О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260201/27.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
Пловдивски
Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав
На
27.01.2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.ч.гр.д.№ 167 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.274 и сл.от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Л.П.А. *** срещу Определение № 263991/08.12.2020 г. по гр.д.№
15026/2020 г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя- ищец да бъде освободен от заплащане на ДТ за производството на
осн.чл.83, ал.2 ГПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
определението, тъй като ищецът, въпреки че бил регистриран като едноличен
търговец, от 01.01.2012 г. нямал търговска дейност, доходите му били нулеви,
фирмената и личната му банкова сметка ***/запорирани от НАП. Твърди, че в ТР по
не е отразено за е прекратена дейността му поради липса на необходимите
средства за ликвидация. Поради изложеното и предвид влошеното му здравословно
състояние, липсата на средства и предстоящото навършване на 72 годишна възраст
счита, че са налице предпоставките за обсвобождаването му от заплащане на ДТ.
Пловдивският
окръжен съд, като разгледа жалбата , прецени следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството
пред РС е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „ИНДЕКС-6-Л.А.“***, с
която / след уточнение с молба от 07.12.2020 г./ са предявени против „АМП“ ООД
с ЕИК ********* , гр.Пловдив иск за установяване съществуването на устно
сключен през м.декември 2010 г. договор за изработка на опаковъчна машина на
стойност 7000 лв. и иск за установяване „неистинността на показанията на
свидетеля инж.А.П.“, дадени по гр.д.№ 14379/2013 г. на РС Пловдив.
С
молбата-уточнение от 07.12.2020 г. ищецът е поискал да бъда освободен от
заплащане на ДТ по исковете на осн.чл.83, ал.2 ГПК поради липса на средства за
заплащането им.
С
обжалваното определение районният съд е оставил искането без уважение като е
приел, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е неприложима по отношение на ищеца-
едноличен търговец. Цитирал е съдебна практика на ВКС, според която липсата на
достатъчно средства за погасяване на задължения от регистрирани като търговци
лица / ЕТ или юридически лица/, в това число на задължения за държавни такси и
разноски, предполага изпадането им в състояние на неплатежоспособност, което
може да се установи само в производствот опо несъстоятелност“ / така
Определение № 236 от 11.05.2015 г. по т.д.№ 183/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС/.
Определението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК
такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При
произнасянето по искането за освобождаване от държавна такса съдът взема
предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК
установява възможност за освобождаване от внасяне на такси по дела само по
отношение на физически лица, за които по надлежен ред са удостоверени
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2,
т. 1 – 7 ГПК,
сочещи на липсата на достатъчно средства, необходими за заплащане на дължимата
държавна такса. Същата има социална функция и не може да намери приложение по
отношение на физически лица, действащи като търговци. В случая искането за
освобождаване от държавна такса е заявено от ищеца –
физическо лице, действащо като едноличен търговец. Касае се за
искови претенции, свързани
с дейността на молителя - физическото лице като едноличен търговец, а именно във връзка с договор за изработка, по
който страна, изпълнител е физическото лице, действащо като едноличен търговец.
Поради това молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса е
неоснователна. Както правилно е съобразил и първостепенният съд, по
правило липсата на достатъчно средства за погасяване на задълженията на
регистрирани като еднолични търговци физически лица сочи на изпадането им в
състояние на неплатежоспособност, което се установява само в производството по
молба по чл. 625 ТЗ. При
подаването на такава молба от длъжника нормата на чл. 620, ал. 1 ТЗ
изрично предвижда освобождаване от предварително внасяне на държавна такса. В
случая не са налице и данни за изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК, чл. 84 ГПК или
на специалните разпоредби по чл. 620, ал. 1 и 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ
и чл. 694, ал. 7 ТЗ,
поради което търговецът дължи заплащането на държавна такса по исковата си
молба предварително /чл.
71, ал. 1, чл. 73, ал. 3 ГПК
вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК/. С оглед доводите на частния жалбоподател за липса на средства и за влошено здравословно състояние
следва да се посочи, че същите биха имали значение при преценка на предпоставките
по чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК, каквато в случая съдът не извършва поради
неприложимост на нормата.
По изложените
съображения следва да се приеме, че като е отказал освобождаването на ищеца
от държавна такса с обжалваното определение, съдът е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263991/08.12.2020 г. по гр.д.№ 15026/2020 г. на
Районен съд Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател:
Членове: