Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………, 18.08.2017 година, град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 15872 по описа за 2016г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Ищцата Н.П.В. твърди в исковата си молба, че с Решение № ***г. на ПК по заявление с вх. №30291/28.02.1992 г. е възстановено правото на собственост на Н.П.В., като наследник на Н.Я.К., на нива с площ от 13.700 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ***, в местността „***", имот № 13 от КП изработен ***. Възстановяване правото на собственост е на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на *** и в решението е отбелязано, че ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед № ПР-***г., влязла в законна сила на 20.12.2006 г. на Кмета на р-н „***", въз основа на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на СО. „***", землището на ***, община Варна, одобрен със заповед № ***г. на Областния управител на област с административен център Варна, е признато право на собственост с решение на Общ. Сл. „Земеделие и гори" - гр. Варна, при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на новообразуван имот в м. "***", землище ***, община Варна, кадастрален район 501, с идентификационен № ***с площ от ***кв.м. с начин на трайно ползване-индивидуално застрояване, при граници: иден. № 235, 9513, 9512, 9520, като в имота попадат имоти с пл. № 235, 236, 237, ***, 239, 240, 241, 242, 243, 244 по предходен КП.
С вх. № ЗАО 31592/13.09.2011 г. на Община Варна, поискала да бъде извършен въвод във владение на възстановеният й имот. От Община Варна, я уведомили, че в част от възстановеният й имот - представляващ пл. № 236 по предходен КП има бивши наематели, които владеят имота и поради тази причина въвод не може да се осъществи.
Установила, че по разписен лист за имота като наемател по договор за наем за имот *** по стар КП е вписан ответника В.Д.К..
Към настоящия момент процесния имот находящ се в гр. Варна, СО „***", район „***", за който по предходен КП на м. ст „***", е отреден имот с пл. № *** представлява самостоятелен обект с идентификатор ***с площ от 574 кв.м. и се владее от ответника без правно основание. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й предаде владението на процесния имот находящ се в гр. Варна , СО „***", район „***", представлява самостоятелен обект с идентификатор ***с площ от 574 кв.м., за който по предходен КП на м-ст „***", е отреден имот с пл. № ***, заедно с всички подобренията и приращенията върху имота. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска.Претендира разноски.
С отговора ответницата В.Д.К. оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърдяната за осъществена реституционна процедура в полза на ищцата и активната и процесуална легитимация, тъй като представения нот. акт № г., на който ищцата се позовава, представен като доказателство с исковата молба е недействителен. В представеното копие на препис от същия липсват подписи на продавача, на купувача и на нотариуса. Ето защо счита същият за нищожен. С оспорването на акта оспорва самата административна процедура по възстановяването на собствеността на наследниците на Н.Я.К.. Оспорва като неавтентична и скицата, представена със заповед № ПР - ***г. на кмета на р-н „ *** „ по делото, тъй като същата е без номер и дата на издаване, липсва ЕГН на собственика, липсва N° на заповедта на кмета на общината ?...и е издадена от някакво дружество с ограничена отговорност, а не от законово оторизиран държавен или административен орган. Освен това, докато в заповед № ПР - ***г. на кмета на р-н „***„ е посочена като наследник само Н.П.В., в скицата се сочат н-ци на Н.Я.К....? Тъй като скицата е императивно изискуем атрибут за съществуването на възстановеното право на собственост на ищцата, нейната липса обуславя ненадлежната активна процесуална легитимация на ищцата. Твърдят, че решението от 2001 г. за възстановяване собствеността на ищцата е издадено от незаконосъобразен състав на поземлената комисия.
На следващо място прави възражение, че ответницата е придобила имота по давност осъществявана в периода 1990 г. до настоящия момент. При завладяването на имота в началото на 1990 г., същият е представлявал един тревясал баир. Ответницата го е завладяла, подравнила на тераси чрез положени метални траверси, облагородявала посредством ограждане, засаждане на трайни насаждения електрифицирала, водоснабдила, построила сграда от тухла на бетонна основа от близо 20 кв.м., която е снабдена с ток и вода, които е заплащала, изградила е два кладенеца, две оранжерии - едната от които с площ 250 кв.м., от които години наред се е прехранвало семейството и с производство на зеленчуци, плащала е данъци, такси и го свои явно, необезпокоявано, непрекъснато и несъмнено от тогава до настоящия момент. След издаване на посочената заповед № 1154 от 21.06.1994 г. на кмета на Община Варна, нито общината, нито ищцата са се противопоставяли на владеенето му от ответницата, която до предявяването на настоящият иск не могла да знае, кой би бил реституиран собственик.
Ако съдът приеме за законосъобразна реституционната процедура, завършила със заповед № ПР - ***г. на кмета на р-н „***„ - Варна, то придобивната давност за ответницата тече от момента на издаването на заповедта. В този смисъл, от 06.11.2006 г. до 06.11.2016 г. ответницата е придобила по давност собствеността върху процесния имот посредством явно, необезпокоявано, непрекъснато и несъмнено владение върху същия с намерението да го свои в продължение на 10 години. Ако се приеме, че Заповед № ПР - ***г. на кмета на р-н „*** „ - Варна, в която е отразено, че същата е влязла в законна сила на 06.12.2006 г., то от този момент до 06.12.2016 г. е изтекла десетгодишната придобивна давност за ответницата. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора. Моли, съда да отхвърли иска.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: От приложените с исковата молба удостоверения за наследници се установява, че ищцата Н.П.В. е единствен наследник на Н.Я.К. (Н.К.Я.) поч. на ***. б.ж. на гр.Аксаково. С Решение № ***г. на ПК гр.Варна, по заявление с вх. №30291/28.02.1992 г. е възстановено правото на собственост на Н.П.В., като наследник на Н.Я.К., на нива с площ от 13.700 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ***, в местността „***", имот № 13 от КП изработен ***. Възстановяване правото на собственост е на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на *** и в решението е отбелязано, че ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
Със Заповед № ПР-***г., на Кмета на р-н „***", въз основа на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на СО. „***", землището на ***, община Варна, одобрен със заповед № ***г. на Областния управител на област с административен център Варна, е признато право на собственост с решение на ОС„Земеделие и гори" - гр. Варна, при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на новообразуван имот в м. "***", землище ***, община Варна, кадастрален район 501, с идентификационен № ***с площ от ***кв.м. с начин на трайно ползване-индивидуално застрояване, при граници: иден. № 235, 9513, 9512, 9520, като в имота попадат имоти с пл. № 235, 236, 237, ***, 239, 240, 241, 242, 243, 244 по предходен КП.
По делото не се оспорва факта и това се потвърждава от приложената административна преписка на лист 129 от делото, че със заявление вх. № ЗАО 31592/13.09.2011 г. на Община Варна, ищцата е поискала да бъде извършен въвод във владение на възстановеният й имот.
По силата на договор от **. сключен между Председателя на комисия по СГВСС при ОбНС Варна и ответницата В.Д., последната станала наемател на имот *** по стар КП е в разписните листи била вписана като такава.
По делото е безспорно установено от заключението на ССТЕ с вещо лице
инж.Й.В., че към настоящия момент процесния имот находящ се в гр. Варна, СО „***",
район „***", за който по предходен КП на м-ст „***", е отреден имот с пл. № *** представлява
самостоятелен обект с идентификатор ***с площ от 574 кв.м. и се владее от
ответницата. Същият влиза изцяло в границите на реституирания имот по Решение №
796/11.05.2001г, на ПК, съответно в границите на НОИ № ***по ПНИ на с.о.”***то”,
одобрен със Заповед № **. на Областен управител на Варна.
По делото са приложени и скици на процесния имот.
Във връзка с твърдяните от страните факти и обстоятелства по делото са
ангажирани и гласни доказателства.
От показанията на св.Г.Г.и Д.Р.се установява че ответницата владее имота от 1990г. Не знаят от къде го е придобила но твърдят, че тя го обработва до момента необезпокоявано. Има тухлена постройка, два кладенеца, имали са оранжерии.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като счита че те не са заинтересовани от изхода на спора.Имат преки и непосредствени впечатления от имота, както и от времето когато ответницата е започнала да го владее.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: За бъде уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищецът при условията на пълното и главно доказване да установи посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или владее същия, без да има правно основание за това. Ответникът от друга страна носи тежестта да установи при същите условия наличието на правно основание за владее или държи имота.
Ищцата се легитимира като собственик на претендирания недвижим имот по силата на приключила със заповед §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с № **от **., на Кмета на Р-н "***" при Община Варна реституция, ответницата й противопоставя възражения, че не е собственик, защото процедурата за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е опорочена. Оспорват решението на ПК за възстановяване на собствеността върху процесния имот като нищожно и незаконосъобразно поради липса на предпоставките за реституция. На отделно основание твърди, че е придобила имота по давност
По въпроса за реституцията на имота в полза на ищцата: Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която приключва, както следва: 1. Когато собствеността се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници - с решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ; 2. Когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне - с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ и 3. когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - със заповед по § 4к, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината.
Посочените административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници.
В разглеждания случай, признатият за реституиране имот се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. При възстановяване на земеделски земи при тази хипотеза, ако решението за признаване на правото на възстановяване е постановено до изменението на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., същото легитимира правоимащите лица като собственици на имота, който е индивидуализиран с местонахождение и граници. След изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68/99 год./ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се осъществява в два етапа. Първоначално общинските служби по земеделие постановяват решение, с което признават правото на собственост при условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. В изпълнение на чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие изпращат служебно информация за тези решения на общината. Тази информация намира отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни както относно предоставените за ползване имоти, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва план на новообразуваните имоти., който се одобрява от областния управител и въз основа на който кметът на общината издава заповед по реда на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ с която се приключва реституционната процедура за тези имоти.
Съдът, като съобрази, че по делото е установено по безспорен начин, че с Решение № ***г. на ПК – Варна е признато правото на собственост върху земеделска земя, попадаща в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че е издадената заповед на Кмета на район Владислав Варненчик към Община Варна **от 06.11.2006 г., на осн. § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ намира, че реституционната процедура по възстановяване право на собственост по отношение на новообразуван имот № ***площ от 574кв.м. в с.о. „***”, Община Варна, е приключила и легитимира кръга от наследниците на Н.Я.К. към момента на смъртта й. Поради изложеното и понеже фактическият състав на реституцията по ЗСПЗЗ завършва с влизане в сила на Заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и въвода във владение не е елемент на същия, съдът намира, че ищцата успя да установи придобиване правото на собственост върху този имот на посоченото от нея основание – земеделска реституция.
Ответницата оспорват активната материалноправна легитимация на ищцата, като твърди, че решението на ПК за възстановяване на собствеността върху процесния имот е нищожно и незаконосъобразно поради липса на предпоставките за реституция.
В тази връзка, съдът съобрази следното:
Няма спор, че процесния имот представляват земеделска земя в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В спорове за собственост на земи, находящи се в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Но ответниците могат да възразяват и срещу материалната законосъобразност на тези решения, само в рамките на своите противопоставими права - т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон, а именно, че имотите се възстановяват на лицата, от които са били отнети.
По изложените съображения, и с оглед приетото в Тълкувателно Решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК, настоящият състав счита, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищцата, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
С оглед на което и предвид липсата на твърдения да е било упражнено право на изкупуване, съдът счита, че възраженията на ответницата, за опорочена реституцинна процедура се явява неоснователно изобщо не следва да се осъждат, тъй като това оспорване е недопустимо предвид приетото в цитираното по-горе Тълкувателно решение. Тяхната защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите им права. Тъй като не повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, то и не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ на посочените в писмения отговор основания.
Между страните липсва спор, че ответницата е била ползвател на процесните 574 кв.м. от имота, че към момента владее имота, както и че е изградила подобрения в него.
Спорен по делото е въпроса на коя дата е влязла в сила Заповед № ПР-222/**., за да може да се прецени изтекла ли е придобивна давност в полза на ответницата
По въпроса за придобиването на имота от ответницата по давност: Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице такова придобивно основание, следва да са се осъществили елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: 1. Да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; 2. Тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота, като в чл. 69 ЗС е въведена оборимата презумпция относно намерението за своене. Освен тези елементи е нужно, да са налице и следните признаци на владението: да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
В настоящия случай бе безспорно установено, че ответницата е получила фактическата власт върху имота на основание Договор от **. и до момента на предявяване на иска го владее с намерение, че е негов собственик. Същото се установява и от разпита на свидетелите, чиито показания в тази насока са безпротиворечиви помежду си и кореспондират с останалите по делото доказателства.
Спорните по делото въпроси са от кой момент в полза на ответницата е започнала да тече придобивната давност за имота дали същата е спирана, или прекъсвана по силата на закона, съответно с предприети от страна на ответницата действия.
За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено от момента на влизане на ЗСПЗЗ до 22.11.1997 г., е приложима съответно и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г. е винаги 10-годишен и от това следва, че ответникът и праводателката му не са имали правната възможност за периода от 22.11.1997 г. до предявяване на настоящия иск. Това е така, защото по отношение възстановените с Решение № ***г. на ПК – Варна на наследниците на Н.Я.К. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в стари реални граници нива от 13.700дка в местността „***” („***“) кв. „***“ земеделски земи, правото на собственост на ответниците е било само признато, но не и възстановено. В съдържанието на самото решение имотът е описан като нива с площ от 13.700 дка в местността „***“ кв. „***“ имот № 13, но не са ясни границите на същия и точното му разположение. За тези земи, ищцата не е могла да проведе успешно вещни искове, така, че да прекъсне евентуално изтеклата давност. Към момента на издаване на решението и до влизане в сила на ПНИ земеделските земи не са били надлежно индивидуализирани. Това е станало едва със Заповед № **от **. на Кмета на Р-н "***" при Община Варна, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Следователно преди влизане в сила на заповедта по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези площи не е настъпил реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани. Прието е в Решение № 387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. І г.о. ВКС, че самият ПНИ не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. Решенията по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ не пораждат конститутивно действие и за възстановените с тях имоти настъпва веднага реституционния ефект, а административната процедура за реституция на тези терени ще приключи след приемането на ПНИ и издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като част от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ и затова за имотите претендирани от собствениците им до датата на влизане в сила на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ - 06.12.2006г. давност не е текла.
По делото е изискан и представен оригинал на Заповед № 222/**. на която е отбелязано, че същата е влязла в законна сила на 06.12.2006г. Следователно от този момент до 06.12.2016г. в полза на ответницата е изтекла десетгодишната придобивна давност за имота.
Исковата молба е предявена на 15.12.2016г., т.е. след изтичане на 10 годишната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. По делото не се установи ищцата в този период с действия, които да са достигнали до знанието на ответницата да е прекъснала давността, поради което предявеният от нея иск за собственост се явява неоснователен.
По изложените съображения съдът счита, че ответницата е станала собственик на процесния имот на повдигнатото основание – придобивна давност осъществено в периода 06.12.2006г. – 06.12.2016г., при което предявеният ревандикационния иск срещу нея като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователност на иска и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответницата разноски. Доказателства за реално направени разноски до приключване на делото несе представиха, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.В. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Л.П.П., ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за предаване собственост и владение върху ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр.Варна, целият с площ от 574кв.м., находящ се в гр.Варна, с.о.”***”, за който е отреден имот с пл.сн.№ ***, заедно с всички подобрения и приращения, против В.Д.К. с ЕГН-********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: