№ 163
гр. С., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в С.едния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. СветоС.авов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500322 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и С.. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.С., пълномощник
на Община С., с адрес на призовавне гр. С., бул.„Ц. О.“ № 1 против решение
№ 260338/28.05.2021 г. по гр.д. № 4612//2020г. на С.ския районен съд, с което
на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 50 и чл.49 от ЗЗД,
въззивникът е бил осъден да заплати на Застрахователна компания „ Лев инс“,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ С. ш.“, № 67А сумите :
654.38лв. – главница, представляваща обезщетение по заплатено обезщетение
по застраховка КАСКО за щети причинени на трето лице управлявало МПС,
пропаднало в необозначена дупка, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2020г. ; 199.40лв.- мораторна
лихва за периода 19.07.2017г. – 11.11.2020г.; деловодни разноски в размер на
275.00лв. и разноски по заповедно производство по ч.гр.д. 3879/2020г. по
описа на С.РС в размер на 75.00лв.
1
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
немотивирано и необосновано.
Твърди се, че липсва валидно сключен застрахователен договор и че не
е доказана причинно – С.едствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Не било установено, че описаните щети са причинени от преминаване през
необезопасена дупка описана в исковата молба. Булевард „ П.Х.“ бил много
дълъг и не било установено къде точно е била неравността по пътя. Съдът не
С.едвало да вземе предвид представения протокол за ПТП. По делото не били
представени Общи уС.овия към договора за застраховка, поради което не
С.едвало да се приема, че има валидно застрахователно правоотношение.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени
деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск.З. – пълномощник на Застрахователна компания „Лев инс“, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.„С. ш.“, № 67А, с който жалбата е
оспорена като неоснователна. Посочено е, че пред първоинстанционния съд
било установено сключването на застрахователен договор, настъпването на
ПТП, неговия механизъм, наличието на причинно – С.едствена връзка,
настъпилите щети и заплащането им от застрахователя. Съдът бил преценил
всички доказателства и бил постановил правилно решение. Въззивната страна
не била доказала наличието на съпричиняване. Моли се решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски – включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява. В
писмено становище процесуалният и представител юриск.З. заявява, че
оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.06.2021г. и
2
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.06.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Твърдението, че липсва валидно застрахователно правоотношение,
съдът намира за неоснователно. В КЗ е посочено , че застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на
друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен
застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно
удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователят задължително
издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен
документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е
предвидено в закон. В С.учая по делото е представена застрахователна полица
№93001610055184/11.07.2016г. за застраховка „ КАСКО“, сключена между
ЗК „ ЛЕВ ИНС“ и К.Д.К.. Въззивната страна не е оспорила твърдението на
ищеца, че дължимите суми по застрахователната премия са били изплатени.
Между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз
основа, на което С.ед настъпване на ПТП е била заплатена и възникналата
щета.
Съдът намира, че е безспорно установен фактът на настъпване на ПТП,
датата на настъпване, мястото на настъпване. Тези факти се установяват от
представения по делото Протокол за ПТП, който представлява официален
свидетелстващ документ за отразените в него факти, а именно фактът че на
09.11.2016г., в гр. С., на бул.“ П.Х.“, при лоши метериологични уС.овия –
силен дъжд и вятър, застрахованият автомобил е попаднал в необезопасена
дупка на пътното платно, при което е настъпило ПТП с материални щети.
Действително в протокола за ПТП е посочено, че в близост до мястото на
3
ПТП през 2016г. се е намирало заведение на име „Венеция“, а така също по
делото е представена справка от ответната страна, че заведение на име „
Венеция“ към настоящия момент не се намира на адрес бул. „ П.Х.“. Това
обаче, не означава, че през 2016г. на бул. „ П.Х.“ не е имало друго заведение
със същото име. Така или иначе мястото на настъпване на ПТП е достатъчно
ясно посочено – гр. С., по бул. „ П.Х.“.
От извършената по делото съдебно – техническа експертиза се
установява механизмът на настъпване на ПТП, както и наличието на
причинно – С.едствена връзка между настъпилото ПТП и причинените щети.
Според ВЛ заплатените от застрахователя щети отговарят да са получени при
пропадане в дупка, както и че за получаването им не е необходимо
автомобилът да се е движил с над разрешената скорост. По този начин не
може да са обоснове наличието на виновно поведение от страна на водача на
МПС и наличието на евентуално съпричиняване и съответно намаляване на
дължимото обезщетение.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е предвидено, че този който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е безвиновна.
Работодателят отговаря за действията на С.ужителите си , които могат да са
активни и пасивни ( бездействие). В С.учая мястото на ПТП се намира в
района на гр. С.. Той е част от общинската пътна мрежа и за изправността му
отговарят С.ужителите на Община С.. При поддръжката на пътя С.ужителите
на общината са допуснали да не се поправи своевременно дупка на платното,
която е предизвикала ПТП.
Съдът намира, че е безспорно налице причинно – С.едствена връзка
между виновното поведение на С.ужителите на Община С. изразяващо се в
неподдържане на общинска улица без дупки и настъпилото ПТП. Ако не е
била дупката на пътя ПТП е нямало да настъпи , а от това С.едва , че и
щетите е нямало да бъдат възстановени от застрахователя.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и същото С.едва да бъде потвърдено.
Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна С.едва да бъдат
4
присъдени деловодни разноски в размер на 100.00 лв. юрисконсултко
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260338/28.05.2021 г. по гр.д. №
4612//2020г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Община С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „
Ц. О.“ , № 1 да заплати на Застрахователна компания „ ЛЕВ ИНС“, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.„ С. ш.“, № 67А деловодни
разноски за въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 ( сто ) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5