Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Пазарджик, 08.12.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,гражданска колегия в
публично заседание проведено на осми ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:И.КА
ИЛИНОВА
При
секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1092 по описа на
съда за 2015г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.124 от ГПК,л.537
от ГПК и чл.76 от ЗЗД.
В исковата си молба К.В. Ш
АНТОВ А, ЕГН-********* ***, Ж.Р., ЕГН- ********** ***,Т.Р.З.,ЕГН-********** ***;С.Р.С.
,ЕГН-********** ***;Е.Р.М.,ЕГН- ********** ***;Я.Р.Т.,
ЕГН- ********** ***;Ф.Т.А., ЕГН-**********
***;А. Т. Б., ЕГН ********** ***;Р.Т.Р., ЕГН- ********** ***;Р.Р.Т., ЕГН ********** ***;Ю.Р.Т., ЕГН- ********** ***; Р.С.А., ЕГН- ********** ***; Л.С. А С. А, ЕГН -********** ***;М.С.А..
ЕГН- ********** ***;Р.С.А., ЕГН- ********** *** ,твърдят против ответниците В.И.Г.,ЕГН-********** ***;Т.И.Й., ЕГН- **********
***;М.И.А., ЕГН- ***** ***;Г.И.С.,ЕГН-********** *** и Т.Р.Т., ЕГН- ********** *** № 24,че всички са наследници на
общия наследодател Р.Р.
Т., който е променил имената си на Р.Р. ***, починал на 06.09.1978 г.Същият бил собственик на
следния недвижим имот:общинския парцел номер XVII,в квартал IV по плана на
гр.Пазарджик,състоящ се от 260 кв.м., при съседи: общински парцел 15-ти, 18-ти,
19-ти и улица, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот
купен на публичен търг от 25.12.1952 г., № 32,том III,дело № 627/1952 г. на
Районен съд - Пазарджик.
На 23.07.2004 г.,И. Р.Т. -син на общия наследодател Р.Р. ***,
починал на 14.01.2015 г. – баща на четиримата ответници В.И.Г., Т.И.Й., М.И.А.
и Г.И.С. , се е снабдил с констанивен Нотариален акт
за собственост на целия процесен недвижим имот, по давност и наследство : нот.акт № 160, том II, рег.№ 3653, дело № 359 от 2004 г. на
Нотариус № 154 - Н. х., с район на действие РС-Пазарджик . Впоследствие, на
25.05.2006 г., И. Р.Т. е продал имота на
племенника си Т.Р.Т. с Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 182, том I, рег.№ 3460, дело Ш 175 2006 г. на
Нотариус № 168 - П. М., е район на действие РС- Пазарджик.
Твърди се в исковата молба,че след закупуването на
имота Р.Р.Т. построил в същия имот паянтова жилищна
сграда от 36 кв.м. В това жилище израснали неговите 11 деца, като 3 от тях - Е.,
Я. и И. се родили в нея,както и голяма част от неговите внуци. С времето до
около 1980 г. всички от децата му се установили в собствени жилища като
последен се изнесъл от там Я..Там починала на 13.04.2000 г.съпругата на Р. - А.Р.Т..
Твърди се в исковата молба,че въпреки, че децата
и внуците на Р.- напуснали жилището и имота,всички често го посещавали и се грижили за имота. Всяка година къщата се
мажела от С., Т., Ж., Е. и К..Всички участвали
в почистването и боядисване на прозорците, вратите,чистели двора от трева,садили
зеленчуци - домати,боб,чушки, магданоз,
джоджен.Грижели се за дръвчетата - череши, ябълка, круша, слива,вишна - поливали
ги, варосвали ги. Обработвали имота до
2005 г.
След смъртта А.Р.Т. в имота останал да живее И. Р.Т.
със семейството си. Всички знаели, включително И. Р.Т. и Т.Р.Т., че този имот е
на всички и че ако някой от тях няма
къде да живее, то може да отиде в този наследствен имот въпреки,че там живее И..Изненадващо през 2006 г. разбраЛИ, че И. Р.Т. - един от синовете на Р.Р.Т., се снабдил с
Нотариален акт на негово име,след което го продал на ответника Т.Р.Т.,който от лятото
на 2006 г. до настоящия момент в имота живее в имота . Много пъти Я., Ж., Т. казвали
на Т., че не е хубаво това, което е направил с И., че този имот е на всички,че
са заграбили имота и ги гонят от него.
Твърди се в исковата молба,че И. Р.Т.,починал на
14.01.2015 г., никога не е упражнявал фактическа власт върху имота трайно,
явно, спокойно, непрекъснато и необезпокояван повече от 10 години. И. Р.Т.,
съответно неговите наследници - настоящи ответници - не са владяли
имота като свой, не са демонстрирали и
не са довели до знанието на ищците, показвайки им несъмнено, че оспорват
правата им и държат имота като свой и само за себе си.Такова владение в
продължение на 10 години, трайно и непрекъснато от страна на И. Р.Т., съответно
неговите наследници , не е установено.
С оглед на горното съдът е сезиран с
искане да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на
ответниците на основание чл.124 от ГПК,че ищците са собственици по наследство
на идеални части от имота както следва:К.В.Ш. на 12/132ид.ч.;Ж.Р.А. -
12/132ид.ч.; Т.Р.З. - 12/132ид.ч.; С.Р.С.
- 12/132ид.ч.;Е.Р.М. - 12/132ид.ч.;Я.Р.Т. -12/132ид.ч.;Ф.Т.А. - 4/132ид.ч.; А. Т.
Б. - 4/132ид.ч.;Р.Т.Р. - 4/132ид.ч.;Р.Р.Т. -
4/132ид.ч.;ЮРИИ Р.Т. - 4/132ид.ч.;Р.С.А.- 3/132ид.ч.;Л.С. А С.-3/132ид.ч.;М.С.А.-3/132ид.ч.;Р.С.А.-
3/132ид.ч.както и да бъде отменен издадения констативен Нотариален акт за
собственост на имота № 160, том II,
рег.№ 3653, дело № 359 от 2004 г. на Нотариус Н. х., с район на действие РС-Пазарджик за 104/132
ид.ч.
Съдът е сезиран и с искане на основание чл.76 от ЗН да постанови решение
против ответниците,с което да обяви за относително недействителен по отношение на
ищците сключения между И. Р.Т. и Т.Р.Т.
договор от 25.05.2006г.,с който процесния имот е
продаден на ответника Т.Т. с нот.акт
№182,том.І,рег.№3460,нот.д.№175/2006г.по описа на нотариус
П. М.,№168 с район на действие РС
Пазарджик до размера 104/132 ид.ч.
Представят се писмени доказателства.Формулирани са
доказателствени искания и за присъждане на деловодни разноски.
В допълнителна молба от 16.06.2015г.ищците излагат фактически
обстоятелства,че след като закупил имота ответника Т.Т.
извършил пристрояване на старата наследствена къща от 36 кв.м.,която по тази
причина сега била заснета с площ от 46 кв.м.и с идентификатор
№55155.502.1077.1.Твърди се също,че дворното място е с идентификатор
№55155.502.1077 и предмет на делото е част от него в размер на 260 кв.м.,а не
площта от 373 кв.м.посочена в схемата
издадена от СГКК
№15-216688/26.05.2015г.
В същата молба и
в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба,е направено искане за
конституиране на М.Р.Т.,ЕГН-********** *** като ответник по делото в качеството
на съпруга на ответника Т.Т. и предвид възмездния
характер на сделката,с която ответника е закупил процесния
имот по време на брака си с нея.
В хода на производството по делото ищците
конкретизират,че сградата предмет на заявените искови претенции е с
идентификатор №55155.502.1077.2 ,както и дворното място ,върху което същата е
построена.
Депозиран е отговор на исковата молба от ответниците Т.Р.Т.
и М.Р.Т..Двамата оспорват иска като неоснователен като поддържат,че праводателят им е придобил правото на собственост върху
имота по давност.Твърдят,че праводателят е упражнявал
фактическа власт върху имота с намерение
за своене-явно,несмущавано,непрекъснато и необезпокоявано от останалите
съсобственици.Евентуално поддържа,че са собственици на имота на основание пет
годишна придобивна
давност,тъй като са добросъвестни по отношение на това ,че евентуално техния
праводател не е бил собственик на имота. Оспорват
иска по чл.76 ЗН.
Отговор на исковата молба е депозиран и от ответниците
В.И.Г., Т.И.Й., М.И.А. и Г.И.С..Същите признават предявените искове и
изложените в исковата молба във връзка с тях обстоятелства.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност ,за да се произнесе ,от фактическа страна съдът прие
за установено следното:
От представеното като доказателство по делото
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена издадено от Общината
гр.Пазарджик на 15.04.2015г.се установява,че Р.Р. Т.
и Р.Р.Т. са имена на едно и също лице.
Представено е удостоверение за смърт и наследници на
същия,от което се установява,че е починал на 06.09.1978г.и страните по делото с
изключение на ответницата М.Р.Т. са негови законни наследници – преки и по
право на заместване.Ищците К.В.Ш.,Ж.Р.А.,Т.Р.З.,С.Р.С.,Е.Р.М. и Я.Р.Т. са негови
низходящи от първа степен.Ищците Ф.Т.А.,А.Т.Б. и Р.Т.Р.-по
право на заместване от коляното на починалия му син Т.Р.Р.,ищците
Р.Р.Т. и Ю.Р.Т.-по право на заместване от коляното на
починалия му син Р.Р. Риза,ищците Р.С.А.,Л. С.С.,М.С.А. и Р.С.А.-
по право на заместване от коляното на починалата му дъщеря Ф.Р. Л..Ответниците В.И.Г.,Т.И.Й.,М.И.А.
и Г.И.С. са наследници по право на заместване от коляното на починалия му син И.
Р.Т..
Представено е удостоверение изх.№37 от
19.07.2015г.издадено от Общината ,от което се установява,че ответниците Т.Р.Т.
и М.Р.Т. са съпрузи от 04.02.1989г.
От представения като доказателство по делото
нотариален акт №32,т.ІІІ,нот.д.№627/1952г.съставен на
25.12.1952г.се установява,че Р.Р.Т. е закупил на
публична продан проведена на 18.04.1947г.процесния
имот с площ от 260 кв.м.представляващ парцел ХVІІ в кв.ІV по плана на гр.Пазарджик.
Представен като доказателство по делото е нотариален
акт №160,т.ІІ,рег.№3653,нот.д.№359 по описа на
нотариус Н. х.,рег.№154 с район на действие РС гр.Пазарджик,с който И. Р.Т. е
признат за собственик на процесния имот и построената
в него жилищна сграда на 36 кв.м.по наследство и давност.Имота е описан като
поземлен имот №3961 участващ в УПИ ІІ-жил.строителство,магазин
и трафопост кв.300 по плана на гр.Пазарджик с площ от 260 кв.м.С нот.акт №182,т.І,рег.№3460,нот.д.№175
по описа на нотариус П. М. за 2006г.имота е продаден на ответника Т.Р.Т..
Представена е скица на имота издадена от СГКК №15-216688/26.05.2015г.,от която се
установява,че дворното място с идентификатор №55155.502.1077 е заснето с площ
от 373 кв.м.Посочено,че по предходния план на града имота е с №3961 и като
негов собственик е записан И. Р.Т..Заснети в имота са две сгради съответно с
идентификатори №55155.502.1077.1 и №55155.502.1077.2.
От заключението на допуснатата по делото съдебно
техническа експертиза,прието от съда като доказателство по делото като
компетентни и неоспорено от страните,се установява,че сградата с
идентификатор №55155.502.1077.1 по
скицата е едноетажна и е с площ от 46 кв.м.,а сградата с идентификатор №55155.502.1077.2
е едноетажна и е с площ от 45 кв.м. Експертизата установява,че имота е
идентифициран върху одобрения план от 1959г.въз основа на разписната книга към
плана,в която на името на Р.Р. е записан имот пл.№3961,за който е отреден парцел ХІV-3961
в кв.302 по плана от 1959г.като имота по плана от 1959 г.всъщност е парцела по
предходния,а именно парцел ХVІІ в кв.4 по предходния план от 1952г.,който е бил в сила към момента на
закупуване на имота описан като парцел ХVІІ с площ от 260 кв.м.В плана от
1959г.е заснета паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м.и покрито стълбище
към нея с площ от 6 кв.м.В плана от
1981г.имота е заснет с пл.№3961.Отразена е и жилищната сграда с площ от 30 кв.м.и покрито стълбище към нея с
площ от 6 кв.м.За имота не е отреден
парцел.По този план същия попада в обществено мероприятие.Съгласно Заповед на
Кмета на Общината Пазарджик №705/04.04.1989г.е
одобрено частично изменение на плана ,съгласно което за имота е отреден парцел
ІІ-жилищно строителство,магазини и трафопост в кв.300.
Вещото лице установява,че по сега действащия
кадастрален план на града имота е заснет с идентификатор №55155.502.1077 и с площ от 373 кв.м.Заснети са и две жилищни
сгради съответно: с идентификатор
№55155.502.1077.1 , едноетажна,с площ от 46 кв.м.и №55155.502.1077.2 ,едноетажна , с площ от 45
кв.м.Вещото лице обяснява,че площта на имота се уголемява от улично
пространство от запад и югозапад.Досежно двете находящи
се в имота жилищни сграда ,вещото лице установява,че нито една от тях не е
идентична със сградата от 36 кв.м.по плана от 1959г.Част от сградата с идентификатор
№55155.502.1077.2 е построена върху
мястото където се е намирала старата вече несъществуваща жилищна сграда с площ
от 36 м.кв.
С оглед на така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
Предявения иск по чл.124 от ГПК е процесуално допустим
поради наличие на правен интерес от предявяването му доколкото по делото се
установи по безспорен и категоричен начин,че правата на ищците са оспорени от
наследодателя на ответниците И. Р.Т.,който се е снабдил с нотариален акт за
собственост върху целия имот през 2004г.и с продажбата на имота на ответника Т.Т. през време на брака му с ответницата М.Т..От горните обстоятелства
произтича и активната и съответно пасивната материално правна и процесуално
правна легитимация на страните по делото.
Иска по чл.124 от ГПК за установяване,че ищците са
собственици на дворното място и жилищната сграда с идентификатор №55155.1077.2
е неоснователен.
Съдът с оглед доказателствата по делото приема,че през
1947г.наследодателя на страните по делото Р.Р.Т. е
закупил процесния имот на публична продан,за което е
бил съставен нотариален акт през 1952г.С оглед настъпилите регулационни
изменения и преотреждания за имота към настоящия
момент закупения през 1947г.недвижим имот представлява поземлен имот с
идентификатор 55155. 502.1077 с площ от 373 кв.м.Именно по отношение на имота
индивидуализиран по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на града одобрени със Заповед №15-216688-26.05.2015г.на Изпълнителния Директор
на АГКК следва да се произнесе съда.Идентичността между имота закупен от
наследодателя през 1947г.и имот с
идентификатор 55155. 502.1077 с площ от 373 кв.м.по сега действащия кадастрален
план на града е установена по категоричен начин от заключението на в.л.инж.Б.
прието като доказателство по делото.
Съдът приема,че след смъртта на наследодателя Р.Т.
правото на собственост върху имота е преминало в патримониума
на неговите наследници по закон като преките законни наследници К.Ш. ,Ж.А. ,Т.Р.,С.С. и Я.Т. притежават по наследство по 12/132 ид.ч.от имота, колкото е притежавал и сина на общия
наследодател И. Р.Т..Съдът приема,че същият неправилно се е снабдил с
нотариален акт за собственост на целия имот ведно с построената в него жилищна
сграда на 36 кв.м.,тъй като освен
наследствените си права в посочения по-горе размер той не придобил на валидно правно основание
повече,или изключителни права върху имот.И. Р.Т. при продажбата на имота на
ответника Т.Р.Т. се е легитимирал като негов собственик с нот.акт
№160,т.ІІ,рег.№3653,нот.д.№359/2004г.по описа на
нотариус Н. х. с район на действие РС гр.Пазарджик издаден въз основа на обстоятелствена проверка ,при която
нотариусът е констатирал,че имота е
придобит от И. Р.Т. по наследство и давност.
От доказателствата събрани по делото съдът счита,че не
може да се направи обоснован правен извод,че И. Т. е придобил имота по
давност.Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години.От анализа на правната норма съдържаща елементите на
фактическия състав на придобивната давност като
правен институт и способ за оригинерно първично придобИ.е на право на собственост ,следва че позоваващия се
на този правен способ трябва да е владял имота осъществявайки двата елемента на
владението по чл.68 от ЗС,а именно обективния и субективния.От обективна страна
трябва да се установи,че претендиращия права на това основание е упражнявал
фактическа власт върху имота ,а от субективна,че е имал намерение да присвои
имота за себе си.Тълкувани във взаимовръзка двете разпоредби на чл.68 и чл.79 от ЗС, очертават необходимостта
елементите от фактическия състав на владението да са демонстрирани явно и
открито от владелеца и да са станали известни на всички други правни субекти-
трети лица или съсобственици на вещта.Владението трябва да е било спокойно и
несмущаване ,трайно и непрекъснато в продължение на 10 години.
В настоящия казус не се установиха горните
предпоставки.Като свидетел по делото е разпитана Е. И. Т.-майка на ответниците В.Г.,Т.Й.,М.А.
и Г.С. и бивша съпруга на И. Р.Т.,брака между които е прекратен с
развод.Свидетелката установява,че е била женена с И. Т. 25 години и през това
време е живяла с него в процесния имот.Установява,че
имота бил на бащата на съпруга й /общия наследодател Р.Т./.Като се оженили в
къщата живели много хора-деца на свекърва й /братя и сестри на съпруга й И./,но
после постепенно всички се изнесли.В имота останали семейството на И. и
неговата майка.Свидетелката установява,че роднините им идвали постоянно в
имота-помагали при извършването на ремонтни работи по двора и по къщата,заедно
отглеждали плодни дървета и зеленчуци в градината .До 2004г.,когато
свидетелката напуснала имота,свекърва й била жива и казвала,че имота е на
всички.
При това положение съдът приема,че тъй като имота е
имал наследствен характер и по тази причина е бил съсобствен
на всички наследници на Р.Т. след смъртта му през 1978г.В имота първоначално са
живели и други от наследниците до един момент, неуточнен във времето,когато в
имота е останал само И. Т. със семейството си и неговата майка.И. Т. е държал
имота именно в качеството си на наследник и съсобственик,тъй като от цитираните
по-горе свидетелски показания не може да
се направи извод,че същия е манифестирал намерението си да трансформира държането на идеалните части на останалите
съсобственици във владение на същите ,т.е.за демонстрира по отношение на тях
намерение за своене на целия имот.Напротив,дори и
след като са напуснали имота останалите наследници са идвали в него и то не
като на гости на майка си,която също е живяла в имота,а и като съсобственици,
участвайки в поддръжката на имота и упражнявайки правото си да го ползват –
отглеждайки плодни дървета и зеленчуци.И. Т. не само,че не е отблъснал претенциите на останалите
съсобственици,но и между тях се е знаело,казвала го е тяхната майка до смъртта
си през 2000г.,че имота е на всички.При това положение съдът приема,че И. Т. не
е упражнявал фактическа власт върху имота само е единствено за себе си с
намерение за своене,поради което не е придобил
правото на собственост върху имота по давност.Имота към датата ,на която И. Р.Т.
се е снабдил нотариален акт за собственост върху него,не е загубил
наследствения си съсобствен характер и правото на
собственост е принадлежало на ищците като наследници на Р.Т. при следните
идеални части определени съгласно разпоредбите на ЗН и степента им на родство с
наследодателя:К.В.Ш.,Ж.Р.А.,Т.Р.З.,С.Р.С.,Е.Р.М. и Я.Р.Т. – по 12/132 ид.ч.;Ф.Т.А.,А. Т. Б.,Р.Т.Р. ,Р.Р.Т. и ЮРИИ Р.Т. – по
4/132 ид.ч.;Р.С.А.;Л.С.С. ,М.С.А.
и Р.С.А. - по 3/132 ид.ч.
Ето защо към този момент И. Т. не е могъл да прехвърли правно валидно правото
на собственост върху целия имот на ответника Т.Т..
Въпреки това иска е неоснователен,тъй като ответниците
Т. и М. Тодорови в защитата се против така предявения иск по чл.124 от ГПК поддържат при условията на евентуалност,ако
съдът приеме,че техния праводател не е бил собственик
на имота,че те са придобили правото на собственост по отношение на имота по
давност при условията на чл.79 ал.2 от ГПК.По отношение на придобИ.ето
на собственост върху недвижим имот законът урежда два вида срок - общия десет
годишен срок при обикновено владение и краткия петгодишен срок при
добросъвестно владение. Краткият петгодишен срок се прилага само ако е налице
владение, основано на юридическо основание и субективна добросъвестност към
момента на възникване на това основание. Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху
имота.По делото не се спори,а се излагат изрични твърдения в тази насока в
исковата молба,че именно ответниците Тодорови са във владение на имота от лятото на 2006г.След смъртта на майката на
И. Т. през 2000г./а не през 2004г.както погрешно установява свидетелката Т./
във владение на имота е останал единствено праводателя
на ответниците.След този момент по делото не са събрани данни за това някой да
е смущавал по какъвто и да било начин владението на И. Т..За промяна на
отношението му към имота в насока своене на същия,
говори явно и недвусмислено обстоятелството,че същия се е снабдил с нотариален
акт за собственост през 2004г.Поради това съдът приема,че И. Т. като единствен
владелец на имота е предал владението върху същия в полза на купувачите още при
сключването на договора за продажба на 25.05.2006г.Оттогава до датата на
предявяване на иска предмет на делото – 21.04.2015г.са изтекли повече от 5
години,през което време ответниците Тодорови като добросъвестни владелци на
имота са придобили правото на собственост върху него на оригинерно
правно основание.Липсват твърдения и доказателства събрани в хода на
производството по делото,че към момента на придобИ.е
на собствеността и установяване на владението ответниците са знаели,че техния праводател не е бил собственик на имота.
Неоснователен е иска за установяване на правата на
собственост на ищците в същия обем по отношение на жилищната сграда с площ от
36 кв.м.и на още едно основание освен главното изложено по-горе.Твърди се,че
сградата е построена от общия наследодател на площ от 36 кв.м.след закупуването
на имота и към момента е заснета в кадастъра с идентификатор 55155.
502.1077.2.Вещото лице установява,че построената след закупуването на имота
сграда от 36 кв.м.е била нанесена по плана от 1959г.и по плана от 1981г.Такава
сграда обаче в имота към момента не съществува.Същата е разрушена и върху част от
мястото ,върху което същата се е намирала е
построена сградата с идентификатор
55155.502.1077.2,която е различна от претендираната
от ищците.Находящата се в имота сграда с
идентификатор 55155.502.1077.2 е различна от тази предмет на делото,за която са изложени
твърдения в исковата молба кога и от кого е построена,какво е
представлявала,кой е живял в нея и на какво основание се претендира да се
установят правата на ищците по отношение на нея,а именно по наследство.
С оглед неоснователността на претенцията по чл.124 от ГПК следва да се отхвърли и искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт №160,т.ІІ,рег.№3653,нот.д.№359/2004г.по описа на нотариус Н. х. с район на
действие РС гр.Пазарджик за 104/132 ид.ч.от
имота.Поначало доказателствената сила на констативния нотариален
акт,удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот,важи спрямо
всички.Но тя не е необорима,а важи само до доказване на противното. В
качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на
присъдено нещо.Затова всяко трето лице,на което се противопоставя
доказателствената сила на нотариалния акт за собственост,може да докаже,че титулярът на нотариалния акт не е собственик.Оборването на
нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за
собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537,
ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика
на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде
предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и
никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал
правен интерес от предявяването му.
Следователно,тъй като се касае за един по същество акцесорен
иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск,поради неоснователност на главния
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и акцесорния.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.76 от ЗН съдът приема,че същият е допустим и неоснователен.Производството по делото е образувано по предявени субективно и
обективно съединени искове от ищците против ответниците с правно основание чл.124
от КГП и чл.76 от ЗН .Ищците са предявили иск с правно основание чл.76 от ЗН да
бъде прогласена за нищожна сключената сделка покупко-продажба на недвижим имот
в гр.Пазарджик-дворно място и жилищна сграда, между наследодателя на първите
четирима ответници В.Г.,Т.Й.,М.А. и Г.С.,като продавач и останалите двама
ответници като купувачи.Според ищците основание за прогласяване на нищожността
е обстоятелството,че се касае за сънаследствен имот,с който наследодателя на
четиримата ответници се е разпоредил в полза на ответника Т.Р.Т. чрез възмездна
правна сделка,сключена през време на брака му с ответницата М.Т. в противоречие
с разпоредбата на чл.76 от ЗН. Относно вида на недействителността ВКС се е
произнесъл с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК, според което недействителността по чл.76 от ЗН е относителна
недействителност . Посочено е,че актът на разпореждане на сънаследник,изцяло
или отчасти,с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително
недействителен по право.Разпоредителната сделка е действителна,валидно обвързва
страните по нея,поражда желаните и целени от тях правни последици и има
действие спрямо третите лица.В т.1 от същото Тълкувателно решение е разрешен
въпросът за вида на тази недействителност, и за това кои лица и в кои
производства могат да се позоват на нея. В т.1 от Тълкувателното решение е
посочено, че легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност в делбеното производство или по иск за собственост са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си.Правото да
се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се
упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение . В конкретния случай
искът по чл.76 от ЗН е съединен с установителен иск за собственост и с оглед на Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. ОСГК е процесуално
допустимо неговото съединяване за разглеждане в рамките на едно и също
производство. Поради това иска следва да
се разгледа по същество.
Така предявения иск с правно основание чл.76 от ЗН би
бил основателен до размера на наследствените права на продавача И. Т. от 12/132 ид.ч.ако
претенцията би била предявена преди ответниците Тодорови да са придобили права
върху имота на първично основание,а именно чл.79 ал.2 от ЗС.Смисъла на разпоредбата на чл.76 от ЗН е
да се охрани интереса на наследниците съсобственици на имота,които не са се
разпоредили с идеална част от него и по този начин в съсобствеността да не
участват трети лица.По тази причина закона дава възможност на посочените лица
съсобственици на основание наследствено правоприемство
да разполагат с правна възможност да обявят сделката на разпореждане с идеална
част от имота в полза на трети лица за недействителна по отношение на себе си.
При положение ,че тези трети лица ,както е в случая, се явяват изключителни
собственици на имота на друго правно
основание,различно от сделката, атакувана по реда на чл.76 от ЗН,то целта на
закона по отношение на ищците не може да бъде постигната,а и същите не са
активно легитимирани да търсят защита по този ред,тъй като с придобИ.е на правото на собственост върху имота от трети
лица,те вече не се явяват негови собственици.
С оглед на горното и трите предявени обективно и
субективно съединени искови претенции по чл.124 от ГПК,чл.537 ал.2 от ГПК и
чл.76 от ЗН следва да бъдат отхвърлени като неоснователени.
С оглед изхода на делото искането на ответниците Т. и М.
Тодорови за присъждане на разноски се явява основателно.Двамата ответници са
заплатили адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. в размер на
600,00лв.,което представлява действително сторени от тях разноски и следва да
бъдат присъдени в тежест на ищците по делото.
В писмените бележки на адв.В. като пълномощник на
ответника Т.Т. е направено искане да се присъдят разноски в размер на още
800,00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение.Съдът намира това искане за
неоснователно.Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК тълкувана във вр.с
чл.78 ал.1 от ГПК ответника има право на разноски в т.ч.и възнаграждение за
един адвокат.В Случая адв.В. се явява втори адвокат на ответника Т.Т..Освен това представеното по делото пълномощно на адв.В.
е в копие,под индиго и в него е отразена единствено уговорено възнаграждение в
размер на 800,00лв.Посочването,че това възнаграждение е изплатено е станало
впоследствие неясно кога и от кого при положение,че същото е изписано върху
копието с химикал.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска по чл.124 от ГПК , предявен от ищците К.В.Ш.,ЕГН-********* ***,
Ж.Р., ЕГН- ********** ***,Т.Р.З.,ЕГН-********** ***;С.Р.С. ,ЕГН-********** ***;Е.Р.М.,ЕГН-
********** ***;Я.Р.Т., ЕГН- ********** ***;Ф.Т.А.,
ЕГН-********** ***;А. Т. Б., ЕГН ********** ***;Р.Т.Р., ЕГН- ********** ***;Р.Р.Т., ЕГН ********** ***;Ю.Р.Т., ЕГН- ********** ***;Р.С.А.,
ЕГН- ********** ***;Л.С.С., ЕГН-********** ***;М.С.А.,ЕГН-
********** ***;Р.С.А., ЕГН- ********** ***
против ответниците В.И.Г.,ЕГН-**********
***;Т.И.Й., ЕГН- ********** ***;М.И.А., ЕГН- ***** ***;Г.И.С.,ЕГН-********** ***
, Т.Р.Т., ЕГН- ********** *** № 24 и М.Р.Т.,ЕГН-********** *** за ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците,че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 55155.
502.1077 по кадастралната карта и кадастрални регистри
на гр.Пазарджик одобрени със Заповед №15-216688-26.05.2015г.на Изпълнителния
Директор на АГКК ,ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155. 502.1077.2 при следните права: за К.В.Ш.,Ж.Р.А.,Т.Р.З.,С.Р.С.,Е.Р.М.
и Я.Р.Т. – по 12/132 ид.ч.;за Ф.Т.А.,А. Т. Б.,Р.Т.Р. ,Р.Р.Т. и ЮРИИ Р.Т. – по 4/132 ид.ч.;
и за Р.С.А.;Л.С.С.,М.С.А. и Р.С.А. - по 3/132 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК,предявен
от ищците К.В.Ш.,ЕГН-********* ***, Ж.Р., ЕГН- ********** ***,Т.Р.З.,ЕГН-**********
***;С.Р.С. ,ЕГН-********** ***;Е.Р.М.,ЕГН- ********** ***;Я.Р.Т., ЕГН- **********
***; Ф.Т.А., ЕГН-********** ***;А. Т. Б.,
ЕГН ********** ***;Р.Т.Р., ЕГН- ********** ***;Р.Р.Т.,
ЕГН ********** ***;Ю.Р.Т., ЕГН- ********** ***;Р.С.А., ЕГН- ********** ***;Л.С.С., ЕГН-********** ***;М.С.А.,ЕГН- ********** ***;Р.С.А.,
ЕГН- ********** *** против
ответниците В.И.Г.,ЕГН-********** ***;Т.И.Й.,
ЕГН- ********** ***;М.И.А., ЕГН- ***** ***;Г.И.С.,ЕГН-********** *** , Т.Р.Т.,ЕГН-
********** *** № 24 и М.Р.Т.,ЕГН-********** *** за отмяна на нот.акт № 160, том
II, рег.№ 3653, дело № 359 от 2004 г. на Нотариус № 154 - Н. х., с район на
действие РС-Пазарджик,с който И. Р.Т. е признат за собственик по наследство и
давност на процесния имот за 104/132 ид.ч.от
имота.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.76 от ЗН,предявен
от ищците К.В.Ш.,ЕГН-********* ***, Ж.Р., ЕГН- ********** ***,Т.Р.З.,ЕГН-**********
***;С.Р.С. ,ЕГН-********** ***;Е.Р.М.,ЕГН- ********** ***;Я.Р.Т., ЕГН- **********
***; Ф.Т.А., ЕГН-********** ***;А. Т. Б.,
ЕГН ********** ***;Р.Т.Р., ЕГН- ********** ***;Р.Р.Т.,
ЕГН ********** ***;Ю.Р.Т., ЕГН- ********** ***;Р.С.А., ЕГН- ********** ***;Л.С.С., ЕГН-********** ***;М.С.А.,ЕГН- ********** ***;Р.С.А.,
ЕГН- ********** *** против
ответниците В.И.Г.,ЕГН-********** ***;Т.И.Й.,
ЕГН- ********** ***;М.И.А., ЕГН- ***** ***;Г.И.С.,ЕГН-********** *** и Т.Р.Т.,ЕГН-
********** *** № 24 и М.Р.Т.,ЕГН-********** *** за ОБЯВЯВАНЕ за относително недействителен по отношение на ищците на
договора за продажба на процесния имот предмет на нот.акт №182,том.І,рег.№3460,нот.д.№175/2006г.по
описа на нотариус П. М.,№168 с район на действие РС Пазарджик ,сключен между И. Р.Т. и Т.Р.Т.
на 25.03.20106г.през време на брака му с ответницата М.Р.Т. до размера 104/132 ид.ч.
ОСЪЖДА ищците К.В.Ш.,ЕГН-*********
***, Ж.Р., ЕГН- ********** ***,Т.Р.З.,ЕГН-********** ***;С.Р.С. ,ЕГН-**********
***;Е.Р.М.,ЕГН- ********** ***;Я.Р.Т., ЕГН- ********** ***; Ф.Т.А., ЕГН-********** ***;А. Т. Б., ЕГН **********
***;Р.Т.Р., ЕГН- ********** ***;Р.Р.Т., ЕГН **********
***;Ю.Р.Т., ЕГН- ********** ***;Р.С.А., ЕГН- ********** ***;Л.С.С., ЕГН-********** ***;М.С.А.,ЕГН- ********** ***;Р.С.А.,
ЕГН- ********** *** да заплатят деловодни разноски в размер на 600,00лв.в полза
на ответниците Т.Р.Т.,ЕГН- ********** ***
№ 24 и М.Р.Т.,ЕГН-********** ***
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника Т.Р.Т.,ЕГН- ********** *** да му бъдат присъдени
разноски още в размер на 800,00лв.-адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство осъществено от адв.Надежда В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в дву
седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба.
Районен съдия: