Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-8
14.02.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд ,
гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Членове:1.Веселка Узунова
2.мл.с.Красимир Сотиров
Секретар: Ваня Димитрова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Въззивно
гражданско дело № 1924 по описа за 2017 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по повод въззивната жалба на М.В. *** –
ответник по гр.д.№252/17 г. на РС - Айтос против Решение №172/12.10.2017 г.
постановено от РС – гр.Айтос по гр.д.№252/2017 г. по описа на РС – Айтос.
Решението се оспорва като неправилно ,
необосновано и незаконосъобразно. Страната оспорва приетото от
първоинстанционния съд относно знанието за увреждане интересите на кредитора.
Сочи се , че процесните сделки са
извършени преди вписване на исковата
молба. Оспорва се наличието на основания
за приложимостта на презумпцията по
чл.135 ал.2 от ЗЗД , тъй като не са налице обективните предпоставки за това –
страната не е от кръга на лицата , визирани в тази разпоредба. Изводите на РС са направени на базата на предположения.
Според страната на базата на свидетелските показания – че въззивницата е работела във фирмата на първия ответник не може да се обоснове извод
, че същата е знаела за увреждането на ищеца и поради тази причина е сключена и
сделката.В тежест на ищеца е да докаже знанието за увреждане , а такива
доказателства не се сочат. Необосновано и незаконосъобразно според въззивницата
районният съд е приел , че всички имоти следва да бъдат оценени по данъчната им
оценка , а не по действителната пазарна
цена. Незаконосъобразно решението е постановено по отношение на всички имоти, а
тяхната стойност надвишава дълга като по този начин се увреждат интересите
на въззивницата. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска като
се присъдят разноските по делото.Пред съда страната не се явява , не изпраща представител.
Постъпила е въззивна жалба и от Ш.Х.Х. ***
– първи ответник по гр.д.№252/17 г. на РС – Айтос против решението на РС – Айтос. Същото се
оспорва като неправилно , необосновано
и незаконосъобразно. На първо място страната оспорва приетото от
първоинстанционния съд досежно
качеството му на длъжник на ищеца. Според договора сключен с банката – кредитор
за издаване на международна кредитна карта основните длъжници са двете фирми – „Шеки груп 16“ООД и „Делфи
груп 07“ЕООД. Въззивникът и ищецът са
подписали договора в качеството им на физически лица като съдлъжници – т.е. –
отговорността им е гаранционно – обезпечителна и има акцесорен характер: -
респ. – съобразно практиката на ВКС не може да се води иск по чл.135 от ЗЗД
срещу поръчителя. Страната оспорва
качеството си на длъжник на ищеца. Наличието на основания за воденето на иск по чл.135 от ЗЗД в тази
насока не е изследвано от първоинстанционния съд. На следващо място се поставя въпроса за
размера на отговорността: - сочи се , че
ищецът е изплатил общо задължение
в размер на 5156.47 лв. , като самият той
в исковата си молба сочи , че задължението на ответника Х. е в размер на
2876.16 лв.Районният съд не е дал отговор на
въпроса за размера на евентуалното задължение на ответниците.Съобразно
разпоредбата на чл.127 от ЗЗД солидарните
длъжници следва да понесат по равно това , което е платено на кредитора
– банка. Въззивникът – ответник оспорва
ангажираната от него отговорност
като съдлъжник / поръчител/ за
задълженията на фирмата с личното си
имущество. Поради това решението се
оспорва с оглед липсата на обоснованост
на отговорността на ответниците , както и на размера на отговорността им.
Оспорва се и приетата от районния съд данъчна оценка на процесните имоти, предмет на сделките
атакувани с иска по чл.135 от ЗЗД. Би
следвало да се отчете пазарната реална
стойност на имотите , което би довело и до
частично уважаване на претенцията, отделно – се оспорва и занижената оценка, извършена от вещото лице.
Оспорва се приложението на презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД досежно знанието
за увреждане на кредитора – лицата са изчерпателно изброени и втората ответница не попада сред тях.
Изводите на районния съд са направени на базата на предположения. Оспорва се
извода за знание за увреждането само на базата на обстоятелството , че ответницата В. е работела във фирмата на
ответника – въззивник Х.. В тежест на ищеца е да докаже , че ответницата В. е знаела за увреждане на
кредитор с извършване на прехвърлителните сделки. Страната сочи , че в
процесния случай не е приложима хипотезата на презумпция на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
Моли се за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на иска. Претендират се разноските. Пред съда жалбата се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Депозиран в законоустановения срок е
отговор на въззивните жалби на Мариана В. и Ш.Х. от страна на въззиваемия М.И.Б.
*** като същия се
поддържа пред съда от процесуалния представител на страната.
Жалбите се оспорват като неоснователни и се поддържа обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Като неоснователно се преценя оплакването - че не са събрани достатъчно доказателства
за формирането на извод за знание у приобретателя за увреждане на кредитора.
Излагат се подробни доводи в тази насока като се анализират фактическите обстоятелства по
делото , събраните доказателства и правната уредба. Констатира се , че
ответницата – приобретател само формално е придобила имотите и то на
занижена цена, не ги ползва по предназначение , едновременно с това е придобил и други имоти на ответника – длъжник също на занижена цена. Страната сочи , че всичко това
налага извода , че наред с обективно
увреждащото действие от субективна страна е налице осъзнатото увреждане на
кредитора при сключването на оспорените сделки. Извода се съдът е формирал не на нормативно въведената презумпция по
чл.135 ал.2 от ЗЗД , а на установените и доказани в производството факти и обстоятелства от значение за спора , някои от
които – от категорията по чл.175 от ГПК. – признание от страна на двамата
ответници , че живеят в едно домакинство , че предварително са обсъждали
затрудненото финансово положение на първия ответник. Данните , събрани по
делото сочат според въззиваемата страна, че ответниците са в близки отношения,
които датират от преди датата на
възникване на задължението, живеят заедно , управляват търговската си дейност заедно , разполагат с общ бюджет. Оспорва се
възражението на въззивниците , че иска е
уважен по отношение на всички имоти и с това се накърняват интересите на
ответниците. Страната се позовава на практика на ВКС – Решение №566/2010 г. –
тъй като се касае за обезпечаване на
изпълнението на парично вземане без значение
е стойността на имуществото
, предмет на атакуваната сделка
по реда на чл.135 от ЗЗД – при
положение, че надвишава размера на дълга. Като се обосновава правилното и законосъобразно постановяване
на обжалвания съдебен акт се претендира потвърждаването на същия като
се претендират разноските по делото. Прилагат се и писмени документи
досежно наличието на заповед по чл.417
от ГПК за изпълнение на парично задължение вкл. и по отношение на ответника – въззиваем Ш.Х. , изп. лист и
др. в десет пункта.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност ,
изложените от страните доводи във
въззивните жалби и отговора на същите , както и мотивите на първоинстанционния
съд, съдържащи се в обжалваното съдебно
решение , Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Производството по гр.д.№252/17 г. по
описа на РС – Айтос е било образувано по исковата молба на М.Б. *** против Ш.Х.
*** и М.В. *** с правно основание чл.135 от ЗЗД.Ищецът е представил
доказателства , че е съдлъжник заедно с първия ответник за дълг към
банка – кредитор , който е погаден еднолично от него и по този начин се
е суброгирал в правата на удовлетворения
взискател като е приложил удостоверение за суброгиране. На основание чл.127
ал.2 от ЗЗД ищецът сочи , че първият ответник отговаря пред него за сумата от
2876.16 лв. За обезпечаване на вземането
ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед от 02.03.2017 г. Но още по
време на преустановявания на плащанията от страна на Ш.Х. – титуляр картодържател по договора с банката –
кредитор през 2015 г. е прехвърлил
дяловете си в търговски дружества
и недвижими имоти, подробно посочени в исковата молба.Имотите са
прехвърлени на втория ответник , по
отношение на която се сочат обективни
Поради това на основание чл.135 от ЗЗД
се претендира да се обявят за относително недействителни на
прехвърлителните сделки от Ш.Х. на М.В. на седем броя поземлени имоти, находящи се в
ЗЗП в м.Провадийско шосе по договор , обективиран в нотариален акт №171 от
02.09.2015 г. на нотариус Г.Георгиев, район на действие – РС – Айтос. Направени
са били доказателствени искания.Представена е вписана искова молба от
20.04.2017 г.
С отговора си по чл.135 от ЗЗД Ш.Х. е
оспорил исковата претенция като
неоснователна като сочи , че не е налице умисъл за увреждане на кредитора по
чл.135 от ЗЗД. Също са направени доказателствени искания – допускане до разпит на трима свидетели.
Ответницата В. не е представила отговор по
чл.131 от ГПК.
След събиране на доказателствата по делото
и възприемане на становищата по същество
на страните е бил постановен на
12.10.2017 г. съдебният акт – решение №172 от 12.10.2017 г. на РС – Айтос
по делото , с което иска е уважен – обявена е относителната
недействителност по отношение на ищеца на
договора за покупко-продажба на
въпросните поземлени имоти между ответниците
като същите са осъдени да заплатят на ищеца и разноските по делото. Въз основа
на събраните по делото доказателства
районният съд е направил извода ,
че иска е основателен и доказан: - с
няколко последователни правни сделки ответникът – длъжник е отчуждил
притежаваните от него недвижими имоти и дялове в капитала на действащи
търговски дружества , прехвърляйки ги на втория ответник – М.В. като с тези
действия той се е поставил в положение
на неплатежоспособност и е осуетил
удовлетворяването на кредитора – ищец.
Недоволни от постановения съдебен кат да
ответниците Х. и В..Жалбите им са депозирани пред окръжния съд чрез
първоинстанционния районен съд като са изпълнени указанията на администриращия съд. Същите са редовни и допустими.
Относно основателността на същите , Бургаският окръжен съд съобрази
следното:
Двамата въззивници оспорват решението на първоинстанционния съд , с
което се обявява за относително недействителна сделка между тях по
покупко-продажбата на недвижими имоти по чл.135 от ЗЗД. Въззивникът Ш.Х. оспорва качеството си на съдлъжник по
договора за кредит с „Райфайзенбанк“ в
качеството си на като чрез процесуалния си представител навежда доводи в насока
, че следва да се счита за поръчител, а
не за съдлъжник поради изписването в
договора от 20.02.2014 г. , че банката
открива сметка и издава международна кредитна карта на клиента. Сметката
и кредитната карта се издават на т.нар. по договора „клиент“. Както
въззивникът Х. , така и останалите „съдлъжници“ не са получатели на каквато и да е услуга от страна
на банката. Поетото от тях задължение касае само обезпечаване на вземането на
банката – кредитор от „клиента“. То е
акцесорно и има обезпечителен характер , тъй като липсва корелативна връзка с
насрещно задължение от страна на кредитора. По пътя на тълкуване на договора от
20.02.2014 г. и съобразно практиката на ВКС / Решение №966/2009 г. длъжник по
договора за кредит е „клиента“ – „Шеки груп 16“ООД , а Ш.Х. в качеството му
на физическо лице е поръчител – наречен
„съдлъжник“ в договора. Това се извежда
от разбирането , изложено в цитираното решение – че под длъжник по смисъла на
чл.135 от ЗЗД следва да се разбира само лицето , което е насрещна страна по правоотношението, породило
вземането на кредитора , а това е
носителят на главното задължение , но не и лицето , което е поръчителствало за неговото изпълнение.
Отговорността на поръчителя е за същия
дълг , но е с акцесорен характер и има
обезпечителна функция. Плащайки основния дълг на длъжника въззиваемата страна –
ищец в производството се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор. Встъпвайки в правата му той може да
претендира от другите солидарно задължени „съдлъжници“ – поръчители платеното
от него , но съобразно правилото на чл.127 ал.2 от ЗЗД. Иск по чл.135 от ЗЗД
съобразно практика на ВКС / Решение №199
от 30.12.2010 г. на ВКС по търг.д.№966/2009 г. на ІІ т.о. , ТК на ВКС/ обаче не
може да бъде проведен против поръчител по повод негови разпоредителни действия
с права. Те не могат да бъдат отменяни
поради акцесорния и обезпечителен характер на неговата отговорност. Като е постановил акт в обратния смисъл Айтоският
районен съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт. Това налага отмяната на отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявената
претенция без да се обследват другите
наведени доводи във въззивната жалба.
В полза на въззивника Ш. Х. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – при липсата на
представен списък по чл.80 от ГПК съдът
констатира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
, и държавна такса – в размер на 25 лв. , платени от името на тази страна /
общо – 625 лв./. Относно платената сума за адвокатско възнаграждение пред
първоинстанционния съд в размер на 1250 лв. / договор – пълномощно находящо се
на л.42 по делото на РС – Айтос/ настоящият съдебен състав намира , че не
следва да бъде присъждана поради обстоятелството , че не е отразено плащането на същата в брой съобразно
изискването на съдебната практика , наложена
от ВКС , а само , че такава сума е договорена / без да е налице
плащане на същата/.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №172 от 12.10.2017 г. , постановено от РС – Айтос по гр.д.№252/2017
г. по описа на РС – Айтос като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.И.Б. *** против Ш.Х.Х. *** и М.В. *** , с който се иска да се
обяви спрямо ищеца М.Б. за относително недействителнен сключения на 02.09.2015
г. между ответниците Ш.Х.Х. и М.В.В. с нотариален акт №171, том ІV, рег.4691,
дело №840/02.09.2015 г. на нотариус Г.Георгиев, рег.№557 на НК с район на действие
– АРС договор за покупко-продажба на недвижими имоти – поземлени имоти с №№506,
516, 517, 518, 519, 522 и 531 по кадастралната карта на гр.Айтос, находящи се в
зона за земеделско ползване в местността „Провадийско шосе“.
ОСЪЖДА
М.И.Б. ***, ЕГН-********** да заплати на Ш.Х.Х. *** ,ЕГН-**********
сумата от 625 / шестстотин двадесет и пет/ лева – направени по делото разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от уведомяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.