РЕШЕНИЕ
№ 2854
гр. С., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20201110144287 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 03.11.2019 г. ПТП в гр. С., е
изплатил по имуществена застраховка „Каско стандарт” на сервиз „Евел“ ЕООД, извършил
ремонта на застрахованото МПС, сумата в размер на 713,51 лв. за увредения лек автомобил
марка "....", .... с рег. № ..... Излага, че процесното събитие е настъпило около 8:00 часа като
ответникът като водач на лек автомобил марка ...., с рег. № ...., движейки се по бул. Цар
Борис III“, с посока на движение към ул. „Житница“, при неправилно извършване на
маневра завиване надясно, блъска движещия се от неговата дясна част в локалното платно
лек автомобил, който от своя страна удря други няколко автомобила, 5 броя колчета и
бордюр. Твърди, че един от блъснатите автомобили е застрахования при него лек автомобил
марка "....", .... с рег. № ...., върху който са нанесени материални щети. Твърди, че вината за
ПТП била на водача управляващ лек автомобил марка ...., с рег. № ...., за който нямало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към
момента на настъпване на процесното събитие. В исковата молба се твърди, че за
процесното събитие е съставен Протокол № 1726405/03.11.2019 г. за ПТП от полицейски
служител, от който се установява, че виновният водач е ответникът. Излага доводи, че с
регресни покани е предявил на ответника претенцията си в общ размер от 713,51 лв.,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, но последният не е извършил
плащане на дълга. Ето защо, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати на
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 713,51 лв., ведно със законната лихва от датата
1
на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма, по който ищцовото
дружество твърди, че е настъпило процесното ПТП, както и верността на Протокол за ПТП
№ 1726405 от 03.11.2019 г. Излага, че един от водачите на леките автомобил, а именно този
на лек автомобил марка ..., с рег. № ...., се е движил с несъобразена скорост за локално
платно, в резултат на което при удара със застрахования при ищцовото дружество
автомобил не е могъл да реагира и да спре, и се е ударил в автомобилите пред него, в 5
колчета и бордюр. Сочи още, че при извършен проверка с дрегер на водача на лек автомобил
марка ..., с рег. № ...., уредът е отчел наличие на алкохол, което било и причината за
настъпване на процесното събитие. Оспорва размера на заплатеното обезщетение, с доводи,
че същото надхвърля реалната стойност на извършените ремонтни дейности, както и
превишава размера на действително причинените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
За уважаване на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните предпоставки: че е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото
на застрахованото при ищцовото дружество лице, вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищцовото дружество лице,
като в изпълнение на договорното си задължение последното е изплатило на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане или наведените от него правоизключващи възражения.
С Определение № 75 от 25.03.2021 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на процесното събитие между ищцовото
дружество и собственика на лек автомобил марка „....“, .... с рег. № ...., е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
както и че в изпълнение на задълженията си по него ищцовото дружество е изплатило
застрахователно обезщетение в полза на собственика на увреденото МПС.
Настъпването на процесното проишествие и участието на ответника в него, се
установяват от събраните по делото доказателства, в това число Протокол на ПТП №
1726405, издаден от мл. автоконтрольор Петър Петров при СДВР/ОДМВР, Уведомление за
щета по застраховка „Каско на МПС“, Наказателно постановление № 19 – 4332 – 027142 от
2
дата 23.12.2019 г., издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция“, влязло в сила на
03.06.2020 г., връчено лично на ответника на 26.05.2020 г. срещу негов подпис, Наказателно
постановление № 19 – 4332 – 024908 от дата 02.12.2019 г., издадено от СДВР, отдел
„Пътна полиция“, влязло в сила на 03.06.2020 г., връчено лично на ответника на 26.05.2020
г. срещу негов подпис, Заповед № 6409/03.11.2019 г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от Закона за движение по пътищата, връчена
на ответника лично на 03.11.2019 г. срещу негов подпис, както и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна авто-техническа
експертиза.
От горепосочените събрани по делото доказателства се установява, че с оглед
настъпилото пътно - транспортно произшествие на ответника К. Й. М. е наложено наказание
глоба на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ в размер на 250 лева, тъй като
лицето, притежавайки лек автомобил марка ...., с рег. № ...., регистрирано на територията на
Република България и неспряно от движение, не е сключило Договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. С цитираната заповед на ответника е отнето свидетелството за
управление на МПС до представяне на валидно сключена застраховка за гражданска
отговорност. Наложено му е и наказание глоба на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП в размер на 200 лева, тъй като предприемайки маневра, създава опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Цитираните писмени доказателства /наказателни постановления и заповед/ по
същността си представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такива имат материална доказателствена сила и
установяват, че фактите са се осъществили така, както е отразено в тези документи. Ето
защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва
обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест
установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т. е. фактите за които
свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е
длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради
което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото
доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина
отразен в документа.
Съгласно съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 15 от
25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС,I ТО,
Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г.
по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО/, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, също представлява официален
свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
3
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и
със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта
на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. В настоящия случай в протокола за ПТП на предвиденото в същия
място е посочено, че местопроизшествието е било посетено от съставителя, поради което
същият обвързва съда относно мястото, времето, участниците в процесното ПТП и
нанесените на автомобила вреди. Описаният в протокола за ПТП механизъм кореспондира
напълно със събрания по делото доказателствен материал.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил верността на Протокол №
1726405 от 03.11.2019 г., което оспорване обаче остана недоказано по делото, поради което
съдът го приема за неоснователно.
По делото е изслушано и заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като професионално изготвена и
обоснована. Експертът констатира, че механизмът на процесното събитие е следният: На
03.11.2019 г. в град С., водачът на лек автомобил марка ...., с рег. № ...., се е движил по бул.
....“ с посока на движение от ...., към............... По същото време и в същата посока в
локалното платно на .... се е движил и водачът на лек автомобил марка ......... с рег. № .....
Вещото лице твърди, че ПТП-то се е осъществило в светлата част на денонощието, при
условията на ясно време и суха пътна настилка, в прав хоризонтален участък от пътя,
регулиран с пътни знаци и светофарна уредба, като за посоката на движение на двата
автомобила е имало действащ пътен знак Б3 от ЗДвП „Път с предимство“. Достигайки
кръстовището, образувано от пресичане на .......... с ул. „......., при зелен сигнал на
светофарната уредба, водачът на МПС марка ...“, предприема маневра на десен завой, при
която не пропуска движещия се в локалното платно на булеварда лек автомобил марка .....
вследствие на което се реализира ПТП със същия. От удара лекия автомобил марка „Форд“
се отклонява в посока на ляво и реализира удар в пет броя предпазни колчета и бордюр,
след което се отклонява в посока на дясно и реализира удар в задната част на паркирания в
дясно в локалното платно лек автомобил марка ....., с рег. № ........ Изяснява се още, че при
така реализирания удар паркирания автомобил „Волво“ се измества в посока напред и
надясно и реализира удар с намиращия се пред него паркиран автомобил марка „....“, , с рег.
№ ...., както и със страничните тръбно - решетъчни парапети и колчетата пред тях.
Експертизата установява, че за застрахования при ищцовото дружество лек автомобил марка
„....“, .... с рег. № .........., вследствие на удара, са настъпили материални щети, както следва: в
предна и задна габаритна част на автомобила, като от техническа гледна точна и съобразно
представените по делото доказателства, както и с оглед на представения снимков материал,
щетите, нанесени на процесното МПС се намирали в причинно-следствена връзка с
механизма на пътно – транспортното произшествие, настъпило на 03.11.2019 г., така както
4
бе установено и от вещото лице.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за изключване на
вината му, с оглед отчетеното наличие на алкохол при извършена проверка с дрегер на
водача, управлявал лек автомобил марка ..., с рег. № ..... По делото като писмено
доказателство е представено от отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните
работи, Министерство на вътрешните работи, писмо с рег. № 43330-72650/14.07.2022 г., към
което е приложен част от дневник за отразяване на резултатите от използване на
техническите средства, установяващо, че в деня на събитието – 03.11.2019 г., при извършена
проверка на Петър Карамфилов, с проба № 1243, взета в 09:25 часа, е измерена стойност на
алкохол 0,37 %, а с проба № 1244, взета в 09:30 часа, е измерена стойност на алкохол 0,00 %.
На водача на лек автомобил марка ..., с рег. № .... не е съставен Акт за установяване на
административно нарушение. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Законодателят е въздигнал в общественоопасно и противоправно деяние управлението на
МПС при наличие на концентрация само над 0, 5 промила, за санкционирането на което е
въвел съответни административни и наказателни санкции. Обратно, шофирането при
наличие на алкохол в кръвта под 0,5 промила не е основание за понасяне на каквито и да
било санкционни последици за водача, тъй като се приема, че подобно насищане не
повлиява адекватността на водача, т.е. не е налице въздействие на алкохол върху нея. Тези
изводи следват както от нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, така и от чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
определящ най-ниската възможна противоправна концентрация на алкохол в кръвта – 0,5
промила.
Установи се по делото, че към момента на настъпване на процесното събитие водачът
на лек автомобил марка ..., с рег. № ...., е управлявал автомобила под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта под допустимата по закон норма, а именно 0,37
промила, с оглед на което възражението на ответника за изключителна вина у този шофьор
и за съпричиняване на удара, са неоснователни.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира, че са установени по делото, при условията на пълно и главно доказване,
настъпването на процесното застрахователно събитие, механизмът на реализиране на
последното, участието на ответника при реализиране на застрахователно събитие,
осъщественото от него противоправно поведение, довело до причиняване на щети по лек
автомобил марка „....“, .... с рег. № ....., и вината на ответника за настъпване на процесното
застрахователно събитие от 03.11.2019 г., доколкото не бяха оспорени официалните
свидетелстващи документи, установяващи пълно и главно наличието на същата
/наказателни постановления и заповед/. Следователно, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя
по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
5
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото
съдебна-автотехническа експертиза се установява в производството, че при средни пазарни
цени към датата на произшествието – 03.11.2019 г., размерът на щетите, нанесени на
процесния лек автомобил марка „....“, .... с .. № ...., възлиза на 792 лева. Констатирано е в
експертизата, че при настъпване на процесното събитие възможната и вероятна скорост на
движение на лек автомобил марка .....“, с рег. № ...., е била в рамките на 30-40 км./ч.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на 792 лева.
Както бе посочено по-горе, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза
на 792 лева, като доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер /713,51 лева/, то
предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид уважаването на исковата претенция в пълен размер и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът К. Й. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. М., ЕГН **********, с адрес:...., да заплати на /фирма/, ЕИК със
седалище и адрес на управление, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 713,51 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско Стандарт”, обезщетение за
вредите, причинени на лек автомобил марка „....“, .... с рег. № ...., в резултат от
застрахователно събитие, настъпило на 03.11.2019 г., в гр. С., в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА К. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Лев Толстой“, бл. 28, вх.
А, ет. 2, ап. 4, да заплати на /фирма/ ЕИК , със седалище и адрес на управление , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1025 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
сумата в размер на 1025 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА К. Й. М., ЕГН **********, с адрес:...., да заплати на /фирма/, ЕИК със
седалище и адрес на управление, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 713,51 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско Стандарт”, обезщетение за
вредите, причинени на лек автомобил марка „....“, .... с рег. № ...., в резултат от
застрахователно събитие, настъпило на 03.11.2019 г., в гр. С., в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА К. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Лев Толстой“, бл. 28, вх.
А, ет. 2, ап. 4, да заплати на /фирма/ ЕИК , със седалище и адрес на управление , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1025 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7