Р Е Ш Е Н И Е
№
град Ловеч, 13.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №540 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3053665 на ОД на МВР Ловеч на Х.К.Х., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 31.08.2018 година, в 08.31 часа в ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В -26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС л.а. Пежо Партнер вид лек, с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 112 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 52 км.ч.
Във връзка с описаното в процесния ЕФ нарушение първоначално бил издаден ЕФ Серия К №2375864 срещу А.Д.Х.от гр. В., ЕГН *********, която депозирала декларация Приложение 6 с вх. №906000-8020/30.09.2019 г., в която посочила, че на процесната дата и час л.а. бил управляван от жалбоподателят Х.К.Х., като към същата приложила и заверено копие от СУМПС на Х.Х.. Във връзка с депозираната декларация ЕФ Серия К №2375864 бил анулиран и на негово място на 03.10.2019 г. бил издаден процесния ЕФ, който бил връчен на жалбоподателят на 16.01.2020 г. От своя страна Х.Х. депозирал декларация Приложение 6 с вх. №906000-696/24.01.2020 г., в която посочил, че на процесната дата и час автомобила е бил управляван от С.И.за когото представил и заверено копие от СУМПС. С административно наказателната преписка е представено и писмо с рег. №295000-1267/31.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, адресирано до жалбоподателят, от съдържанието на което е видно, че процесния ЕФ не е анулиран, тъй като жалбоподателят не бил собственик на л.а. и не можел да се ползва от правата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Срещу Електронния фиш, е депозирана жалба от жалбоподателят Х.Х., чрез адв. Й.А. до РС Ловеч чрез Директора на ОД на МВР Ловеч с УРИ 295000-5504/17.06.2020 г., с която моли да се отмени ЕФ като незаконосъобразен и необоснован. Сочи, че във връзка с подадена от съпругата му декларация получил процесния ЕФ, но тъй като автомобила от 06.01.2018 г. се стопанисвал от С.И., се обадил на същия и му поискал копие от СУМПС и след като се снабдил със същото депозирал декларация, в която посочил, че към датата на извършване на нарушението автомобила е бил във владение на последния. Сочи, че през месец юни 2020 г. получил Уведомление от НАХ В., че има неплатено задължение, възникнало на основание процесния ЕФ, което много го учудило, тъй като бил подал декларация в срок, с копие от СУМПС на лицето стопанисвало автомобила. Сочи, че на 12.06.2020 г. се свързал по телефона със служител на ОД на МВР Ловеч, който го уведомил, че имало отказ да се приеме Декларацията, който отказ му бил пратен по пощата. Сочи, че обяснил на служителят, че не е получавал никакъв отказ и поискал да се запознае с мотивите на Директора на ОД на МВР Ловеч при което бил информиран, че отказа да се приеме декларацията му е за това, че не е собственик на автомобила и не можел да се ползва от правото на чл.1891, ал.5 от ЗДвП, поради което следвало да плати глобата. Излага, че по този начин му е нарушено правото на защита. Сочи, че съпругата му, в случая действително била посочила, че той е управлявал процесния л.а., тъй като именно на него го била предоставила, но че тя нямало как да знае на процесния ден и час кой точно е управлявал л.а. Сочи, че в случая всеки последваш ползвател можел да подава Декларация, като посочи на кого е предоставил автомобила, за да може да се стигне до извършителя на нарушението, тъй като противното би било в противоречие на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че невъзможността да представи доказателства, счита за недопустима, като в този смисъл е налице според него съществено нарушение, което е довело да нарушаване на правото му на защита. Твърди, че не е управлявал процесния л.а., на посочената дата, час и място, като в случая процесната скорост била установена с мобилна камера, като е следвало да бъдат предприети мерки за спиране на автомобила и установяване на нарушителя. Излага, че в случая е нарушено правото му на защита, тъй като е наказан за нарушение, което не е извършил. Излага, че от обстоятелствената част на ЕФ не става ясно кой е собственик на л.а. и кой е ползвател, както и не било ясно в какво конкретно качество е ангажирана отговорността му. Излага, че в случая липсвали и доказателства от които да се установява, че са поставени пътни знаци или каквато и да е друга схема, от която да може да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол. Сочи, че в случая административното нарушение е извършено на 31.08.2018 г., а съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и ЕФ и по изпълнение на наложените наказания се прилагат сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи, че действително при издаването на ЕФ не се издава АУАН, но това не означавало, че са неприложими предвидените в ЗАНН срокове за образуване и приключване на административно наказателното производство. Сочи, че давностните срокове са приложени и в производствата по издаване на ЕФ, тъй като административните нарушения по ЗДвП, които се санкциониран с този акт, както и останалите административни нарушения, с изтичането на определен период от време загубват своята на степен на обществена опасност и е неоправдано да бъдат санкционирани. Сочи, че в случая не са спазени предвидените в ЗАНН срокове. Сочи, че съгласно чл.34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в проидължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Сочи, че в случая като не е приложил давността и е издал ЕФ, АНО е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него не се явява и адв. А., р.пр.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и по същество основателна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от които е видно, че след връчване на процесния ЕФ на жалбоподателят, което е станало на 16.01.2020 г., същия е депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с вх. №90600-696/24.01.2020 г., ведно с копие от СУМПС на лицето С.Й.И., в която е декларирал, че на процесната дата и час процесния л.а. е бил управляван от С.Й.И.. От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с депозираната от жалбоподателят Декларация, по делото е налично писмо с рег. №295000-1267/31.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, адресирано до жалбоподателят, с което същият е бил уведомен, че процесния ЕФ не е анулиран. По делото, обаче АНО не е ангажирал писмени доказателства, от които да е видно, че цитираното по – горе писмо е получено от жалбоподателят Х., а това безспорно е задължение на АНО. Нещо повече, видно от приложената извадка на Списък с намерение фишове е отразено, че ЕФ е влязъл в сила на 31.01.2020 г., т.е. в деня, в който на жалбоподателят е било изпратено горецитираното писмо и следователно преди същия да е бил уведомен за същото, като по този начин жалбоподателят е бил лишен от възможност да потърси правата си по съдебен ред.
С оглед на така събраните доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, съдът намира, че жалба против ЕФ Серия К №3053665 е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 112 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 52 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място.”. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 116 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В - 26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 112 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 година на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, наличието на п.з. В - 26 и табела показваща, че в процесния участък от пътя има поставена камера за контрол на скоростта, както и че ограничението на скоростта е 60 км. ч. за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система и мястото на извършване на нарушението.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система “SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от който са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост, а от приложената по делото разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Съдът намира, че обжалвания електронния фиш отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Основното възражение на жалбоподателят пред настоящата инстанция е, че ползвателят, който е посочен от собственика на л.а. също може да подава декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което са налице нарушения на процесуалните правила при издаването на електронния фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2 и сл. от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
От така цитираната разпоредба се установява, че единствено собственик може да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В настоящия случай декларация по чл. 185, ал. 5 от ЗДвП е подадена от А.Д.Х., която видно от извършената справка в информационната система на КАТ е собственик на лек автомобил марка „Пежо Партнер“ вид лек, с регистрационен номер *****. Т.е. декларацията по чл. 185, ал. 5 от ЗДвП е предоставена от собственика на автомобила, каквато именно законова възможност е предвидена и правилно въз основа на нея е била ангажирана отговорността на жалбоподателят. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДвП не предоставя законова възможност посочената декларация да се подава от посочения от собственика ползвател на л.а.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при издаване на процесния ЕФ. Нарушението санкционирано с издадения ЕФ е извършено на 31.08.2018 г., а ЕФ видно от отразеното в Списъка с намерени фишове /л.16 от делото/ е издаден на 03.10.2019 г. Действително по делото са представени от страна на ответника писмени доказателства от които се установява, че за посоченото в процесния ЕФ нарушение, първоначално е бил издаден ЕФ Серия К №2375864 на ОД на МВР Ловеч, който е бил издаден на името на А.Д.Х., ЕГН **********, която на 27.09.2019 г. е попълнила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. под №906000-8020/30.09.2019 г., с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Именно във връзка с така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №2375864 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран и е бил издаден процесния ЕФ.
Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук следва, че по - дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по - краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът/респ. ЕФ следва да се състави /издаден при спазване на по - краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.
Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 31.08.2018 г. Няма спор също относно факта, че личността на соченото за нарушител лице Х.Х. е била установена на 30.09.2019 г. след като А.Д.Х.е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирала писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Няма спор между страните, и че процесния ЕФ е издаден на 03.10.2019 г. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че не са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ Серия К №3053665 на ОД на МВР Ловеч, доколкото нарушението е извършено на 31.08.2018 г., а процесния ЕФ е бил издаден на 03.10.2019 г., към която дата е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че процесния ЕФ, е бил издаден след изтичане на предвидения в закона давностен срок, поради което следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3053665 на ОД на МВР Ловеч, с който на Х.К.Х., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: