№ 1218
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от М. П. П. срещу
решение № 260159/22.01..21 год постановено по гр.д. 6260/20 год,по описа на ВРС
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на
решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск .
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я
намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
1
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата
оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от АТ. СТ. Д. срещу М. П. П. иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
2666,66 лева, представляваща припадащата се на ищеца 1/6 част от наемна цена
(съответстваща на дела му в съсобствеността), получавана от ответницата в периода от
01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. по сключен на 01.03.2017 г. между нея и „Ауто Рени“ ЕООД
договор за отдаване под наем на ½ идеална част от съсобствения между страните поземлен
имот с идентификатор № 10135.3511.157 по КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се
в гр. Варна, ж. к. „В.“, местност „Юрганджия, при граници – имоти с идентификатори №
10135.3511.158, 10135.3511.159, 10135.3511.160, 10135.3511.557, 10135.3511.156,
10135.3511.118 и 10135.3511.556, ведно със законна лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението в съда – 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1206/28.02.2020 г. по ч. гр.
д № 2824/2020 г. и Заповед за изпълнение № 2207/01.06.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. на
РС Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30 ал.
3 от ЗС.
Твърди се, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от правото на собственост
върху процесния имот, в съсобственост с ответницата, която получила своята идеална част
по наследство от своята майка Стана П.. Съгласно договор за наем от 01.03.2017 г.
ответницата е отдала под наем ½ идеална част от имота на „Ауто Рени“ ЕООД, като в
периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2017 г. същата е получавала наемна цена в размер от 300
лева на месец, без да заплати на ищеца припадащата му се стойност от наемната цена в
размер от 50 лева месечно. Твърди се, че в периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г.
ответницата е получавала наемна цена 500 лева на месец, без да заплати на ищеца
припадащата му се стойност от наемната цена в размер от 83,33 лева
месечно. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от
ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК в писмен отговор,ответницата
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че от имота е
отдадена под наем само ½ идеална част, принадлежаща на ответницата, като преди
сключването на договора за наем са уведомени всички съсобственици и същите са отказали
да отдадат своите идеални части под наем, а през времето на наема не са предявили
претенции за плащането на наемни суми или за освобождаване на части от имота.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на
съдебно - деловодни разноски.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 10135.3511.157 по
КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.“, местност
„Юрганджия, при граници – имоти с идентификатори № 10135.3511.158, 10135.3511.159,
10135.3511.160, 10135.3511.557, 10135.3511.156, 10135.3511.118 и 10135.3511.556, при квоти
½ идеална част от правото на собственост за ответницата, придобито по наследство от майка
си и 1/6 идеална част - за ищеца, придобита по силата на договор за доброволна делба
от19.12.2008 г.
Съгласно договор за наем от 01.03.2017 г. ответницата е отдала под наем ½ идеална
част от към входа на имота на „Ауто Рени“ ЕООД, като в периода от 01.03.2017 г. до
31.07.2017 г. същата е получавала еднолично по банкова сметка наемна цена в размер от 300
лева на месец, а в периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. - наемна цена в размер от 500
лева на месец.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът приема следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС- правното основание на предявения иск за заплащане на исковата сума
е чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съобразно частта си.Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 30, ал. 3
от ЗС - за заплащане на граждански плодове /доходи от наем/ от съсобствен недвижим имоти,с твърдение
че са събрани от един от съсобствениците - ответникът по делото , претендирани от друг съсобственик -
ищецът съобразно правата му в съсобствеността
За да е налице вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС не е важно как и защо е използвана общата вещ, а само
дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на
притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която последният е бил лишен
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване възникнало в негова полза изискуемо вземане, предмет на
издадената заповед за изпълнение, а именно, че – 1) притежава 1/6 идеална част от правото
на собственост върху процесния имот; 2) ответницата, съсобственик на имота, е отдала пода
наем ½ от същия за твърдения период и е получавала еднолично наемната цена в твърдяния
размер; 3) размера на претенцията си. Законът в чл. 30, ал. 3 от ЗС не съдържа изискване за
предварителна покана
Наемът, получаван за ползването на съсобствена вещ по силата на договор за наем, сключен от
един или от всички съсобственици, е граждански плод от вещта и по силата на чл. 30, ал. 3 от ЗС,
3
принадлежи на всички съсобственици, между които следва да бъде разпределен съобразно идеалните им
части в съсобствеността
От доказателствата по делото се установява, че ответницата е отдала под наем само
част от имота, съответстваща по размер на притежаваната от нея идеална част в общия
имот, поради което същата не дължи на ищеца припадащата му се част от наемната
цена,тъй като ответницата не е сключвала договор за наем за целия имот и не е получавала
наем за целия имот,надхвърлящ нейните права на собственост .
В случая от доказателствата по делото се установява, че въззивницата е собственица на ½ ид.ч от
процесния недвижим имот. От приложените договори за наем е видно,че ответницата е отдала под наем
имота, но само до обема на притежаваните от нея идеални части. Реализираните от нея доходи не са
резултат от притежаваната от другите съсобственици идеални части, от ползването на които последните
са били лишени. Всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която
съответства на неговия дял в съсобствеността. Това право е имуществен коректив за онзи съсобственик на
една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според
онзи обем от права, които притежава в съсобствеността. В случая от доказателствата по делото не се
установява ответницата да е ползвала в обем, по-голям от притежаваните от нея части в съсобствеността.
,като само своята част тя е отдали под наем, а не целия имот. Ирелевантно за правилното решаване на
спора е обстоятелството, че между страните не е било разпределено правото на ползване или извършена
съдебна делба.За уважаване на иска по чл. 30, ал.3 от ЗС има значение дали реализираните от ответницата
доход е в резултата на ползването на притежаваните от ищеца идеални части от вещта. Следва да се
отбележи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че същият е бил лишен от
възможността да ползват своите идеални части лично или чрез трети лица , както и че ответницата е
ползвала целия имот, за да има право да получи наема от общата вещ, съответстваща на притежаваните от
него права.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд и поради това
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът,включително и относно
присъдените разноски. Предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника –ответник по делото направените разноски
за двете инстанции в размер на 854,79 лв .
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260159/22.01..21 год постановено по гр.д. 6260/20 год,по описа
на ВРС,С КОЕТО СЕ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
П. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“ ........ дължи на АТ. СТ. Д., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“, ......... сумата от 2666,66 лева /две хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
4
припадащата се на ищеца 1/6 част от наемна цена (съответстваща на дела му в
съсобствеността), получавана от ответницата в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. по
сключен на 01.03.2017 г. между нея и „Ауто Рени“ ЕООД договор за отдаване под наем на ½
идеална част от съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор №
10135.3511.157 по КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.“,
местност „Юрганджия, при граници – имоти с идентификатори № 10135.3511.158,
10135.3511.159, 10135.3511.160, 10135.3511.557, 10135.3511.156, 10135.3511.118 и
10135.3511.556, ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението в съда – 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 1206/28.02.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. и
Заповед за изпълнение № 2207/01.06.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. на РС Варна, на
основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30 ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“ ........ да заплати на
АТ. СТ. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“, ......... сумата от 435,66
лева /четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в настоящото и заповедното производството съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от АТ. СТ. Д., ЕГН ********** да се ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. П. П., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ж.к. „В.“ ........ дължи на АТ. СТ. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „В.“,
......... сумата от 2666,66 лева /две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща припадащата се на ищеца 1/6 част от наемна цена
(съответстваща на дела му в съсобствеността), получавана от ответницата в периода от
01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. по сключен на 01.03.2017 г. между нея и „Ауто Рени“ ЕООД
договор за отдаване под наем на ½ идеална част от съсобствения между страните поземлен
имот с идентификатор № 10135.3511.157 по КККР на гр. Варна и площ 2200 дка, находящ се
в гр. Варна, ж. к. „В.“, местност „Юрганджия, при граници – имоти с идентификатори №
10135.3511.158, 10135.3511.159, 10135.3511.160, 10135.3511.557, 10135.3511.156,
10135.3511.118 и 10135.3511.556, ведно със законна лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението в съда – 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1206/28.02.2020 г. по ч. гр.
д № 2824/2020 г. и Заповед за изпълнение № 2207/01.06.2020 г. по ч. гр. д № 2824/2020 г. на
РС Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 30 ал.
5
3 от ЗС.
ОСЪЖДА АТ. СТ. Д., ЕГН ********** да заплати на М. П. П., ЕГН ********** с
адрес гр. Варна, ж.к. „В.“ ........ сумата от 854,79 лв,разноски по делото пред двете
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6