Р Е Ш Е Н И Е
№
153
гр. Перник, 10.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, I
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия С. и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
КАНД № 158 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно
управление (РУ) – Брезник, към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, чрез гл. юрисконсулт З.В., пълномощник на
началника на РУ – Брезник, срещу решение № 18 от 19.05.2022 г., постановено по
АНД № 24 по описа за 2022 г. на Районен съд – Брезник, в частта, с която е
отменено наказателно постановление (НП) № 22-0249-000010 от 08.02.2022г,
издадено от началника на РУ – Брезник, към ОДМВР – Перник, в частта, с която на
И.И.М. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл.
103 ЗдвП.
Недоволен от решението на районния съд в обжалваната му
част, касационният жалбоподател излага
оплаквания за противоречие на съдебния акт с установената по делото
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение в посочената му част и да реши
делото по същество, като потвърди наказателното постановление в отменената негова
част.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от гл. юрисконсулт З.В., която поддържа жалбата и моли съда
да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от адв. В.П., която оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на
разноски за касационната инстанция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на
касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Брезник.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 , предл. първо и второ от АПК настоящият състав намира решението на
районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба неоснователна
по следните съображения:
С т. 2 на НП № 22-0249-000010/08.02.2022г., началникът на
РУ – Брезник, към ОДМВР – Перник, наложил на И.И.М. ***, административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и административно наказание
„лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6
(шест) месеца, за това, че на 22.01.2022 г., около 15:00 часа, в с. Долна
Секирна, на път III 8114, с посока на движение от с.
Долна Секирна към с. Станьовци, непосредствено преди площада на с. Долна
Секирна, управлявал лек автомобил **** като при подаден ясен за водача звуков и
светлинен и сигнал с патрулен автомобил, да отбие и спре най-вдясно на пътното
платно, не спрял плавно на посоченото място, а продължил и ускорил движението
си надясно, по черен път, като след 700-800 м бил спрян за проверка, с което
извършил административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В производството по АНД № 24 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Брезник, наказателното постановление в посочената негова част е
отменено от първоинстанционния съд.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, районният съд, въз основа на приобщените по делото
доказателства е приел от фактическа страна за установено по категоричен и
несъмнен начин, че на посочените в НП дата и място, към посочения час, полицейски
служители в РУ – Брезник, със служебен полицейски автомобил, се намирали в
района на село Долна Секирна, като непосредствено преди площада на селото
забелязали движещ се автомобил (описания по-горе) без регистрационни номера,
поради което спрели, подали звуков и светлинен сигнал, но автомобилът продължил
в обратна на тяхното движение посока – към с. Станьовци. Полицаите обърнали посоката си на движение и се опитали
да догонят въпросния автомобил, който ускорил, въпреки че водачът му възприел
светлинния и звуков сигнал от полицейския автомобил, както и възприел
разпореждане на единия полицейски служител, при разминаването им преди това с
ниска скорост, да предаде документите за регистрация на автомобила и
свидетелството си за управление на МПС.
При извършената проверка за законосъобразност на образуването
и провеждането на административно-наказателното производство, районният съд е констатирал, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 ЗАНН и
съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По същество и въз основа на установеното от фактическа
страна районният съд приел, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон що се отнася до нарушението по чл. 103 във вр. с
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като доказателства в подкрепа на това предявено
на наказаното лице административнонаказателно обвинение по делото липсват – към
жалбоподателя не е бил подаден сигнал за спиране по реда на ЗДвП в смисъла на
посочената за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП, съответно повдигнатото
административнонаказателно обвинение е недоказано, а НП е издадено в нарушение
на материалния закон.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния
съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените
по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към
предмета на доказване по делото.
При извършената касационна проверка по реда на чл. 218,
ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2,
предл. последно от АПК – служебно, за правилното приложение на материалния
закон, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл.
63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на касатора:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, водачите на
пътни превозни средства са задължени при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват
неговите указания. Възможните подавани от полицейските органи сигнали за
спиране са визирани в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, изцяло и буквално пренесени в
разпоредбата на чл. 207 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) – чрез
стоп-палка, чрез описваща полукръг червена светлина, чрез подаване на сигнал
само с ръка от униформен полицай, като всички предвидени сигнали за спиране
могат да бъдат подадени и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. С
една разлика: правилото в последното изречение на разпоредбата на чл. 207 от
ППЗДвП дописва идентичното такова на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП,
като е добавен конкретен способ за подаване на сигнал от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет – само чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ
– СПРИ!“. Съставът счита неправилни мотивите на районния съд, обосновани в тази
част на чл. 207 от ППЗДвП, тъй като
приема, че изискването противоречи на разпоредбата на чл. 170 от ЗДвП, в която
такъв конкретен способ за подаване на сигнал от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет не е предвиден, съответно факт е „дописване“ съдържанието на нормативен
акт от по-висока степен, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 във вр. с
чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) правилото е неприложимо –
правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата
цялост, като с правилник не може да се доразвива закона.
С оглед горното, съществуващата законова регламентация не
изключва възможността водачите на ППС да бъдат спирани и от движещ се полицейски автомобил, като не
съществува законова пречка в такъв случай да бъде използван и светлинен и
звуков сигнал. Но в този случай първо, сигналът следва да бъде подаден така, че
водачът недвусмислено да разбере, че е във връзка с отправено към него разпореждане
за спиране, а не към друг участник в движението или указващ преминаване на
автомобил със специален режим на движение (арг. от чл. 34 от ЗДвП) и второ,
следва да бъде подаден и конкретен
сигнал – някой от предвидените в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Съответно
неизпълнението на задължението за спиране при подаден сигнал от контролните
органи би могло да се вмени в отговорност на водача на превозното средство,
само в случай че същият е възприел подадения сигнал – чрез стоп-палка, чрез
описваща полукръг червена светлина или чрез подаване на сигнал само с ръка от
униформен полицай. В случая тези предпоставки не са били налице, тъй като от доказателствата
по делото, каквито са и изводите на районния съд, не се установява към
жалбоподателя, от движещия се полицейски автомобил, независимо с включена или
не светлинна или звукова сигнализация, да е бил подаван някой от предвидените в
чл. 170, ал. 3 от ЗДвП сигнали за спиране, който същият и да е възприел, докато
се е движел по посока към с. Станьовци, за каквото фактическо обвинение му е
наложено административно наказание. Предвид това правилно
НП в тази му част е отменено като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната
му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК то следва да бъде
оставено в сила.
При този изход от правния спор, основателно е искането на
ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
за касационната инстанция, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на И.И.М. трябва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 11/27.09.2022г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен
съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 19.05.2022 г., постановено
по АНД № 24 по описа за 2022 г. на Районен съд – Брезник, в частта, с която е
отменено наказателно постановление № 22-0249-000010/08.02.2022г., издадено от
началника на РУ – Брезник, към ОДМВР – Перник, в частта, с която на И.И.М. ***,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и
административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 103 ЗдвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, с адрес гр.
Перник, ул.“Самоков“ № 1, да заплати на И.И.М., ЕГН **********, адрес ***, сума
в размер на 300 /триста/ лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/