№ 8
гр. К., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20235320200579 по описа за 2023 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0281-000826 от 28.09.2023 г. на
Началник група в РУ - К. към ОД на МВР П., на П. К. Х. с ЕГН ********** от
гр.П., ул.“***************, *************** е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане
за отмяната му. Оспорва се субективния елемент на нарушението, вменено
във вина на жалбоподателя.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. В. М. – надлежно упълномощен, който поддържа
жалбата. Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя,
поради липса на умисъл и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че наложеното
наказание е несъразмерно и несправедливо. В с.з. не претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли
НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
1
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
– М. С. – актосъставител и Т. Г. – свидетел по акта и приобщените писмени
доказателства – АУАН, НП, справка за водач/нарушител, копия от
регистрационен талон – малък и голям, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
Заповед № 8121к-3409/05.04.2023г., Заповед № 8121к-3410/05.04.2023г.,
Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г., копие от договор за покупко-
продажба, писма и справки от ОДМВР П., копие на удостоверение за
раждане, пр. № 8223/2023г., ведно с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на РП П., ТО К., съдът намира за установено
следното:
На 08.06.2023 г. в 15:00 часа в гр.К. на ул. „*************** с посока
на движение от запад на изток жалбоподателя, като водач на товарен
автомобил *************** /чужда собственост/, бил спрян за проверка от
служителите в РУ К. - М. С. и Т. Г.. От извършена проверка се установило, че
този автомобил е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143,
ал. 15 от ЗДвП от дата 03.04.2023 г. За констатираното нарушение на ЗДвП на
жалбоподателя бил съставен АУАН серия AД бл. № 469678/08.06.2023 г.,
подписан от него без възражения. Той бил уведомен за възможността да
подаде писмени такива в 7-дневен срок от подписването на акта, съгласно
чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и за правата му по чл.43, ал.5 от ЗАНН. В рамките
на тези срокове не са правени възражения и на основание чл. 44, ал. 3 от
ЗАНН, АУАН серия AД бл. № 469678/08.06.2023 г., заедно с изготвена
докладна записка от 13.07.2023 г., бил изпратен до Началника на РУ К. за
извършване на проверка за престъпление, а с докладна записка от 24.07.2023
г. преписката била изпратена на РП-П., ТО К. по компетентност, за преценка
за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление от
25.09.2023 г. за отказ от образуване на досъдебно производство, материалите
били върнати на РУ МВР К. за преценка за продължаване на
административно-наказателното производство. Мотивите на прокуратурата
да откаже да образува ДП за престъпление от общ характер са, че деянието не
съставлява престъпление.
След получаване на постановлението, Началник група в РУ К. издал
обжалваното Наказателно постановление №23-0281-000826 от 28.09.2023 г. с
което на П. К. Х. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на Х. на 11.10.2023 г., а
жалбата срещу него депозирана на 17.10.2023 г., т.е. в срок.
2
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
По случая е налице Постановление от 25.09.2023 г. за отказ от
образуване на досъдебно производство на прокурор от РП-П., ТО К., в което
прокурорът е обсъждал липсата на престъпление от общ характер, и че
жалбоподателят е извършил деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, в случая това, за което той впоследствие е
санкциониран с обжалваното НП. Прокурора е постановил да се изпрати
препис от постановлението на Началника на РУМВР- К., за сведение и
преценка за осъществяване на административно-наказателна дейност.
Издаденото НП е при условията на чл.36, ал. 2 от ЗАНН, когато прокурорът е
отказал да образува наказателно производство по случая.
От изготвената справка от ОДМВР П., сектор КАТ и приложения
договор за покупко-продажба от 30.01.2023г., се установява, че в системата,
за това МПС е бил регистриран този договор за покупко-продажба с номер
544/30.01.2023г., като на 03.04.2023 г. регистрацията на автомобила била
прекратена, поради непредставянето му в срок за пререгистрация от новия
собственик, който не е жалбоподателя. Всъщност, новия собственик е майката
на жалбоподателя, а продавач и предишен собственик е дружеството
„***************, чиито управител и законен представител е именно
жалбоподателя Х. и в този смисъл той няма как да не знае, че вече не е
собственик на автомобила и че той не е регистриран от новия собственик, т.е.
от майка му.
За това неоснователни са твърденията на жалбоподателя за
несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като
при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По
силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не
е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние - нарушение на чл.140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да
носи административно-наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление
на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая Х. е
управлявал превозното средство без надлежна пререгистрация на МПС, а от
значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали
същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час Х. е
3
управлявала автомобил чиято регистрация е била служебно прекратена.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата
отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване
на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация
на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното
наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно
посоченото по - горе нарушение, то същия се ползва и от презумптивна
доказателствена сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Отразените в него
констатации досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се установяват по
безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото -
справки от РУ на МВР К., справки от ОДМВР П. и приложените извлечения
от документи касаещи процесното МПС /подробно посочени по-горе/, така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Г.. Безспорно е
установено, че при извършената проверка от контролния орган при РУ на
МВР гр. К. относно регистрацията на процесното МПС не са открити такива
данни в информационната система на МВР, а регистрацията на посоченото
МПС е била служебно прекратена на 03.04.2023г. на осн. чл.143, ал.15 от
ЗДвП, поради непредприемане на действия от новия собственик по силата на
сключения договор за покупко–продажба – С.С. за пререгистриране на МПС
в едномесечен срок от придобиването му.
Направените възражения по делото, че жалбоподателя се е заблудил,
тъй като с майка му живеели на един адрес и поради това автомобила не е
пререгистриран са неоснователни, доколкото адреса на собствениците е
неотносим към задължението новия собственик да регистрира собственото си
МПС в едномесечен срок от придобиването му.
Освен това, евентуално незнание от Х. на обстоятелството, че
пререгистрация на автомобила не е била извършена след прехвърляне на
собствеността и неосведомеността на последния досежно правните норми за
прекратяване на регистрацията не води до отпадане на административно-
наказателната му отговорност. Отговорността па нарушителя в качеството му
физическо лице е субективна и се носи за задължението му като водач да не
управлява по пътищата за обществени ползване нерегистрирани по
съответния ред моторни превозни средства. В този аспект е без значение чия
собственост е моторното превозно средство, респективно кое е задълженото
да извърши регистрацията лице, както и обстоятелството за лични или
служебни нужди е било управлявано. Нарушението засяга особено важни
обществени отношения и се явява и в интензивен разрез с установения ред на
държано управление.
4
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
административно-наказващия орган е приложил относимата към
нарушението санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която
предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер
наказание, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид
и размер наказание за съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По
делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен
на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са
правила, свързани с възможността за правилното и своевременно
индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание, на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП правилно са отнети и 10 контролни точки с
атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6,
ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение в сила от
23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0281-000826 от
28.09.2023 г. на Началник група в РУ К. към ОД на МВР П., с което на П. К.
Х. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“***************, *************** е
наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5