№ / .10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 1968 по описа на съда за 2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от И.Т.Д., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Н.К. ***, против Решение №84/14.07.2020г по АНД №
125/2020г на РС – Девня, с което е потвърдено издаденото от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна НП № 23-0000160/24.02.2020г
и наложената на касатора глоба в размер на 600лв. на осн.чл.177 ал.3 т.1 пр.2
от ЗДвП. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по
препращане от чл.63 от ЗАНН – съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в липса на мотиви. Касаторът твърди, че въззивният съд не е
разгледал подадената пред него жалба по същество, с което се е отклонил от
ролята си на правораздавателен орган. Сочи също, че в решението не се съдържа
обсъждане на нито едно от многобройните му възражения пред въззивната
инстанция, а съдържанието му изцяло преповтаря изложените в НП факти, които
обаче не са обсъдени съвкупно с приложените към въззивната жалба доказателства.
Формулирал е искане за отмяна на незаконосъобразното решение ведно с НП, или
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС. В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява, с
писмена молба адв.К. поддържа жалбата.
Касационният
ответник – началникът на ОО „АА“ – Варна чрез процесуалния си представител
мл.експерт В.В.е депозирал отговор по касационната жалба със становище за
нейната неоснователност, съответно с твърдения за законосъобразност и
обоснованост както на НП, така и на решението на въззивния съд, за чието
оставяне в сила пледират; в съдебно заседание по същество
ответникът не се явява и не се представлява.
Идентично
становище – за неоснователност на касационната жалба, изразява и участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
С проверяваното си решение ВРС е приел за
установено от фактическа страна, че на 10.12.2019г около 15:40ч по пътя между
с.Дъбравино и гр.Девня И.Д. управлявал т.а. „ДАФ“ с рег. № ***с прикачено
полуремарке, превозвайки гипс. При извършена проверка и замерване с електронна
мобилна везна, служителите на ОО „АА“ – Варна установили, че управляваното от Д.
съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, е с обща
маса 42 065 кг, надвишаваща с 2 065 кг нормата, установена с
неназована наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и
че към момента на проверката водачът не представил квитанция от АПИ за
разрешение за движение с претоварено МПС по пътищата на републиканската пътна
мрежа. За това нарушение на водача бил съставен АУАН, а въз основа на него било
издадено и НП.
При така изложените факти ДРС приел от
правна страна, че нарушението е безспорно доказано, вкл. и по отношение на
субекта му, и правилно квалифицирано, а наложената глоба в размер, незначително
надвишаващ минимума от 500лв. по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, е изцяло съответен на
тежестта на нарушението. В заключение съдът коментирал подробно липсата на
преценка от АНО относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и защо счита, че такава
възможност в случая не е налице, и потвърдил изцяло НП, като присъдил на АНО
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло
възражението на касатора за липса на мотиви на проверяваното решение. На
практика съдържанието му се изчерпва с пресъздаване на фактологията по НП,
лаконично и декларативно изложение относно доказаността и правната квалификация
на нарушението и размера на глобата, както и пространни обяснения за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение и искане касаторът и изобщо
не е правил пред ДРС. В решението му обаче липсва даже споменаване на което и
да е от съществените възражения на Д. – че в НП е описан друг т.а., с различен
регистрационен номер от управлявания от него; че е налице несъответствие в часа
на проверката, посочен в НП, и тази, отразена на издадения от проверяващите
билет с резултата от замерването; твърдението за субективна несъставомерност на
вмененото му нарушение предвид извършените след натоварването на т.а. и преди
проверката от контролните органи двукратно замерване, показало различни от
техния резултат, в подкрепа на което са представени и доказателства – товарителница
и кантарни бележки. Впрочем последните – представени и в заверени копия с
въззивната жалба, и в оригинал с молба от 23.06.2020г, изобщо не са били
докладвани от съда в о.с.з. на 25.06.2020г, и не са изложени съображения защо
не са приети като доказателства. Пропускът на съда да се произнесе по това
доказателствено искане представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на настоящия касатор. Друго самостоятелно
нарушение от същия вид е липсата на релевантни мотиви в издадения съдебен акт
относно конкретното нарушение – декларациите, че нарушението е правилно
установено и квалифицирано, не могат да заместят правните изводи на съда
относно обективната и субективна съставомерност на нарушението, и то достигнати
след анализ – по отделно и в съвкупност – на всички релевантни доказателства, и
след обсъждане и преценка на съществените възражения на Д. за обективна и
субективна несъставомерност/недоказаност на вмененото му нарушение. Неизпълнението
на задължението за събиране на всички релевантни доказателства, неизследването
им, липсата на коментар и на убедителни
правни доводи на съда в посочения смисъл квалифицират проверяваното решение
като постановено при липса на мотиви. Доколкото същата касае главните подлежащи
на проверка и доказване факти в конкретния казус, пряко свързани с обективната
съставомерност и доказаност на вмененото на
касаторите нарушение, тази липса от една страна лишава наказаното лице
от инстанция по същество, с което несъмнено ограничава в значителна степен
правото му на защита, а от друга лишава и настоящата инстанция от възможност за
проверка на съдебния акт за съответствието му с материалния закон. В този
смисъл решението на ДРС следва да бъде отменено, а делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане
на делото, след като изложи възприетите от него факти и доказателствата, които ги
обосновават, въззивният съд следва да изложи и собствени мотивирани правни
изводи относно обективната и субективна съставомерност и доказаност на
нарушението, да обсъди и да изложи конкретни съображения за
основателност/неоснователност на всяко от възраженията на касатора във
въззивната му жалба, и да мотивира убедително крайния си правен извод за
законосъобразност/незаконосъобразност на обжалваното НП.
При този изход на делото по исканията за
разноски следва да се произнесе ДРС при постановяване на новото си решение на
осн.чл.226 ал.3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и съобразно с
правомощията си по чл.222 ал.2 т.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 84/14.07.2020г по АНД № 125/2020г
по описа на РС – Девня, ІІІ с-в, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при спазване на задължителните указания по приложението на
материалния и процесуалния закон
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.