РЕШЕНИЕ
№ 2919
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. Н. от гр. София, ж.к.“********** чрез
пълномощника й –адв.А. И.- САК срещу Eлектронен фиш, Серия К, №
3321919, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 (шестстотин)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното
производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. В тази
връзка на първо място, се сочи, че в атакувания ЕФ не ставало ясно дали е
приспаднат толеранса от 3% от измерената стойност на скоростта, което не
следвало да се предполага, като липсвало фактическо описание на
нарушението и не бил посочен водача на процесния лек автомобил.
По –нататък, в жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ не бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя Н..
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
1
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В съда е депозирана писмена молба от адв.И. по хода и по
същество на делото. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и
доказателства за извършеното им плащане.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в проведеното съдебно заседание. В съда са
депозирани писмени бележки от юрк.Димитрова, в които се излагат
аргументи, че издаденият ЕФ е правилен и законосъобразен, поради което
следвало да бъде потвърден от съда. При такъв изход на делото се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, ако същото надвишава размерът, определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.01.2020 г. в 11:06 ч. в с. Волуяк по ул. „Ломско шосе“ до № 300 с
посока на движение от гр. София към гр.Костинброд с техническо средство
–мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 509” била засечена скорост на
движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № 37 79 КМ от 94
км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение на
скоростта от 44 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на жалбоподателя И. П. Н..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 3321919 срещу И. П. Н., с който последната е санкционирана с налагане
на глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал – клип № 7441 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 509”), който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 13.01.2020 г. в 11:06:49 ч., в района на по
ул. „Ломско шосе“ до № 300 с координати EL 23.25028 и NL42.77657 е
измерена скорост на движение от 97 км/ч., като са записани датата, часа
2
(включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е
сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
управляван от жалбоподателя.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 13.01.2020 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 509”
е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези
системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M
509” е преминала проверка на 30.01.2019 г. От приложения по делото
протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” е
видно, че мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 509” отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение и
снимка на разположението на уреда; протокол за използване на АТСС от
13.01.2020 г., протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска
техника”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
издадено от БИМ, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра
на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш,
ежедневна форма за отчет, справка за нарушител/водач, справка за
собственост на МПС и др.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Тъй като към материалите на административно-наказателната преписка
3
не са налице писмени доказателства относно датата на връчване на процесния
ЕФ на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл.
189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу
административно-наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
От изложеното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно приетото
в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
4
на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш.
От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено
при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел
възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална
процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и
системи и се елиминира субективния елемент при установяване на
нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо
тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че
израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
действието по издаването на електронния фиш, а не действието по
установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на
тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш
се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение
от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави
АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата
от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се
касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1
от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
5
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от
ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено
изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен
акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на
контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически,
разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към
издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на
нарушението.
От приложения към материалите на делото протокол за използване на
АТСС, се установява, че на инкриминираната дата се е извършвал контрол на
ул. „Ломско шосе“ до № 300, както и че посоката на движение на
контролираните МПС е от гр. София към гр.Костинброд, а посоката на
задействане-приближаващи автомобили, като точните GPS -координати на
мястото са посочени в заснетия и приложен по делото клип № 7441.
В случая е допустимо отговорността спрямо посочения субект за
извършеното нарушение да бъде реализирана в производство по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, тъй като е установено с автоматизирана система - мобилната
система за видеоконтрол, фиксирала скоростта, която отговаря на
предвидените изисквания за надеждност и сигурност. В точка 65, § 6 (Нова –
ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП, за да се внесе яснота е дадена
дефиниция на "Автоматизирани технически средства и системи" - уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
6
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението-13.01.2020 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„TFR1-M 509”, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от приложената към материалите на делото снимка № 7441,
измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 97
7
км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради
което правилно във фиша е отразена скорост от 94 км/ч. Именно тази скорост
е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
94 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 44 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя, като възражението в жалбата в тази насока е
неоснователно.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
13.01.2020 г. в 11:06 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено, поради което съдът не споделя възраженията в
жалбата за липса на фактическо описание на нарушението. От
обстоятелствената част на ЕФ безспорно се установява датата и мястото на
извършване на нарушението, както и параметрите на превишаване на
скоростта от заснетия с посоченото АТСС лек автомобил.
По-нататък, следва са се отбележи, че правилно е посочена и
нарушената законова разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
8
осъществил.
Що се касае до автора на деянието, според настоящия съдебен състав,
той също е бил определен коректно от органите на МВР, доколкото видно от
приложените по делото доказателства автомобилът, с който е извършено
нарушението е собственост „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и е предоставен за
ползване на жалбоподателя И. Н.. Последната не е ангажирала
доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата,
не е представила и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето
извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, каквото изискване
е предвидено в ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДП в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия
орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира
декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото това е законова
възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се
възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивника Н. като ползвател на
автомобила е длъжен да представи такива. Доказателства в тази насока не са
представени, като спор относно този факт по делото няма.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят И. П. Н. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Н. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценила
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
9
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
В конкретния случай, предвид изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на АНО, чийто процесуален представител своевременно е
поискал присъждането на такива от съда. Ето защо и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3321919, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
И. П. Н. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600
(шестстотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА И. П. Н., ЕГН ********** да заплати на СДВР, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
10
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11