№ 16382
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110132610 по описа за 2023 година
Б. С. Н. е предявил срещу “...... (ЕУ)” ЕАД /с предишно наименование “......” ЕАД/
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сума в размер на 311,08 лева - главница, ведно със законната лихва
от 13.11.2009 г. до окончателното плащане, сума в размер на 25 лева - държавна такса и
сума в размер на 100 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и Изпълнителен лист от 12.07.2010 г. по ч. гр. д. № 50923/2009 г.
на СРС, 38 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № ..... ЧСИ ........
Ищецът твърди, че ответникът е титуляр на погасени по давност вземания,
произтичащи от изпълнителен лист от 12.07.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение от 19.11.2009 г., издадена по ч. гр. д. № 50923/2009 г. на СРС. Излага,
че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ..... ЧСИ ........
което считано от 29.11.2021 г. е предадено на ЧСИ ....... Сочи, че на 15.02.2013 г. му бил
наложен запор на банковите сметки, открити при ...... /България/” ЕАД, “..........я” АД, като
на 25.02.2014 г. и на 27.04.2016 г. чрез съдебен изпълнител е направен опит да се наложи
запор на трудовите му възнаграждения, но това не било сторено, тъй като трудовите му
правоотношения били прекратени. С оглед на това намира, че не е налице редовно връчена
му покана за доброволно изпълнение. Заявява, че дори и да се установи, че тези действия са
редовно извършени, то освен наложените на 15.02.2013 г. запори, други изпълнителни
действия по изпълнителното дело не са предприемани. Посочва, че на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е настъпила перемпция на изпълнителното дело, а поради това, че не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, то
последната е изтекла на 15.02.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ...... (ЕУ)” ЕАД не е депозирал отговор на исковата
молба.
В депозирано становище третото лице помагач “А.........” ЕООД излага подробни
съображения за неоснователност на предявения иск с доводи, че погасителната давност е
1
многократно прекъсвана чрез активно поведение на ответното дружество, вкл. чрез
депозиране на множество молби за предприемане на изпълнителни действия. Счита, че дори
и да е настъпила перемпция на изпълнителното дело, то това не е от значение за течението
на погасителната давност и такава към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са били вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 12.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 50923/2009 г. на
СРС, 38 състав, с който Б. С. Н. е осъден да заплати на „......” ЕАД сумата от 311,08 лева -
главница, ведно със законната лихва от 13.11.2009 г. до окончателното плащане, сума в
размер на 25 лева - държавна такса и сума в размер на 100 лева - адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на него е образувано изп. д. № ..... ЧСИ ........ по което “А.........” ЕООД е
конституирано като взискател по делото въз основа на Споразумение за покупко-продажба и
прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г., по силата на което „........ ЕАД (с предходно
наименование „......” ЕАД и настоящо наименование ...... (ЕУ)” ЕАД) е прехвърлило на
“А.........” ЕООД вземането си срещу Б. С. Н..
За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, на същия следва да
му бъде съобщено за извършеното прехвърляне. Уведомяването за цесията трябва да
изхожда от стария, а не от новия кредитор, поради което съобщението от новия кредитор не
поражда предвиденото в и действие. Въпреки това, цедентът може да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника от негово име, като това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По изпълнителното
дело няма данни извършената цесия да е съобщена на длъжника.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването
на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на
производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не
се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да
се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът
следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този
смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С иска по чл. 439 ГПК ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването
на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. Следователно надлежни страни по предявения иск са длъжникът и кредиторът,
които се явява легитимиран титуляр на вземането.
В разглеждания случай искът е предявен срещу лицето, в чиято полза е издаден
изпълнителният лист. Видно е обаче от приложените към изпълнителното дело документи,
2
че вземането по изпълнителния лист е било предмет на цесия, за която длъжникът не е бил
надлежно уведомен. Следователно към момента на предявяване на иска като взискател по
изпълнителното дело се е легитимирало “А.........” ЕООД.
Правото на иск е пряко обусловено от притежавано спорно материално право по
конкретно гражданско правоотношение, освен ако не е предвидено притежаването му
изрично по силата на закона, какъвто не е настоящия случай. При наличие на формално
конституиран по правилата на чл. 429 ГПК в изпълнителното производство взискател, искът
срещу цедента се явява лишен от правен интерес и недопустим.
Искът по чл. 439 ГПК е специален и има за предмет разрешаване на спор относно
вземането именно между страните в изпълнителното производство, т. е. за да бъде допустим,
следва да бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай
длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта
на сумата по изпълнителното основание. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би
могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е
настъпило преди завеждане на делото. Това обуславя извод, че надлежна пасивна
процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е придобил вземането след
прехвърлянето, а именно цесионерът. В определение № 504 от 18.10.2016 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1819/2016 г., II т. о., е даден отговор на въпрос: "От значение ли е за допустимостта на
иска по чл. 439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената
цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за изпълнение?". Тези въпроси са предмет
на производството по чл. 439 ГПК срещу конституирания взискател-цесионер, а не срещу
цедента му, тъй като същият не е взискател по изпълнителното дело, срещу когото да се
установява недължимост на вземането. Действително въпросът за действието на цесията по
отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването
от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК са въпроси по съществото на спора по чл. 439, ал. 1 ГПК, но
същите имат значение единствено за приемане дали се дължи по отношение на
конституирания взискател цесионер, а не и спрямо предишният кредитор-цедент. При
наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с
които се свързва недължимост на претендираното вземане, предявеният от ищеца иск по чл.
439 ГПК би се явявал допустим само спрямо цесионера, тъй като установяването на тези
факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане.
С оглед страните по спора е налице предявен отрицателен установителен иск при липса
на пасивна процесуална легитимация, правният интерес от който не е доказан от ищцовата
страна и се опровергава от събраните по делото доказателства.
Поради това предявеният иск се явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК
производството следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.03.2024 г. по гр. д. № 32610/2023 г. на СРС,
82 състав, с което съдът е обявил устните състезания за приключени, както и че ще се
произнесе с решение по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 32610/2023 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 130 ГПК.
Определението е постановено при участието на “А.........” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ответника.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4