РЕШЕНИЕ

 

Номер  1841                        31.10 Година  2018              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                       ХХІІІ наказателен  състав

 

На     шестнадесети  октомври                              2018  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    6043    по описа за            2018     година

 

РЕШИ :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-005730/13.07.2018г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на В.В.Л. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 750лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

    

    ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

МОТИВИ :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-005730/13.07.2018г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на В.В.Л. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 750лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят В.В.Л., лично и чрез пълномощника си по делото адв. М., счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, а също и погасено по давност и моли съда да го отмени,  по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна - Сектор “ПП” при ОДМВР-гр. Пловдив не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против Л. за това, че на 01.06.2017г. в 14.02ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе” – кръстовище с ул. „Цар Симеон” като водач на лек автомобил „Мазда Кседос” с ДК № ….., собственост на И. В Д се движи със скорос9т 108км/час при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50км/час. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M  № 529 в клип 14024.

Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение № Д57039/02.07.2018г. е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят А.Г.П. изцяло поддържа отразените в същия констатации. Заявява, че нарушението е било установено от него, но бил около една година в болнични и след това съставил АУАН.

Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото  е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите напълно се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител/водач от региона, Заповед, снимков материал, декларация на И. Димитров..

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а единство заявява, че Наказателното постановление е погасено по давност и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП за управление на МПС при спазване ограниченията на скоростта в населено място. Освен това собственикът на превозното средство надлежно е декларирал, ч(е именно Л. е била лицето, извършило деянието.

От друга страна, при извършената служебна проверка от страна на съда, се установява наличието на абсолютно отменително основание по отношение на атакуваното Наказателно постановление.

Както се посочи по-горе и в АУАН и в НП е посочено, че датата на вмененото във вина на Л. деяние се твърди да е реализирано 01.06.2017г., а АУАН е съставен на 02.07.2018г. Следователно същото се явява погасено по давност, което изключва административно-наказателното преследване по тях. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се допуска неоснователно преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове, както и да не предприема, респективно да прекратява започнатото производство щом установи “че са изтекли три месеца от откриване на нарушението до съставяне на акта за установяване на административно нарушение, че НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на акта, или е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН, според който за обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата абсолютна давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай горецитирания давностен срок по чл.34 от ЗАНН е изтекъл на 01.12.2017г. Освен това липсват доказателства съставянето на АУАН едва на 02.07.2018г. да е поради някаква причина, дължаща се на поведението на самия жалбоподател.

Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 18-1030-005730/13.07.2018г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на В.В.Л. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 750лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО.

От друга страна съдът не споделя наведените м жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл не съществува каквото и да било неспазване на изискванията на ЗАНН както при съставяне на АУАН,       така и при издаване на атакуваното НП поради противоречие и неяснота в същите. Видно от данните по делото не е налице никакво разминаване в текстовете на АУАН и НП, а от друга страна съвсем ясно и точно и в двата са описани вмененото нарушение, датата и часът на същото, както и обстоятелствата, при които е извършено. Поради това и жалбоподателят е бил съвсем наясно за какво нарушение е ангажирана административната му отговорност.

 

   За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги налагат като единствено възможни.

 

    По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.