Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260706 12.05.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7208 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Наневи Груп“ ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от Р.Р.Н., против Д.В.В.
с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 200 лева,
представляваща предоставена му на 30.06.2020 г. в заем парична сума от ищцовото
дружество, чрез законния му представител Р.Н.,
ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата
молба – 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за това, че сумата е
била дадена в заем от ищеца на ответника на 30.06.2020 г. в присъствието на
свидетели, като след това е било поискано връщането й, но ответникът отказал да
изпълни това. Излага се, че между страните е съществувало трудовото
правоотношение от 30.06.2020 г., като преди да постъпи на работа ответникът
поискал заем от 1 200 лв. за лични нужди, като уговорката била да върне
същия с работа. Седмица по-късно решил, че не желае да работи повече, като
отказал да върне парите, като напуснал, поради което и се предявява настоящия
иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият не се явява
в съдебно заседание, нито изпраща свой представител, като не изрязва становище
по иска.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съществувалото между страните трудово
правоотношение е видно от представения по делото трудово договор № 4/30.06.2020
г., съгласно който ответникът е назначен като шофьор на товарен автомобил към
ищцовото дружество, като договорът е разписан от работника. Същото е прекратено
със Заповед от 13.07.2020 г. така представените книжа нямат пряко отношение към
спора, но са индиция за осъществен контакт между страните на сочената дата
30.06.2020 г.
По делото като свидетел е разпитан Р.Я.–
близък приятел на сина на управителя на ищцовото дружество, който сочи, че е
бил в офиса на дружеството, когато Д. бил там и заявил желанието си да започне
работа като шофьор. Заявил, че трябва да уреди стар заем, поради което му
трябва сумата от 1 200 лева, която дружеството му предоставило, тъй като
трудно намирало работници, а и той изглеждал свестен. Свидетелят лично
присъствал и видял предаването на парите. Уговорката им била да върне парите
като работи. На свидетелят му е известно също така, че Д. започнал работа, но
колко време е работил, върнал ли е парите и как са се развили нещата след това
не му било известно.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други замести вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем е
реален такъв и се стича за сключен след предаването на вещите - в случая
парични суми.
В тази връзка по делото съдът приема, че
се установи от събраните гласни доказателства предаването на сумата от
1 200 лева от ищеца в полза на ответника. Не се твърди и доказва ищецът да
е върнал сумата, при което съдът намира, че искът като основателен следва да
бъде уважен. Дори и да се приеме, че липсва уговорен между страните падеж за връщане,
то исковата молба, вече достигнала до ответника, играе ролята на покана по
смисъла на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че иска като
основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба.
При този изход на спора и с оглед
претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски следва основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 550
лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Д.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Наневи Груп“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от Р.Р.Н.,
сумата от 1 200 лв. /хиляда и
двеста лева/ - главница, представляваща предоставен на 30.06.2020 г. паричен
заем, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020
г., до окончателното й изплащане, както и сумата
от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно
оригинала!
К.К.