на седемнадесети октомври година две хиляди и
деветнадесета
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова
Таня Димитрова
секретар Миглена Петкова
прокурор Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Желязкова
К.Д. №2122 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на ОД на
МВР-Варна, представлявана от ст. комисар Д.П.-директор на ОД на МВР, подадена
чрез ст.ю.к. К.Л.-А.срещу Решение № 1222 от 19.06.2019 г. по НАХД № 806/2019 г.
на Варненски районен съд, с което се
отменя НП № 18 – 0433 – 000135 / 07. 01. 2019 г. на Началник Първо РУ –
ОД – МВР – Варна, с което на Н.К.К., за нарушаване разпоредбата на чл. 98, ал.
2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
В жалбата, депозирана от
процесуалния представител на директора на ОД на МВР Варна, са формулирани касационни
основания- чл. 348, ал., т.1 и 2 от НПК ,
подробно аргументирани. Молбата към съда е за отмяна на решението на
въззивната инстанция и потвърждаване на процесното НП.
В съдебно заседание,
жалбоподателя редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът, редовно
призован не се явява. С писмена молба, процесуалният му представител, оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Представителят на ВОП
изразява мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и
становището на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е
постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за
разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла
на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество
същата се явява основателна.
За да се произнесе по
спора ВРС е намерил от фактическа страна, че на 19. 11. 2018 г. в гр. Варна,
свид. Б.Ж.Г.паркирал л. а. с ДК№ В 59 10 ВР на място, определено за хора с
трайни увреждания. Свид. К.О.Б.- служител при ОД – МВР – Варна, при обход
забелязал паркираното на неразрешено място моторно превозно средство, като
същевременно не установил, същото да е обозначено с карта за паркиране на
такива водачи. Извършил справка относно собственост на моторното превозно
средство, като на собственика – Н.К.К. първоначално бил съставен фиш, а впоследствие,
след възражение АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият
орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на К..
За да отмени оспореното
пред него НП, въззивния съд е приел за безспорно установено, че не наказаното
лице е паркирало автомобила, а св. Г., който е заявил това в съдебно заседание.
При тези доказателства, въззивния съд се е позовал на „самопризнанието“ на Г.и
е приел, че НП е издадено срещу лице, което не е извършило вмененото му
нарушение.
Така
постановеното решение на ВРС е неправилно.
Изводите на въззивния
съд не се споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като не отговарят на
установените по делото факти, както и на законовите разпоредби разписани за
санкциониране на нарушението на чл.98, ал.2 т.4 от ЗДП.
По делото е безспорно
установено, че на 19.11.2018 г. л.а. „Мерцедес“ с ДК № В 5910 ВР е бил паркиран
на място предназначено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д
21. По делото не са представени доказателства, собственика или водача на
автомобила да са лица с трайни увреждания. Не е представена и карта за
паркиране на хора с увреждания. Не се спори, че такава карта не е била
поставена на видно място в автомобила.
От тези доказателства може да се направи обоснован извод, че процесния
автомобил е бил паркиран в нарушение на чл.98, ал.2 т.4 от ЗДП.
Характера на самото
нарушение – паркиране на неразрешено място, предполага, че водача на автомобила
е извън него. Именно поради тази причина законодателя в чл.186, ал.3 от ЗДП е
предвидил възможността. Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство
да може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В изречение второ на същия
законов текст изрично е посочено, че в този случай фишът се издава на
собственика на моторното превозно средство. Именно това е сторил св. Б.,
установявайки нарушението. Съгласно чл.186, ал.2 от ЗДП, след като К. е оспорил
нарушението, фишът е бил анулиран и срещу К. е бил издаден АУАН.
Следва да се отбележи,
че нито във възражението срещу издадения фиш, нито във „възражението“ срещу
АУАН К. е твърдял, че не той, а някой друг водач е извършил нарушението със
собствения му автомобил.
В тази връзка съдът
намира за необходимо да отбележи, че не споделя възражението на ответника по
касация, изложено в отговора срещу касационната жалба, че К. не е бил длъжен,
нито в хода на административното производство, нито във въззивната жалба да
посочва твърденията и доказателствата си. Напротив, в чл.60, ал.1 изр.последно
от ЗАНН е посочено, че в „Жалбата се посочват всички доказателства, на които
жалбоподателят се позовава“. Именно подобно неправомерно бездействие и опит за
шиканиране на производството е санкционирано с разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДП, където е посочено, че „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“
Подведена под фактите по
настоящият казус, цитираната законова разпоредба означава, че след като нито
във възражението си срещу фиша, нито във възраженията си срещу АУАН К. е
посочил други лице /в случая св.Г./ да е извършил нарушението, то законовата
презумпция е, че именно собственика на автомобила следва да отговаря за
констатираното нарушение. Извършеното от св. Г.„самопризнание“, едва в хода на
въззивното производство не може да доведе до отпадане на отговорността на К.,
ангажирана по съответния законов ред, още повече, че в тази фаза на
производството липсва процесуална възможност за съда да върне делото, за да
може Г.да бъде наказан, нито пък сам съда може да наложи наказание.
Предвид гореизложеното,
настоящият касационен състав счита, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, налице са основания за отмяната му, съответно НП следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл.84 ЗАНН, вр.чл.221 от АПК,
Административен съд – гр. Варна, Седми касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1222 от 19.06.2019 г. по НАХД № 806/2019 г. на
Варненски районен съд, с което се отменя
НП № 18 – 0433 – 000135 / 07. 01. 2019 г. на Началник Първо РУ – ОД – МВР –
Варна, с което на Н.К.К., за нарушаване разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на двеста лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0433 – 000135 / 07. 01. 2019 г. на
Началник Първо РУ – ОД – МВР – Варна, с което на Н.К.К., за нарушаване
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.