Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Хасково, 06.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осми
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Дорета
Атанасова и в присъствието на прокурор Делчо Лавчев от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 1307 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от С.А.Ю. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.И. ***, с
посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №281/17.09.2019 г., постановено по АНД
№ 794/2019г. по описа на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-1253-000055/03.01.2019г., издадено от Началник Група към
ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
Касационната
жалбоподателка претендира отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
наказателно постановление на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63
от ЗАНН, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. На първо
място сочи, че неправилно е санкционирана за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
В самата жалба и изложена неясна фактическа обстановка, като се сочи дата
21.05.2019г., която е неотносима към спора, тъй като последният акт, с който е
приключило образуваното спрямо нея административно наказателното производство,
а именно оспореното НП е от дата 03.01.2019г. Все пак, като основен довод в
касационната жалба се отграничава този за нарушение на разпоредбите на чл.33, ал.1
от ЗАНН и чл.34, ал.3 от ЗАНН, а именно, че административно наказващият орган
не е изпълнил императивното си задължение да прекрати с резолюция
административно наказателното производство по съставения АУАН, за да е налице в
последствие за същия възможност за издаване на НП по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство. Намира, че наказателното постановление би било законосъобразно
дори и ако административно наказателното производство не е било прекратено
/какъвто според нея е случая/, но при условие, че НП е било издадено в 6 –
месечния срок от съставянето на АУАН.
Ответникът,
ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна Полиция“, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Становището
на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд Хасково се е развило
по жалба от С.А.Ю. ***, против Наказателно постановление № 19-1253-000055 от
03.01.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, Сектор „ПП“ –
Хасково, с което на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и влязло в сила Постановление
за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство
№420/2018г. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр.пр. №628/2018г. по описа на РП-
Хасково, на С.А.Ю. е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗдвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.03.2018г., около
13.50 часа в гр. Хасково по бул.“България“ в посока ул.“Преслав“,
жалбоподателката Ю. управлявайки собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег.
№ Х 4858 ВН на пешеходна пътека до М-тел не пропуска пресичащия на пешеходната
пътека тип М8.2 от дясно на ляво пешеходец Н. М. Д., като с предна дясна гума
на автомобила удря в лявото стъпало пешеходеца, с което реализира ПТП с ранен.
Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата за установена
фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин
е доказано извършването от С.Ю. на съставомерно от обективна и субективна
страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.179,
ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП, за което е наложена
санкция в размер на 200лв.
Решението на Хасковския районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
В случая наказателното постановление е издадено, видно
от направеното в него изричното отбелязване в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН.
Не е спорно по делото, а и това е отразено върху самия АУАН серия Д
№515809/21.03.2018г., съставен срещу С.Ю., че образуваното административно
наказателно производство спрямо нея е прекратено с резолюция от 30.05.2018г. на
административно наказващият орган на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, поради
това, че са налице признаци за извършено престъпление от страна на Ю., за което
е образувано и досъдебно производство №420/2018г. по описа на РУ на МВР – Хасково.
В последствие така образуваното досъдебно производство е приключило с
Постановление от 05.07.2018г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково, с
което досъдебно производство № 420/2018г. по описа на РУ на МВР – Хасково,
пр.пр. №628/2018г. по описа на РП- Хасково, е прекратено, като е разпоредено препис
от постановлението, ведно с делото да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, за реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо С.А.Ю.. Въз основа на така посоченото постановление,
заведено в Сектор „ПП“ на ОДМВР – Хасково на дата 13.07.2018г., Началника Група
към ОДМВР – Хасково, Сектор „ПП“ Хасково е издал на 03.01.2019г. процесното
наказателно постановление, с което на С.Ю. за нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП и
на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
С оглед така описаната фактическа обстановка се явява
неоснователен наведения в касационната жалба довод, че административно
наказателното производство спрямо С.Ю. е започнало със съставен АУАН от
21.03.2018г., производството по който не е прекратено, при изпращане на
преписката на прокурора. Поради което и за органа не е отпаднало, според
касаторката задължението да издаде наказателното постановление в 6- месечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, считано от 21.03.2018г.
Настоящата
инстанция счита за необходимо да отбележи, че към процесния случай намира
приложение Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК
на ВС. Изрично в мотивите на това ТР е посочено, че "възбуждането на
наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е
престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното
и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това
тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на
административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно
производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това
означава, че започването или продължаването на административно -наказателното
производство зависи от завършването на предварителното или съдебното
производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ
нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал.2 от ЗАНН". С оглед задължителния
характер, който Тълкувателното решение има по силата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, следва да се приеме за безспорно,
че при издаването на НП №19-1253-000055 от 03.01.2019г. е спазен предвидения в
разпоредбата на ал.3 на чл. 34, във вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН срок. Изрично в НП е посочено, че
същото се издава по административно-наказателна преписка, образувана на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с Постановление на
Районна прокуратура - Хасково от 05.07.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №420/2018г. по описа на РУ – Хасково,
пр. пр. № 628/2018г. по описа на РП-Хасково. Нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното
положение, че административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал.2 от ЗАНН, следва наказателното производство
за същото деяние да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на
наказващия орган. В посочените случаи именно от момента, в който събраните
доказателства, имащи отношение към реализиране на административнонаказателна
отговорност, бъдат изпратени и получени от административнонаказващия орган,
започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал.3 от ЗАНН за осъществяване на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на наказателно
постановление. Няма спор, че прекратителното Постановление на Районна
прокуратура - Хасково е постъпило в Сектор „Пътна полиция“ Хасково на
13.07.2018 г., поради което и процесното наказателно постановление е издадено в
6-месечен срок от тази дата – 03.01.2019г.. Дори хипотетично да се приеме, че
началото на административнонаказателното производство е поставено в хипотезата
на чл. 36, ал.1 от ЗАНН, със съставянето на АУАН серия Д №515809/21.03.2018г. / въпреки,
че както бе посочено по-горе административно-наказателното производството
образувано въз основа на посочения АУАН е прекратено с резолюция на основание
чл.33, ал.2 ЗАНН/, то са налице категорични доказателства, че на основание
данни, факти и обстоятелства, съдържащи се в този АУАН, от Районен прокурор гр.Хасково
е било образувано наказателно производство на 21.03.2018г., т.е. от посочената
дата давността по чл. 34 от ЗАНН е спряла да тече, поради което от
момента на възобновяване на производството на 13.07.2018 г. до 03.01.2019 г. не
е бил изтекъл шестмесечения срок от съставянето на АУАН, който да преклудира
издаването на наказателно постановление.
На
следващо място, настоящия състав на съда намира за неоснователен и довода
изложен в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, тъй
като касаторката неправилно била санкционирана за нарушение на разпоредбата на
чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно определението дадено в § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Следователно, както в административно наказателното производство, така и в
съдебното производство по безспорен начин е установено причиняването в
гр.Хасково на пътно-транспортно произшествие на дата 21.03.2018 г. от водача С.А.Ю.,
която не е пропуснала преминаващия по пешеходна пътека Николай Михайлов Димитров,
при което от удара с автомобила пешеходецът е получил наранявания.
Разпоредбата на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП изисква, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Като не е изпълнила това свое законово задължение, С.Ю. е ударила с
управлявания от нея автомобил преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, с
което е причинила пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, поради което правилно и е наложена глоба
в размер на 200 лева по реда на чл. 179, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 5 пр.
4 от ЗДвП.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд Хасково е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи, поради което
неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№281/17.09.2019г., постановено по АНД №794 по описа за 2019 година на Районен
съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.