РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Карлово, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200259 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** /** година на Н. на Р.У на М.В.Р. - К.
на А. И. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. Б. №., на основание чл. 183 ал. 4 т. 6
от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 104А от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение
на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвп, както и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него
само по отношение на нарушението на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП пред съда в
законоустановения срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление
за това нарушение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени
същото в обжалваната му част. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител с писмено становище поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Н. на Р.У на М.В.Р. К., редовно
1
призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 15.02.2023г. служителите на Р.У на М.В.Р. - К., Х. и Р. изпълнявали
служебните си задължения по контрол на безопасността на движението.
Около 16.20ч. в гр. К., на ул.Е.Й. №. спрели за проверка движещ се в посока
юг-север лек автомобил „М. ..“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя.
Превозното средство било собственост на различно от него лице. Поводът за
спирането му бил, че полицейските служители го забелязали да използва
мобилния си телефон по време на движение, държейки го в ръка. При
проверката било установено, че жалбоподателят не носи контролен талон към
СУМПС, както и че превозното средство не било представено на годишен
технически преглед.
За констатираното от свидетеля Х. срещу жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 723457/15.02.2023г., в
който е отразено, че 15.02.2023 г. в 16.20 часа, в гр. К. на ул. Е. Й. №. с посока
на движение от юг към север управлява лек автомобил М. .. с регистрационен
номер *, чужда собственост. Същият използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличието на устройство
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Не носи
контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Управлява МПС
без да е представено на годишен технически преглед, с което е извършил:
1. на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство. освен при
наличие на устройство. позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му - чл.104а от ЗДвП;
2 не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което е
нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП;
3. водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед,
с което е нарушил чл.147 ал. 1 от ЗДвП;
2
В АУАН е отразено, че жалбоподателят няма възражения.
Възоснова на съставения АУАН, компетентният за това орган, надлежно
овластен, Н. на Р.У на М.В.Р. - К. е издал обжалваното наказателно
постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло наказателното постановление в обжалваната му част.
Съдът намира за несъставомерно вмененото нарушение на
жалбоподателя по чл.147 ал.1 от ЗДвП. В съставения АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление е възприета една и съща
фактическа обстановка- автомобилът не е представен в срок на технически
преглед. Видно от доказателствата по делото, автомобилът не е негова
собственост, а на друго лице, жалбоподателят, на който е ангажирана
отговорността за управление на МПС, непреминало ГТП, е бил ползвател,
управлявал е същото по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл.
147 ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност, като условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните
машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният
състав на чл. 181 т. 1 ЗДвП предвижда носене на
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС, който не
го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия
случай, К. не е собственик на автомобила, поради което и за същия не
съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е
важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически
преглед е необходимо представяне на определени документи, които
притежават единствено собствениците на ППС. Освен изложеното следва да
се има предвид още, че нормата на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП не вменява
конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че
регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен
3
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид
липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на
което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира,
че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна
норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147 ал. 1 от
ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на
технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна
правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода,
че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето,
посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП,
доколкото не е собственик на МПС. Жалбоподателят не е субект на
административно наказателна отговорност за неспазване на задължението за
представяне на ППС на технически преглед. С оглед горното, съдът намира,
че в тази част НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
които са в размер на 400 лв., съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се
възложат в тежест на юридическото лице ОДМВР П., в структурата на което е
административнонаказващият орган.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ** /** година на Н. на Р.У на
М.В.Р. - К. само в частта му, с която на А. И. К., ЕГН ********** от гр. К., ул.
Б. №., на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП. В останалата
му част като необжалвано, наказателното постановление е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на А. И. К., ЕГН ********** от гр.
К., ул. Б. №. сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени
разноски за процесуално представителство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5