РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Радомир, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200104 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./25.03.2025 г. на началника на РУ – Р. при
ОДМВР – П., на жалбоподателката И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ж.к. ..Н. I" №.
вх. ., ет. .. ап.., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за
нарушение по чл.116, ал.2 ЗГР.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Г. Б., от АК - П., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган - началника на РУ – Р. при ОДМВР – П. не е изпратил
представител в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката И. В. К. е
ангажирана със съставяне на АУАН № ./10.03.2025 г. на Ц. Т., на длъжност „ст.полицай“ в РУ
1
– Р.. Според констатациите в същия на 10.03.2025 г., около 10:50 часа, в гр. Р., обл. П., ул.
„Д." № ., при извършена надлежна полицейска проверка се установило, че жалбоподателката
И. В. К. живее в гр. Р., обл. П., ул. „Д." № . и не е изпълнила задължението си в срок от
тридесет дни да заяви промяната на настоящия си адрес, с което виновно е нарушила чл. 99,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят
Цветан Т. и свидетелят по акта Г. Х.. Според актосъставителя, който работи на длъжност
„старши полицай“ в РУ-Р., било изпратено НП от С., което следвало да се връчи. Към него
имало бележка и пишело да се вземе отношение по ЗГР, да се състави АУАН. Затова бил
съставен АУАН, след което и обжалваното НП. Свидетелите само изпълнили указанията.
Нямали представа къде живее жалбоподателката. Друг път не са я проверявали.
Според свидетеля по акта Г. Х., на длъжност „командир на отделение“ в РУ-Р.,
група „Охранителна полиция“, било изпратено за връчване НП, с указания да се състави
АУАН по ЗГР. Колегата съставил АУАН, а той е свидетел. Колегата проверил къде е адресът
на лицето. Друг път не са я проверявали. Лицето написало сведения.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление № ./25.03.2025 г. на началника на РУ – Р. при ОДМВР – П., с което на
жалбоподателката И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ж.к. ..Н. I" № .. вх. ., ет. .. ап. ., е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за нарушение по чл.116,
ал.2 ЗГР.
От правна страна.
В АУАН описанието на нарушението се припокрива с това, отразено в
обжалваното наказателно постановление, като на основание чл.42, т.5 ЗАНН, като законна
разпоредба, която е нарушена, е посочен текстът на чл.99, ал.1 ЗГР. Текстът гласи: „Всяко
лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес“.
Административнонаказателната разпоредба, съдържаща състава на
административното нарушение и по която е ангажирана отговорността на
жалбоподателката, се съдържа в чл.116, ал.2 ЗГР. Според същата, когато нарушението е
извършено от граждани, глобата е от 200 до 500 лв. Преценявайки разпоредбата на чл.116,
ал.1 ЗГР, според която, за нарушение на този закон от длъжностни лица се налага глоба от
500 до 1000 лв., може да се заключи, че се отнася до нарушения по този закон.
В настоящия случай отговорността е ангажирана за това, че жалбоподателката И.
В. К. живее в гр. Р., обл. П., ул. „Д." № . и не е изпълнила задължението си в срок от
тридесет дни да заяви промяната на настоящия си адрес, с което виновно е нарушила чл. 99,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
От събраните по делото доказателства не се установи да е налице подобно
поведение от страна на К.. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Т. и
Г. Х., АУАН е бил съставен единствено по указания, дадени при връчване на наказателно
постановление, като липсват доказателства и по отношение на това от кого са дадени тези
2
указания.
От акта и НП не може да се направи категоричен извод относно това, че К. живее
на посочения адрес в гр.Р.,ул. „Д.“ .. Не се установи в рамките на тези 30 дни
жалбоподателката да е живяла на този посочен адрес, като няма данни да са извършвани
други проверки в този срок. Липсва и конкретно описание на това как е установено
нарушението. Не е посочено също от кога лицето живее на този адрес, за да се определи кога
са изтекли тези 30 дни и е възникнало задължението по ЗГР. Наказващият орган се позовава
на писмено обяснение на жалбоподателя, но подобно обяснение не е приложено по делото.
Всичкото това води до извода, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от АПК, Дирекция „Инспекция по труда“ следва да заплати на жалбоподателя
направените разноски по делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателката възлиза на 500 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
Наказващият орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, която препраща към тази на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения в същата минимум, който е в
размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./25.03.2025 г. на началника на РУ – Р.
при ОДМВР – П., с което на жалбоподателката И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С..
ж.к. ..Н. I" № . вх. . ет. .. ап. ., е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лв., за нарушение по чл.116, ал.2 ЗГР.
ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С..
ж.к. ..Н. I" № .. вх. ., ет. .. ап. ., сумата от 400 лв. (четиристотин лева) – направени разноски
по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4