Решение по дело №1823/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1657/4.10.2022г.    Година  2022,  04.10.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1823 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР  Плов­­­див, чрез проце­суален представител юриск.Б., срещу Решение №1080/31.05.2022г. по АНД №1876/2022г. по описа на Районен съд  Пловдив, ХХIV н. състав, с което е отменен Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К №5594393, издаден от ОД на МВР  Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основа­ние чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП на Р.А.Ч. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева. Със същото решение ОД на МВР - Пловдив е осъдено и да заплати на Ч. сумата в размер на 300 лева разноски по делото.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за противоречието му с материалния закон и се настоява за отмяната му и потвърж­даване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възра­же­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба  Р.А.Ч., чрез пълно­мощник адв.Д.П., в отговор на касационната жалба оспорва същата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура  Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд  Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР  Пловдив ЕФ, серия К №5594393 за налагане на глоба за нарушение, уста­но­вено с автоматизирано техническо средство или система на 25.03.2021г. в 12,16 часа в гр.Пловдив, бул.“Мария Луиза“ №70 посока изток, при максимално разре­шена скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, Ч., в качеството му на собственик на МПС  лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№***, е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП, като му е наложено административно наказа­ние „Глоба“ в размер на 50 лева за това, че управлява МПС със скорост от 65 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч  нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че същият е издаден в нарушение на правилото по чл.39 ал.4 ЗАНН, която разпоредба е посочена като специална спрямо чл.182 ЗДвП, като е цитирана съдебна практика. Мотивирано е, че законосъобразният ред за ангажиране отговорността на дееца е била чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, което не е било сторено.

Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил прави­лен съдебен акт. Във връзка с наведените от касатора възражения е необходимо на първо място да се отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са съществували, респ. са приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП. Или, всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН. След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр.109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този смисъл като изцяло необосновани са тезите, изложени в цитираната в касационната жалба съдебни решения, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, са общи по отношение новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП. Не може да бъде споделено и виждането, че цитираните правила от ЗАНН се прилагали във всички случаи, необхванати от ЗДвП, вкл. и че последният във всички случаи е специален по отношение на първия. Дори, ако четем тези норми, може без съществени усилия да се установи, че в тях се сочи приложимостта им по отношение на електронните фишове, т.е. „…случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител …“/чл.39 ал.4/, а правилото на чл.85а пък повелява, че „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. Както се посочи по-горе, тези две норми са приети заедно в един закон с тази на чл.189 ал.4 ЗДвП, в чиято редакция и към настоящия момент няма принципни промени. Или, самият ЗИД на ЗДвП сочи, че правилата от него/вкл. чл.189 ал.4/ се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо друго с нормите си и особено тази на чл.39 ал.4, която е изрично посочена. Така, че няма как да бъде споделена тезата, че нормата в ЗДвП, се явява специална.

На следващо място невярно е твърдението, че видите ли тогава за някои от нарушенията по чл.182 ЗДвП нямало да бъде приложим институтът на чл.189 ал.4 ЗДвП. В това всъщност няма нищо страшно, защото в пълна мяра са налице останалите възможности в ЗДвП и в ЗАНН за санкциониране на нарушителите, но това ще е общият ред, който не е изключен. Разбира се това е доста по-ангажиращо и трудоемко за органите на МВР, тъй като изисква ресурс и време.

На следващо място новелата на чл.39 ЗАНН/до изменение в сила от 23.12.2021г./ регламентира институтите на т.н. „явно маловажни случаи“/ал.1/ и „маловажни случаи/ал.2/ на административни нарушения, като нормата на ал.4 е смислово и идейно свързана с тях. Ако се изходи от фактологията по казуса, в който е наложена глоба в размер на 50 лева, то доколкото нарушението е било установено безспорно при извършването му, е налице възможност нарушителите в тези хипотези да се възползват от маловажността на едно такова деяние, поради което и именно ал.4 повелява, че електронен фиш не се издава, когато глобата е в размерите по ал.2. Противното означава, че вмененото нарушение дори за изброените хипотези в мотивите на съдебното решение по чл.182 ЗДвП /касаещи напр. превишение от 10 км в час/ винаги ще се санкционира, независимо от обстоятелствата, при които е извършено нарушението или личността на наказ­ваното лице. Или по същество генералната теза, която се получава от мотивите на цитираните от касатора съдебни решения е, че тук изначално е неприложим „маловажният случай“. Разбира се и това е възможно, но само, ако законодателят изрично е посочил това, но не и съдът. Така например в КТ  чл.415в ал.2 изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2. Или подходът при административнонаказателната отговорност е ясен  този институт, който е от публичен ред, не се прилага само, ако в закон е посочено и то за конкретно изброени нарушения. В случая в чл.189 ал.4 ЗДвП, в ЗДвП като цяло, или дори в ЗАНН, не се откриват подобни правила, относими към казуса, като ЗДвП собствено дефинира само „маловажно нарушение“ съгласно §6 т.32 ДР на закона, която норма представя едно общо дефинитивно правило. Това всъщ­ност се подкрепя и косвено от самото правило на чл.189 ал.4 ЗДвП, според което то се прилага само, ако за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

От изложеното следва, че когато такива наказания са предвидени, а това безспорно са такива за по-тежки нарушения, то тогава не се издава електронен фиш, а се следва съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, но пък това би значело, че за нарушителя ще е налице в пълна мяра възможността той да се възползва от института на „маловажен случай“, като бъде само предупреден/тук не се изхожда от това дали наказващият орган би предприел реално едно такова поведение/.

С оглед изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски, които се констатираха в размер на 300 лева  договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред тази инстанция. Като неоснователно съдът намира възражението на касатора за прекомерност на адво­катското възнаграждение, доколкото същото е определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

         

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1080/31.05.2022г., постанове­но по АНД № 1876/2022г. по описа на Районен съд  Пловдив, ХХIV н. с. 

          ОСЪЖДА ОД на МВР  Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Бого­ри­ди“№7 да заплати на Р.А.Ч. *** сумата от 300/триста/ лева разноски за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                        2.