№ 937
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260038 от 02.12.2021 г. по т.д. 115/2019 г. по описа на Пернишкия
окръжен съд (ПОС), „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Б. И.
С., ЕГН: ********** сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лв. на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син – И.
Б. С., настъпила на 19.06.2019 г. в резултат на пътно – транспортно произшествие (ПТП),
реализирано на 19.06.2019 г., причинено виновно от водача на л.а. „БМВ 320“, с рег. №
******** – Б. С. Б., за което е осъдена с влязла в сила присъда по НОХД 63/2020 г. на ПОС,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ОЗК-Застраховане“ АД ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Искът е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от
200 000 лв. Прието е, че справедливото обезщетение е 180 000 лв., но същото е намалено с
1/6 съпричиняване. Съдът се е разпоредил и с отговорността за съдебно-деловодните
разноски, държавните такси, както и за дължимото адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по правилата на чл. 78 ГПК и чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
Първоинстанционното решение е обжалвано от единствено от застрахователното
дружество-ответник с оплаквания, свързани с твърдяна порочност на съдебния акт поради
неспазване на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Счита се, че присъденото
1
обезщетение било в неоснователно завишен размер, като не следвало той да бъде 180 000
лв. преди прилагането на съпричинителната квота, а в по-малък такъв. Що се отнася до
констатираната от ПОС съвина на пострадалия, намира, че тя била поне 50% предвид
данните по делото, а не 1/6, както е преценил окръжния съд. Желае се отмяна на решението
на ОС-Перник в частта за сумата над 80 000 лв. до 150 000 лв., като се отхвърли исковата
претенция в тази част. Претендира разноски.
Процесуален представител на ищеца оспорва жалбата като неоснователна с писмен
отговор и претендира присъждане на разноски.
Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства.
САС намери следното от фактическа и правна страна:
По делото е предявен иск за обезщетяване на получени вследствие на ПТП
неимуществени вреди против застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. И. С. против
„ОЗК-Застраховане“ АД. По изложени в исковата молба съображения ищецът претендира от
ответника заплащане на сумата от 200 000лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина му И. Б. С., настъпила в резултат на ПТП, станало
на 19.06.2019 г., виновният за което ПТП водач на автомобил е застрахован при ответника
по риска „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019 г. -
датата на постановения отказ от страна на застрахователя до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в резултат на реализирано на 19.06.2019 г. в гр. Перник пътно-
транспортно произшествие по вина на Б. С. Б. - водач на л.а. „БМВ 320“, с рег. № ******** е
настъпила смъртта на сина му И. Б. С., управлявал другото МПС - участник в ПТП, а
именно л. а. марка „Сузуки“, модел „ ГСХ Р 600“, с рег.№ ********. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП и респективно - последвалата смърт на сина му, има водачът на л.а. марка
„ БМВ“, който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретните разпоредби на ЗДвП,
а именно чл. 5, чл. 47 и чл. 50 ЗДвП. Посочва, че за местопроизшествието е съставен
констативен протокол, както и че при ПТП, синът му е получил тежка черепно-мозъчна
травма, остра кръвозагуба, гръдни и коремни травми, които са довели до леталния изход.
Ищецът изтъква, че е приел внезапната смърт на сина му изключително болезнено и
мъчително и тя му е причинила непреодолими болки и страдания. Двамата били
изключително близки, като между тях е съществувала неразривна връзка, основана на
взаимна обич и подкрепа. Сочи, че синът му е бил единствено дете, отгледан с неизмерими
грижи и любов, в задружно и сплотено семейство. Посочва също така, че със смъртта на
сина му е лишен от надеждата да стане дядо, както и той е бил човека, който му придавал
смисъл и радост в живота.Твърди, че след смъртта на сина му, психичното му състояние се
влошило, имал постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност,
изпаднал в депресия, изолирал се от околния свят и нежелаел да комуникира. Предвид на
това и предвид факта, че виновният водач е застрахован при ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност“, претендира от застрахователя заплащане на обезщетение за
2
претърпените от него вреди в следствие смъртта на сина му в размер на 200 000 лева.
Поддържа, че е заявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, която
не е била удовлетворена от него. Сочи, че за отказа е уведомен с писмо от 17.10.2019 г.,
поради което върху исковата сума претендира и присъждане на законна лихва, считана от
26.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от „ОЗК-Застраховане” АД, в
който е направено възражение за неподсъдност на делото пред Пернишкия окръжен съд.
Направено е искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
и 5 ГПК, като по същество искът е оспорен по основание и размер. Поддържа се, че водача
на лек автомобил „БМВ“ не е виновен за настъпване на процесното ПТП, при което е
починал синът на ищеца. Оспорва се, че пътно-транспортното произшествие е настъпило
при описаните в исковата молба обстоятелства, респ. механизъм за настъпването му. Прави
се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с което се обосновава искане за
намаляване на претендираното обезщетение. Счита се претендираното обезщетение за
прекомерно завишено и се оспорват по вид и характер твърдените от ищеца неимуществени
вреди. Оспорва се по основание и размер и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, като се
твърди че ответникът не е изпаднал в забава от посочения от ищеца момент.
Страните не са се възползвали от правото си да подадат допълнителна искова
молба и отговор на допълнителната искова молба. ПОС е постановил решението си след
събиране на писмени и гласни доказателства, както и изслушване на съдебна авто-
техническа експертиза (САТЕ) и съдебно- медицинска експертиза (СМЕ).
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
САС намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство
доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и предвид частичното обжалване
на пъвоинстанционното решение, не се спори по следното: а) че отговорността на
делинквента е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите” при ответното
дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б)
ищецът е претърпял неимуществени вреди от описаното ПТП; в) не е заплащано
извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на
застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице
всички елементи от фактическия състав на прекия иск по този законов текст, а се спори само
относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Като се има предвид, че обжалваното решение е валидно и допустимо, по
3
отношение на неговата правилност САС намира следното:
Касателно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди:
Принципът на обезщетяването по справедливост (чл. 52 ЗЗД) изисква да се
извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така
и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, да позволява провеждане на разграничение така, че
доколкото е възможно за по - тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-
леките - по-ниско. В конкретния случай от значение се явяват гласните доказателства,
събрани пред първата инстанция относно търпените болки и страдания:
Свид. Л. М. - сестра на ищеца (понастоящем въззиваем), установяват, че отношенията
между загиналия и неговия баща били отлични. И. бил негово единствено дете и баща му го
обичал и подкрепял безрезервно. Макар че двамата живеели в различни градове, ищецът в
***, а неговият син в Перник, където се установил след започване на работа, поддържали
непрестанни контакти – чували се редовно по телефона и се виждали през почивните дни.
Тази свидетелка има преки и непосредствени наблюдения върху ищеца след инцидента, като
установява, че след катастрофата той не е същият човек, затворил се е в себе си след смъртта
на сина му, плачел постоянно, станал мълчалив и към момента не е въобще преодолял
загубата му. От показанията й се установява, че ищецът след инцидента много отслабнал,
наложило се той и съпругата му постоянно да приемат успокоителни хапчета. Свидетелката
заявява, че и до настоящия момент брат й е силно разстроен, не може да спи, често й се
обажда през нощта и плаче по телефона.
От свидетелските показания на А. К. се установяват обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП, но те нямат значение за преценката на съда по чл. 52 ЗЗД.
От показанията на разпитания свидетел М. – сестра на ищеца, които показания, преценени
по реда на чл.172 ГПК, поотделно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че ищецът и починалото лице
са били в отлични отношения, поддържали са непрестанни контакти и са се подкрепяли
взаимно. От свидетелските показания се установява също така, че ищецът е претърпял и ще
продължава да търпи неимуществени вреди – душевни страдания от загубата на неговия
син. Предвид горното САС намира за установено, че ищецът, чийто син е загиналият, е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди от смъртта му, които подлежат на
обезщетяване.
Практиката на ВКС, обективирана в решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т.
о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и други, възприема
становището, че с цел определяне обезщетението на основанието, посочено в чл. 52 ЗЗД –
справедливост, следва да се съобразява обществено – икономическата конюнктура в
4
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите". В посочената съдебна практика е възприето, че лимитите на
застрахователно покритие са спомагателен критерий при определяне на обезщетенията.
Съгласно константната практика на ВКС (решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008
г., II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о. и т.н.), при определяне
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчита връзката между
починалото лице и претендиращия обезщетение, степента на близост, възрастта, личните
отношения, както и продължителността, интензитета на причинените вреди, за да определи
размера на обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, съдът следва да съобрази на първо място характера и интензитета на
претърпените от ищеца страдания, внезапна смърт на сина му, които се установяват от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да се очертае въздействието на
инцидента върху пострадалия е необходимо да се съпоставят данните за живота му преди и
след смъртта на И. С.. Съдът взема предвид, че към датата на инцидента ищецът е бил
пълноценен мъж в трудоспособна възраст, който се е радвал на живота и семейството си.
Починалият му син е бил в млада възраст, без установени хронични заболявания, с напълно
нормален социален живот и планове за създаване на свое семейство. Вследствие на
инцидента ищецът е бил съкрушен. Установява се, че той е преживял изключително тежко и
мъчително новината за смъртта на единствения си син, загубил желание за живот, затворил
се в себе си. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
безспорен начин се установява наличието на съществували изключително пълноценни и
дълбоки взаимоотношения на обич, грижи, привързаност, споделеност и взаимност между
баща и син. Установява се, че със загубата на сина си ищецът е загубил житейската си
адекватност, голяма част от смисъла на живота си, поради което емоционалният му свят е
бил необратимо променен. Мъката по изгубения от ищеца син е с изключително висок
интензитет, както се установи от събраните доказателства и не може да бъде преодоляна.
Още повече, че това е било негово единствено негово дете и е установена изключително
силна връзка помежду им. Съдът при преценката си съобразява установените страдания на
ищеца, интензитета на душевната болка от безвъзвратната загуба на сина му, за който
животът тепърва е предстоял, както и възрастта на ищеца, прекъснатата завинаги връзка
баща – син, за която се установи по делото, че е била изключително силна, обичайните за
подобна ситуация крайно негативни психо-емоционални преживявания, които ще го
съпътстват през целия остатък от живота му, като родител, надживял детето си.
Наред с тези обстоятелства, при определяне размера на обезщетението, следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (2019 г.).
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат
5
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
Ето защо, САС се съгласява с първостепенния съд, че адекватен е съответствуващ на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението се явява сумата от 180 000 лв.
По отношение другият спорен въпрос пред въззивния съд, а именно – каква следва да е
съпричинителната квота (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), доколкото не се формира спор между страните,
че съпричиняване е налице. По-конкретно, спори се, дали съпричиняването следва да е 1/6,
колкото е преценил ПОС или следва да е повече.
От заключението на приетата в първата инстанция авто-техническа експертизата се налага
извод, че загиналият е управлявал МПС-мотоциклет в населено място с превишена скорост.
При ограничение от 50 км/ч, той се е движел със 74 км/ч. Установява се по безспорен начин,
че основна причина за настъпване на произшествието е неспазване предимство от водача на
л.а. “БМВ“-Б. Б. при навлизане на главен път и отнемане на предимство на мотоциклета,
движещ се по главния път, в която връзка е и влязлата в сила присъда по НОХД 63/2020 г.
на ПОС. Следва безспорно да се има предвид поведението на пострадалия – И. С., който
преди настъпване на процесното ПТП е управлявал мотоциклета си със скорост,
надвишаваща разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч, като се е
движел със скорост от 74 км/ч. От заключението на авто-техническата експертиза следва и
извод, че управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е
допринесъл в известна степен за настъпване на вредоносния резултат.
При определяне на степента на приноса на всеки от участниците, решаващият орган следва
да извърши анализ на правонарушенията, допуснати от двамата участници и да съпостави
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да е в състояние да
определи действителният обем, с който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие. Това разбиране се застъпва в практиката на ВКС, обективирана в
решение № 150/18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г., II т. о., решение № 97 от 06.07.2009 г.
по т. д. № 745/2008 г, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., II т.о. и др.
В тази насока следва да се посочи, че първопричина за настъпването на ПТП е неспазването
на вертикалната сигнализация от страна на застрахования водач на л. а. БМВ Б., която е
навлязла по главния път при действието на знак Б-1, като не е осигурила предимството на
движещия се по главния път мотоциклетист. За последният не е съществувало закономерно
очакване и възможност за предвиждане, че предимството му ще бъде отнето, което прави
поведението му в по-малка степен укоримо спрямо това на водача на лекия автомобил. Ето
защо, основната причина за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат е на
застрахованото при въззивника лице, което ако беше спазило правилата за движение по
ЗДвП, изобщо нямаше да се стигне до катастрофата, дори и при високата скорост на
мотоциклетиста. Поради изложеното, правилно ПОС е определил принос на пострадалия в
размер на 1/6 – краен извод, с който настоящият състав на САС се съгласява напълно.
Освен това, напълно неоснователни са доводите във въззивната жалба, че съпричиняването
следвало да се увеличи не само заради превишената скорост на мотора (за което настоящата
6
инстанция се мотивира в предходния абзац), но също така и заради това, че починалият
мотоциклетист бил с изтекло свидетелство за управление на процесното МПС, а
мотоциклетът не бил преминал през задължителния годишен технически преглед. Тези
оплаквания са неоснователни.
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (решение
147/05.12.2017 г. по т.д. 60341/2016 г., I г.о., преобразувано по описа на ГК и др.),
Върховният касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди.
За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на
законовата разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с
което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпване н конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването, респ. за прилагане от съда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
В конкретния случай, дори да се приеме условно, че починалият мотоциклетист бил с
изтекло свидетелство за управление на процесното МПС, а мотоциклетът не бил преминал
през задължителния годишен технически преглед, то това не стои в никаква причинно-
следствена връзка с настъпилото вредоносно събитие. Това е така, защото при данните,
събрани по делото, ПТП е щяло да настъпи и при наличие на валидно свидетелство за
управление на процесното МПС, а липсата на задължителен годишен технически преглед не
означава автоматично, че съответното превозно средство е било неизправно. Друго би било,
ако от страна на въззивника, бяха доказали при условията на пълно доказване, че
конкретният мотор е бил технически неизправен и това е допринесло за настъпване на
застрахователното събитие. Такива доказателства по делото обаче няма събрани. Поради
това, съпричиняване от тези обстоятелства няма, дори и да се приеме, че те са налице.
В обобщение, налице е пълно съвпадение в крайните изводи на първоинстанционния съд и
на апелативния, при което атакуваното решение ще следва да се потвърди в обжалваната му
част. При неоснователността на въззивната жалба, право на разноски има само въззиваемото
лице, а такива се претендират в размер на 2 630 (две хиляди шестстотин и тридесет) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за настояшата инстанция. Този разход следва да се
възложи в тежест на застрахователя (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260038 от 02.12.2021 г. по т.д. 115/2019 г. по описа на
7
Пернишкия окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: *********, гр. София да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б. И. С., ЕГН: **********, гр. *** сумата от 2 630 (две
хиляди шестстотин и тридесет) лева разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за настояшата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8