Решение по дело №556/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

Гр.ПЛЕВЕН 02.10.2019 год.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНСДЪР ГРИГОРОВ

                                                                           ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                           КРИСТИНА ЛАЛЕВА

при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА, като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 556 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на Гл.ХХІ от НПК.

С разпореждане № 1681 постановено в з.с.з.на 24.06.19г.по НЧХД № 1181/19г. по описа на Плевенски районен съд съдията-докладчик е прекратил на осн. чл.24,ал.5,т.2  от НПК производството по делото.

Недоволен от разпореждането е останал частния тъжител В.Я., който го обжалва чрез повереника си, като навежда доводи,че същото е незаконосъобразно.Молят въззивния съд да постанови определение, с което да отмени съдебния акт и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата по въззивната жалба-подс. З.Г., чрез защитника си, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а разпореждането е правилно и законосъобразно. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319,ал.1 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оплакването развито от повереника на частния тъжител, че съдебния акт предмет на проверка в настоящето производство е постановен от предубеден съдебен състав е неоснователно. Действително на настоящия въззивен състав е известно, че преди години съдията докладчик по делото в РС постанови съдебен акт, с който взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на повереника на частния тъжител-адв. Д.М.. Това обаче не може да се тълкува еднозначно като безспорно доказателство за предубедено и тенденциозно отношение на съдията докладчик спрямо повереника на страната. Що се отнася до твърдението, че съдията докладчик се е отвел по множество дела, по които някоя от страните е била представлявана от адв. М. същото с оглед липсата на такива данни по делото е недоказано. Съдебните актове за отвод не подлежат на инстанционен контрол и няма как да станат служебно известни на въззивния съд.

От друга страна, за да постанови съдебния си акт, с който е прекратил на осн.чл.24,ал.5,т.2 от НПК наказателното производство съдията-докладчик е приел,че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, защото в нея не са посочени време и място на извършване на престаплението. Този недостатък е бил констатиран от съдията докладчик още при първоначалното запознаване с делото и той с разпореждане № 1561/11.06.19г. е указал на процесуалния представител на частния тъжител  да уточни подробно обстоятелствата на престъплението, да посочи мястото и датата на извършването му. Повереника на частния тъжител е получил съобщение за горепосочения съдебен акт на 13.06.19г., но не е изпълнил указанията на съда. Съгласно възприетото становище в правната теория и константна съдебна практика, за да изпълни процесуалната си роля и да стане повод за образуване и провеждане на наказателно производство тъжбата трябва да отговаря на няколко изисквания:

 1.да конкретизира време, място и механизъм на деянието, респ. деянията, в които се обвинява подсъдимият, както в обстоятелствената част на тъжбата, така и в заключителната такава;

2. да конкретизира и уточнява формата на изпълнителното деяние, от което описание съдът да извлече изводите си  какво е то и осъществява ли хипотезата на някоя от разпоредбите в особената част на НК;

3. да конкретизира кога е извършено престъплението или към кой момент тъжителя е узнал за извършването на престъплението, в което обвинява подсъдимия, с оглед преценка допустимостта на частната тъжба предвид разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НПК;.

4.да е внесена държавна такса и да е представен документ за внасянето.

От всички горепосочени условия тъжителят е изпълнил само последното. Относно описанието на правно релевантните факти в обстоятелствената част на частната тъжба, първоначално са посочени факти касаещи развило се между страните пред ПРС производство по ЗЗДН. По нататък в тъжбата си тъжителят твърди, че търпи имуществени и неимуществени вреди заради системните жалби, които подсъдимата депозира до различни институции. Не става ясно кои са институциите, какво е съдържанието на жалбите, кога са депозирани и кои твърдения в тях се възприемат като престъпление от тъжителя.

Както правилно е отбелязал РС основната процесуална функция на частната тъжба е да формулира частното обвинение  и по този начин да определи предмета на доказване в  наказателното дело от частен характер и съответно по този начин да даде възможност и на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.

В тъжбата трябва да се съдържат всички обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което се търси наказателна отговорност, защото прецизно посочените в тъжбата обстоятелства определят предмета на доказване, дават възможност на съда правилно да квалифицира деянието и осигуряват възможност за адекватна защита на подсъдимия по изложените от частният тъжител факти. От обстоятелствената част и диспозитива на тъжбата не може да се направи извод относно времето, мястото и механизма на извършване, какво е деянието /деянията/  както и по какъв начин то /те/ е /са/ засегнало /и/ тъжителя.

Времето на извършване на престъплението е важно  не само с оглед преценката досежно срока по чл. 81, ал.3 от НПК, но и заради давностния срок за наказателно преследване.

От друга страна мястото на извършване на престъплението определя местната подсъдност.

При липсата на тези важни факти от обстоятелствената част на обвинението за съда е навъзможно да извърши преценка на горепосочените процесуални предпоставки.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

         Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1681 постановено в з.с.з.на 24.06.19г. по НЧХД № 1181/19г. по описа на Плевенски районен съд, с което съдията-докладчик е прекратил на осн. чл.24,ал.5,т.2  от НПК производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: