Присъда по дело №6779/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 368
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110206779
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 368
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
СъдебниМ. А.

заседатели:Н. П.
при участието на секретаря М. М.
и прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Наказателно дело от общ характер №
20221110206779 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. К. – роден на ................г. в гр.София,
живущ в ..................., българин, български гражданин, със средно - специално
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.01.2020г., в гр.София, противозаконно
присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка ,,.............», модел
,,................» с ДКН № ...................., на стойност 35 000 лева (тридесет и пет
хиляди лева), собственост на ,,ТОНИ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК: ..................., с
управител В. от г......................., която владеел по договор за лизинг на
автомобил № 200Р1673/12.07.2019г. като се разпоредил неправомерно с нея –
сключил договор за временно ползване на МПС от 13.01.2020г. с Л. Л. А., с
ЕГН: ********** без да има такова право съгласно т.35.3 от договора за
лизинг, поради което и на основание чл. 206, ал.1 във вр. чл. 58а, ал.1 ъв вр. с
1
чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като за периода от 12.07.2019г. до 13.01.2020г. ГО ПРИЗНАВА
ЗА НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА по този пункт на обвинението.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.45, ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА В. И. К. – роден на
....................г. в ................., живущ в........................, българин, български
гражданин, със средно - специално образование, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: ********** да заплати на ,,ТОНИ КОНСУЛТ“ ООД, с
ЕИК: ............... с управител В. от .........................., сумата в размер на 29 324,94
лева (двадесет и девет хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет
и четири стотинки) представляваща обезщетение за претърпени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 13.01.2020г. до окончателното й изплащане.
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1 т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства по делото – заверено копие от договор за лизинг
на автомобил с № 200Р1673/12.07.2019г. сключен между ,,ТОНИ КОНСУЛТ“
ООД, с ЕИК: ................. и В. И. К. с предмет на договора лек автомобил марка
,,................», модел ,,..............» с ДКН № ............... НК, оригинал на Приемо –
предавателен Протокол от дата 12.07. 2019г. между ,,ТОНИ КОНСУЛТ“
ООД, с ЕИК: ********* и В. И. К. с предмет – предаване на лек автомобил
марка ,,.............», модел ,,................» с ДКН №.................., Покана за
изпълнение с изх.№ 1673 – 1/21.09.2020г. – на гърба на копие от покана за
доброволно изпълнение, дали подписите, положени върху договор за
временно ползване на МПС от дата 13.01.2020г. между В. И. К. и Л.Л. А. и
Проемо – Предавателен Протокол с предмет - лек автомобил марка
,,................», модел ,,.............» с ДКН № ............... да останат към кориците на
делото, а СРМПС част 2 с № ********* за лек автомобил лек автомобил
марка ,,.....», модел ,,.............» с ДКН № ................... - в оригинал едни брой
лист, един брой автоключ с надпис ......... и три броя бутони, един брой знак за
първоначален ГТП с № 4095809 и талон за застраховка ,,Гражданска
отговорност“ с № *********, след влизане в сила на присъдата, да бъдат
върнати на лизингодателя и собственик на вещта ,,ТОНИ КОНСУЛТ“ ООД, с
2
ЕИК: .........................
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА В. И. К. (със снета
по делото самоличност) да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на
43,80 лева за изготвена съдебно графическа експертиза и сумата от 175,50
лева за изготвена съдебно икономическа експертиза или общо 219,30 лева, а
по сметка на СРС и сумата от 1 173,00 лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и по 05,00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от
днес пред СГС.




Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда от 15.12.2022г. постановена по НОХД № 6779/
2022г. по описа на СРС, 111 - ти н.с
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против ВЛ.
ИВ. К., с ЕГН: **********, с адрес: ........................... за това, че на 13.01.2020
г., в гр. София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка ,,...............‘‘, модел ,,.................‘‘ с ДКН № ................., на
стойност 35 000 лева ( тридесет и пет хиляди лева ), собственост на ,,Тони
Консулт‘‘ ООД, с ЕИК: ............., с управител В. от гр. София, ул.
,,............................ която държал на основание сключен договор за лизинг на
автомобил № ............/ ................ г., разпореждайки се неправомерно с нея –
сключил е договор за временно ползване на МПС от 13.01.202 г. с Л. Л. А., с
ЕГН: **********, без да има такова право съгласно т. 35.3 от договора за
лизинг - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира, че от
проведената в хода на съдебното производство съкратена процедура и
събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства се доказва по безспорен начин факта на извършването на
престъплението, за което лицето е било подведено под наказателна
отговорност. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, предлагайки
на съдебния състав да наложи наказание в размер, доближаващ се до
предвидения в закона минимум, което да бъде отложено за изпълнение с
изпитателен срок от три години. Счита предявеният граждански иск за
основателен.
Повереникът на гражданския ищец ,,Тони консулт" ООД се
присъединява към становището на прокурора като иска от съда да уважи
изцяло предявения граждански иск.
В пледоарията си пред съда защитникът на подсъдимия счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства не се доказва наличие на извършено престъпление.
Развива съображения, че упълномощителя му не е извършил деянието
виновно и е налице гражданскоправен спор. В заключение се иска от съда да
постанови оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен в извършването на твърдяното в обвинителния акт престъпление,
като същевременно бъде отхвърлен предявеният граждански иск. В случай на
постановяване на осъдителна присъда от страна на съда защитникът навежда
молба, същият да отчете смекчаващите вината обстоятелства при
постановяване на наказанието, като редуцира същото при условията на чл.55,
ал.1 т.1 от НК.
В своя лична защита и последна дума подсъдимият се придържа към
становището на своя защитник, молейки да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство
гласни, писмени, веществени доказателства, становищата на страните и
техните искания, намира за установено следното:
Подсъдимият ВЛ. ИВ. К. е роден на ................. г. в .................., живущ в
1
........................, българин, български гражданин, със средно – специално
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 09.07.2019 г., в гр. София, подсъдимият В.К. кандидатствал за
договор за лизинг, като въз основа на него получи от търговското дружество
,,Тони Консулт‘‘ ООД, с ЕИК: .................., лек автомобил марка ,,.................“
модел ,,.................‘‘, с ДКН № ................., собственост на юридическото лице.
Кандидатурата му била одобрена, тъй като същият бил счетен за надежден
лизингоискател. С оглед на това между гореспоменатите лица бил сключен
договор за лизинг с предмет лек автомобил № ................на ..................г. за
срок от три години, като поетото имуществено задължение е следвало да бъде
погасявано на ежемесечни вноски в продължение на тридесет и шест месеца.
В деня на сключването на договора, вещта била предоставена във
фактическата власт на лизингополучателя В.К.. Тъй като подсъдимият не е
бил правоспособен водач на лек автомобил, упълномощил свидетелят Г.Р. да
управлява превозното средство вместо подсъдимия. След като били заплатени
първоначалните разходи по сключения договор, лизингоискателят заплатил
само още 3 погасителни вноски, при общо дължими 36 такива, в следствие на
което е бил поканен да изпълни, като в противен случай е следвало да върне
лекия автомобил на лизингодателя. На 13.01.2020 г. подсъдимият В.К.
сключил договор за временно ползване на лизинговия лек автомобил с Л. Л.
А. в нарушение с установените в договора за лизинг клаузи и по – специално
с т. 35.3, разпореждайки се неправомерно и предоставяйки го във фактическа.
Впоследствие ползвателката на лекия автомобил починала като към
настоящия момент местонахождението на моторното превозно средство не е
известно. Гражданският ищец ,,Тони консулт" ООД възложил проверка във
връзка с изпълнението на договора, посредством осъществяване на пряк
контакт с подсъдимия. След многобройни опити за свързване с него, на
27.10.2020г. била осъществена лична среща с него, на която подсъдимият
признал, че отдадената му за временно възмездно ползване движима вещ. Тъй
като лизингополучателят не заплатил лизинговите вноски и не върнал вещта,
бил депозиран сигнал до СРП.
С Постановление на прокурор при СРП от 28.01.2021г. било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. В хода на
разследването били разпитани в качеството им на свидетели управителят на
,,Тони Консулт‘‘ ООД В. В. Г., ДР. СТ. ЕМ. – управител на ,,Анализи и
информация‘‘ ЕООД, чието дружество има сключен договор с ,,Тони
Консулт‘‘ ООД за установяване на вещи, факти и обстоятелства и Г. В. Р., с
който подсъдимият е бил упълномощил да управлява лекия автомобил. Също
така била назначена съдебно – оценителна експертиза, която оценила общата
стойност на отнетите вещи 35 000 лева, както и съдебно – графическа
експертиза, установяваща положения върху съответните документи подпис на
ВЛ. ИВ. К.. Като писмени и веществени доказателства по делото били
приобщени свидетелство за съдимост, заверено копие от договора за лизинг,
Приемно – предавателен протокол от 12.07.2019 между подсъдимия ВЛ. ИВ.
К. и ,,Тони Консулт‘‘ ООД с предмет лек автомобил марка ,,...........“, модел
,,................“, с ДКН № ..............., Покана за изпълнение с изх. № 1673 –
2
1/21.09.2020 г., заверено копие от договора за временно ползване на МПС,
СРМПС част 2 с № ..................за лек автомобил марка ,,...............‘‘ модел
,,..................‘‘ с ДКН № ...................., автоключ с надпис BMW и три броя
бутони, знак за първоначален ГТП с № ........... и талон за застраховка
,,Гражданска отговорност‘‘ с № .................
С Постановление от 25.11.2021 г. ВЛ. ИВ. К. бил привлечен в
качеството на обвиняем по обвинение в извършено престъпление по чл. 206,
ал.1 от НК. В извършения разпит в това негово качество същият се възползва
от правото си да не дава обяснения.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.
372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК алтернативен процесуален ред,
предпочетен от подсъдимия и неговия защитник.
Пред съда подсъдимият е признал изцяло фактите по повдигнатото
обвинение, така както са очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е дадено съгласие за тях да не се събират допълнителни доказателствени
средства. Съдът, от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното
от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, е приложил съкратената процедура
на съдебно следствие в избраната от самия подсъдим форма.
С оглед признатите от подсъдимия факт, които съдът счита за
подкрепени от приложения по наказателното производство доказателствен
материал, се обуславя единствената процесуална възможност да се приеме
именно онази фактическа обстановка, отразена и описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Подсъдимият ВЛ. ИВ. К. е дал съгласието си съдебното производство
да бъде проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признавайки изцяло
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е съгласил
да не бъдат събирани доказателства, свързани с оборването на тези факти.
Фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен
начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства. Приобщаването им по
реда на съкратената процедура потвърждава направеното в хода на съдебното
производство признание на подсъдимия на всички доказателства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, свързани с осъщественото от
дееца престъпление. От протоколите за разпит на свидетелите се констатира,
че подсъдимият е получил въпросното МПС на правно основание, като
впоследствие без знанието и съгласието на собственика, е прехвърлил
владението му на трето лице. Показанията на свидетелите В. Г. и Д.Е.
потвърждават факта на сключен договор за лизинг, предаването на лекия
автомобил с нарочен приемо - предавателен протокол и последващото
предаване на друго лице, без знанието и съгласието на лизингоподателя.
Косвено предаването на вещта се потвърждава от свидетеля Г.Р., който
е бил надлежно упълномощен от управителя на лизингодателя да управлява
въпросното МПС.
След като подсъдимият временно го използвал за шофьор, той
3
престанал да ползва услугите му след което свидетелят не е знаел какво се е
случило и къде се намира въпросния лек автомобил. Съдът кредитира
показанията, отразени в протоколите на свидетелите като еднопосочни и
подкрепящи се от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на съкратената процедура. Видно от
приложените договори за лизинг и приложените към него декларации,
пълномощни и приемо - предавателни протоколи, както и договор за
временно ползване на МПС е, че подсъдимият действително е предал
получената лизингова вещ във владението на трето лица, с което е извършил
нарушение на поетите от самия него договорни задължения. Веществените
доказателства по делото само и единствено потвърждават наличието на
вещта, която е липсва.
Към момента на извършеното неправомерно разпореждане с вещта
подсъдимият ВЛ. ИВ. К. все още е бил обвързан от договора за лизинг, тъй
като са налице неизплатени вноски от погасителния план, съобразно който
следва да бъде изпълнено задължението. Въз основа на гласните
доказателства, приобщени по делото, както и въз основа на изпратената
покана за изпълнение и протокола за връчване, подписан от подсъдимия, се
констатира по безспорен начин обвързаността на лицето с договора за лизинг
към момента на неправомерното разпореждане с предмета по същия,
респективно, нарушаването на т.35.3 и т.42 от договора.
С оглед изясняване на фактическата обстановка са направени
графическа и съдебно – оценителна експертизи, като заключенията на вещите
лица следва да бъдат приети като правдиви. Видно от заключението по
графическата експертиза е, че подписите, положени върху лизинговия
договор, Приемо - предавателния протокол от 12.07.2019г. , поканата за
изпълнение и договора за временно ползване на МПС, са били положени от
подсъдимия В. К.. От друга страна съдебно оценителна експертиза посочва
стойността на лекия автомобил към момента на деянието, а именно 35 000
лева, като приспадайки размера на внесените до този момент лизингови
вноски изчислява остатъка на дължимата сума в размер на 29 324,94 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица и по двете експертизи.
Те не са били оспорени от страните и предвид тяхното съгласие за
приобщаването им по реда на съкратената процедура, следва същите да бъдат
възприети като обективни и верни.
С оглед призната от подсъдимия фактическа обстановка и съвкупен
доказателствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства съдът счита, че подсъдимият ВЛ.
ИВ. К. е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
От обективна страна деецът е разполагал с фактическата власт върху
лекия автомобил, чието държане е получил въз основа на сключен договор за
лизинг с гражданския ищец ,,Тони Консулт‘‘ ООД. Сключвайки последващ
договор за временно ползване на съответното превозно средство с трето лице,
без знанието и съгласието на лизингодателя и в нарушение на сключения
договор помежду им, предавайки владението на другиго, подсъдимият
4
неправомерно се е разпоредил с вещта.
От субективна страна подсъдимият В.К. извършил престъплението
умишлено и при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
именно този договор е правното основание да владее веща. Въпреки, че
първоначално е изпълнявал задълженията си по договора, към момента на
фактическото разпореждане с автомобила е извършил съставомерно деяние
по чл. 206, ал. 1 от НК. От интелектуална страна подсъдимият е имал
съзнание, че автомобила е чужд, че го владее на правно основание-договора
за лизинг, както и, че може да извършва определени действия с автомобила,
но не разпоредителни. Той е предвиждал, че в резултат на разпореждането
фактическата власт върху автомобила ще се упражнява от трето лице,
съзнавайки, че излиза извън предоставените му с договора за лизинг
правомощия. Видно от сключения от него договор за временно ползване на
МПС и предаването му на друго лице, същият от волева страна е целял
именно такъв резултат-да се разпореди неправомерно с вещ, отношението
към която е променил в своене. Неуведомяването на лизингодателя за
намеренията да спре да плаща вноските по договора и фактическото
разпореждане с автомобила, сочат на променено субективно отношение от
страна на подсъдимия към веща. Разбирал е общественоопасният характер на
деянието и последиците му и пряко е целял тяхното настъпване.
Съдът не споделя възраженията на защитника на подсъдимия за липса на
съставомерност на деянието. Договорът за лизинг е абсолютна търговска
сделка, въз основа на която лизингодателят предоставя ползването на дадена
вещ срещу определено възнаграждение. Макар че лизингополучателят
придобива фактическата власт върху вещта, то той не придобива
собствеността върху същата, тъй като договорът за лизинг няма
вещнотранслантивен ефект. Всъщност, страната, която получава вещта на
основание сключения договор, може единствено да я ползва, по своята
същност той е държател. За разлика от владението като фактическо
състояние, което се състои от два елемента, а именно упражняването на
фактическата власт върху вещта и намерението на владелеца да я третира като
своя, то във фактическия състав на държането липсва волевия момент, въз
основа на който държателят възнамерява да възприема вещта като своя. От
своя страна, законът дефинира изпълнителното деяние при обсебването
посредством израза ,,присвои‘‘. Деецът е придобил фактическата власт върху
дадена вещ на правно основание, като въз основа на същото са очертани
рамките, в които същият може да осъществява акт на разпореждане със
съответния предмет, като е явно, че не е налице волевият момент, изразяващ
се в третирането на вещта като негова принадлежност. Веднъж щом е
възнамерявал да се разпорежда с вещта извън правомощията, които е получил
спрямо предмета на престъплението въз основа на правното основание, на
което установява фактическа власт, то същият установява владение и започва
да счита вещта за своя. Като резултатно престъпление, изпълнителното
деяние е довършено с акта на имуществено разпореждане, осъществено от
лицето, упражняващо фактическата власт върху вещта на правно основание в
своя или чужда полза, но във всеки случай различна от тази на собственика на
дадената вещ. В конкретната хипотеза, в действителност, посредством акта на
5
имуществено разпореждане с вещта подсъдимият В.К. нарушава т. 35.3, както
и т.42 от сключения с гражданския ищец ,,Тони Консулт‘‘ ООД договор за
лизинг. Налице е накърняване на гражданско правните отношения,
обуславящи нарушаването на сключения договор за лизинг, като в случая
гражданската отговорност не е изключила наказателната. Лекият автомобил
се е намирал във фактическа власт на подсъдимия временно и той е дължал
неговото връщане при неизпълнение на задължението си по лизинговия
договор да плаща дължимите вноски. В срока на договора са осъществени
неправомерни действия с разпоредителен характер, несъвместими с правното
основание, на което подсъдимата е владеела вещта. Той не е предприел
действия да уведоми собственика за намеренията си, нито е поискала
съобразно клаузите на договора да разрешат отношенията помежду им във
връзка с автомобила. Състоянието на фактическата невъзможност да върне
автомобила, след изискването му от собственика, е предпоставено именно от
поведението на подсъдимия, обективиращо пряк умисъл за присвояване. В
резултат на това неговото съзнателно поведение собственикът е бил лишен от
възможността да се разпорежда с лекия автомобил (в този смисъл е Решение
№ 67/16.04.2018г. по н.д.№ 141/2018г. по описа на I - н.о. на ВКС).
Съдът намира, че за първоначално повдигнатото обвинение, че
инкриминираното деяние е било извършено за периода от 12.07.2019г. до
13.01.2020г. подсъдимият В.К. следва да бъде оправдан.
Това е така, тъй като двете дати съвпадат с момента на сключване на
двете договора - съответно за лизинг и за временно ползване на МПС.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се
установяват противоправни действия от страна на подведеното под
наказателна отговорност лице за периода между двата договора.
Подсъдимият В. К. сключва действителен договор и получава въпросния лек
автомобил на правно основание, което да момента на подписването на втория
договор, в нарушение на клаузите по първия, липсват данни за действие,
касаещо разпореждане с вещта. По досъдебното производство няма данни
лизингополучателят да е предоставил леки автомобил на друго лице преди
датата на сключване на договора за временно ползване на МПС от
13.01.2020г. Едва ли въпросния договор е бил подписван, без вещта да е била
в патримониума на подсъдимия. В този смисъл са и параметрите и на самото
обвинение, което търси реализирането на наказателна отговорност спрямо
подсъдимия именно за извършено разпореждане с вещта, вследствие на
сключване на договора за временно ползване на МПС. Ето защо за конкретна
дата на изпълнителното деяние следва да се приеме именно 13.01.202г., т.е.
датата на сключване на въпросната сделка и произтичащите се от нея
последици по предаването на вещта.
По отношение на вида и размера на наказанието разпоредбата на чл.
206, ал. 1 от НК предвижда за извършеното престъпление налагане на
наказание лишаване от свобода в размер от една до шест години.
Предвид реализирането на диференцираната процедура съдът счита, че
на подсъдимия ВЛ. ИВ. К. следва да му бъде определено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, вместо при чл. 55, ал.
6
1, т. 1 от НК поради липсата на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Освен това отмереното с присъдата наказание
не се явява прекомерно тежко. В конкретния случай като смекчаващо вината
обстоятелства следва да бъде взето предвид чистото съдебно минало на дееца,
доброто процесуално и частичното му оневиняване, а като отегчаващи такива
- високия размер на обсебения лек автомобил, ниското правно съзнание и
незачитане на установения в страната правов ред. Съдът намира, че на
подсъдимия следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца, което след законоустановената
редукция с 1/3 бива редуцирано на една година.
Отмерената от съда санкция се явява справедлива и постигаща в най -
пълна степен целите на наказанията по чл. 36, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че предвид размера на наложеното наказание и
постигане в най – пълна степен на неговите целите, а именно поправяне и
превъзпитаване на дееца, както и с оглед липсата на отрицателните
предпоставки за приложението на института на условното осъждане,
изтърпяването наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок в размер на три години.
По така предявения граждански иск с правно основание по чл.45, ал.1
от ЗЗД съдът счита, че доколкото същият се явява обусловен от изхода на
наказателното производство в неговата наказателно правна част, същият
следва да бъде уважен. Налице е признаването на дееца за виновен в
извършване на противоправно поведение, покриващо признаците на
престъпление. Това на свой ред обуславя търсена и уважена искова претенция
за присъждане на обезщетение за претърпени от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 29 324, 94 лева, считано от
13.01.2020г. до окончателното й изплащане. Налице .са всичките елементи на
деликта, изразяващи се в изпълнително деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, доказан размер и вина. Размерът на присъденото
обезщетение е признат от подсъдимия в рамките на диференцираната
процедура и доказан от заключението по приетата съдебно оценителна
експертиза на лекия автомобил.
Поради тази причина и с оглед изхода на производството в неговата
наказателно правна част, деецът следва да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец претендираната от него сума.
С оглед иззетите веществени доказателства по делото, а именно:
СРМПС част 2 с № ................. за лек автомобил марка ,,............“, модел
,,................“, с ДКН № ..............., един брой автоключ с надвим ,,..............’ и
три броя бутони, един брой знак за първоначален ГТП с № ............ и талон за
застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘, с № .............., след влизане в сила на
присъдата, следва да бъдат върнати на ,,Тони Консулт‘‘ ООД.
По отношение на останалите документи - заверено копие от договор за
лизинг на автомобил с № 200Р1673/12.07.2019г. сключен между ,,ТОНИ
КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК: .............. и ВЛ. ИВ. К. с предмет на договора лек
автомобил марка ,,..............», модел ,,...........» с ДКН № ............., оригинал на
7
Приемо – предавателен Протокол от дата 12.07. 2019г. между ,,ТОНИ
КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК: ............. и ВЛ. ИВ. К. с предмет – предаване на лек
автомобил марка ,,...........», модел ,,............» с ДКН .............., Покана за
изпълнение с изх.№ 1673 – 1/21.09.2020г. – на гърба на копие от покана за
доброволно изпълнение, дали подписите, положени върху договор за
временно ползване на МПС от дата 13.01.2020г. между ВЛ. ИВ. К. и Л. Л. А. и
Приемо – Предавателен Протокол с предмет - лек автомобил марка
,,.................», модел ,,.............» с ДКН № ............., посочени от прокурора като
веществени доказателства, съдът приема, че същите всъщност представляват
писмени доказателства, които следва да останат към кориците на делото.
При този изход на делото подсъдимият ВЛ. ИВ. К. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 43,80 лева за изготвена
съдебно – графическа експертиза, както и сумата от 175,50 лева за изготвена
съдебно – икономическа експертиза, сумата от 1 173,00 лева по сметката на
СРС, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както 5,00 лева по сметката на същия в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Поради липса на отправено изрично искане в
молбата за допускане на граждански иск и в съдебно заседание от страна на
упълномощения повереник на гражданския ищец за осъждане на подсъдимия
да му заплати договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, такова
не следва да му бъде присъждано.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни