Р Е
Ш Е Н И Е
№ ..................
Гр. София, 17.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1983 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 463752 от 03.08.208
г. по гр. д. № 80619/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав, е отхвърлен предявеният
от "Е.Б.П." ЕООД срещу "Е.3"
ООД иск с правно основание чл. 195, ал.1, пр.1, вр. чл. 55, ал.1, пр.3
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15`900 лв., представляваща
дължима цена по развален договор № 13082015 от 13.08.2015 г. за продажба на вещ - дизелов генератор КJ GENERATOR-Турция, модел КJR-50, stend-by мощност: 50кVА/40kW, поради
съществени недостатъци на вещта, правещи я негодна
за обикновеното й употребление.
Недоволен от постановеното
решение е останал ищецът "Е.Б.П." ЕООД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за нарушение на
материалния закон при постановяването му и необоснованост. По-конкретно се
поддържа, че изводите на съда за годност на вещта са в остро противоречие със
събраните доказателства по делото. При подробен анализ на заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания е
обоснована тезата, че поради множеството технически повреди и дългият период от
време по отстраняването им, генераторът не е могъл да бъде ползван за
осигуряване на постоянно захранване с електрическа енергия на обекта, на който
е бил монтиран. Според жалбоподателя недостатъците са скрити, тъй като са
съществували преди прехвърлянето на собствеността, но са били открити след
започване на използването на вещта. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна "Е.3" ООД не ангажира
становище в срока за отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта - обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявенят пред
първоинстанционния съд иск е осъдителен при правна квалификация чл. 195, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане
на заплатената от ищеца цена по сключения между страните Договор за
търговска продажба от 13.08.2015 г. за
продажба с предмет - дизелов генератор КJ GENERATOR-Турция, модел КJR-50, stend-by мощност: 50кVА/40kW, 23.06.2016 г., вследствие наличие на скрити недостатъци на генератора.
При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи при условта на пълно
и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да иска връщане на
цената по договора, поради наличието на конкретни недостатъци на вещта, поради
които е упражнил правото си на извънсъдебно разваляне на договора, които са
скрити по смисъла на закона и съществено намаляват годността на процесната вещ за
употреба по предназначение.
В случая по делото е безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
продажба от 13.08.2015 г., по силата на който ответникът е продал на ищеца
дизеловия генератор, подробно описан в договора. Безспорно е също, че ищецът е
заплатил продажната цена от 15`900 лв. с
вкл. ДДС, както и че владението върху генератора му е било надлежно
предадено с монтирането му на обекта в с. Рибарица, при което не са
констатирани евентуални скрити недостатъци.
Спорът между страните е само относно
наличието на правнорелевантни скрити недостатъци по смисъла на чл.193 ЗЗД на
процесния генератор. В тази връзка твърденията на ищеца в исковата молба са, че
около седмица след започване на
есплоатацията на апарата се появил 1.теч от гарнитурата на ауспуха, който бил
отстранен, но 2. заедно с това бил подменен и турбо-компресора на двигателя, 3.
на следващия ден отново е появил идентичен теч, също отстранен, а 4. по-късно
се появил и теч от маслената помпа на двигателя. Всички тези повреди изисквали
време за отстраняване от 12 часа, което правело използването на генератора
невъзможно според предназначението му, тъй като така той ставал безполезен за
купувача.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на
вещото лице по приетата от първостепенния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че се касае за агрегат
за производство на електрически ток - дизелов генератор КJ GENERATOR от Турция, модел КJR-50, със
stend-by мощност 50кVА/40kW. Според вещото лице, течът на
масло от турбо-генератора не е налагал, респ. довел до принудително спиране на
работата му, а и такова спиране не е
било предприемано, т.е. генераторът е работел постоянно и ефективно, а е бил
спиран само по време на неговото техническо обслужване. Най-продължително
генераторът е работел по 10 моточаса на денонощие в периода от 06.10.2015 г. до
21.10.2015 г. и по 11.6 могочаса на денонощие от 21.10.2015 г. до 04.11.2015 г.
(времето, в което са възниквали повредите) при максимална норма от 6 часа на
денонощие. Експертът е категоричен, че констатираният дефект при първото
техническо обслужване не е несъвместим с ефективната работа на двигателя, а при
останалите протоколи липсват констатации за повреди на генератора. Първото и
последващите технически обслужвания са извършени след надвишени моточасове
работа над нормата (от 60 % при първия преглед и между 10 и 30 моточаса повече
- при останалите). Генераторът е продължил да бъде използван по предназначение,
като въпреки надвишаването на препоръчените 10 % - 20 % часове работа, той е
продължил да служи по предназначението си. Вещото лице дава заключение, че генераторът е технически изправен и може да
се използва по предназначение безупречно и безотказно, при спазване на
предписанията на производителя за периодичност на техническите обслужвания.
Настоящият въззивен
състав намира обжалванто решение за правилно, споделя правните изводи на СРС, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Правопораждащият фактически състав на отговорността по чл.193 и сл. ЗЗД във връзка с
чл.318 и сл. ТЗ за продажба на вещ с недостатъци включва следните кумулативно изискуеми елементи: 1)
наличие на правнорелевантен недостатък на продадената вещ, т.е.
неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, уговорени или
общоприети показатели на стоката; 2) този недостатък да е съществен, т.е.
значително да намалява (но
не и да изключва напълно) годността й (без да я прави абсолютно негодна за
употреба) или цената й – чл.193, ал.1 ЗЗД; 3) същественият недостатък на вещта да
е съществувал по време на прехвърлянето на собствеността и риска от погиване на
вещта; 4) правнорелевантният недостатък да не е бил известен на купувача
по време на продажбата – чл.193, ал.2 ЗЗД;
5) недостатъкът да е бил открит навреме – чл.194 ЗЗД и чл.324 ТЗ
, което означава т.нар. явни недостатъци да са били открити при приемането на стоката, а
т.нар.скрити недостатъци да са били открити "в течение на времето, което е
обикновено необходимо за това в
подобни случаи"; 6) продавачът да е
бил уведомен за недостатъка навреме, което означава незабавно
след откриването му - чл.194,
ал.1 ЗЗД и чл.324 ТЗ. Липсата на което и да е от тези условия води до отпадане
на отговорността на продавача за продадената некачествена стока, т.е. до
преклудиране на правата на купувача по чл. 195 ЗЗД.
Недостатъкът трябва да е съществен,
т.е. значително да намалява цената на вещта или годността й за обикновена или
уговорената употреба. Това изрично е предвидено в чл.193, ал.1 ЗЗД и е безспорно в
облигационно-правната доктрина. Отговорността по чл.193 и сл. ЗЗД на продавача,
т.е. задълженията му по чл.195 ЗЗД, съответно правата на купупавача по чл.195 ЗЗД, не възниква при всякакви недостатъци на продадената вещ, а само при съществени
дефекти на стоката, които са довели до намаляване, и то значително, на цената й
или на годността й за употреба.
В настоящия случай по делото
ищецът, чиято е тежестта на доказване, не е доказал, че в резултат на теча от гарнитурата на ауспуха и теча от
маслената помпа на двигателя (които са били отстранени), значително е
била намалена годността на генератора за употерба. Установи се също така, че
подмяна на турбо-компресора на
двигателя от техническа гледна точка не се е налагала. Тези недостатъци не
са съществени по смисъла на чл.193, ал.1 ЗЗД, което се установява от заключението на СТЕ. Тъй като не се касае до
недостатъци, пораждащи отгорността по чл. 193 ЗЗД на ответника, то правно
ирелевантно е, дали тези повреди съществено намаляват годността на генератора
за употреба по предназначение и кога биха могли да бъдат установени.
От съвкупността на събраните по
делото доказателства се установи, че договорното задължение на продавача да
предаде генератора (вещта) в състояние, годно за експлоатация по
предназначение, е изпълнено. Изложеното във възивната жалба в обратна насока не
може да бъде споделено, тъй като се явява опровергано от събраните
доказателства. С оглед гореизложеното, законосъобразен е изводът на
първостепенния съд, че по делото не е доказано възникването и съществуването на
претендираното от ищеца вземане, респективно, че предявеният от него иск по чл. 195, ал.1,
предл.1, вр. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ЗЗД
е неоснователен като недоказан.
В упражнение на правомощията си
по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна сторените във въззивното производство
разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат,
което в конкретния случай е съобразено с предвидения в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли
2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения минимум, като са представени
доказателства за заплащането му.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 463752 от 03.08.208 г. по гр. д. № 80619/2015
г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА "Е. Б. П." ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:***, да заплати на "Е.3"ООД с ЕИК-********* , със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, пл.
*********, офис № 6, чрез адв. М., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1000 лв., предсатвляваща направени разноски пред въззивния съд за един адвокат.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.