№ 1749
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502191 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез пълномощника ю.к.Н.В., срещу
решение №75/19.05.2021г. по ГД №1126/2020г. на РС - Девня, с което съдът е уважил
предявения от ПЛ. Г. СТ., ЕГН **********, гр.Девня, иск за установяване между страните,
че същият не дължи на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, сумата 931.09 лева,
представляващи главница по договор за кредит от 19.04.2008г., ведно със законна лихва от
предявяване на заявлението на 12.10.2011г. до окончателното заплащане на сумата; сумата
от 174.47 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода 30.01.2009г. до
30.04.2010г.; сумата 269.73 лева – мораторна лихва за периода от 27.02.2009г. до
02.09.2011г. както и сумата от 127.51 лева обезщетение за разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Съдът неправилно приел, че в
образуваното въз основа на изпълнителния лист изп.дело №580/2016г., първите
изп.действия, прекъсващи погасителната давност за вземанията, са наложените през 2017г.
запори. Също така, по отношение на част от вземанията съдът приложил кратката
тригодишна давност. Тези правни изводи на съда се оспорват от въззивника. Поддържа се,
1
че задължението по процесния ИЛ има характер на задължение по договор за заем, по който
уговорените погасителни вноски не превръщат задължението в периодично такова по
смисъла на чл.111, б.в ЗЗД. В конкретния случай следва да намери приложение общата 5
годишна давност. С издаването на заповедта и изпълнителния лист се прекъсва теченето на
погасителната давност, тъй като заповедта се приравнява на съдебно решение съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД. Според въззивника, тази петгодишна давност се прилага и по отношение на
лихвите, обективирани в общото задължение като се цитира многобройна практика на
съдилищата. Като аргумент в насока прекъсване на давността с издаване на ЗИ /заповедта за
изпълнение/ въззивникът цитира и постановките на ТР №2/2015г. по ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Счита, че давността е прекъсната с влизане в сила на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. /цит.решения на ВОС/ Въззивникът сочи като дата на течене на
нова погасителна давност 13.10.2011г. Счита също, че прекъсване на давността е налице и с
подадената от предходен кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, молба за
образуване на изп.дело №580/2016г., на 19.04.2016г. /цит.решение на СГС по ВГД
№14124/2019г./ Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал като прекъсващи давността
единствено наложените в изпълнението запори, а не и самото образуване на изп.дело, което
води до неправилни правни изводи. Сочи, че погрешно съдът приел, че давността относно
процесните вземания е изтекла. Въззивникът поддържа и препраща към депозирания по
делото отговор на исковата молба. Претендира отмяна на решението на първ.съд и вместо
това отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира ю.к.възнаграждение
за въззивното производство в размер на 300 лева. В евентуалност поддържа възражение за
прекомерност на уговореното възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на ВЖ от насрещната страна /ищец в
производството/ ПЛ. Г. СТ., чрез пълномощника му по делото адв.В.Д. от ВАК, със
становище за неоснователност. Страната счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира неговото потвърждаване ведно с присъждане на сторените
разноски за адв.възнаграждение за въззивна инстанция.
В отговора се излага, че правилно съдът е достигнал до извод за погасяване по давност
на вземанията, обективирани в ИЛ, издаден по ЧГД №1325/2011г., към датата на първите
изпълнителни действия, прекъсващи давността, през 2017г. /заповедта е издадена на
13.10.2011г., а малко след това е издаден и ИЛ/ Изпълнително дело е образувано през 2016г.,
а ПДИ е изпратена на длъжника на 19.09.2017г. Наложени са запори върху възнаграждения
на длъжника, всички през м.12.2017г. Прави се довод, че в случая /не е проведено
производство по чл.422 ГПК спрямо процесната заповед за изпълнение/ не се прилага
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането не е установено със съдебно решение.
Поради това се твърди, че по отношение на част от вземанията се прилага 5 годишната
давност, а по отношение на лихвите – 3 годишна давност. Съдът правилно е приложил и
постановките на т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС по отношение действията, с които
се прекъсва давността в изп.производство. Образуването на изп.дело, според въззиваемата
страна, противно на становището на въззивника, не води до прекъсване на течащата
2
погасителна давност относно вземането по ИЛ.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът не се явява, не се представлява.
Депозира молба, чрез ю.к.Н.В., с която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в открито заседание.
Депозирана е молба от пълномощника адв.Д., с която се поддържа отговора и оспорването
на жалбата.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира, че производството е образувано по
искова молба на ПЛ. Г. СТ. срещу КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТТ БГ ЕАД, за
установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите: сумата
931.09 лева, представляващи главница по договор за кредит от 19.04.2008г., ведно със
законна лихва от предявяване на заявлението на 12.10.2011г. до окончателното заплащане на
сумата; сумата от 174.47 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода
30.01.2009г. до 30.04.2010г.; сумата 269.73 лева – мораторна лихва за периода от
27.02.2009г. до 02.09.2011г. както и сумата от 127.51 лева обезщетение за разноски, за
които е издаден изпълнителен лист по ЧГД №1325/2011г. по описа на РС-Девня и
образувано изп.дело №580/2016г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 в КЧСИ. В исковата
молба ищецът сочи, че в образуваното изп.производство е наложен запор върху
тр.възнаграждение на ищеца, от който не са постъпвали суми. Наложените в изпълнението
запори върху вземания на ищеца от ПИБ АД от 12.12.2017г., от Райфайзенбанк АД и от
Банка ДСК ЕАД, всички от 12.12.2017г., също не са постъпвали суми. На 22.11.2018г.
ответникът бил конституирал като взискател по делото поради извършена цесия между БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и настоящия ответник Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД.
Твърди се, че с изтичане на две години, считано от 12.12.2017г., изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл.433, т.8 ГПК, на 13.12.2019г. Излага се,
че вземането за главницата по посоченото изп.дело е погасено с изтичане на пет години,
считано от първите изпълнителни действия, прекъсващи давността. В условие на
евентуалност се твърди изтекъл 3 годишен давностен срок по отношение на лихвите и
разноските, считано от посочения начален период. Твърди се, че до момента не е
постановено от ЧСИ прекратяване на изп.производство.
Ответникът Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ оспорва иска като неоснователен. Не се
оспорва снабдяването със заповед за изпълнение и изп.лист от 21.11.2011г., образуваното
изп.дело пред ЧСИ З.Димитров на 19.04.2016г. – изп.дело 580/2016г. Твърди се, че по
изп.дело са били предприети много действия, всяко едно от които прекъсва давността за
вземанията. Самото образуване на изп.дело се изтъква като прекъсващо давността – на
19.04.2016г. Конституирането на НАП като взискател също се твърди, че прекъсва
давността, на 04.10.2017г. /ТР №2/2013г. на ВКС/ Ответникът се позовава и на изпратените
запорни съобщения на 29.03.2017г., до Джи Пи Ес Компютри ЕООД и Пътна полиция –
Варна; от 25.07.2017г. да Пластхим –Т АД и на 12.12.2017г. до няколко банки. На
22.11.2018г. е била прекъсната давността и с конституиране на новия взискател – цесионер
на вземанията. Поради изложеното се твърди, че погасителната давност спрямо процесното
3
вземане не е изтекла като не е настъпила и перемпция по делото. Твърди се, че евентуално
се упражнява уведомяване на длъжника –ищец, за извършената на 14.09.2018г. цесия на
вземанията на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Претендирано е
отхвърляне на иска.
Въз основа на твърденията и възраженията, събраните доказателства, ценени в
съвкупност, в границите на производството по глава XX ГПК, въззивният състав намира
следното:
Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея за допустимо.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок, при редовно администриране. На тези изисквания
отговаря и постъпилият отговор.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Повдигнатият с жалбата въпрос е изцяло правен. Уваженият от първата инстанция иск
е с правно основание чл.439 ГПК. За да го уважи съдът е приел, че първите изпълнителни
действия, прекъсващи давността са извършени през 2017г., считано от издаване на
изпълнителния лист. Приел е, че спрямо главницата е изтекъл 5 годишния срок, а спрямо
лихвите и разноските – 3 годишният, доколкото издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, не представлява съдебно решение.
С ВЖ въззивникът повдига отново въпроса за срока на погасителна давност спрямо
отделните вземания, предмет на изпълнение по изп.дело, срока на погасителната давност
както и изпълнителните действия, прекъсващи давността.
Не се спори по фактите от делото, а именно, че въз основа на издаден изпълнителен
лист в полза на цедента на ответното дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от
21.11.2011г. по ЧГД №1325/2011г. на РС- Девня, е било образувано изп.дело №580/2016г. по
описа на ЧСИ Захари Димитров, на 19.04.2016г. Не се спори, че ответникът е цесионер на
посочения титуляр на вземането по листа, видно и от договора за цесия от 14.09.2018г. /на
л.26 по делото/ Не се спори за уведомяването на длъжника от страна на цесионера. Поради
това, въззивният съд не обсъжда последиците от извършеното прехвърляне на спорното
вземане.
Или, изпълнителният лист е издаден 2011г. след стабилизирана заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК; изп.дело е образувано на 19.04.2016г., а единствените изпълнителни
действия по налагане запори на вземания на длъжника от трети лица, са извършени на
12.12.2017г. Настоящото дело е образувано на 16.12.2020г., с което безспорно се прекъсва
давността съгласно чл.116, б.б ЗЗД.
4
Съществено за разрешаване на спора е обстоятелството, че изпълнителното
производство е образувано след постановяване на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на
26.06.2015г. Поради това, към същото не намират приложение постановките на действащото
преди това и отменено с ТР, ППВС №3/1980г. Поради това, без значение е и предстоящото
произнасяне на ВКС по ТР №3/2020г. на ОСГТК.
Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С решението се обявява за изгубило сила ППВС №3/1980г.
Съгласно т.14 от същото ТР, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.в ЗЗД. Образуването на изп.производство
не представлява действие, прекъсващо течащата погасителна давност по изрично указание
на цит.тълкувателен акт. Поради това, не е налице спиране теченето на давността по време
на изп.производство, а е налице съгласно ТР многократно прекъсване на същата с всяко
предприето изп.действие по осъществяване на изпълнителен способ. След образуване на
делото, извършени действия по изпълнението, които прекъсват погасителна давност са
наложените запори върху вземания на длъжника от трети лица, на 12.12.2017г. За
прецизност, съдът отбелязва, че в молбата за образуване на изп.производство от 19.04.2016г.
взискателят не е посочил изпълнителен способ, поради което не прекъсва теченето на
погасителната давност, отпочнала да тече от стабилизирането на заповедта на 21.11.2011г.
/издаване на листа/ Поради това, към датата на образуване на ИД №580/2016г. на ЧСИ
З.Димитров, не е налице погасяване по давност на присъдените вземания. Не е налице и
прекъсване на давността, както бе отбелязано по-горе. Такова е настъпило едва през
м.12.2017г. с наложените запори върху вземания на длъжника от трети лица – банки и
работодател. Или, към датата на налагане на запорите е налице погасяване на вземането по
давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и на
основание чл.116, б.в, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ЗЧСИ), вкл. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор.
Тъй като давността започва да тече от установяване на вземането, то по отношение
както на главницата, така и на лихвите и разноските, давността не е била изтекла към датата
на образуване на изп.дело, но е изтекла към датата на първото прекъсващо давността
изпълнително действие през м.12.2017г. Считано от 21.11.2011г. до налагане на запорите
през м.12.2017г. /което не е спорно/, са изтекли петте години за погасяване на вземането за
5
главницата както и за лихвите и разноските, на основание чл.117 и чл.119 ЗЗД. Без значение
в конкретния случай е дали се касае за кратка или дълга погасителна давност, тъй като в
практиката съществува противоречие относно ползващите се със стабилитет заповеди за
изпълнение и приложимостта на чл.117 ЗЗД. Поради това, извършените впоследствие
запори не са могли да прекъснат давността спрямо погасените преди това вземания.
Вземанията по изпълнителния лист са погасени към м.12.2017г.
Независимо от това, към датата на подаване на исковата молба на 16.12.2020г. е
настъпила и перемпция на изпълнението съгласно чл.433, т.8 ГПК, считано от последното
извършено изп.действие, а именно 12.12.2017г., т.е. на 13.12.2019г. Изпълнителното
производство е прекратено по право, с което се считат заличени извършените изпълнителни
действия в удовлетворяване на вземането, в случая наложените запори върху вземания на
длъжника от трети лица.
Поради различните изводи по същество, които не се отразяват на крайния резултат по
спора, въззивният състав намира, че е длъжен и служебно да провери правилността на
изводите на първоинстанционния съд досежно спирането и прекъсването на давността, тъй
като относимите разпоредби имат императивен характер. В този смисъл са напр. Решение №
392 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о., Решение № 72 от 8.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 17/2009 г., I т. о., Решение № 123 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2010
г., I т. о. и др.; определение № 362 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 253/2019 г., I г. о., ГК.
Съдът е длъжен да ги приложи, независимо дали заинтересованата страна се позовава на тях
(Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Поради
това, въз основа на установената фактология по спора, съдът намира предявеният
отрицателен установителен иск за доказан, макар по различни от изложените от ДРС
мотиви.
Въз основа на горното, следва да се приеме, че давността е започнала да тече по
отношение на вземанията незабавно със стабилизиране на заповедта през 2011г.
/21.11.2011г./ като е прекъсната едва през 2017г. с налагане на изп.запори. До този момент
са погасени всички вземания, на основание чл.119 и чл.117 ЗЗД.
Поради достигане до идентични крайни изводи на направените от първата инстанция,
решението на ДРС следва да бъде потвърдено.
Разноски се следват на въззиваемата страна, които се изразяват в дължимо
адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗА, изчислена от
съда в предвидения по Наредба №1/2004г. размер от 335 лева, на основание чл.7, ал.2 от
цит.нормативен акт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №75/19.05.2021г., постановено по ГД №1126/2020г. по
6
описа на Районен съд –Девня, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адв.В.Д. от ВАК, №**********, Варна, бул.Вл.Варненчик №61, офис 35,
адв.възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 335 лева, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7