РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Златоград, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100206 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от М. Х. К., ЕГН ********** с адрес гр. З.,
ул. „Р. к.“ №. , чрез адв. Е. М. В. – АК – С. със съдебен адрес: гр. Н.. ул. „А.
С.“ №., срещу В. В. М., ЕГН ********** с адрес гр. З.обл. С., ул. „В. Л. №
.чрез нейната майка и законен представител Й. Е. Х. и А. С. М., ЕГН
********** с адрес обл. С., общ. З., ул. „Л. К.“ №.с правно основание чл. 32
от ЗС.
В исковата молба ищцата, чрез адв. Е.В.твърди, че по силата на НА №
193, том 2, рег. № 593 от 30.09.2016 г. вписан в служба по вписванията гр. З. е
собственик на ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор
31111.34.146, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10
м.), площ 997 кв.м., стар номер 1003; 1738 по КККР на З. съгласно Заповед за
одобрение на КККР № 300-05-08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи - имоти с идентификатори
31111.34.262; 31111.34.142; 31111.34.147, ведно с построения в двуетажна
жилищна сграда № 2 – югоизточен близнак, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 31111.34.146.2.1, бр. нива 1, площ по документ 59.5 кв.м.,
ведно с 1/2 идеална част от стълбищна клетка и ½ идеална част от приземен
етаж със застроена площ 71 кв.м., по КККР на Златоград, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № 300-05-08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК.
1
Ответниците по спора, по силата на НА № 56, том 1, рег. № 70, дело 24
от 01.02.2021 г. вписан в Служба по вписвания гр. З. са собственици на ¼
идеална част от поземлен имот с идентификатор 31111.34.146, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), площ 997 кв.м., стар номер
1003; 1738, по КККР на З. съгласно Заповед за одобрение на КККР № 300-05-
08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и
съседи - имот с идентификатори 31111.34.262; 31111.34.142; 31111.34.147,
ведно с построения в двуетажна жилищна сграда № 2 – югоизточен близнак,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 31111.34.146.2.2, бр. нива 1,
площ по документ 59,5 кв.м., ведно с ½ идеална част от стълбищна клетка и
½ идеална част от приземен етаж със застроена площ 71 кв.м., по КККР на З.,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № 300-05-08/01.10.2003 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК.
Адв. В. сочи, че ответника А. С. М., ЕГН **********, като
прехвърлител на правото на собственост на В. В. М., ЕГН ********** си е
запазила правото да ползва безвъзмездно пожизнено, както земята, така и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 31111.34.146.2.2, бр. нива 1,
площ по документ 59,5 кв.м. ведно с ½ идеална част от стълбищна клетка и ½
идеална част от приземен етаж.
След оставяне на исковата молба без движение е конституиран като
ответник по делото А. В. П., като адв. В.твърди, че А. П. е собственик на ½
ид. ч. от ПИ с идентификатор 31111.34.146 и също следва да участва в
разпределение на ползването на поземления имот, но не и при разпределение
ползването на приземния етаж.
Сочи, че ищцата и ответниците по делото не могат доброволно да
постигнат споразумение за разпределение на правото на ползване на горния
имот с идентификатор 31111.34.146, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ 300-05-08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, както
и на приземния етаж от сграда с идентификатор 31111.34.146.2, построена в
същия имот.
Адв. В.твърди, че ответниците по спора препятстват доверителката му
да ползва своята идеална част от недвижимия имот и приземния етаж от
сградата, като същите ползват имота и приземния етаж от сградата по свое
усмотрение, без да се съобразяват с правата на доверителката му, които
действия от страна на ответниците по своето естество, ограничават и не
позволяват доверителката му да ползва имота. При опити на доверителката
му да ползва имота, както и приземния етаж от сградата съгласно своята
квота от съсобствеността, ответниците предизвикват скандали. Нещо повече
ответниците по спора са заключили с катинар входа към приземния етаж и не
позволяват доверителката му да го ползва изобщо към настоящия момент.
Приземният етаж представлява изби – четири на брой, които следва да
се ползват от страните по-равно предвид, че са съсобственици при квоти ½
идеална част, тоест всяка една от тях да ползва по два броя изби.
Сочи, че ответниците по спора са струпали различни отпадъци около
къщата, което препятства и ползването на пространството около сградата и
2
ограничава достъпа на ищцата до сградата.
Моли, след като докажат основателността на иска, да бъде постановено
съдебно решение, с което на основание чл. 32 от ЗС, съда да разпредели
правото на ползване на поземлен имот с идентификатор 31111.34.146, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване(до 10 м.), площ 997 кв.м.,
стар номер 1003;1738 по КККР на З., съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ 300-05-08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 31111.34.262; 31111.34.142;
31111.34.147, съгласно квотите на съсобственост на страните, а именно ¼ ид.
част за М. Х. К. ЕГН **********, ¼ ид. част за В. В. М., ЕГН ********** с
адрес обл. С. общ. З., гр. З., ул. „В. Л." № ., чрез нейната майка и законен
представител Й. Е. Х. и А. С. М., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З. гр.
З.ул. „Л. К.“ № . и ½ ид.част за А. В. П..
Да бъде разпределено правото на ползване на приземен етаж със
застроена площ 71 кв. м. находящ се в сграда с идентификатор 31111.24.146.2
по КККР на З., съгласно Заповед за одобрение на КККР № 300-05-
08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и
съседи имот с идентификатор 31111.34.262; 31111.34.142; 31111.34.147,
съгласно квотите на съсобственост между страните, а именно ½ ид. част за М.
Х. К., с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. „Р. к.“ №. и ½ ид. част за В. В. М. с
адрес обл. С., гр. З., ул. „В. Л.“ № ., чрез нейната майка и законен
представител Й. Е. Х.и А. С. М., с адрес обл. С., гр. З. ул. „Л. К.“ № ., както и
съда да определи прилежащия терен около сграда с идентификатор
31111.34.146.2 по КККР на З., съгласно Заповед за одобрение на КККР №
300-05-08/01.10.2003 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК за общо
ползване между страните.
От ответниците е постъпил отговор Ч., с който също заявяват, че са
съгласни да се разпредели ползването, но заявяват, че не са възпрепятствали
ищцата М. Х. К. да ползва, както съсобствения ПИ, така и приземния етаж.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното:
Не се спори между страните, и съдът приема за установено, че А. В. П.
е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 31111.34.146 по КККР на гр.
Златоград.
Ищцата М. Х. К. е собственик на ¼ ид.ч. от същият ПИ, а В. В. М. и А.
С. М. са собственици на останалата ¼ ид.част. Този ПИ е с площ 997 кв. м.
Съсобствеността в приземния етаж, който е площ 71 кв.м. е при квоти
½ ид.ч. за М. Х. К. и ½ ид.ч. за В. М. и А. М.. Същите идеални части те
притежават и от стълбищната клетка, за която обаче не е повдигнат спор за
ползване.
Страните доказват правото си на собственост с приложените по делото
Нотариални актове, както и скица на ПИ с идентификатор 31111.34.146 от
СГКК гр. С., както и от схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 31111.34.146.2.1 от СГКК гр. Смолян.
3
Като свидетели по делото са разпитани З. Д. живеещ на семейни
начала с ищцата и С. М. – син на ответницата А. М..
От показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за установено,
че спора между страните не е толкова за дворното място, отколкото за
приземния етаж. През различни периоди от време по различен начин са
ползвани избените помещения.
Ищцата К. и свидетелят З. Д. който живее на семейни начала с нея са
сложили прозорци на две от избите, а именно на избите повдигнати в жълт
цвят от заключението на вещото лице Д. С. – комбинирана скица № 2 към
основното и заключение.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ и допълнителна такава, като
съдът приема и двете заключения на вещото лице като обективни,
компетентни и пълни.
От заключението на вещото лице съдът приема за установено, че
При извършеният оглед и замервания на място вещото лице се
установило следното: сграда с идентификатор 31111.34.146.2, със застроена
площ 71 кв.м. е сграда близнак със сграда в имот с идентификатор
31111.34.146.1. В имота има още една сграда, с идентификатор
31111.34.146.3, със застроена площ 24 кв.м., с предназначение -
селскостопанска сграда.
Жилищната сграда е на два етажа и избен етаж, като има вътрешно
стълбище, обслужващо всички етажи, с вход от югозапад на сградата. В
момента вътрешното стълбище за втория етаж е затворено с гипскартон. За
втория етаж е направена външна стълба с тераса. Реално двата етажа са с
отделни входове. Първият етаж се ползва от В. В. М. и А. С. М., както и
сграда №3, а вторият етаж се ползва от М. Х. К..
Югоизточната и северозападната част на имот 31111.34.146, с площ
997 кв.м. са отделени от ограда.
Предмет на разпределение правото на ползване е целият ПИ.
Свободната от сгради площ е 322 кв.м., свободна площ от
северозападната част е 423 кв.м.
За общо ползване е оставен подхода от улицата, ивица с ширина 1.2 м.
от североизточната страна на жилищната сграда, 2.0 м. ивица от
югоизточната страна и ивица с ширина 2.8 м. от югозападната страна, където
са стълбите за втория етаж.
За общо ползване е оставена площ от 81 кв.м.
За М. Х. К. е дадена за ползване югоизточната част от двора с площ
161 кв.м., а за В. В. М. и А. С. М. са дадени две части от двора - едната в
северозападната част с площ 113 кв.м., а другата около селскостопанската
сграда, в северната част, с площ 48 кв.м. Площ за ползване от А. П. –
северозападна половина на имота – 497 кв. м., от които 74 кв.м. застроена
площ.
Избеният етаж се състои от четири помещения, като едното е
4
самостоятелно, а останалите три са преходни - влиза се в едното, от там във
второто, от там в третото.
При огледа на вещото лице е предоставено архитектурно заснемане на
избения етаж, върху което е работила, като е коригирала размера на
самостоятелната изба, тъй като от зида на избата до външния зид има
неизползваема площ. Реално тази изба е с размери 1.90/1.80 м.
Изба 1 - светла площ 3.42 кв.м.
Изба 2 - светла площ 11.29 кв.м.
Изба 3 - светла площ 15.20 кв.м.
Изба 4 - светла площ 9.45 кв.м.
Избеният етаж е полуподземен, като над земята има около 1 метър
височина. Три от избите имат малки прозорчета.
Общо светла площ на избите - 39.36 кв.м.
Един дял - 19.68 кв.м.
Без да се правят много преустройства, вещото лице предвалага един
вариант за разпределение правото на ползване. От самостоятелната изба да се
избие отвор към избата до нея - те попадат в югозападната част на сградата.
Избата, която е разположена в южния ъгъл и е най-голяма да се раздели на
две, както е посочено на приложената скица. По граничната линия да се
изгради стена - 12 см. за сметка на двете части по равно.
Двата дяла, обособени в избения етаж са с площ по 19.68 кв.м. и са
равностойни. Стълбите и стьлбищната площадка остават за общо ползване.
Има вариант за разпределение правото на ползване на избения етаж,
като се отвори врата от южната част на сградата, но там ще трябват много
средства и ще е необходимо да се изготви и одобри проект от О. З.
Югоизточната и северозападната част на имот 31111.34.146, с площ
997 кв.м. са отделени от ограда.
Северозападната част, с площ 497 кв.м. се ползва от А. П.. В тази част
се намира и жилищната сграда - близнак, собственост на А. П.. Сградата е
еднофамилна, двуетажна, със застроена площ 74 кв.м. Свободната площ от
северозападната част е 423 кв.м.
Югоизточната половина, с площ 498 кв.м. се ползва от М. Х. К., В. В.
М. и А. С. М..
За общо ползване в югоизточната половина е оставен подхода от
улицата, ивица с ширина 1.2 м., от североизточната страна на жилищната
сграда, 2.0 м. ивица от югоизточната страна и ивица с ширина 2.8 м. от
югозападната страна, където са стълбите за втория етаж.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е основателен и
доказан, както относно ПИ с идентификатор 31111.34.146, така и по
отношение на приземния етаж със застроена площ 71 кв.м. находящ се в
5
сграда с идентификатор 31111.34.146.2.
Неоснователно е възражението на адв. Н. Джангалов, че за ищцата М.
К. липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС за
разпределяне ползването на ПИ.
В тълк.реш. № 13/10.04.2013 г. на ВКС по тълк.д.№13/2012 г., ОСГК се
приема, че дори искането за разпределяне на ползването по съдебен ред да е
направено от няколко съсобственици, то това искане е допустимо, дори тези
съсобственици общо да притежават повече от половината от общата вещ, тъй
като самото сезиране на съда обосновава извод за невъзможност да се
образува мнозинство и да се вземе решение по чл. 32, ал. 1 от ЗС. Тази
невъзможност може да се дължи и на липса на правни и/или технически
познания, които често са необходими за да се извърши законосъобразно и
целесъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на вещта, броя на
съсобствениците и т.н. Освен това съсобственикът притежаващ сам повече от
половината от общата вещ няма юридическо задължение да използва
правомощията, дадени от закона на мнозинството – не е длъжен да взема
решения, как да се ползва общата вещ, включително да разпределя
ползването и между съсобствениците. Не са налице и установени от закона
ред и форма за вземане на такова решение по чл. 32, ал. 1 от ЗС.
Приема се също, че дори когато съсобственик е взел сам решение за
разпределяне на ползването на съсобствената вещ, той не би могъл да приведе
в изпълнение това решение, ако то не се изпълнява доброволно от останалите
съсобственици. Това негово решение няма характер на изпълнителен титул,
не е и документ, въз основа на който да се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, т.е. такова решение не може да се изпълни принудително.
Съдебните решения обаче имат изпълнителна сила.
Поради това искът и в частта му за разпределяне ползването на ПИ
следва да се счита за допустим.
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдебната практика приема
(Решение № 745/16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. 3259/2008 г. четвърто г.о.), че
при разпределение на ползването съдилищата следва да вземат предвид
извършените подобрения в имота и насаждения, ако има такива.
Тъй като производството по чл. 32, ал. 2 е производство по
администриране на отношенията между страните, съдът следва да предпочете
такъв вариант, който съответства на правата им в съсобствеността и
осигурява удобен начин на ползване на имота, както и на построените в него
сгради с цел обслужването и поддръжката им – Решение № 159/03.09.2012 г.
по гр. д. № 1205/2011 г., второ г.о.
Съдебната практика приема също, че при разрешаване на спор по чл.
32, ал. 2 от ЗС, съдът следва да съобрази освен правата на съсобствениците,
изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на
спора и предназначението на имота. Съдът няма право да предписва или да
взема предвид и каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване
на отделни дялова за ползване. Понятието „служене с общата вещ“ означа
6
прякото и използване съобразно нейното нормално предназначение, без да се
уврежда субстанцията и или да се накърняват свойствата и. Именно затова
съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС се осъществява при
съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на веща, и
съдът няма право да предписва или взема предвид, каквито и да било бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове.
Имайки предвид всички горепосочени постановки съдът намира, че
разпределението на ползването на поземленият имот следва да стане по
начина, показан от вещото лице Д. С. на комбинирана скица № 3 от
допълнителното и заключение, при който вариант северозападната половина
на имота с площ 497 кв.м., от които 74 кв.м. застроена площ се определят за
ползване от А. П. и на скицата тази част е защрихована с оранжеви линии.
Югоизточната половина на имота с площ 498 кв. м. се разпределя за
ползване, както следва: площ за ползване от В. и А. М. – 161 кв.м., като
тяхната част за ползване е повдигната в зелени линии. Ищцата М. К. по този
вариант за разпределение на ползването също получава площ за ползване от
161 кв.м., като нейната площ е повдигната с червени линии. Остава площ за
общо ползване от 81 кв.м., която практически ще бъде ползвана от М. К. и В.
и А. М. и тази площ е около тяхната сграда, за да могат да имат те
безпрепятстван достъп до сградата, влизайки откъм улицата.
Този вариант за ползване е подходящ, тъй като носителите на правото
на собственост на трите дяла практически и към момента ползват по този
начин поземленият имот с идентификатор 31111.34.146. В частта на А. М.
остава и направеното от нея подобрение – оранжерия. Тоест вариантът за
ползване е съобразен с утвърдената и посочена по-горе съдебна практика.
Що се касае до избените помещения съдът намира, че двете изби,
повдигнати в жълт цвят следва да се предоставят за ползване на ищцата М. К.,
която продължава да ги ползва, съгласна е да ги ползва и е направила
подобрения в тях сменяйки дограмата им. Ползването на тези изби се
установява от свидетелските показания по делото.
В оранжево избите следва да се предоставят за ползване на
ответниците В. М. и А. М., като по този начин никой няма да е ощетен,
защото площта на избите е една и съща. Освен това според вещото лице този
вариант за ползване може да се постигне без да се правят много
преустройства. Друг вариант за разпределение ползването, според вещото
лице няма. Така че незначителни преустройства и разходи свързани с тях ще
следва да се направят просто защото друг вариант за разпределение на
ползването няма.
Както се посочи и по-горе, според вещото лице това е единствения
вариант за разпределение на ползването, който вариант според съда е удобен
и справедлив съобразно дяловете в съсобствеността. При разпределение
ползването на приземния етаж, площта е една и съща за носителите на
правото са собственост за двата дяла.
Съдът не споделя искането на адв. Н. Д., относно ползването на избите,
а именно на неговите доверители да се предостави ползването на избите,
7
повдигнати в жълто, защото от тази страна е и частта от ПИ, която ще
ползват. В случая липсва такова неудобство защото около сградата има
определена обща площ за ползване, повдигната в жълто и като се ползва тази
площ се достига до всяка изба, в това число и до единствения вход за избите.
Що се касае до разпределяне на разноските по делото ВКС отново е
създал трайно утвърдена практика, според която страните трябва да понесат
такава част от разноските за ДТ и възнаграждение за СТЕ, какъвто е размерът
на дяловете им в съсобствеността. Заплатените от страните възнаграждения
за адвокат следва да останат за страните, така както са направени.
В този смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. 444/2012
г. второ г.о. или по делото е внесена ДТ в размер на 121,51 лева от ищцата М.
К., чрез адв. В.. Първоначалните ищца и ответници са внесли по 300 лева т.е.
по еднаква сума съобразно дяловете им, а след конституиране и на А. П. за
допълнителното заключение на вещото лице е определено страните да внесат
300 лева, т.е. по 100 лева, носителите на всеки дял, или общо направените
разноски за вещо лице са в размер на 900 лева – 300 лева от ищцата и по 300
лева от ответниците В., чрез законния й представител и А. М.. Ищцата е
внесла за вещо лице 400 лева и й се следват разноски, в размер на 100 лева от
ответниците, но тъй като не е направила искане със списъка за разноски по
чл.80 ГПК, то такива не й се следват. Поискано е да й бъдат заплатени
разноски за заплатената държавна такса и то в размер на ½ част, т.е.
ответниците В., чрез законния си представител и А. Метахочова дължат на
ищцата 30,18 лева разноски за заплатената държавна такса, а ответникът А. й
дължи 30,18 лева.
Ответниците В. М., чрез своя законен представител и А. М. са
заплатили за експертизи 400 лева, поради което 100 лева следва да им бъдат
заплатени от ответника А. П., тъй като той е заплатил само 100 лева за
допълнителната експертиза (100 лева дължи на ответниците В., чрез законния
й представител и А. М.– по 50,00 лева за всяка от тях и 100 лева на ищцата,
които не следва да й се присъждат, защото не е направено такова искане).
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА разпределение на ползването, на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС по
отношение на имот с идентификатор 31111.34.146 с площ 997 кв. м., стар №
1003; 1738 по КККР на гр. Златоград при съседи имоти с идентификатори
31111.34.262; 31111.34.142; 31111.34.147 съобразно заключението на вещото
лице Д. К. С. и по-точно Комбинирана скица № 3 от допълнителното
заключение, при който вариант: северозападната половина на имота с площ
497 кв. м., от които 74 кв. м. застроена площ, повдигната с оранжеви линии на
скицата на стр. 97 от делото, се предоставя за ползване на А. В. П., ЕГН
********** от гр. З., ул. „О. №.; югоизточната половина на имота с площ 498
кв.м. се разпределя за ползване, както следва: площ за ползване от М. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. З., ул. „Р. к.“ № ., 161 кв. м., която площ е
8
повдигната в червени линии на скицата на стр. 97 от делото, и площ за
ползване от В. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. З., ул. „В. Л.“ № ., чрез
нейната майка и законен представител Й.Е. Х.и А. С. М., ЕГН ********** с
адрес гр. З., ул. „Л. К.“ № ., в размер на 161 кв. м., която площ е повдигната в
зелени линии на приложената по делото скица на стр. 97 от заключението на
вещото лице.
Приложената по делото Комбинирана скица № 3 от заключението на
вещото лице, приподписана от съдия докладчика, да се счита за неразделна
част от решението по делото.
ДОПУСКА разпределение на ползването, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС по
отношение на приземен етаж със застроена площ 71 кв. м., находящ се в
сграда с идентификатор 31111.34.146.2 по КККР на гр. Златоград, съгласно
Заповед за одобрение № 300-05-08/01.10.2003 г. но Изп. директор на АГКК
гр. С. между М. Х. К. притежаваща ½ ид. ч. от приземния етаж и В. В. М.,
чрез нейната майка и законен представител Й. Е. Х. и А. С. М. притежаващи
общо ½ ид. ч. от приземния етаж, съобразно заключението на вещото лице Д.
С. и по-точно Комбинирана скица № 2 на стр. 59 от делото, като на М. Х. К.
се предоставя ползването на двете изби, повдигнати в жълт цвят на
комбинираната скица с обща площ 19,68 кв. м., а на В. В. М., чрез законния й
представител Й. Е. Х. и А. С. М. се предоставят за ползване избите,
повдигнати в оранжев цвят на заключението на вещото лице с обща площ
19,68 кв. м.
Комбинирана скица № 2, приподписана от съдия докладчика, да се
счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. З., ул. „В. Л.“ №. чрез
нейната майка и законен представител Й. Е. Х. и А. С. М., ЕГН ********** с
адрес: гр. З. ул. „Л. К.“ № ., да заплатят на М. Х. К., ЕГН **********, с адрес
гр. З., ул. „Р.к.“ № ., разноски за внесената от нея държавна такса, в размер на
30,18 лева.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН ********** от гр. З., ул. „О.“ № . да заплати
на М. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. З.ул. „Р. к.“ № . разноски за
внесената от него държавна такса, в размер на 30,18 лева.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН ********** от гр. З., ул. „О.“ №. да заплати
на В. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. З., ул. „В. Л.“ № ., чрез нейната
майка и законен представител Й. Е. Х. и А. С. М., ЕГН ********** с адрес гр.
З., ул. „Л. К.“ №.разноски, в размер на 100 лева (50,00 лева за В., чрез
законния й представител и 50,00 лева за А.), представляваща внесената от тях
сума за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – С. в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
9
10