№ 3603
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора И.
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100507373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С Решение № 20044448 oт 16.02.2021 г. по гр. дело № 36185/2019 г. на
СРС, ГО, 25-ти състав съдът е осъдил „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, № 3 да
заплати на Д. М. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. Кюстендил, ул. *******,
по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 603 лева
/шестстотин и три лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди за заплатени медицински разходи, вследствие на
причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на ляв
глезен на 07.10.2018 г., както и сумата от 1 000 лева /хиляда лева/ като част
от общо дължимо обезщетение в размер на 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от счупването, от проведено лечение,
нарушаване на ежедневния начин на живот и бит на ищеца, остатъчен
дефицит от счупването, претърпян психически дискомфорт, ведно със
1
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба на 24.06.2019 г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за осъждане
на „БДЖ-П.П.“ ЕООД да заплати на М. В. Д. обезщетение за нанесени
имуществени вреди за сумата над 603 лв. до пълния предявен размер от 1 206
лв., поради прието съпричиняване.
Със същото решение „БДЖ-П.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на М. В.
Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски съобразно уважената част от
исковете в общ размер на 880 лв., а от своя страна М. В. Д. е осъден да
заплати на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК, разноски
по делото съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 97,50
лева.
Недоволен от решението, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът при
квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на „БДЖ-П.П.“ ЕООД
да заплати на М. В. Д. обезщетение за нанесени имуществени вреди за сумата
над 603 лв. до пълния предявен размер от 1 206 лв., поради прието
съпричиняване, е останал ищецът М. В. Д., който в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК го обжалва с въззивна жалба от 15.03.2021 г. при твърденията, че в
обжалваната част решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради
нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като погрешно съдът
е приел съпричиняване от страна на ищеца-пострадал в размер на 50%. В
жалбата се излагат подробни съображения във връзка със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и във връзка с твърдението на
ищеца за недопустимост на произнасянето на първоинстанционния съд по
приетото съпричиняване. Искането към въззивната инстанция е да обезсили,
евентуално отмени решението и уважи иска по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
имуществени вреди в предявения размер, като претендира и сторените
разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението, в ЧАСТТА, в която исковете за имуществени
и неимуществени вреди при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са
уважени, е останал ответникът „БДЖ-П.П.“ ЕООД, който в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и в разрез с действителната фактическа обстановка, като в
жалбата са изложени подробни съображения за това. Въззивникът-ответник
се позовава на разпоредбата на чл. 75 от Закона за железопътния транспорт,
регламентираща грешка или поведение на пътник, които не отговарят на
обичайните поведения на пътниците, като в тази връзка твърди, че ответникът
няма никакъв принос за настъпване на инцидента, а последният се е случил
по изключителната вина на ищеца, поради което счита, че изобщо не следва
да отговаря за настъпилите от него последици. Искането към въззивната
инстанция е да отмени решението в уважителните му части и да отхвърли
изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди по чл. 49
2
вр. чл. 45 от ЗЗД, като претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу подадената от „БДЖ-П.П.“ ЕООД въззивна жалба е постъпил
писмен отговор от 25.05.2021 г. от ищеца, чрез пълномощника му адв. С. от
25.05.2021 г., с който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения и се иска същата да бъде оставена без уважение.
Третото лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ - О.З.” ЕАД,
ЕИК *******, не изразява становище по жалбите.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
поради следните съображения:
Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.
Пред първоинстанционния съд са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и допълнителната такава, които настоящият
съдебен състав намира за обективни, пълни и компетентно изготвени,
съобразени напълно с всички събрани по делото доказателства, от които се
установява следното: На 17.10.2018 г. влак № 50232 се движел по маршрут
гара Дупница - гара София, теглен от електрически локомотив серия № 61-
008, като съгласно разшифровката на скоростомерната лента на електрически
локомотив в 19.08 ч. влакът е спрял в гара Горна баня и след престой от една
минута потегля в 19.09 ч. Съгласно изискванията на правилниците и
инструкциите в железопътния транспорт, при потегляне на пътнически влак
от гара се изпълняват определени процедури, изискващи при подаден чрез
3
светофор сигнал за изход от гарата, кондукторите да се убедят, че няма
слизащи или качващи се пътници и че вратите на вагоните са затворени. След
това подават сигнал към началника на влака, а той - на дежурния
„ръководител движение” в гарата. При получаване на този сигнал, указващ
готовност за заминаване, дежурният „ръководител движение” подава сигнал
за потегляне към локомотивния машинист и той има право да потегли. При
изпращането на процесния влак дежурният „ръководител движение” в гара
Горна баня се е намирал от страната на приемното здание и неговият сигнал
за тръгване е приет от помощник локомотивния машинист. Уточнява се, че
пултът за управление на машиниста се намира от дясната страна по посока на
движението, което е дало основание на вещото лице да заключи с висока
степен на вероятност, че помощник-машинистът е възприел сигнала за
потегляне, гледайки през прозореца на лявата страна на локомотива, след
което е подал сигнала на машиниста, при което вероятно са минали няколко
секунди до реалното потегляне на влака. Вещото лице е посочило подробно
каква е процедурата преди потегляне на влака като се е позовал на
приложимите разпоредби – т.3 на чл. 397 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за
правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт, чл. 22, т. 4 от Инструкция за
влаковия кондуктор и чл. 17 от Инструкция за началник на пътнически влак.
Техническите характеристики на посочената серия пътнически вагони
включват врата с две крила, на които са монтирани ръкохватки за отваряне,
като на всяка ръкохватка има табела със следния надпис: „Не отваряй преди
влакът да е спрял.” При потегляне на влака и достигане на скорост от 5 км/ч
механизмът на вратата автоматично я затваря, след което при достигане на 40
км/ч вратата се блокира и не е възможно да се отвори само с ръкохватката за
аварийно отваряне, разположена над вратите. Вагонът е без купета, като
придвижването на пътниците от местата за сядане до преддверието се
извършва по пътека между седалките. При скорост по-ниска от 40 км/ч
вратата може да бъде отворена отвътре чрез червената ръкохватка.
С оглед показанията на св. Ж., вещото лице е посочило, че са възможни
два варианта на настъпване на механизма на произшествието:
Първият възможен вариант е в хипотезата, при която св. Ж., следвана
от ищеца М. Д., предприемат придвижване от мястото си към врата за слизане
в пътническия вагон малко преди влакът да спре на гара Горна баня.
Направено е уточнение, че поради багажа от 5 чанти, които са носили
двамата, придвижването не е особено бързо. Последвал е опит за отваряне на
вратата на вагона, като св. Ж. не е успяла да отвори веднага, след което е
помолила ищеца да потърси помощ и след това страничен човек им отваря
вратата. Поради това, че няма яснота кога двамата са предприели
придвижването към вратата и като се вземе предвид, че престоят в гарата е
бил само 1 минута, вещото лице е направило предположение, че при този
вариант е напълно възможно вратата да е отворена в момента на подаване на
сигнала и потеглянето на влака. Посочва, че при скорост, която е по-ниска от
40 км/ч вратата се отваря с ръкохватка. При посочения вариант е възможно
влакът да не е достигнал скорост от 5 км/ч. След отварянето на вратата св. Ж.
4
и ищецът слизат на перона, при което падат. Уточнява се, че при този вариант
е възможно кондукторът, а след това и началник-влакът да са подали сигнал
за готовност на дежурния „ръководител движение” в гарата, а той да е
сигнализирал на локомотивния машинист и той да е потеглил. Според този
вариант, е възможно в момента на потеглянето вратата да се отваря и да
последва слизането на двамата пътници, както и е възможно кондукторът,
началникът на влака и дежурният ръководител да не са забелязали
отварящата се врата.
Вторият възможен вариант, даден от вещото лице, е в хипотезата, при
която св. Ж. и ищецът предприемат движение към вратата на вагона, след
като влакът е спрял в гарата. В този случай времето за престой от 1 минута е
крайно недостатъчно за придвижване с 5 чанти до вратата по пътеката между
седалките, както и за безуспешен опит за отваряне на вратата, търсене на
помощ и отваряне от страничен човек. Поради което, вещото лице посочва, че
вероятно влакът вече е потеглил, когато вратата е отворена и е предприето
слизане с последващо падане. Възможно е също, според вещото лице,
неуспешният опит за отваряне да се дължи на необходимата по-голяма сила
при достигане на скорост от 5 км/ч.
Локомотивната бригада, състояща се от машинист и помощник-
машинист, няма видимост към вратите на вагоните, като машинистите следят
за това дали има слизащи или качващи се пътници и за сигналите от
сигнализацията и тези на дежурния „ръководител движение”. Те потеглят при
неговия сигнал. Съгласно показанията на свидетелката Ж., други слизащи
пътници не е имало. Локомотивните машинисти не са забелязали сигналът за
спиране подаден към тях, но инцидентът вече е бил станал. Според
заключението, локомотивната бригада, обслужвала процесния влак не е имала
възможност за предотвратяване на настъпилия инцидент. Локомотивните
машинисти потеглят от гарата при разрешаващ изходен сигнал от дежурния
ръководител. Техните действия не са предпоставка за настъпване на
инцидента. Вещото лице посочва още, че в показанията на св. Ж. няма
информация по отношение спазването на графика за движение на влаковете, а
по отношение на процедурите за слизане и качване на пътниците, както тя
твърди в показанията си: „Тръгнах да слизам и бях на последната стълба,
влака тръгна и аз паднах“, индиректно сочи, че влакът е тръгнал при отворена
врата.
При разпита си в о.с.з., проведено на 10.12.2020 г., вещото лице е
отговорило, че ръководител движение наблюдава целия влак преди
потеглянето, като той стои пред приемното здание на гарата. Влаковете
спират по начин, че ръководителят движение да има поглед върху целия влак,
като за машинистите не е налице възможност да видят отворена врата.
Допуска, че превозната бригада, включваща кондуктор и началник влак, би
следвало да види отворената врата, ако отварянето на вратата е преди
физическото потегляне.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел
Д. Ж., приятелка на ищеца, се установява следното: Свидетелката е заявила,
че на 07.10.2018 г. тя и ищецът са пътували с влак с направление от гр.
5
Кюстендил до гр. София с прикачване на гара в гр. Радомир. Посочва, че при
пътуването двамата се прекачили на гара Радомир на друг влак, който бил
стар, като двамата се настанили на пътнически места за сядане към края на
влаковата композиция. Свидетелката носела със себе си пет чанти. След като
стигнали спирка „Горна баня“, тръгнали да слизат, като свидетелката се
опитала да отвори вратата, но не успяла, след което помолила ищеца да
потърси помощ. Ищецът извикал възрастен човек, който отворил вратата и им
казал да слизат. Свидетелката започнала да слиза, носейки чантите, а ищецът
бил зад нея. След като започнала да слиза и била на последното стъпало от
стълбите, влакът тръгнал и тя паднала напред, и се контузила, а ищецът се
намирал зад нея, като не я е докосвал или бутал. Според свидетелката влакът
не е тръгвал, когато двамата с ищеца започнали да слизат. Видяла, че ищецът
лежи по гръб близо до нея, като притекли се на помощ хора му били сложили
раница под главата, след което била извикана линейка. По време на
настъпване на инцидента двамата с ищеца били от страната на перона, като не
видяла други хора да слизат от влака. Посочва също, че видяла жена с черна
коса да маха към влака, както и че влакът не спрял след инцидента. На
мястото пристигнала линейка и ищецът бил откаран в МБАЛ „Пирогов”,
където му била извършена операция на левия крак. Св. Ж. казва, че ищецът
изпитвал болки и в областта на оперираната област, изпитвал болки в главата,
а впоследствие и болки в кръста и гърба. Посочва, че болничният престой на
ищеца бил около седмица, след което провел домашно лечение, като се
придвижвал с патерици и изпитвал редица затруднения, което наложило
свидетелката и близки на ищеца да му помагат в извършване на ежедневни
дейности. Ищецът изпитвал болки дълго време, поради което взимал
обезболяващи лекарства. Работел от вкъщи и бил възпрепятстван да
посещава занятия и изпити в университета, в който учел. Понастоящем също
се оплаквал, че изпитва болки и накуцвал при вървене пеш на по-дълги
разстояния.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитан и свидетелят Б. Г. -
служител при ответника на длъжност „влаков кондуктор”, който обслужвал
влак № 50232 през месец октомври 2018 г., от чиито показания се установява,
че същият разбрал за инцидента след гара „Захарна фабрика“ от началник-
влака, на който диспечерът се е обадил и казал, че има инцидент със скочил
пътник в движение. При пристигането на влака в Централна гара София
служители на полицията дошли и дал показания пред тях относно
обстоятелствата, които са се случили на гара Горна баня. Посочва, че
обикновено на по-малките спирки влакът стои около половин минута, а на по-
големите има престой около една минута, съобразно изискванията на Наредба
номер 54, като, докато не се уверят, че пътниците са слезли, не се пуска влака.
Изтъква, че обичайно кондукторът поглежда дали вратите са затворени, а св.
Г. застава на една от вратите, след което се навежда извън влака и оглежда, че
вратите са затворени и че няма пътници, които да слизат. След това подава
сигнал „готово” на началник-влака, който е най-отпред на първия вагон, а той
от своя страна дава сигнал готовност за тръгване на влака на дежурен
ръководител, след което дежурният дава сигнал на машиниста и машинистът
6
потегля. Уточнява, че сигнализирането за това, че влакът може да потегли,
отнема малко време и пояснява, че дежурният служител вижда целия влак,
като има определено място за спиране на влака на гарата. Процесният влак се
състоял от три вагона, като по време на настъпване на инцидента имало
достатъчно видимост. Сочи, че има изискване влакът да не тръгва без подаден
сигнал от дежурния ръководител към машиниста, от началник-гара е отворен
семафора, тогава кондукторът подава сигнал за готовност, че може да замине
влака на дежурния ръководител. Свидетелства, че е направена механична
проверка от началната гара на тръгване на влака, на която влакът се приема от
бригадата и бива проверяван, както и че се отключват вратите, които са
заключени. Уточняват че линията, по която пътува влакът Дупница - София, е
обслужвана от един и същи локомотив и вагони, без да са променяни, а
пътниците за София се прикачват на гара Радомир. След потегляне на влака
се задействат автоблокировки на вратите и вратите се заключват и блокират,
като двете врати на всеки вагон могат да бъдат отворени чрез аварийна ръчка,
която се намира над вратите, а при спиране на влака се отблокират
автоматично. Посочва, че ако ръчката на вратата бъде оставена в положение
„отворено”, ще се разбере, че е ползвана, но не и ако се върне в
първоначалната позиция. За отварянето на вратите се извършва проверка от
кондуктора и началник-влака. Сочи, че на гара „Горна баня“ е имало пътници
за слизане, които били слезли. Посочва също, че на процесната дата влакът
потеглил от гарата, вратата започнала да се самозатваря, затворила се и
свидетелят продължил проверката към първия вагон. При потеглянето на
влака не е видял нищо от това, което се е случило на гарата. Свидетелят
посочва, че едно от задълженията на локомотивната бригада е да следи
сигналите на дежурния ръководител, като при наличие на инцидент,
дежурният ръководител може да подаде сигнал със завъртане на ръката, със
сигнален диск или фенерче.
От показанията на свидетеля Е.И.., служител на Национална кампания
„Железопътна инфраструктура”, на длъжност „ръководител движение” в гара
Горна баня, се установява следната фактическа обстановка: Според
свидетелката част от задълженията й са при пристигането на влака да се
намира пред приемното здание. На датата на настъпване на инцидента имало
среща на два влака, като единия бил на трети коловоз, а другият - на втори
коловоз. Посочва, че влакът, в който се намирали св. Ж. и ищецът, бил
пристигнал със закъснение, след което тя посрещнала влака. Посочва, че за да
изпрати влака, кондуктор и началник-влака следва да й дадат знак за
готовност - те поглеждат от двете страни дали има слизащи пътници и ако
няма, подават сигнал за готовност, след което св. И. дава сигнал „готово” на
машиниста със заповедния диск. Началник-влакът по принцип е в първия
вагон, а кондукторът е в последния. Задължения за свидетеля е тя да следи
ако има движение на пътници от и към влака. Свидетелката И. споделя, че
след като подала сигнал на машиниста, се обърнала на другата страна и
видяла как първо св. Ж. и след това ищецът скачат при движещ се влак.
Веднага подала знак „стоп” с диска, което означавало машиниста да спре, но
било тъмно, след което уведомила влаков диспечер и се обадила на телефон
7
112. Сочи, че ищецът не е бил местен след инцидента. След обаждането
пристигнали органи на полицията, а след това и Бърза помощ. Потвърждава,
че когато влакът потегля, вратите се блокират, както и че отгоре на всяка една
врата има червена ръчка, с която вратата може да се отвори отвътре дори от
пътник. Посочва че не видяла пътници, които да се качват, както и че когато
влакът тръгнал, бил със затворени врати. Непосредствено след настъпване на
инцидента подала сигнал за спиране на влака, като сочи, че същият е
настъпил през светлата част на денонощието. Изрично посочва, че когато
видяла как пътниците скачат, влакът почти се бил изтеглил от перона.
Свидетелката лично включила осветлението на перона около 19 часа, като
след заминаването на тези два влака, имала практика да смени сигналния диск
с фенер, а смяната се извършвала по нейна преценка, без да има разписани
правила за точния час на смяна на сигналния диск с фенер.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на СМЕ се
установява следното: Вследствие на инцидента от 07.10.2018 г. ищецът е
получил счупване на малкопищялния и голямопищялния малеол /израстък/ в
областта на лява глезенна става, причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Ищецът бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД,
където са му направени изследвания и консултации. На ищеца била поставена
водеща диагноза „двуглезенно счупване в ляво” и бил опериран на
08.10.2018г., като при операцията било направено кръвно наместване и
метална фиксация с плака и винтове, както и гипсова имобилизация. В
периода на болнично лечение е проведена медикаментозна терапия и е
изписан с подобрение, като са дадени указания за продължение на лечението
в домашно - амбулаторни условия. Възстановителният период е продължил
около 4-5 месеца, като болките са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването след
третия месец, а при интензивно натоварване и промени във времето е
възможно в бъдеще да се появи болка и дискомфорт в областта на увреденото
място. Вещото лице е отговорило, че понастоящем ищецът има лек дефицит в
повдигане на ходилото около 10 градуса и 2 оперативни белега, както и че
разходите, направени от ищеца, съгласно представените по делото фактури,
са били необходими и целесъобразни за проведеното лечение.
Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за лечение на травмата, ищецът е
представил писмени доказателства - фактура № **********/07.11.2018 г. в
размер на 11,00 лева за рентгеново изследване на глезенна става в МБАЛ „Д-р
Н. В.” АД - Кюстендил, фактура № **********/24.10.2018 г. за сумата в
размер на 1 180,00 лева с ДДС за 1/3 тубуларна плака за фибула и комплект с
винтове кат № ОМВ 33 и фактура № **********/24.10.2018 г., издадена от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” за сумата в размер на 15,00 лева за вложени
медицински консумативи.
При така установените факти съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966, г., ППВС №
8
7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително гаранционна функция.
За ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД обаче е
необходимо ищeцът да установи при условията на пълно и главно доказване
претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно
поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са
преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, т.е. да са явяват
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа (възлагане
на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД представлява натоварване с извършване
на действия, които спадат към областта, в която възлагащият работата
осъществява някаква собствена деятелност); причинна връзка между деянието
и вредите. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, невиновна и
гаранционно-обезпечителна. Вината на прекия причинител се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Предявеният иск е за ангажиране отговорността на превозвача по чл. 74
от Закона за железопътния транспорт. Oтговорността на превозвача,
съгласно цитираната разпоредба, е гаранционно – обезпечителна и
обхваща задължението му при наличието на извършен деликт да отговаря за
живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено
по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или
се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на
багажите, т.е. да отговаря за поправяне на всички причинени на пострадалото
лице вреди. С оглед изложеното несъмнено ответникът е легитимиран да
отговаря по предявения иск, доколкото описаните в исковата молба вреди са
настъпили по време на превоз на пътник, а по делото е безспорно установено,
че към момента на настъпване на процесния инцидент ищецът е имал
качеството на пътник във влак № 50232 на 07.10.2018 г., както и че
инцидентът се е случил при слизането му от влака.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление
на безопасността в железопътния транспорт, „произшествие с хора с
участието на движещ се подвижен състав” представлява произшествия с
едно или повече лица, които са ударени от железопътно превозно средство
или от предмет, който е закрепен към превозното средство или който се е
отделил от него; това включва лица, които падат от железопътни превозни
средства, както и лица, които падат или са ударени от незакрепени предмети,
докато пътуват на борда на железопътни превозни средства.
Спорът пред въззивната инстанция преди всичко е сведен до това: чия е
вината за настъпването на инцидента от 07.10.2018 г. на гара „Горна баня“ -
на пътника М. Д., за който се твърди да е предприел неправилно слизане от
влака по време на движение или на превозния персонал, за който се сочи, че
не е изпълнил задълженията си, като не е спазил стриктно процедурата
непосредствено преди и по време на потеглянето на влака; налице ли е
9
съпричиняване и ако да - в какъв размер, както и допустимо ли е съдът при
направено от ответника възражение за 100% съпричиняване да се произнесе
за наличието на съпричиняване в по-малък размер.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на
безопасността в железопътния транспорт, управителите
на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия, както и
лицата, извършващи дейности по проектиране, строителство, поддържане,
ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или
подвижен железопътен състав, както и на компоненти на оперативната
съвместимост, отговарят за изпълнение на изискванията за безопасност.
Несъмнено ответникът има качеството на управител на железопътната
инфраструктура, съответно следва да отговаря за съблюдаването на
изискванията за безопасност при експлоатацията на железопътната
инфраструктура и/или подвижен железопътен състав. Тези изисквания за
безопасност са имплементирани в редица нормативни и вътрешни за
дружеството актове - Законът за железопътния транспорт, Наредба № 59 от
5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт,
Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и
колетни пратки, Инструкцията за влаковия кондуктор и др., в които са
разписани задълженията на отделните членове на превозната и локомотивната
бригади. В приетото по делото заключение на СТЕ, вещото лице също се е
позовало на тези актове, като е отговорило подробно каква процедура следва
да се съблюдава при потеглянето на влаковата композиция и какви
задължения има за членовете на превозната бригада /включваща кондуктора и
началник влак/ и локомотивната бригада /включваща само машинистите/,
стриктното изпълнение на които би обезпечило безавариен и безопасен
превоз на пътници.
С оглед твърденията на страните същите не спорят, че на 07.10.2018 г.
ищецът М. В. Д. е бил пътник във влак № 50232, обслужван от локомотив 61-
008, като ищецът е закупил билета за превоз, издаден от Министерство на
транспорта - БДЖ, с направление от Кюстендил до Горна баня, през Радомир,
със стойност на билета в размер на 5,20 лева, както и че на 07.10.2018 г. в
19.07 ч. се е случил инцидент в гр. София - гара Горна Баня, при който при
слизане от влак №50232, обслужван от локомотив 61-008, ищецът е паднал и
е получил счупване на костите на ляв глезен. Тези обстоятелства се
установяват от представените писмени доказателства /в това число билет №
0001949 от 07.10.2018 г., че на 07.10.2018 г. и окончателен доклад № 47 от
22.10.2018 г., изготвен от инж. Ф.П., главен инспектор на РИБП София, и
членове - инж. П.С., ревизор безоп. РИБП Сф, инж. Н. Топалов, главен
инспектор безоп. Сф. БДЖ-ПП/, от събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите - Д. Ж., Б. Г. /служител при ответника на
длъжност „влаков кондуктор”/, Е.И.. /служител на Национална кампания
„Железопътна инфраструктура”/, както и от приетите по делото заключения
на СТЕ, допълнителна СТЕ и СМЕ.
От заключенията съдебно-техническа експертиза и допълнителната
такава, се установява, че на 17.10.2018 г. влак № 50232 се движел по маршрут
10
гара Дупница - гара София, теглен от електрически локомотив серия № 61-
008, като съгласно разшифровката на скоростомерната лента на електрически
локомотив в 19.08 ч. влакът е спрял в гара Горна баня и след престой от една
минута потегля в 19.09 ч. От заключението се установява, че част от
нормативно установената процедура преди заминаване на влак за превоз на
пътници от дадена гара включва задължението на дежурния „ръководител
движение” в гарата да „отвори” изходния светофар, т.е. да подаде
разрешителен сигнал за потегляне. Независимо от този сигнал, влакът не
може да потегли преди заповедта за тръгване, подадена от дежурния
„ръководител движение” със заповедния диск. Преди дежурният
„ръководител движение” да подаде заповедта за тръгване със заповедния
диск, той трябва да изпълни задължително процедурата по т.3 на чл. 397 от
Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт -
предупреждение за предстоящо заминаване на влак с превозна бригада (трето
положение): а) половин минута преди времето на действителното тръгване на
влака застава с лице към влака на такова място, от което да вижда целия влак
и същевременно той да бъде виждан от влаковите служители, но непременно
от ръководителя на превозната (маневрената) и локомотивната бригада;
навежда диска напред под ъгъл 45 ° спрямо тялото си с червената страна към
машиниста и зелената към края на влака; в) ръководителят на превозната
(маневрената) бригада трябва да бъде на определеното му служебно място и
наблюдавайки влака, да следи за подаваните сигнали за готовност за тръгване
от останалите членове на превозната бригада; когато няма пречка за тръгване
на влака, лицето от превозния (маневрения) персонал, което се намира на
края на влака, подава сигнала първо, а след него последователно и наредените
напред членове на превозната бригада - денем издигат нагоре едната си ръка,
а нощем с фенерче с обикновена светлина; г) ръководителят на превозната
(маневрената) бригада, след като приеме сигналите от членовете на
превозната бригада, подава на дежурния ръководител движение сигнал
„Готовност”, като държи пред себе си през деня свит жълт флаг, а през нощта
- сигнално фенерче с жълта светлина, насочена към него. В заключението се
посочва, че съобразно изискванията на т. 4 на чл. 397 от Наредба № 58 от
2.08.2006 г., заповедта за заминаване (четвърто положение) включва: а) след
получаване на сигнала „готовност” от ръководителя на превозната
(маневрената) бригада и след като предварително се е уверил, че няма пречки
за заминаване на влака, обръща само главата си към машиниста и с полусвита
ръка вдига вертикално диска със зелената страна към машиниста, като трябва
да бъде на такова място, че непременно да се вижда от водещия локомотив; в
това положение държи диска до потегляне на влака; б) след потеглянето на
влака сваля и държи диска по дължината на крака си със зелената страна към
локомотива по направление на движението и следи за заминаването му.
Горната процедура в случая е била спазена. Възраженията във въззивната
жалба за нарушение на тази процедура поради използването на заповеден
диск, вместо сигнално фенерче, поради обстоятелството, че влакът е
заминавал в тъмната част на денонощието, е неоснователно. Това, на първо
11
място, е така, тъй като съгласно показанията на кондуктора на влака – Б. Г.,
към момента на заминаване на диска е имало достатъчно видимост за
възприемането на заповедния диск, това се потвърждава и от показанията на
св. Е.И.., която също е преценила, че към онзи момент, въпреки че е
започвало да се смрaчава, не е имало нужда от сигнализация с фенер, като
след изпращането на намиращите се на перона към онзи момент влакове има
практика да сменя заповедния диск с фенер. В случая няма основания за
съмнение досежно правилността на избрания от служителя начин за
сигнализиране, още повече че няма нормативни изисквания в колко часа да се
премине от заповеден диск на сигнален фенер, а този въпрос е оставен изцяло
на преценката на служителя. Отделно от това, както се потвърждава и от
заключението на СТЕ, невъзприемането на знаците на дежурния
„ръководител движение“ със заповедния диск за спиране на влака, не би
могло да доведе до предотвратяване на инцидента, доколкото същите са
подадени към машиниста, след като инцидентът вече се е случил и пътниците
са били скочили от стълбата на изхода на един от вагоните на влака.
Следователно не може да се приеме, че инцидентът е настъпил вследствие на
допуснати от този служител нарушения на изискванията за безопасност,
които да са обусловили случването му. Не така обаче стои въпросът по
отношение на кондуктора, който се е намирал във влака.
Съгласно чл. 22, т. 4 от Инструкция за влаковия кондуктор, преди
заминаването на влак кондукторът е длъжен, след като началник на влака
поиска сигнал „готовност“ и влаковият кондуктор се е уверил, че няма пречка
за тръгване на влака, да затвори всички отворени врати, за които отговаря,
след което подава сигнал „готовност“ на началника на влака. Началникът на
пътническият влак, след като приеме сигналите от членовете на превозната
бригада, подава на дежурния ръководител движение сигнал „готовност“, като
държи пред себе си през деня свит жълт флаг, а през нощта сигнално фенерче
с жълта светлина, насочена към него и на висока нота изговаря думата
„готово“. След изпълнението на тези действия дежурният ръководител
движение дава заповед за заминаване. От показанията на разпитания пред
първоинстанционния съд свидетел Б. Г. - служител при ответника на
длъжност „влаков кондуктор”, който е обслужвал влак № 50232 към момента
на настъпване на инцидента, се посочва, че съобразно изискванията на
Наредба номер 54, докато не се уверят, че пътниците са слезли, не се пуска
влака, като изтъква, че обичайно кондукторът поглежда дали вратите са
затворени, застава на една от вратите, след което се навежда извън влака и
оглежда, че вратите са затворени и че няма пътници, които да слизат. След
това подава сигнал „готово” на началник-влака, който е най-отпред на първия
вагон, а той от своя страна дава сигнал готовност за тръгване на влака на
дежурен ръководител, след което дежурният дава сигнал на машиниста и
машинистът потегля. Свидетелят Г. сочи, че на гара „Горна баня“ е имало
пътници за слизане, които били слезли, както и че на процесната дата влакът
потеглил от гарата, вратата започнала да се самозатваря, затворила се и
свидетелят продължил проверката към първия вагон, като при потеглянето на
влака не е видял нищо от това, което се е случило на гарата. Няма спор, че
12
композицията се е състояла от три вагона, а съгласно показанията на св. Г.,
към момента на потегляне на влака същият се е намирал във втори вагон и е
продължил към първи вагон. Следователно към момента на подаване на знак
за „готовност“ същият не се е намирал в последния вагон, съответно не се
уверил в това, дали има още пътници от този вагон за слизане и ако има, дори
и закъсняващи такива, да им съдейства за безопасното слизане или да ги
възпре, ако обстоятелствата не позволяват безопасното им слизане и
процедурата по потегляне на влака е изпълнена и приключила. При всички
положения, ако беше извършена подобна проверка до края на последния
вагон, няма как кондукторът да не забележи наличието на пътници и то с
голям багаж, които се опитват да слязат, дори и с известно забавяне.
Неизпълнението на това му задължение е станало причина за случването на
злополуката. Свидетелката Е.И.. също споделя, че по принцип началник-
влакът е в първия вагон, а кондукторът е в последния. В случая извършеното
от кондуктора нарушение на Инструкцията за влаковия кондуктор е довело до
преждевременно подаване на сигнал „готовност“, като същият е подаден в
нарушение на приетата процедура и при неизпълнение на основното
задължение на кондуктора да следи за безопасното слизане на пътниците.
Изводите на първоинстанционният съд в тази насока са правилни. Ако
кондукторът беше извършил проверка в последния вагон, то щеше да се
предотврати случването на инцидента, като същият би могъл да им съдейства
за безопасното слизане, като не подаде знак „готовност“, или ако е подаден
вече такъв, най-малкото да възпрепятства слизането на пътниците.
Предвид изложеното правилни и законосъобразни се явяват изводите на
първостепенния съд, че „БДЖ-П.П.“ ЕООД не може да бъде освободено от
отговорност за увредата на ищеца М. Д., доколкото извършеното нарушение
от кондуктора води до невъзможност за приложение на изключенията от
отговорността за вреди, предвидени в чл. 75 от Закона за железопътния
транспорт. Съгласно чл. 75, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за железопътния
транспорт превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди,
ако увреждането по чл. 74 се дължи на: непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора,
което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая,
не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; на
грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното
поведение на пътниците, на поведението на трето лице, което превозвачът,
въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да
избегне и чиито последици не е могъл да предотврати. В случая настъпването
на инцидента не се дължи на непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, което превозвачът, въпреки проявената грижа, не е
могъл да избегне, а се касае за неизпълнение на задължението на кондуктора
да извърши проверка в третия вагон, което се подкрепя от обстоятелството, че
сигналът „готовност“ не е подаден от края на влака, а от втория вагон,
следователно в случая не е проявена дължимата грижа за безопасността на
пътниците при слизане от влака.
Настоящият въззивен състав приема, че в конкретния случай по делото
13
безспорно е доказана противоправността на деянието – поведението на
кондуктора, който не е изпълнил задължението си да извърши проверка в
третия вагон и да подаде сигнал „готовност“ от края на влака, поради което
законосъобразно СРС е приел, че предявеният иск е доказан по основание.
Относно размера на предявения иск, съдът съобрази следното:
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това
изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според константната съдебна практика
понятието „справедливост" не е абстрактно, а всякога свързано с преценката
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат
обсъдени в тяхната съвкупност - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера
и да се социализира, обществено и социално положение и др., както и с
преценката на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в
страната икономическа конюнктура. Индиция за последната е и размерът на
минималната работна заплата, установена към датата на инцидента, който
дори да няма самостоятелно значение по отношение на критерия за
справедливост, следва да бъде взет предвид и обсъден, за да бъдат отчетени
реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52
ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по- продължителен период
от време. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в
бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на инцидента.
От заключението на СМЕ се установява, че на 07.10.2018г. ищецът М.
Д. е получил счупване на малкопищялния и голямопищялния малеол
/израстък/ в областта на лява глезенна става, претърпял е оперативно
наместване и фиксация, като е бил хоспотализиран, счупванията са
причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителен период е
продължил около 4-5 месеца, с най-интензивни болки непосредствено след
травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването след
третия месец. Налице е остатъчен дефицит, отразяващ се негативно на
общото състояние на М. Д. - при интензивно натоварване и промени във
времето е възможно в бъдеще да се появи болка и дискомфорт в областта на
14
увреденото място, а понастоящем ищецът има лек дефицит в повдигане на
ходилото около 10 градуса и 2 оперативни белега. Заключението установява
по категоричен начин, че травматичните увреждания, които е претърпял
ищецът, са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, настъпил при
слизането на влака.
От показанията на св. Ж. се установява неблагоприятното отражение на
инцидента и причинените вследствие на него увреждания върху ежедневието
и бита на ищеца - ищецът е изпитвал силни болки, имал е нужда от
съдействие при ежедневното обслужване, придвижвал се с патерици, взимал
обезболяващи лекарства, работел е от вкъщи, като е бил възпрепятстван да
посещава занятия и изпити в университета, в който учел.
Съдът, като съобрази изложените по-горе критерии и като взе предвид
претърпените от ищеца болки и страдания; продължителността им (според
заключението на съдебно-медицинската експертиза срокът за възстановяване
бил около 4-5 месеца); претърпяването на операция, сравнително дългия
период на обездвижване за период около 3 месеца до раздвижването, след
което придвижването е било трудно, посредством помощни средства –
патерици; настъпилата от счупването на глезена промяна на походката,
възможни бъдещи допълнителни болки и страдания; възрастта на ищеца –
изключително младата му възраст, която е белязана от настъпилите промени
без възможност за пълно възстановяване; наличието на болки и понастоящем,
както и на остатъчен дефицит, отразяващ се негативно на общото състояние
на М. Д. с възможност за поява в бъдеще на болка и дискомфорт в областта на
увреденото място, както и лек дефицит в повдигане на ходилото около 10
градуса и 2 оперативни белега; неблагоприятните промени в живота на
ищеца, настъпили след инцидента; размера на минималната работна заплата
за страната към датата на трудовата злополука – 510.00 лева; съдът съобрази и
обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за
инвалидизирането на ищеца, въпреки твърденията за това, намира, че
справедлив и съразмерен на претърпените вреди е размер на обезщетението
от 50 000 лева, какъвто размер е определил и първоинстанционният съд.
Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които
са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите
неимуществени вреди, въззивният съд счита, че сумата от 50 000 лв. е
достатъчна, за да възмезди претърпените от ищеца болки и страдания от
причинените му вреди. Ето защо обоснован и законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че с оглед общоприетия критерий за справедливост,
на ищеца следва да се определи обезщетение в размер на сумата 50 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди.
По отношение на претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди съдът намира следното. Когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива
разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер (вж. т.
7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). Деликтното
обезщетение се дължи само за реално претърпени вреди и пропуснати ползи,
15
които не са хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването им,
трябва да е от естество, че реално и сигурно да води до намаляване
имуществото на увредения. Претърпяната загуба при деликт, изразяваща се в
намаляване на имуществото, което е имал увреденият преди осъществяването
му, трябва да е реално измерима.
Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че разходите по
представените фактури /фактура № **********/07.11.2018 г. в размер на
11,00 лева за рентгеново изследване на глезенна става в МБАЛ „Д-р Н. В.” АД
- Кюстендил, фактура № **********/24.10.2018 г. за сумата в размер на 1
180,00 лева с ДДС за 1/3 тубуларна плака за фибула и комплект е винтове кат
№ ОМВ 33 и фактура № **********/24.10.2018 г., издадена от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов”, за сумата в размер на 15,00 лева за вложени медицински
консумативи/ в общ размер на 1206 лв. са били необходими за лечението на
ищеца на полученото при процесния инцидент увреждане, което се
потвърждава и от заключението на СМЕ, което настоящият съдебен състав
намира за обективно и компетентно изготвено.
По отношение на възражението на ответника за пълно съпричиняване от
страна на пътника съдът намира следното:
Съгласно чл. 75, т. 2 от Закона за железопътния транспорт превозвачът
се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл.
74 се дължи на грешка или поведение на пътника, които не отговарят на
обичайното поведение на пътниците.
По делото е установено, че влакът, превозвал ищеца, е престоял на гара
Горна баня около минута за времето от 19.08 ч. когато влакът е спрял в гара
„Горна баня“, и е потеглил в 19.09 ч. В случая не е имало голям брой качващи
се в и слизащи от влака пътници, което да налага по-дълъг престой от
определения по разписание. От показанията на св. Д. Ж. се установява, че с
ищеца са тръгнали да слизат малко преди влакът да спре на гара „Горна
баня“, като свидетелката носела със себе си пет чанти. Като се опитала да
отвори вратата, не успяла, след което помолила ищеца да потърси помощ.
Ищецът извикал възрастен човек, който отворил вратата и им казал да слизат.
Свидетелката Ж. е заявила, че след като започнала да слиза с петте си чанти и
била на последното стъпало от стълбите, влакът тръгнал и тя паднала напред
и се контузила, а ищецът се намирал зад нея. Въз основа на събраните по
делото доказателства няма основание за съда да не кредитира така описаната
от свидетелката Ж. фактическа обстановка около слизането им от влака.
Заявеното от св. Ж. не противоречи на показанията на св. И., която е заявила,
че е видяла мъж и жена да скачат от движещия се влак, тъй като същата ги е
забелязала не непосредствено при предприемане на самото слизане, когато
според св. Ж. влакът не се е движел, а чак когато вече са скачали, т.е. след
като влакът е тръгнал, а св. Ж. се е намирала, според показанията й, на
последното стъпало с чантите, а след нея е бил ищецът. При това положение
съдът не намира показанията на двете свидетелки Ж. и И. за противоречиви, а
за описващи механизма на инцидента в различни моменти от случването му.
Ето защо съдът кредитира показанията и на двете свидетелки. При така
възприетата от съда фактическа обстановка настоящият въззивен състав
16
намира, че с поведението си ищецът като пътник във влака е допринесъл за
настъпването му. Това е така, защото ищецът не е съобразил
непродължителния период на престой на влаковата композиция на гарата и не
е положил дължимата грижата за осигуряване своевременното напускане на
влака, което се установява от показанията на св. Ж., според която двамата са
предприели действия по придвижване към вратата на вагона за слизане след
навлизането на влака в гарата. Като се съобрази, че свидетелката е носела със
себе си пет чанти, това обстоятелство налага двамата пътника да се подготвят
по-отрано за слизане от влага като се придвижат предварително към вратите
преди пристигането на влака на гарата. Фактът, че пътниците са тръгнали да
слизат със закъснение се подкрепя и от това, че когато свидетелката се
опитала да отвори вратата, не успяла, което е наложило търсенето на помощ
от трето лице, което също е отнело някакво време. Също така съгласно
заключението на СТЕ вратите след като се затворят е необходима по-голяма
сила за да се отворят отново, което потвърждава, че св. Ж. и ищецът са
предприели късно слизане от влака, когато вратите вече са били затворени, но
влакът още не е бил потеглил, като непосредствено при вече предприети
действия по слизането, когато св. Ж. е била на последната стълба, влакът е
потеглил, в който момент ги е възприела св. Ж.. Св. Ж. е категорична, че
ищецът се е намирал след нея, съответно за него е съществувала
възможността да остане във влака и да не предприема рисковано слизане,
след като влакът е потеглил. Същият е следвало да предприеме слизане само
след като се убеди, че са нелице условия за безопасното му осъществяване,
каквито в случая не са били налице, и същият е могъл да избегне инцидента,
като не предприеме слизането от влака след неговото потегляне.
От показанията на св. Б. Г. /влаковия кондуктор/ и на св. И. /дежурен
„Ръководител движение“ в гара Горна баня/ се установява, че св. Б. Г. се е
уверил, че всички врати са затворени, като ги е огледал от външната страна
чрез надвесване навън от втория вагон на композицията, като в този момент
не е имало слизащи пътници и чак след това е подал сигнал „готовност“ на
началник влака. Св. Е.И.. е посочила, че в момента на получаване на сигнала
за готовност от кондуктор и началник-влака е имала цялостен поглед над
композицията и не е видяла отворена врата или слизащи, след което е подала
сигнал „готово” на машиниста със заповедния диск. При това положение
правилно първоинстанционния съд е приел, че както превозната бригада, така
и дежурният „ръководител движение” в гара Горна баня са изпълнили
процедурата по т. 3 на чл. 397 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г., изискваща да
се убедят, че няма слизащи или качващи се пътници и че вратите на вагоните
са затворени. Допуснатото от страна на св. Б. Г. нарушение на процедурата -
да провери и последния вагон за слизащи пътници и да даде знак „готовност“
оттам, също е допринесло за настъпване на инцидента, доколкото същият е
могъл да установи закъснението при слизане на ищеца и св. Ж., макар че към
конкретния момент формално са били налице основания за подаване на
сигнал „готовност“ до локомотивната бригада. Ако беше изпълнил стриктно и
в пълнота задълженията си, можеше да се предотврати настъпването на
инцидента.
17
В тази връзка въззивният съд счита, че правилно СРС е кредитирал като
осъществил се дадения от вещото лице първи вариант на настъпване на
процесната злополука, според който доколкото няма яснота кога двамата са
предприели придвижването към вратата и като се вземе предвид, че престоят
в гарата е бил само 1 минута, може да се направи обосновано предположение,
че при този вариант е напълно възможно вратата да е отворена в момента на
подаване на сигнала и потеглянето на влака, преди същия да е достигнал
скорост от 5 км/ч., като е възможно кондукторът, а след това и началник
влакът да са подали сигнал за готовност на дежурния „ръководител
движение” в гарата, а той да е сигнализирал на локомотивния машинист и той
да е потеглил. При тази ситуация е възможно в момента на потеглянето
вратата да се отваря и да последва слизането на двамата пътници, както и е
възможно кондукторът, началникът на влака и дежурният ръководител да не
са забелязали отварящата се врата.
След като М. Д. е бил все още на стълбата на влака при тръгването му
/съобразно показанията на св. Ж./, то същият е бил длъжен да се съобрази с
това и да не предприема действия по слизане. С това си поведение, както
правилно и първоинстанционният съд е приел, ищецът е нарушил нормата на
чл. 5, ал. 5 от Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в
железопътния транспорт, установяваща наличието на нормативна забрана за
ползвател на вагон, като осъществяващ дейност, имаща пряко отношение към
безопасността на системата, която се изразява в забрана за качване и слизане
от вагоните по време на движение, адресат на която е ищецът като пътник във
влаковата композиция.
С оглед извършеното от страна на пътника нарушение, както и на това,
извършено от страна на кондуктора, и доколкото и двете нарушения еднакво
са допринесли за настъпването на инцидента и последвалите от него вреди, с
оглед на това, че което и от тях да не беше извършено би могло да се
предотврати изцяло настъпването на инцидента, то в случая е налице
съпричиняване на вредоносния резултат в равно съотношение – 50/50.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното с въззивната жалба
на ищеца възражение, че първоинстанционният съд се е произнесъл
свръхпетитум, доколкото с отговора на исковата молба било направено от
ответника възражение за 100% съпричиняване, а не за частично
съпричиняване, и било недопустимо съдът да се произнесе за наличието на
съпричиняване в по-малък размер от 100%. От прочита на отговора на
исковата молба се установява, че ответникът е направил възражение за
съпричиняване, като се твърди, че ищецът е допринесъл изцяло за настъпване
на инцидента. При въведено възражение за съпричиняване съдът е длъжен, с
оглед събраните по делото доказателства, първо, да прецени дали е налице
съпричиняване и второ, ако е налице – да определи съответно в какъв размер
е съпричиняването, като съдът не е обвързан от размера на съпричиняване,
сочен от страните, а следва да го изведе, с оглед на конкретните, установени
съобразно доказателствата по делото, действия на страните, допринесли за
настъпването на вредоносния резултат. Страните не е задължително и
необходимо да сочат конкретен размер на съпричиняването, а е достатъчно
18
само да направят възражение, че е налице такова, като съдът следва да се
произнесе дали е налице такова и ако да, в какъв размер. Предвид изложеното
не е налице твърдяното произнасяне свръхпетитум, още повече че с отговора
на исковата молба е направено възражение за пълно съпричиняване /за по-
голямото/, което имплицитно съдържа и възражение за частично такова /за
по-малкото/, като възражението на въззивника-ищец в обратния смисъл е
неоснователно.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции относно
наличието на съпричиняване в размер на 50% и относно определянето на
размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, то така определеното
обезщетение следва да бъде намалено до 25 000лв., и в този смисъл правилно
първоинстанционният съд е уважил предявения частичен иск от 1000 лв. в
пълен размер.
Във връзка с приетото съпричиняване, правилно първостепенният съд е
приел, че претендираната сума за заплатени медицински консумативи от 1206
лв. като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди също
следва да бъде намалена на 50%, като бъде присъдено в размер от 603 лв.
Предвид изложеното са налице предпоставките за уважаване на
осъдителните искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и същите се явяват
основателни до посочените и уважени от първоинстанционния съд размери, а
подадените въззивни жалби като неоснователни следва да се оставят без
уважение.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди изцяло обжалваното решение.
Предвид изхода на делото и с оглед неоснователността и на двете
въззивни жалби разноските пред настоящата инстанция следва да бъдат
понесени от страните така, както са направени.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20044448 oт 16.02.2021 г. по гр. дело №
36185/2019 г. на СРС, ГО, 25-ти състав, вкл. в частта за разноските.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на
страната на ответника - „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
19
1._______________________
2._______________________
20