Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1803
гр. Пловдив 02.10.2019 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд -
Пловдив, двадесет и пети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря С. Ж., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 2094 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.73 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на Община Пловдив
против Решение от 27.06.2019г. на
ръководителя на управляващия орган на ОПОС, с което е наложена финансова
корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО
на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020г., представляващи
средства по ЕСИФ по смисъла на чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ, от сключения договор за обществена
поръчка № 19ДГ-214 от 07.03.2019г., сключен по обособена позиция № 2 с
изпълнител „Пътинженеринг“ ЕООД.
Жалбоподателят община Пловдив твърди,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния
закон. Счита, че неправилно е прието,че
методиката за оценка на офертите е незаконосъобразна и нарушава разпоредбите на
чл.70,ал.5 и ал.7 от ЗОП. Обосновава липса на незаконосъобразност на методиката
и се позовава на обстоятелството,че е налице извършен предварителен контрол върху
обществената поръчка от страна на Агенцията по обществени поръчки, като
възложителят се е съобразил изцяло с бележките,коментарите и препоръките на
Агенцията. Моли за отмяна на оспорваното Решение.
Ответникът по жалбата – ръководител
на управляващия орган Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, чрез
процесуалния си представител С.З., оспорва жалбата и моли същата да се остави
без уважение. Претендира разноски.
Административен съд - Пловдив, като прецени събраните
по делото доказателства и становищата и възраженията на двете страни, намери за
установено следното:
Оспорваното Решение е изпратено на
жалбоподателя с писмо от 27.06.2019г./лист 39/ и е оспорено с жалба от
11.07.2019г., което е в предвидения по чл.149 ал.1 от АПК срок от
лице, адресат на акта, поради което жалба е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената административна
преписка, оспорваното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата
от закона форма. Със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД-ОП-13/07.02.2018г.
изменена със Заповед № РД-ОП-76/07.08.2018г. за УО на ОП“ОС 2014-2020“ е
определен директорът на Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“ в
Министерството на околната среда. Със Заповед № РД-471 от 19.06.2019г.
министърът е определил непосредствения издател на акта по заместване В.А. да
замества В.К.в качеството й на главен директор на Главна дирекция „Околна
среда“ и в качеството й на ръководител на УО на ОП“Околна среда 2014-2020“ за
периода от 21.06.2019г.-01.07.2019г.,в който период е издаден и оспорвания тук
акт.
Не се констатират допуснати
аминистративнопроизводствени нарушения, а такива не се и твърдят от
жалбоподателя.
По същество, за да определи
финансова корекция, административният орган е приел,че е налице нарушение по
обществена поръчка с предмет „Реконструкция на канализационната и водопроводна
мрежи на гр.Пловдив, Етап 1, квартал /част/ 1-1, 1-2, 2,3 и бул „Дунав“-„Брезовско
шосе“ по три обособени позиции и сключен в резултат на нея Договор № 19ДГ-214
от 07.03.2019г., за обособена позиция 2 „Реконструкция на канализационната и
водопроводна мрежи на гр.Пловдив, Етап 1, квартал / част/ 1/1-1 и 1-2/ с
изпълнител „Пътинженеринг“ЕООД на стойност 7 908 754,77лв. без ДДС.
Констатирано е, че посочените минимални изисквания за съдържание на
техническото предложение, както и указанията за оценка по отношение на
техническия показател в методиката за оценка-ТП са неясни и са определени в
нарушение на разпоредбите на чл.70,ал.5 във връзка с чл.70,ал.7 от ЗОП.
Финансовата корекция е определена на
основание т.9 от Приложение № 1/в редакцията от ДВ, бр. 27 от 2017 г./ към
чл.2,ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основание за
извършване на финансови корекции в размер на 5% от стойността на разходите
признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране, представляващи средства от
ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ.
Прието е,че методиката за оценка на
офертите за обществена поръчка е съставена в противоречие с разпоредбите на
чл.70, ал.5 и ал.7 от ЗОП, тъй като се
предоставя неограничена свобода на избор, с което се възпрепятства реалната
конкуренция в процедурата. Констатирано е наличие на трудно разграничими
надграждащи условия за оценка, липса на яснота за компонентите,които да се
съдържат и анализират като гаранция за качествено изпълнение от страна на
участниците, което засяга цялостния процес на оценка на оферти и допуска
субективен елемент на оценка с възможност за различно интерпретиране и без
обективно оценяване.
Мотивите на управляващия орган, на
база възраженията на бенефициента, са, че наличието на осъществен предварителен контрол
от страна на Агенцията по обществени поръчки не е пречка констатациите на
последващия контрол да са различни, тъй като бележките и коментарите на
Агенцията нямат задължителен характер и не водят до стабилитет на акта, с който
се открива процедурата или се одобряват условията за участие. Отбелязва се,че
всъщност препоръките при предварителния контрол кореспондират с констатаците на
УО, тъй като още на етап предварителен контрол е препоръчано присъждането на
допълнителни точки да е обвързано с
предлатането на допълнително качество на изпълнението.
На следващо място, изложено е, че в
методиката за оценка и в указанията за изготвяне на минималното съдържание на
техническите предложения са налице неясноти и са използвани изрази, за които не
е предоставено конкретно тълкуване. Посочен като неясен е изразът „специфика“.
Така например, от участниците се
изисква „да се опишат условията за
започване и извършване на работите и описаната технологична последователност и
същите да са приложими за конкретния спроеж-предмет на поръчката, предвид
неговите характеристики и особености“.
Същевременно, в техническата спецификация и документацията са посочени
общоизвестните за обекти от подобна категория строежи характеристики,
характерни за всички обекти на СМР на ВиК структурата на дадена агломерация. В
методиката за оценка понятието „специфика
и особености“ на обекта на СМР предполага тълкуване на термина поради
липсата на посочени конкретни специфики. Възложителят би трябвало да изиска и
изясни конкретно кои именно фактори би искал да бъдат отчетени в техническото
предложение, за да се прецени какъв е конкретния измерител на качеството.
Същото понятие е използвано и в
техническия показател за оценка, според който се изисква „всички мерки за осигуряване на качеството да отчитат спецификата на възлаганите работи и да
са насочени към конкретната поръчка“.
Неизяснено оставало обстоятелството
към кои именно характеристики конкретно следва да се реферира и да бъдат
отчетени в предложенията за изпълнение на участниците.
Като неясно е възприето от органа и
изискването за анализиране на обстоятелствата,които могат да предизвикат
затлуднения в планираната организация на стротелната площадка и дасе приложат мерки за предотвратяването им-
условие въведено в минималните изисквания за съдържание на техническите
предложения на участниците.
От страна на възложителя е дадено
тълкуване на понятието „ефективни“ мерки, в което тълкувание е използвано
отново неясното понятие за конкретните характеристики и особености на предмета
на поръчката без те да са конкретизирани. Не е посочено коя „специфика“ следва
да се взима предвид,нито са визирани евентуални рискови фактори, които възложителят счита,че представляват
обстоятелства, предполагащи затруднения. Изложено е,че групи от рискови фактори
не са визирани и така има неяснота относно съдържанието на техническото
предложение.
В тази
връзка е констатирано да е налице проявление на горната неяснота при начина на
оценяване на един от участниците в процедурата, като било прието от комисията,
че предложението му не отговаря на изискванията,тъй като не съдържа
предвидимост за наличие на „неблагоприятни атмосферни условия“, като
обстоятелство, влияещо върху планирането и изпълнението на строителството, като
същевременно никъде в условият ана методиката
или изискванията за минимално съдържание на офертите не се упоменава това да следва да фигурира.
Преценката за това кои обстоятелства да се анализират или кои условия да се
зачетат като съществени е оставена изцяло на преценката на участниците в
процедурата.
Мотивирано е,че не са предоставени
данни за климатичните особености на гр.Пловдив така, че те да могат да се
предвидят от участниците, нито изобщо било посочено, че същите следва да се
разглеждат и обсъждат в техническите предложения.
Отбелязва се, във връзка с
конкретното предложение, за което е прието,че не отговаря на изискванията, че
действията и мерките за елиминиране на рисковия фактор неблагоприятни
метеорологични условия са нормативно установени и разглеждането им в
техническите предложения не би следвало да е фактор,който да надгражда или
гарантира самото качество на изпълнение,тъй като не е въпрос на инидивидуално
усмотрение на конкретния участник.
Констатирано е и,че в указанията за съдържание
на техническите предложения се съдържа минимално изискване за достатъчно
предвидени ресурси-работна сила и механизация, без да е пояснено какво се
разбира под „достатъчни“-като брой или като вид или друго.
Отчетено е,че присъждане на
допълнителни точки – 40т., 25т. или 15т. е предвидено участниците да предложат
мерки за оситуряване на качеството на изпълнение, което същевременно е описано
и в базовите изисквания за съдържание на техническите предложения. Ако пък
липсвали такива мерки, подлежащи на оценка по технически показател или не
отговаряли на изискванията
Прието е още,че липсва ясна
дефиниция на понятието „навременна и
качествена реализация“ и „реални
резултати по отношение на качественото изпълнение“.Това е и с оглед липсата
на дефиниция относно очакваните резултати от изпълнението на поръчката и целите
на същата.
От тук и изводите на управляващия
орган за изцяло неясни качествени аспекти за оценка и присъждане на
допълнителни точки по методиката. Отбелязва се,че според методиката се допуска
участник, който не е предложил мерки за осигуряване на качеството да не се
отстранява,а да получи 0т. по съответния показател, което на практика
означава,че може да се допусне до крайно класиране оферта,която не осигурява
качество на изпълнение.
Мотивирано е още и,че е налице
фактическият състав на чл.70,ал.1,т.9 от ЗУСЕСИФ,като са изложени мотиви и във
връзка с приложението на Регламент /ЕС/ № 1303/2013г.
Съдът намира,че оспорваният
административен акт е законосъобразен и правилен.
По констатираното съдържание в
методиката за оценка и технически изисквания на спорната обществена поръчка
жалбоподателят не спори. Спорът е относно изводите и анализът на това
съдържание.
Съдът намира, че в случая определената от възложителя
методика за оценка на офертите в частта
за 2.1 Технически показател, минимални изисквания към представяне на
концепцията за изпълнение; качествени аспекти на предложението, свързани с
предмета на поръчката; е в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и чл. 70, ал. 5 от
ЗОП, като съображенията за това са следните:
По аргумент от чл. 70, ал. 7 от ЗОП, възложителят е
длъжен да разпише в методиката за оценка точни указания за определяне на
оценката по всеки показател от комплексната оценка, като начинът за определяне
на оценката трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение,
предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка
и техническите спецификации и да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите. Действително, в закона не се съдържа
ограничение възложителят да определя субективни показатели за оценка, при
условие, че са налице конкретни и ясни условия, на които следва да отговарят
предложенията, за да се присъдят определен брой точки. Съгласно императивната
норма на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, начинът за определяне на оценката трябва
да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата,
които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за
качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът
за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Императивните изисквания по чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗОП целят да
обезпечат, че методиката за оценка на предложенията, ще дава възможност да се
оцени предложеното във всяка оферта ниво на изпълнение в съответствие с
предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, като бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, при осигурена
на кандидатите достатъчно информация за правилата, по които ще се прилага и
оценява всеки показател. Това предполага при въведени показатели за оценка,
които нямат точен математически или друг стойностен израз, критериите, по които
ще се извършва оценяването и получаването на съответния брой точки, да са ясно,
точно и еднозначно определени по съдържание и съответно да са разписани точни и
ясни указания за сравнение, за съпоставяне на отделните предложения на
кандидатите, за преценка за степента на съответствие и за тяхното оценяване,
така, че да се избегне възможността за субективно оценяване, като същевременно
участниците да могат да се запознаят с параметрите, в рамките на които да
предложат офертата си, за да постигнат най - добро класиране.
В случая това не е сторено. Както правилно е приел
решаващият административен орган, присъждането на брой точки не е обвързано с
обективни обстоятелства, като липсват определители за количество и качество.
Методиката за оценка не съдържа точни и ясни критерии за оценяването със
съответните точки по конкретни подпоказатели или посочените критерии – отчитане
спецификата на възлаганите работи, мерки за осигуряване на качеството,
навременна качествена реализация и т.н., са неясни и създава предпоставки и
възможност за субективно оценяване. В самата методика не е направено разяснение
какъв смисъл е вложен и съответно как следва да се тълкува и прилага от
членовете на комисията критерият " достатъчно предвидени ресурси-работна
сила и механизация“, критерият „навременна и качествена реализация“ и „реални
резултати по отношение на качественото изпълнение“ или как следва да се
определя,че посочените мерки за осигуряване на качеството отчитат спецификата на възлаганите работи.
Не става ясно по какъв начин съдържателно ще се
разграничава степента на отчитане на спецификата и как ще се даде предимство на
преценката за достатъчност на ресурсите предложени от един участник спрямо
друг.
В тази си част методиката за оценка дава възможност за
субективизъм, тъй като не залага на критерии за обективно сравнение и оценка на
офертите и не осигурява достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при оценяването с допълнителни 40, 25 и, 15 точки, което предпоставя
значителна свобода в интерпретацията от страна на членовете на комисията при
присъждането на точки.
Ето защо
независимо, че ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които
нямат точен математически или друг стойностен израз, в случая при липсата в
документацията за участие на ясни определения и разграничения, изпълващи със
съдържание използваните общи понятия и предполагащи еднозначно тълкуване и
оценка и с оглед твърде абстрактното формулиране на част от идентифицираните от
възложителя предпоставки /допускания/ и рискове, които могат да окажат влияние
върху изпълнението на договора, посочените по-горе констатации на Ръководителя
на УО на ОПОС, на които от фактическа страна се основава оспореното решение, се
явяват правилни и обосновани.
Липсата на обективни критерии за сравнение и
съпоставяне на отделните предложения на кандидатите създава предпоставки за
субективизъм при оценяването и води до липса на предвидимост за потенциалните
участници как да изготвят техническото си предложение така, че да получат
максимален брой точки.
Нещо повече, правилно се отбелязва от решаващия орган,
че начинът, по който са изложени минималните изисквания за концепцията за
изпълнение на практика създава възможност до участие да се допусне оферта, в
която не са заложени мерки за
осигуряванена качеството. Всъщност въпросните минимални изисквания страдат
изцяло от липса на конкретика.
Качествените аспекти на предложението също съдържат
неясни и неопределени критерии. Не е обосновано кога и въз основа на каво един
участник ще получи например 40 допълнителни точки при предложени мерки за
осигуряване на качеството за пет и повече различни мерки- какви са тези пет
поне мерки не се посочва. Посочени са само пет компонента с твърде общи понятия
относно отделните мерки. Но това не са конкретни критерии за оценка.
Така, оценяването на практика дава неограничена
свобода на избор и не гарантира реална конкуренция, което обуславя и извод за
неспазване на императивната нормативна забрана по чл. 70, ал. 5 от ЗОП. Липсата
на ясни и точни указания за оценяване с определен брой точки води до
невъзможност да се прецени колко обективни биха били действията на помощния
орган при определяне на съответната оценка и има възпиращ спрямо потенциалните
участници ефект, с което се нарушават и общите принципи, регламентирани в чл.
2, ал. 1 от ЗОП.
На следващо място критериите за оценка в частта на
минималните изисквания изискват оценяване на хипотетични обстоятелства, които
да предизвикат затруднения в планираната организация с изискване за описание на
хипотетична реакция на изпълнителя в ситуации с извънреден характер, които може
и изобщо да не настъпят. Оценката на идентифицираните рискове и допускания,
като елемент от предложените от участниците Програми, изисква оценяване на
хипотетичната им реакция в извънредни ситуации, с което не се допринася към
качеството на изпълнение на услугите.
Ето защо съдът възприема извода на УО на ОПОС, че
преценката за неяснота на изискваните „ефективни“ мерки и съответно на
съобразяване с „характеристиките и особеностите на обекта“ , като елемент от
оценяването, нито дава сигурност в качеството на изпълнение предмета на
поръчката, съответно и не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение,
предлагано от участника.
Установеният порок в методиката за оценка не може да
се санира по съображения, че членовете на оценителната комисия са лица,
притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в
съответствие с обекта и предмета на поръчката и са извършили оценяването на
база на техния опит и специални познания.
С оглед на гореизложеното правилен е изводът на
Ръководителя на УО на ОПОС, че определеният от възложителя начин на оценяване и
заложените критерии са неконкретни, неясени и неправомерени, тъй като т
предоставят възможност на комисията да прави субективни преценки за
изпълнението на изискванията, а от друга - не е ясно с какво оценената с
максимален брой точки оферта би допринесла за качеството на изпълнение. Изводите
са решаващия орган са добре аргументирани и с примера,описан в самото решение
относно начина на оценка на една от офертите, като такава неотговаряща на
изискванията поради липса на съдържание за предвидимост за наличие на
неблагоприятни атмосферни условия. Примерът е красноречив с това,че по отношение
на всяка една оферта, при така заложената методика, може да се приеме,че не
отговаря на изискванията поради причини от всевъзможен произход- климатични
условия, природни бедствия с неограничен вид-земетресения, вулкани, наводнения,
нашествие на скакалци и прочее.
Изводът е,че не само са нарушени изискванията на чл.
70, ал. 7 и чл. 70, ал. 5 от ЗОП, но и предвидения начин за оценяване би могъл
да има възпиращ спрямо потенциалните участници в обществената поръчка ефект.
Неправомерно формулиране на методиката за оценка съставлява нарушение по т. 9
от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,в
посочената по-горе редакция,действаща към момента на постановяване на
решението, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда
на ЗУСЕСИФ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
наличието на осъществен предварителен контрол е пречка за констатациите при
последващия. Тук изложените от органа съображения в мотивите на решението се
споделят изцяло от съда. УО има правомощие да извършва контрол на оперативната
програма, с дефинирани в чл. 125 (4) Регламент № 1303/2013 обем и процедури.
Доколкото методиката за оценка на офертите е част от документацията на
обществената поръчка, същата подлежи на общо основание на контрол от страна на
органа, в чиито правомощия е предоставено управлението на средствата от ЕСИФ,
като това правомощие произтича от установеното в чл. 122 и 143 Регламент № 1303/2013
задължение на държавите членки за разследване на нередностите и за извършването
на необходимите финансови корекции. Неустановяването на нередността на етапа на
стартиране на процедурата или при провеждането на обществената поръчка
принципно не санира нередността, обусловена от поведението на възложителя на
поръчката, поради което ирелевантно е обстоятелството че обществената поръчка е
преминала през предварителен контрол от страна на АОП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че допуснатите
от Община Пловдив нарушения на чл. 70, ал. 7 и чл. 70, ал. 5 от ЗОП, се явяват
доказани по безспорен и несъмнен начин. Съответно тези нарушения правилно са
квалифицирани като нарушение по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /неправомерни критерии за възлагане,
посочени в документацията за участие/, съставляващо нередност по см. на чл. 1,
ал. 1 от посочената Наредба.
За това нарушение, тъй като поради естеството му е
невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици,
нито на броя на участниците, които биха участвали, ако тези неправомерни
критерии за възлагане не бяха посочени, е определена финансова корекция по
пропорционалния метод /чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ/. Правилно и обосновано е
определена финансова корекция в предвидения минимален размер по т. 9 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ
- 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО за допустими
за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи по сключения Договор , при отчитане
в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата на характера и тежестта на
нарушението.
За гореописаните констатирани от органа и възприети от
съда като извършени нарушения по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, е налице и третият елемент от
фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. За случаите на
нередности по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
посочената Наредба, националният законодател приема, че не е възможно да бъде
определено количественото изражение на финансовите последици, т. е. не може да
се установи размера на реалните финансови последици върху изразходваните
средства. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е определен
процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. От
регламентираното в чл. 1, т. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
следва извода, че нормативно е прието наличието на възможност за вреда на
бюджета на Съюза винаги, когато са извършени нарушенията, визираните в
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, без да е необходимо за всяко
нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите
последици. Тези нарушения са с възможен финансов ефект спрямо бюджета на ЕС,
тъй като се свързват с накърняване на основни принципи при разходването на
финансови средства, т. е. ако не бяха допуснати, би се избягнало разходването
на финансови средства на Съюза не по установения законов ред. Целта на
финансовата корекция е да се гарантира или възстанови положението, при което
всички разходи, извършени в рамките на предоставена безвъзмездна финансова
помощ, да бъдат в съответствие с приложимото национално и европейско
законодателство.
Следва да се отбележи и,че при определянето на
финансовата корекция са взети предвид естеството и сериозността на допуснатото
от бенефициента нарушение на приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство, и финансовото отражение, което то има или би могло
да има върху средствата от ЕСИФ (чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ) В обжалвания акт са изложени подробни
мотиви относно характера и тежестта на нарушенията.
Съдът намира,
че преценката на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. при определяне размера
на финансовата корекция, е обоснована и правилна. В разглеждания случай
фактически състав на нередност има. Община – Пловдив е икономически оператор по
смисъла на чл. 2, (37) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като юридическо лице,
което участва в изпълнението на помощ от европейските структурни и
инвестиционни фондове. В това качество е осъществила действия по възлагане на
обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от ЕСИФ.
При извършването им е допуснала нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Тази нередност е довела до
неучастие на икономически по-изгодни оферти или би имала за последица
нанасянето на вреда на общия бюджет.
Конкретното финансово изражение на вредата не може да
бъде установено, тъй като обективно не би могло да се установи колко оферти
биха били подадени за участие в конкретната обществена поръчка, ако нарушението
не беше допуснато. Поради това и на основание чл. 5 от Наредбата за посочване
на нередности финансовата корекция е определена по пропорционалния метод в минималния размер.
С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановен е при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл.144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
тежест на жалбоподателя Община Пловдив следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния
орган, определено в размер на 250 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Пловдив
против Решение от 27.06.2019г. на
ръководителя на управляващия орган на ОПОС, с което е наложена финансова
корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО
на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020г., представляващи
средства по ЕСИФ по смисъла на чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ, от сключения договор за обществена
поръчка № 19ДГ-214 от 07.03.2019г., сключен по обособена позиция № 2 с
изпълнител „Пътинженеринг“ ЕООД.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Министерство на околната среда
и водите сумата от 250/двеста и петдесет/ лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: