Р
Е Ш Е
Н И Е
№174
25.05.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 123 по описа
за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от М.П.М. с
постоянен адрес:***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-3389-000029/
07.02.2023г. на Началник сектор в Шесто районно управление /РУ/ към ОД на МВР –
Пловдив, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на заповедта поради постановяването й при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят твърди, че автомобилът, който е управлявал е регистриран във Великобритания, поради което
не би могло да бъде прекратена регистрацията на този автомобил в България. Направено
е искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
- Началник сектор в Шесто РУ към ОД на МВР – Пловдив – К.В.А., редовно
призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище
по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед №23-3389-000029/ 07.02.2023г., издадена от Началник сектор в Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив,
на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП на жалбоподателя М.П.М. е приложена
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Като отнети
документи е посочено СУМПС 02186695343 и 2 бр. рег. Табели *****. От фактическа страна приложената
принудителна административна мярка се основава на съставен АУАН № GA609969 от 07.02.2023г. и е обоснована с
това, че на 07.02.2023г. около 20:42часа в гр.Пловдив, на ул.Зенит, до № 19 М.М.
управлява, в посока изток-запад, лек автомобил АУДИ А3 с рег.№ *****, лична собственост, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред – извършена
проверка с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARBA-0076, който е отчел 2.53 промила.
Издаден талон за изследване № 089987 и осем броя холограмни стикери с №
А053553.
Заповедта е издадена въз основа на съставен
на жалбоподателя М.П.М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№GA609969 от 07.02.2023г.
за това, че в гр.Пловдив, на 07.02.2023г., около 20.00ч., на ул.Зенит до № 19,
управлява в посока изток-запад лек автомобил Ауди, модел А3 с рег.№ *****, негова лична собственост, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено чрез извършена проверка с
техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARBA-0076, който е отчел 2.53 промила.
Водачът силно мирише на алкохол. Издаден талон за изследване № 089987 и осем
броя холограмни стикери с № А053553. Прието е, че с описаното деяние водачът
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водачът управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния
ред. Жалбоподателят не е направил възражения по съставения АУАН, връчен му на 07.02.2023
г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл.43, ал.4 и Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, които да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/,
сред които са и началниците на сектори
в РУ при ОД на МВР – Пловдив.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № №23-3389-000029/
07.02.2023г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник сектор в Шесто районно управление при ОД на
МВР – Пловдив, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е
с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед
№ 21-0300-000108/15.08.2021г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.”б”
от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно от
фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за
прилагане на ПАМ е управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 хиляда. Към момента на налагане на
ПАМ – 07.02.2023г. концентрацията на алкохол в кръвта на М.М. е установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0076, който е отчел
2.53 промила.
Наличието на възприетото от административния
орган фактическо основание се доказва от приложения към административната
преписка АУАН серия GA № 609969/ 07.02.2023г. за извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, който жалбоподателят е подписал лично без възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този
закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като
официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които
да опровергават констатациите на административния орган и описаната в
обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа
обстановка, поради което съдът приема, че тя съответства на действителната
такава.
Предвид доказаното
съществуване на посочения в заповедта юридически факт – управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, представляващ материалноправната
предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП свързва
прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в
рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице
нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на
което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния
закон.
Неоснователно е единственото
поддържано от жалбоподателя оплакване за
липсата на компетентност на административния орган да прекратява регистрацията
на МПС, регистрирано във Великобритания. Обстоятелството, че моторното превозно
средство е с чужда регистрация, не представлява пречка за налагане на
процесната ПАМ от българските контролни органи, който извод следва и от
разпоредбите на чл. 18б, ал. 10 и ал. 11 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В тях е указан реда който
следва да се спазва при прекратяването на регистрацията на дадено МПС, което не
е регистрирано в страната, като не е предвидено, че това може да става само по
отношение на МПС регистрирани в страна-членка на ЕС. При управление на пътни
превозни средства на територията на Република България всички водачи
/независимо от тяхното гражданство/ са длъжни да спазват правилата,
регламентирани в ЗДвП, в т.ч. и забраната да се управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП/. Нарушението, за което е приложена процесната ПАМ, безспорно е
извършено на територията на страната, поради което контролният орган разполага
с териториалната компетентност да приложи една или повече от предвидените в чл.171 ЗДвП принудителни административни мерки.
Принудителната административна
мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по
чл.171, ал.1 от ЗДвП. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали
при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите,
които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост
частните интереси.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от М.П.М. с постоянен адрес:***,
против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-3389-000029/ 07.02.2023г. на Началник
сектор в Шесто районно управление към ОД на МВР – Пловдив, с която на основание
чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.