№ 11545
гр. София, 22.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110116869 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявило срещу Н. Д. Т. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 787.15 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 161.66 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
17.02.2022 г., сумата от 23.54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.18 лв. – мораторна лихва върху
главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 17.02.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в съответния срок,
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на
забавата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът заявява становище за допустимост и частична
основателност на исковете, като релевира възражение за погасителна давност.
Третото лице-помагач „ФИРМА“ ЕООД не оспорва иска.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявените искове се обуславя от осъществен фактически състав,
пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника,
изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, както и, че е погасил
претендираните вземания.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни следните обстоятелства: че между
страните съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за
процесния период в имота с аб. № ..; че ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
количество и по цена съобразно посоченото в исковата молба – в размер на 787.15 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и че е извършвана услуга дялово
разпределение от дружеството „ФИРМА“ ЕООД, равняваща се на сумата от 23.54 лв. за
периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г.
Предвид изложеното ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря
за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот.
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и
ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
2
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, т.е. в случая от
30.03.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.03.2019 г., са
погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ДРУЖЕСТВО“
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./.
Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2018 г. до
м.11.2018 г. вкл. , тъй като вземането за м.12.2018 г. е станало изискуемо на 15.02.2019 г. и
при отчитане на периода от два месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно
ЗМДВИП, то давността за него не е изтекла. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК и въз основа
на данните по Общите фактури и извлечението от сметки, погасената по давност сума за
този период възлиза на 207.81 лв. Така, искът следва да се уважи за сумата от 579.34 лв. и за
периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. /787.15 лв. – 207.81 лв. = 579.34 лв./, а за разликата
над пълния предявен размер от 787.15 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г. вкл.
искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Вземането за дялово разпределение не е погасено по давност предвид това, че най-
ранното задължение се претендира за м.01.2019 г., а исковата молба е подадена на
3
30.03.2022 г. и предвид спиране на давностния срок в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното погасяване.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали
фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на
срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС;
Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС; Решение от 16.07.2021
г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и размерът на дължимото обезщетение за забава следва да се определи върху сумата
по обща фактура от 31.07.2019 г. за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от
09.04.2020 г. до 17.02.2022 г., a за вземането по общата фактура от 31.07.2020 г. – за периода
от 15.09.2020 г. до 17.02.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен
калкулатор и въз основа на данните на приетото по делото заключение на ССчЕ съдът
определи обезщетението за забава върху сумата от 579.34 лв. за посочения период в размер
на 99.88 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 161.66 лв. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5.18 лв. за
периода от 02.03.2019 г. до 17.02.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
4
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
С оглед изхода на спора в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат присъдени по
съразмерност разноски за исковото производство в размер на 107.84 лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството.
С оглед изхода на спора, ответникът също има право на разносни на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК за исковото производство. В случая ответникът претендира разноски единствено
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., заплатено, видно от представения
договор за правна защита и съдействие, като същото не е прекомерно. По съразмерност,
нему се следва сумата от 84.32 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 579.34 лв. – главница,
представляваща доставената топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г.
вкл., за имот, находящ се в гр. С., аб. № ., сумата от 23.54 лв. – главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на исковата молба
– 30.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 99.88 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 787.15 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г. вкл., иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 161.66 лв., както и изцяло иска за сумата от 5.18 лв. за
периода от 02.03.2019 г. до 17.02.2022 г. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 17.02.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК – сумата от 107.84 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
да заплати на Н. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., сумата от 84.32 лв., разноски по
делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6