Р Е
Ш Е Н
И Е № 764
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.05.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда
докладваното от съдията
АНД № 4569 по описа за 2019
година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434495-F466912 от 13.05.2019 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“- Пловдив ЦУ на НАП,
с което на „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ”Генерал Гурко“, ресторант „Хемингуей“ № 10,
представлявано от И.В.П., е наложено
административно наказание за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2,
вр. чл.185, ал.1, вр. чл.185, ал.4 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 434495-F466912 от 13.05.2019 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив ЦУ на НАП, с което на „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ”Генерал Гурко“,
ресторант „Хемингуей“ № 10, представлявано от И.В.П., е наложено административно наказание за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1, вр. чл.185, ал.4 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Жалбоподателят, „МУСОНИ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание – адв. З., моли Съда да отмени процесното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият
орган – ЦУ НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител – ст.
юрк. П., пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноските по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 16.01.2019 г.
от актосъставителя Е.К.Г. – ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП, е съставен
акт за установяване на административно нарушение против „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, за това, че при извършена оперативна проверка на 12.01.2019 г. в
17:00 часа в търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС –
заведение за обществено хранене – ресторант „Мемори“, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „Съединение“№ 3, стопанисван от „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е установено, че дневният
оборот от монтирания в обекта ЕКАФП ISL5011 KL с ИН на ФУ IS013788 и ИН НА ФП 12016758, съгласно
междинен отчет №
*********/12.01.2019г. от ФП е в размер на 808,60 лв. Фактическата наличност в
касата на обекта в размер на 2948,20 лв., съгласно изготвен опис на паричните
средства. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената
разлика в касовата наличност е положителна разлика в размер на 2139,60 лв. и представлява
въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в
момента на извършването и с точност до минута. С оглед на направените
констатации, контролните органи приели, че дружеството - жалбоподател „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна
в касовата наличност /начална сума, въвъждане и извеждане на пари във и извън
касата/на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Резултатите
от проверката били обективирани в ПИП № 0379310/12.01.2019г. Актосъставителят
квалифицирал установеното като нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, от ЗДДС.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което било отразено, че нарушението е извършено повторно.
Фактическата
обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства,
както и от гласните такива – показанията на свидетелите – Е.К.Г. /актосъставител/, И.Н.В.
и И.Х.Б. /контролни органи, присъствали при извършване на проверката/, Е.Х.Ш.,
С.Д.Т., А.В.Б. /служители в проверявания обект, стопанисван от дружеството/. В показанията си актосъставителя Г., потвърждава авторството на АУАН и направените констатации в него. По
отношение на процесните преброени пари
по време на проверката и посредством, които е било установено несъответсвие
между наличните парични средства в касата и тези, отразени във фискалното
устройство, свидетелят не може да каже, дали
действително са били от касата на фискалното устройство.
В показанията си
свид. В. и свид. Б. заявяват, че процесните парични средства са били
предоставени от наличните такива в сервитьорите, други от тях се намирали зад
бара от бюфет, където била разположена метална каса. Заявяват, че сумата е била предоставена и
броена от служителите в ресторанта, като изрично било пояснено, че се интересуват
от касата на фискалното устройство. Показанията им не си съотвестват с тези на
свидетелите Ш. и Т., относно това, дали изцяло процесната изброена сума е била
предоставена от служителите или някаква част от нея е била набавена и от контролните
органи. Показанията им, обаче си взаимстват с тези на горните свидетели,
относно това,че по време на проверката тримата контролни органи са разпределили
функциите си, като двама от тях са действали заедно, а третия –самостоятелно,
както и това, че събраната парична сума е била преброена от служителите в
обекта.
От показанията на
свид. Ш. и Т., присъствали по време на проверката се установява, че единият от контролните органи /който
категорично посочват сред разпитаните контролни органи/ е отварял шкафове зад
бара, включително служителския сейф, в
който държали лични вещи, от където всъщност е взел и намерения плик с
пари около 2000 лв, притежание на свид.
Б. и чашка с капаро, след което парите били събрани заедно с наличните в сервитьорите
и преброени от свид. Ш. и други служители.
От своя страна
свид. Б. потвърждава за наличието на служителска каса – сейф, в която съхранявали накити, пари, ценни вещи на
служителите, сред които имало и негови лични пари около 2500-3000 лв. Същият към момента на проверката, работил в
обекта, като готвач, но не разбрал,че се извършвала такава, не бил потърсен за
контакт.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, дотолкова, доколкото служат за
установяване на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно при следните съображения:
В конкретния
случай дружеството – жалбоподател е било санкционирано за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, според която извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
От така изложените
доказателства и въпреки положените усилия, се налага категоричният според Съда
извод, че по делото не са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна
на дружеството административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото не става ясно и категорично, от изброената
процесна парична сума в размер от 2948,20 лв, коя част действително е
представлявала касова наличност и оборот на заведението и коя лични средства,
притежание на един от служителите свид. Б.. При това положение не се установява
по несъмнен начин несъотвествие между наличните парични средства в касата и
оборота и тези, отразени във фискалното устройство, за да носи отговорност
дружеството. Нещо повече, не
се събраха доказателства, които да опровергаят категорично тезата на
жалбоподателя, че сред изброените пари е имало и лични средства на служител,
като свид. В. и Б., осъществили проверката не отричат този факт, а сочат, че
част от тях са били събрани и от шкаф зад бара, където всъщност от показанията
на служителите се установява,че е бил позициониран и служителския сейф на
заведението, в който са били съхранявани
необоротни лични пари и ценности.
От своя страна и актосъставителят в съдебно заседание заявява, че не
може да каже, дали установената от контролните органи процесна сума пари е била
единствено от касата на фискалното устройство.
Ето защо, съдът намира,че не се доказа по
безспорен начин ангажираната административнонаказателна отговорност на
дружеството за така установено нарушение, поради което процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на
делото, Съдът отхвърля искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От своя страна
жалбоподателят не прави искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ