№ 1698
гр. Варна, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20223100502144 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
Въззивната страна П. А. Й., редовно и своевременно призована, явява
се лично и се представлява от адв. А. Б., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Въззиваемата страна Ж. И. З., редовно и своевременно призован,
явява се лично и се представлява от адв. П. Х., редовно преупълномощена от
адв. Д. Ч. и приета от съда от днес.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА , редовно и своевременно призована, не
изпраща представител.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. А.
1
Й. чрез адвокат А. Б. срещу решение № 2534 от 28.07.2022 г., постановено по
гр.д.№ 447 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети
състав, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на
майката П. А. Й. малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН **********, да пътува извън
пределите на Република България през всеки сезон на годината до определени
държави, а именно: до всички държави от ЕС, САЩ, Турция, Сърбия и
Северна Македония, Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико,
Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар,
Куба, Великобритания и държави от Руската федерация, придружавано от
своя баща Ж. И. З., за срок на престояване до 30 дни, за неограничен брой на
пътуванията и до навършване на 10 годишна възраст на детето, само в режима
на лични отношения между детето и бащата, считано от влизане в сила на
решението, както и за издаване на необходимия паспорт за това, на основание
член 127а, алинея 2 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Сочи се, че детето е прекалено малко, за да
пътува извън страната и да създава трайни впечатления от чужди култури и
езици, още повече в отсъствието на майка си. С оглед отсъствието на бащата
поради естеството на работата му детето е прекалено привързано към майката
и търси непрекъснато нейното присъствие, което не би било възможно да се
осъществи, ако детето е в чужбина. Набляга, че не е постигнато съгласие
между родителите относно срок на пътуване от тридесет дни, а най-дългият
срок, за който детето ще престоява при баща си е петнадесет дни. Поради това
се иска решението в тази му част да бъде отменено и молбата да бъде
отхвърлена.
Въззиваемият Ж. И. З. чрез адвокат Д. Ч. в писмен отговор е оспорил
жалбата като неоснователна. Излага, че страховете на майката са в сферата
на фантазиите, а интересът на детето е да открива нови светове.
Производството не предполага обсъждане дали са налице належащи
обстоятелства за пътуване в чужбина. Сочи, че тридесетдневният период е
общ за цялата година, а не еднократен, и може да се ползва на няколко пъти.
Желае потвърждаване на решението в обжалваната му част. Възразява против
исканото събиране на доказателства.
АДВ. Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
2
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Б.: В съдебно заседание пред първа инстанция З. е изразил
становище, че е съгласен, че детето е още малко и е посочил възраст от 6-7
години, която би била по-адекватна за пътувания извън страната. Предлагам
да помислят дали са съгласни на споразумение от такава възраст за пътуване
извън страната.
АДВ. Х.: Доверителят ми заминава за пет месеца в чужбина и нямаме
възможност да преговаряме повече, след два дни заминава. Ние нямаме нищо
против, но отношението на майката е детско и напук. Не си е изпълнила
режима на лични отношения, говорила е на бащата с насмешка по отношение
на това кога може да си вижда детето. Той работи в чужбина от 12 години и
тя от 12 години знае, че той работи в чужбина, пътувала е с него, не е имало
опасни ситуации, той си познава детето, обича го, нормален мъж е. Може да
се погрижи за детето в каквато и да е ситуация. Смешно е да се твърди, че
може да отиде на почивка в България, а ще е по-опасно да отиде на почивка в
чужбина.
АДВ. Б.: Склонни сме да постигнем споразумение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З.: Не съм съгласен на споразумение, на първото
дело можехме да сключим такова споразумение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърде тенденциозно още
пред първа инстанция, както и днес, бащата и неговите процесуални
представители изразяват едно отношение спрямо майката, което е абсолютно
неправилно, твърдените от тях факти и обстоятелства са неверни. Има
действително нарушение на режима на лични контакти, но и двамата
3
родители го нарушават, така е и последната седмица, но и двамата родители
по някакъв начин успяват да постигнат някакво споразумение помежду си по
отношение на детето. Единственото нещо, за което не успяха да постигнат
споразумение, е пътуването на детето извън страната. Обръщам внимание на
това, че детето миналата седмица отново беше болно, което може да бъде
потвърдено и от двамата родители, и точно тогава се получи разногласието
между тях. В тази връзка е желанието ни детето да не пътува извън страната,
за да може майката също да полага в такива моменти своевременно грижи за
него. Отношенията между майката и детето са по-различни от тези на детето
и бащата. Детето има нужда от бащата в своя живот, но като силната мъжка
фигура. Когато едно малко дете е болно, то търси закрилата и подкрепата на
майката, това е естествен природен инстинкт. От тази гледна точка ние
смятаме, че детето в момента е малко, за да се отделя на по-голяма дистанция
от майката.
АДВ. Х.: Изключително в интерес на детето е да поддържа пълноценни,
пълнокръвни отношения с баща си. То е достатъчно голямо за това, на три-
четиригодишна възраст е, започва само да търси баща си, да има
́
изключителна нужда от него. Тъй като доверителят ми работи в чужбина и би
имал възможност да заведе детето си на по-интересни места, той би искал
свободно да може да пътува с него. Моля да приемете, че режимът, който
Районният съд е определил, е в интерес на детето и да не допускате
ограничения, които са в стила на хиперболизираното майчинство и
българската култура.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4