Присъда по дело №719/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 28
Дата: 13 юли 2023 г. (в сила от 29 юли 2023 г.)
Съдия: Божана Манасиева
Дело: 20231200200719
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Б. 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Божана Манасиева
СъдебниДаниела Андонова

заседатели:Елисавета Г.ева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
и прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело от общ
характер № 20231200200719 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. Й., роден на *** година в град П., с постоянен
и настоящ адрес в гр.П., българин, български гражданин,съжителстващ на
съпружески начала, неосъждан,със средно образование, шофьор в „М.“ЕООД
-гр.Б., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2022 г. около
15.10 часа на път ІІ – 84, в района на 98,5-ти километър, на мокра и заледена
асфалтова настилка, при управление на моторно превозно средство (лек
автомобил, марка „***”, модел „320Д”, с регистрационен № ***) в посока от
град Б. към град Р., навлизайки в ляв завой нарушил правилата за движение
по пътищата –чл.20,ал.1 от ЗДвП-като не контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал, задействайки спирачната уредба при
навлизане в завоя, което довело до допълнително занасяне на автомобила;
чл.20,ал.2 от ЗДвП-като избрал да се движи със скорост несъобразена с
атмосферните условия и релефа на местността, а именно 83,95км/час при
1
гранична скорост за безопасно и безконфликтно изпълнение на завоя без
занасяне на мокро и заледено асфалтово покритие до 78,15 км/ч., в резултат
на което лекият автомобил не могъл да направи завоя, навлязъл в насрещната
лента и се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „М.“,модел „6“ с
регистрационен № *** като по непредпазливост причинил телесна повреда и
смърт на повече от едно лице - смъртта на Р. П. Н., с ЕГН ********** и
средна телесна повреда на П. П. Н., с ***, изразяваща се в счупване на двата
глезена на лявата подбедрица, причинило трайно затруднение в движението
на долен ляв крайник за повече от 1 месец, и двете пътуващи в лек автомобил
„***“, модел „320Д“, с рег.№*** като след деянието деецът е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите,поради което и
на основание чл.343а,ал.1,б.“г“ НК,във вр. с чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.“б“ вр.
с ал.1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл.20 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП,във вр.
с чл.373,ал.2 НПК,във вр. с чл.58а,ал.1 НК,във вр. с чл.54 НК ОПРЕДЕЛЯ
наказание “Лишаване от свобода ” за срок от 2 /две/години,което
НАМАЛЯВА с 1/3 и го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1/ЕДНА/ година и 4/ЧЕТИРИ/месеца.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода”, за срок от 3/три/ години от влизане на присъдата в
сила.
На осн. чл.343г НК,във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1/ЕДНА/ година и
4/ЧЕТИРИ/месеца.

Веществените доказателства:
- лек автомобил марка и модел „М. 6“ с рег.№ Е ***,намиращ се на
съхранение в РУ-Р. ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика - В. Н.
Г.,ЕГН:**********,от гр. Б. ул. „Я. С." № 5, вх. А, ет. 1, ап. 3.
- лек автомобил марка и модел „*** 320 Д“ с рег.№ РА ***, намиращ се на
съхранение в РУ-Р. ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика –подсъдимия С. Б. С., с
ЕГН **********,живущ в гр.П.,ул.“К. М.“ №44А,ет.3,ап.6.

На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Б. Й. /с
2
посочена по-горе самоличност/ да заплати направените по делото разноски на
етап ДП в размер на 3 297, 10 лв. /три хиляди двеста деветдесет и седем лева и
десет стотинки/ по сметка на ОДМВР– Благоевград.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15- дневен срок от
днес пред Апелативен съд - гр.София.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №28/13.07.2023г. по НОХД
№719/2023г. по описа на Окръжен съд-Благоевград

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от ОП-Благоевград срещу С. Б. Й.,от гр.П., с който е повдигнато
обвинение за това, на 19.01.*** г. около 15.10 часа на път ІІ – 84, в района на
98,5-ти километър, на мокра и заледена асфалтова настилка, при управление
на моторно превозно средство (лек автомобил, марка „***”, модел „320Д”, с
регистрационен № ***) в посока от град Б. към град Р., навлизайки в ляв
завой нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20,ал.1 от ЗДвП -
като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал,
задействайки спирачната уредба при навлизане в завоя, което довело до
допълнително занасяне на автомобила;чл.20,ал.2 от ЗДвП - като избрал да
се движи със скорост несъобразена с атмосферните условия и релефа на
местността, а именно 83,95км/час при гранична скорост за безопасно и
безконфликтно изпълнение на завоя без занасяне на мокро и заледено
асфалтово покритие до 78,15 км/ч., в резултат на което лекият автомобил не
могъл да направи завоя, навлязъл в насрещната лента и се блъснал в
насрещно движещия се лек автомобил „М.“, модел „6“ с регистрационен №
*** като по непредпазливост причинил телесна повреда и смърт, на повече от
едно лице - смъртта на Р. П. Н., с ЕГН ********** и средна телесна повреда
на П. П. Н., с ***, изразяваща се в счупване на двата глезена на лявата
подбедрица, причинило трайно затруднение в движението на долен ляв
крайник за повече от 1 месец, и двете пътуващи в лек автомобил „***“, модел
„320Д“, с рег.№*** като след деянието деецът е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл.343а ,ал.1
б.“г“,във вр. с чл.343, ал.4,във вр. с ал.3 , б.“б“ ,във вр. с ал.1,във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл.20 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.
Производството по делото се разгледа по реда на глава 27 НПК,в хипотезата
на чл.371,т.2 НПК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита,
че престъплението се доказва както от обективна,така и от субективна
страна.Акцентира на индивидуализацията на наказанието като счита,че следва
да бъде определено наказание от 3 години Лишаване от свобода,което да се
намали с 1/3 при условията на чл.58а,ал.1 НК като подсъдимият да изтърпи
наказание от 2/две/ години Лишаване от свобода, което с оглед на добрите
характеристични данни за подсъдимия да бъде отложено с изпитателен срок
от три години. Прокурорът пледира за налагане на наказание Лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години.Изразява
становище,веществените доказателства-двата леки автомобила,участвали в
ПТП да се върнат на техните собственици,а разноските по делото да бъдат
възложени на подсъдимия.
Подсъдимият С. Б. Й. участва лично в съдебното производство и с
1
упълномощен защитник-адв.А В..Подсъдимият призна вината си,призна
всички факти ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Изрази искрено
съжаление за извършеното и поиска да му бъде наложено наказание в
минимален размер ,както и наказанието Лишаване от право да управлява
МПС също да бъде определено в минимален размер, предвид трудовите
функции ,които упражнява.Защитникът също не оспорва обвинението и
фактите по него като пледира за определяне на наказание в размер от около
една година и половина,което да бъде намалено с 1/3.Пледира за налагане на
наказание ЛПУМПС за срок,който да не надвишава наказанието Лишаване от
свобода,тъй като това наказание ще окаже сериозни затруднения на
подсъдимия от семеен характер,както и ще затрудни изпълнението на
трудовите му функции.В лична защита подсъдимият Й. поддържа казаното от
своя защитник, като допълва че многократно съжалява за случилото се ,но не
може да върне времето назад,че всеки ден изпитва страдание за
причиненото,но се стреми да подкрепя семейството си и да помага,поради
което моли да му бъде наложено по възможност минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,установи за безспорно от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. Б. Й. е роден на ***г в гр.П.,живее в същия град на семейни
начала с пострадалата П. П. Н. като от съвместното си съжителство имат
родено дете-МаР. С. Й.а/родена на ***г/.С. Й. е баща и на М. С.ов Й./роден
на ***г/,който е негово дете от предишен брак.От 08.02.***г подсъдимият
работи на длъжност „шофьор на лек автомобил“ в ЕООД“М.“-Б. като с
допълнително споразумение от 03.04.2023г към трудовия договор работното
му време е намалено на четири часа.От представените характеристики за
подсъдимия се установява,че последният е отговорен и добросърдечен човек,
изключително ангажиран към семейството и работата си,много
дисциплиниран и умеещ да работи в колектив.
Подсъдимият С. Й. е правоспособен водач и притежава свидетелство №*** от
27.06.2005 г. за правоуправление на моторни превозни средства категории
„В“, „М“, и „АМ“, придобити през 2005 г.
На 19.01.2022 г. С. Й., неговата съпруга П. П. Н., сестра й Р. П. Н./ на 10
години/ и тяхната братовчедка М. И. Н. пътували от град П. към село Б.,
община Р., където искали да почиват. Четиримата се придвижвали с лекия
автомобил на подсъдимия марка „В.“, модел „320Д“, с рег.№***, който бил
управляван от него. П. Н. седяла на предната седалка до водача, а отзад, зад
водача била М. Н.. До нея от дясната й страна, зад седалката на П. Н. седяла
Р. Н.. Около 15,10 часа автомобилът се намирал на път II- 84, в района на
98,5-ти километър. Разрешената скорост в посочения участък за този
автомобил, който е категория „В“ съгласно чл.21 от ЗДвП/Закон за движение
по пътищата/ е 90 км/ч. Същият се движел в посока от град Б. към град Р.. В
тази част пътното платно е с ширина 6,80 метра, покрито с дребнозърнесто
асфалтово покритие, с надлъжна маркировка, разделяща двете ленти за
2
движение, всяка от които е с ширина от 3,40 метра. Десният банкет, т.е. този
от страната на лентата за движение в посока град Б. – град Р., по която се
движел автомобилът на обвиняемия е с покритие от валирана баластра и с
ширина от 0,60 см. Левият банкет е с покритие от валирана баластра и с
ширина от 1,30 см. В посочения участък - на път II- 84, в района на 98,5-ти
километър, асфалтовата настилка била мокра, със заледени участъци, поради
което била хлъзгава.
В същото време, в насрещната лента се движел лек автомобил марка „М.“,
модел „6“, с рег.№*** управляван от правоспособния водач В. Н. Г.. В него,
на седалката до водача бил съпругът й– Д. А. Д., а на задната седалка, зад
водача, на специализирано детско столче пътувала дъщеря им А. Д., която
тогава била на възраст между 1 – 2 години. И тримата били с предпазни
колани. Пътували в посока град Б. като целта им била село Елешница,
находящо се преди този град.
Движейки се в посочения участък, управляваният от С. Й. автомобил
навлязъл в прав отрязък от пътя, където със скорост от 84 км/ч. изпреварил
лек автомобил „П.“, модел „Б.“, с рег.№***, управляван от С. Д. З..Движейки
се със същата скорост от 84 км/ч. лекият автомобил „В. 320Д“, с рег.№***
навлязъл в кривата на левия завой, следващ правата част. Преди да навлезе в
завоя водачът му привел в действие спирачната уредба. Тъй като движението
на автомобила било със скорост над критичната за преодоляване на завоя,
която в конкретния случай била 78 км/ч., както и предвид обстоятелството, че
пътното платно било мокро и заледено в участъка на 98,5-ти километър,
навлизайки в него, превозното средство изгубило устойчивост още преди да
започне да завива, следвайки кривата на завоя. Поради това, същото навлязло
в насрещната лента за движение под ъгъл 15-20 градуса.В този момент,лек
автомобил „М. 6“, с рег.№*** се движел в нея със скорост от 51,53 км/ч. Като
видяла, че лек автомобил „*** 320Д“, с рег.№*** се движи срещу
управлявания от нея лек автомобил „М. 6“, с рег.№*** за да се опита да
предотврати сблъсъка В. Г. намалила скоростта до 37 км/ч. като привела в
действие спирачната му уредба и завила с кормилната уредба на дясно. След
изгубване на устойчивостта, лек автомобил „*** 320Д“, с рег.№*** изминал
разстояние около 38-39 метра като се блъснал в движещия се насреща лек
автомобил „М. 6“, с рег.№*** управляван от В. Г.. Двата автомобила се
сблъскали с предните им леви части. Ударът се осъществил почти изцяло в
лентата за движение на лекия автомобил „М.“. В резултат на сблъсъка, лек
автомобил „*** 320Д“ с рег.№*** се завъртял и се спрял в неговата лента
като предницата сочела в посоката обратна на движението му. Лек автомобил
„М. 6“, с рег.№*** след сблъсъка се спрял в своята лента, в близост до
мантинелата, находяща се от дясната му страна с предница, сочеща по
посоката му на движение.
Непосредствено след сблъсъка, при тях спрял изпревареният преди това лек
автомобил „П. Б.“ с рег.№***, от който излезли С. З. и пътуващия с него Д. И.
Ч..Двамата се насочили към автомобилите,за да помогнат на пътниците в
тях.В това време от автомобила с рег.№*** излязъл водача С. Й..Ч. го
попитал дали са добре пътуващите в неговия автомобил и Й. му отговорил
3
положително. Поради това, двамата се отправили към лекия автомобил „М.“.
В. Г. и Д. Д.,който в резултат на сблъсъка бил със счупени ребра в ляво,
междувременно били излезли от автомобила, поради което Ч. и З. се
насочили към задната врата, за да я отворят и извадят А. Д., която била на
детското столче. Ч. успял да отвори задната дясна врата, която била заяла и
двамата с Г. извадили детето, което плачело. З. придружил майката и детето
до техния автомобил, където да останат на топло, а Ч. се насочил към
автомобила на Й..Там видял,че Й. седи на земята, който вече бил извадил от
автомобила и държи в ръцете си Р. П. Н.. Детето било в безсъзнание.М. Н.
също вече била излязла, а П.а Н. седяла на мястото на водача и не можела да
излезе, тъй като била със счупен крак. Ч. й казал, че първо ще обърне
внимание на Р. Н., която му се видяла в тежко състояние и отишъл при нея. Й.
му казал да й отвори устата, за да й извади езика. Ч. й отворил устата, а Й.
бръкнал в устата й и извадил езика на пострадалата. Р. Н. се закашляла и
изплюла кръв, но не дошла в съзнание. Й., след като преди това се посъветвал
с Ч. дали да остане на местопроизшествието взел пострадалата Р. Н. на ръце и
я качил в автомобила на М. Б. Д., който пътувал в посока град Б. и бил спрял
поради станалото пътно – транспортно произшествие. Последният обърнал
автомобила и заедно с Й., Р. Н., П. Н. и М. Н. потеглили за МБАЛ град Р..
На същата дата-19.01.***г. поради тежкото състояние,в което се намирала, Р.
Н. била транспортирана от МБАЛ Р. в УМБАЛСМ „П.“, град С., където била
приета в 20,47 часа с тежка черепно – мозъчна травма. Въпреки предприетото
лечение, на 28.01.*** г. в 14,29 часа, в болничното заведение в град С.,
пострадалата Р. П. Н. починала.
Видно от заключението на назначената и изпълнена авто-техническа
експертиза скоростта, с която лекият автомобил „*** 320Д“, с рег.№*** е
навлязъл в завоя, където последвал сблъсъка с лек автомобил „М. 6“, с рег.
№Е*** е 84 км/ч., а скоростта на другия автомобил била 51,53 км/ч. , като
скоростта по време на удара била намалена от водача В. Г. до 37 км/ч. поради
задействане на спирачната уредба. В момента на възникване на опасността –
навлизането на лек автомобил „*** 320Д“, с рег.№*** в насрещната лента за
движение, същият преди сблъсъка с другия автомобил е изминал разстояние
от 38-39 метра, а лек автомобил „М. 6“, с рег.№Е*** – 25-26 метра.Опасната
зона за спиране/пълен спирачен път/ на лек автомобил „В. 320Д“ е 76 метра, а
опасната зона за спиране на лек автомобил „М. 6“ е 34 метра. Следователно, и
двата автомобила не са имали техническа възможност да спрат преди мястото
на удара и пътно – транспортното произшествие е било непредотвратимо и от
двамата водачи.
Получените резултати от експертизата показват, че причина за загубване на
устойчивост на лекия автомобил „*** 320Д“ и навлизането му в насрещната
лента за движение е управлението му със скорост, която е над критичната
за преодоляване на кривата на завоя, която е 78 км/ч. при тази пътна
обстановка – мокър и заледен пътен участък.
От допълнителното заключение на авто-техническата експертиза се
установява, че при изчисляването на тази скорост са отчетени параметрите на
платното за движение в мястото на произшествието, надлъжния и напречен
4
наклон, видът на пътната настилка, коефициентът на сцепление на гумите с
пътната настилка, както и климатичните условия – мокра настилка със
заледени участъци. Вещите лица са изчислили, че за да премине с
максимално комфортна скорост през завоя лекият автомобил „*** 320Д“ е
трябвало да се движи със скорост от 74,22 км/ч., тъй като тази скорост
осигурява по-малко центробежно напрежение за пътуващите в автомобила.
Причината за загубване на устойчивост при навлизане на автомобила в
кривата на завоя, при наличната поледица не се дължи на задното
задвижване на същия, а на движението с несъобразена с пътните условия
скорост, като допуснатата техническа грешка от водача Й. със задействането
на спирачната система при навлизане в завоя допълнително е довело до
увеличаване на тангенциалната инерционна сила и ефекта на недозавиване на
автомобила и загуба на странична устойчивост.
Видно от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза
№8/***г. на доктор Т. Б.,смъртта на Р. П. Н. се дължи на пътно-транспортна
травма – съчетана тежка черепно – мозъчна травма.Тежката черепно –
мозъчна травма се изразява в охлузвания и кръвонасядания в лявата челно-
теменна област на главата, голям подкожен хематом в ляво челно,подлежащо
многолинейно импресионно счупване на челната кост в ляво, счупване на
предните черепни ямки, кръвоизлив над твърдатата мозъчна обвивка в ляво,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък,
травматичен вътремозъчен кръвоизлив челно и под основата челно, кръв в
мозъчните стомахчета. Смъртта на Р. П. Н. се дължи на описаната тежка
черепно – мозъчна травма и настъпилите усложнения, изразяващи се в
мозъчен отток и мозъчна смърт. Между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно –
следствена връзка. Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и
могат да се получат при ПТП/пътно-транспортно произшествие/ - травма
вътре в автомобила. Смъртта на Р. П. Н. е настъпила на 28.01.*** г. в 14,29
часа.
Видно от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от доктор Р. Х., телесните увреждания на П. П. Н., причинени в
резултат на гореописаното ПТП са счупване на двата глезена/вътрешен и
външен/ на лявата подбедрица и навяхване на дясната глезенна става с отток
и болки. Първата от тях представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК, а именно трайно затруднение в движението на ляв долен
крайник за срок, по-голям от 1 месец, а втората лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК – временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Видно от заключението на двете съдебно медицински експертизи, изготвени
от доктор Р. Х., в резултат на пътното – транспортно произшествие/ПТП/ на
В. Н. Г. и Д. А. Д. са причинени леки телесни увреждания по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота като по отношение на Г. същото се изразява в кръвонасядане в
областта на лявата гърда, охлузване в областта на носа, кръвонасядане в
5
областта на брадичката, кръвонасядания и охлузване на лявото коляно, а по
отношение на Д. – счупване на ребро в ляво, кръвонасядания и оток в
областта на дясната слепоочна област на главата/над и зад ушната мида/,
линейна рана в областта на ушната мида, кръвонасядане на лявата мишница,
охлузване и кръвонасядане в лявото коляно.
Описаната хронология на протичане на пътното произшествие се извежда по
несъмнен начин от приобщените доказателствени материали.За съществените
факти,включени в предмета на доказване по делото, доказателствената
съвкупност не съдържа противоречия.
На първо място,съдът е на мнение,че безспорно установено от фактическа
страна е обвинението срещу подсъдимия С. Й. като последният призна всички
факти,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти,които съдът също намира за
безспорно установени по делото. Обстоятелствената част на обвинителния
акт съдържа данни за: деянието, осъществено от подсъдимия – времето,
мястото и начинът на извършването, което изпълнява изискванията на закона
за съдържанието на сезиращия съда процесуален документ.Описанието на:
пътната обстановка; състоянието на пътното платно; мястото на пътното
произшествие; участващите в инцидента моторни превозни средства;
скоростите на движение на двата автомобила; механизма на пътно-
транспортния инцидент – критичната скорост за преодоляване на завоя, както
и навлизането на автомобила на подсъдимия в насрещната пътна лента, в
която се е движил лек автомобил „М. 6“, с рег.№*** управляван от В. Г..
Следва да се отбележи,че изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактология,позволява на подсъдимия и неговия защитник
да разберат фактическите и правни предели на обвинението по
непротиворечив и достатъчно пълен начин, така че да организират
пълноценно защитата си,поради което съдът намери,че
признанието,направено от подсъдимия по реда на чл.371,т.2 НПК напълно се
подкрепя от всички събрани на етап досъдебно производство
доказателства,посочени в определението на съда по чл.372,ал.4
НПК:Протокол за оглед на местопроизшествие, а именно пътно транспортно
произшествие от 19.01.*** г.; Схема, ведно с фотоалбум на ПТП; Протокол за
разпит от 19.01.*** г. на свидетеля В. Н. Г.; Протокол за разпит на свидетеля
Д. А. Д.; Протокол за разпит на свидетеля М. И. Н. от 19.01.*** г.; Протокол
за разпит на свидетеля П. Г. Н. от 04.04.*** г.; Протокол за разпит на
свидетеля М. В. Н. от 04.04.*** г.; Протокол за разпит на свидетеля П. П. Н.
от 04.04.*** г.; Протокол за разпит на свидетеля С. Д. З. от 11.02.*** г.;
Протокол за разпит на свидетеля Д. И. Ч. от 11.02.*** г.; Протокол за разпит
на свидетеля И. Е. С. от 24.06.*** г.; Протокол за разпит на свидетеля М. Б. Д.
от 10.06.*** г. Протокол за разпит на свидетеля П. Н. Н. от 12.10.*** г.;
Протокол за разпит на свидетеля Ц. П. Н. от 10.10.*** г.; Протокол за разпит
на свидетеля Р. И. Ц. от от 12.10.*** г.; Протокол за разпит на свидетеля Й. С.
Д. от 18.10.*** г.; Съдебномедицинска експертиза на труп № 8 от *** г.,
изготвена от съдебния медик д-р Т. Б.; Съдебномедицинска експертиза
изготвена от д-р Р. Х., касаеща нанесени телесни увреждания на П. П. Н.;
6
Съдебномедицинска експертиза изготвена от д-р Р. Х., касаеща телесни
увреждания нанесени на В. Н. Г.; Съдебномедицинска експертиза изготвена
от д-р Р. Х., касаеща нанесени телесни увреждания на Д. А. Д.;
Автотехническа експертиза изготвена от инж. М. М. и инж. В. Н.; Експертно
заключение относно допълнителна автотехническа експертиза изготвена от
същите вещи лица М. и Н.; Медицинска документация от стр. 180 до стр. 183;
Справка за нарушител водач; Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; Копие на проект за организацията на движение на път 2 – 84, в района
от разклона за с. Елешница в посока с. Б.; Амбулаторен дневник на ФСМП –
Р.; Справка от Национална система 112 изх. № 871/04.03.*** г.; Копие от Акт
за смърт № 99/29.01.*** г., както и удостоверение за наследници,касаещо
починалата Р. П. Н.; Удостоверение за родствени връзки на Р. П.
Н..Същевременно съдът не констатира противоречия в доказателствената
съвкупност.
Разглеждането на фактическите положения, които имат главно значение за
цялостното и детайлно изследване на картината на деянието води до следните
изводи:
От обективна страна на 19.01.*** г. около 15.10 часа на път ІІ – 84, в района
на 98,5-ти километър, на мокра и заледена асфалтова настилка, при
управление на моторно превозно средство (лек автомобил, марка „***”, модел
„320Д”, с регистрационен № ***) в посока от град Б. към град Р., навлизайки
в ляв завой ,подсъдимият С. Б. Й. е нарушил правилата за движение по
пътищата,регламентирани в чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 ЗДвП,в резултат на което
лекият автомобил не е могъл да направи завоя, навлязъл е в насрещната лента
и се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „М.“, модел „6“ с
регистрационен № ***.В резултат на посоченото поведение, подсъдимият Й.
по непредпазливост е причинил телесна повреда и смърт, на повече от едно
лице –причинил е смъртта на Р. П. Н., с ЕГН ********** и е причинил средна
телесна повреда на П. П. Н., с ***, изразяваща се в счупване на двата глезена
на лявата подбедрица, причинило трайно затруднение в движението на долен
ляв крайник за повече от 1 месец, и двете пътуващи в управлявания от него
лек автомобил „***“, модел „320Д“, с рег.№***. Правилна е дадената от
прокурора квалификация на престъплението по чл.343а,ал.1,б.“г“,във вр. с
чл.343,ал.4,във вр. с ал.3,б.“б“,във вр. с ал.1,във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от
НК,във вр. с чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.ПТП е реализирано по вина на
подсъдимия и в резултат на нарушаване на правилата за движение по
пътищата,т.е налице е пряка причинноследствена връзка с нарушаването на
тези правила и реализирания престъпен резултат.
Мястото на произшествието е установено по несъмнен начин, като
конкретното описание съдът възприе от заключението на основната и
допълнителната автотехнически експертизи,които в пълнота и компетентно
са изследвали и съпоставили всички по-горе описани доказателствени
материали – произшествието е настъпило на 19.01.*** г. около 15.10 часа на
път ІІ – 84, в района на 98,5-ти километър, на мокра и заледена асфалтова
настилка, при управление на моторно превозно средство (лек автомобил,
марка „***”, модел „320Д”, с регистрационен № ***) в посока от град Б. към
7
град Р..Ударът между автомобилите е настъпил на двулентов път, с по една
лента за движение във всяка посока. Зоната на произшествието е в условията
на ляв завой, гледана спрямо посоката на движение на автомобила "***",
управляван от подсъдимия, и в посока към гр.Р..Относно мястото на пътното
произшествие и състоянието на пътя е изготвен протокола за оглед,а също
така е приложен и фотоалбум като не съществува спор между страните и по
отношение на състоянието на пътната настилка.
В резултат на изготвените автотехнически експертизи-основна и
допълнителна и преди всичко изводите са направени в допълнителната
такава,се обосновава извода,че подсъдимият е нарушил правилата за
движение по пътищата, свързани със скоростта, като не е съобразил при избор
на скоростта си за движение – атмосферните условия,състоянието на пътя,
както и че не е контролирал постоянно управляваното от него моторно
превозно средство,поради задействането на спирачната уредба при навлизане
в завоя на заледена пътна настилка е изгубил контрол над управлявания от
него автомобил и е навлязъл в лентата за насрещно движение,реализирайки
ПТП с движещия се в тази лента лек автомобил „М.“.
С обвинителния акт срещу подсъдимия е инкриминирана като нарушена
нормата на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Несъмнено е установено, че на
19.01.***г около 15,10 часа автомобилът,управляван от подсъдимия се
намирал на път II- 84, в района на 98,5-ти километър като разрешената
скорост в посочения участък за този автомобил, който е категория „В“
съгласно чл.21 от ЗДвП/Закон за движение по пътищата/ е 90 км/ч. Същият се
движел в посока от град Б. към град Р.. В тази част пътното платно е с ширина
6,80 метра, покрито с дребнозърнесто асфалтово покритие, с надлъжна
маркировка, разделяща двете ленти за движение, всяка от които е с ширина
от 3,40 метра. Десният банкет, т.е. този от страната на лентата за движение в
посока град Б. – град Р., по която се движел автомобилът на обвиняемия е с
покритие от валирана баластра и с ширина от 0,60 см. Левият банкет е с
покритие от валирана баластра и с ширина от 1,30 см.Но същественият
момент за казуса е ,че в посочения участък - на път II- 84, в района на 98,5-ти
километър, асфалтовата настилка била мокра, със заледени участъци, поради
което била хлъзгава.
В същото време, в насрещната лента се движел лек автомобил марка „М.“,
модел „6“, с рег.№*** управляван от правоспособния водач В. Н. Г..
Движейки се със скорост от 84 км/ч. лекият автомобил „В. 320Д“, с рег.№***
навлязъл в кривата на левия завой, следващ правата част,в която част
подсъдимият успял със същата скорост да изпревари лек автомобил „П.“
модел „Б.“ с рег №***,управляван от С. З..Т.е подсъдимият навлязъл в
кривата на левия завой веднага след като изпреварил движещия се пред него
лек автомобил „П. Б.“.Преди да навлезе в завоя обаче водачът С. Й. привел в
действие спирачната уредба,което е грешка в неговото поведение,тъй като
натискането на спирачките е осъществил на мокра и заледена на места
асфалтова покривка.Тъй като движението на автомобила било със скорост над
критичната за преодоляване на завоя, която в конкретния случай била 78
км/ч.,съгласно изчисленията,направени от вещите лица в допълнителната
8
автотехническа експертиза, както и предвид обстоятелството,че пътното
платно било мокро и заледено в участъка на 98,5-ти километър, навлизайки в
него, превозното средство изгубило устойчивост още преди да започне да
завива, следвайки кривата на завоя. Поради това, същото навлязло в
насрещната лента за движение под ъгъл 15-20 градуса. В този момент, лек
автомобил „М. 6“, с рег.№*** се движел в нея със скорост от 51,53 км/ч. За да
направи възможното за избягване на удара с лек автомобил „*** 320Д“, с рег.
№***,който се движил срещу управлявания от нея лек автомобил „М. 6“, с
рег.№*** В. Г. намалила скоростта до 37 км/ч. като привела в действие
спирачната му уредба и завила с кормилната уредба на дясно. След изгубване
на устойчивостта, лек автомобил „*** 320Д“, с рег.№*** изминал разстояние
около 38-39 метра като се блъснал в движещия се насреща лек автомобил „М.
6“, с рег.№*** управляван от В. Г. като сблъсъкът е осъществен с предните
леви части на автомобили и почти изцяло в лентата за движение на лекия
автомобил „М.“.
Така описаното навлизане в насрещната пътна лента било резултат от
допусната от подсъдимия загуба на управление върху управлявания от него
автомобила.При така настъпилото движение подсъдимият навлязъл в
опасната зона за спиране на автомобила "М.", поради което настъпил удар
между двете превозни средства в зоната на лентата за движение на
автомобила "М.".Същевременно се установява,че макар и допустимата
скорост за движение в посочения пътен участък да е била 90км/ч,а
подсъдимият да е управлявал автомобила с 84 км/ч,то критичната скорост за
преодоляване на завоя в конкретния случай била 78,15 км/ч.,съгласно
изчисленията,направени от вещите лица както в основната ,така и в
допълнителната автотехническа експертизи,а комфортната скорост за най-
добро и безопасно преодоляване на завоя вещите лица изчисляват на 74
км/ч.Избрана от подсъдимия скорост на движение е била технически
несъобразена с пътните условия-мокър и заледен участък от пътя, както и с
радиуса на завоя.Тук следва да се допълни факта,че подсъдимият навлиза в
ляв завой за движение след прав участък,на който изпреварва движещия се
пред него лек автомобил „П.“ модел „Б.“,управляван от
свид.З..Изпреварването е извършено със същата скорост,с която подсъдимият
е навлязъл и в завоя /84 км/ч/. От техническа гледна точка, загубата на
управлението на автомобила от подсъдимия и допуснатото навлизане в
насрещната пътна лента се дължи на неправилно избраната скорост на
движение при обективно съществуващия по-нисък коефициент на триене –
предвид мократа и заледена пътна настилка в зоната на завоя. Ако последният
се е движил с по-ниска скорост от критичната за преодоляване на завоя,то той
би имал възможност да запази устойчивото напречно състояние на
превозното средство в завоя и оттам да предотврати навлизане в насрещната
лента за движение.
В този смисъл,избраната от подсъдимия скорост за движение на автомобила е
била несъобразена с конкретните пътни условия – мокра и заледена настилка
както и необходимостта от преодоляване на ляв завой с радиус от 86,66м.
Подсъдимият Й. е управлявал автомобила със скорост от 84 км/ч при
9
критична скорост за преодоляване на завоя от 78,15 км/ч. Движението му със
скорост над критичната за преодоляването на завоя е довело до загуба на
устойчивост върху автомобила при преодоляване на левия завой, съответно
до навлизане в насрещната пътна лента, вследствие на което е настъпил
ударът с лекия автомобил „М.“. Избраната от подсъдимия скорост за
движение от 84 км/ч не е била съобразена с посочените фактори, които са
усложнявали пътната обстановка и поради това са изисквали движение със
скорост под 78 км/ч с оглед осигуряване на безопасност на движението.
Налице е причинна връзка между извършеното от подсъдимия нарушение на
правилата за движение, свързани със скоростта и настъпилата смърт на
пътничката в управлявания от него автомобил Р. П. Н., както и настъпилата
средна телесна повреда на П. П. Н.,също пътничка в автомобила,седяща от
дясната страна на водача.
Съдебната практика е константна, че в чл.20,ал.2 ЗДвП се съдържат две
отделни хипотези, които са регламентирани съответно в изр. 1 и изр. 2 на
цитирания законов текст. В първото изречение /относимо към настоящия
казус/ е уредено задължението на водачите на моторни превозни средства за
движение със скорост, съобразена с примерно изброени фактори на пътната
обстановка. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-
неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-ниска трябва да бъде
скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената за конкретния
пътен участък.При посочената хипотеза /опасността по изр. 1/ е такава,че
водачите могат и следва да изберат съобразената с пътните условия
скорост.При тази опасност водачите знаят за нея повече или по-малко
предварително, или защото тя е съществувала още при потеглянето
(недостатъци или препятствия по пътя, неблагоприятни атмосферни условия)
им или защото опасността е била очаквана или се е появила като резултат от
естественото развитие на определени обстоятелства. Опасността от втората
категория/тази на изр.2/ може да е същата по произход и по характер като
първата, но тя винаги е внезапна и непредвидима за водача. Като се имат
предвид изложените принципни съображения, съдът прие, че установените
факти по делото не сочат на внезапно възникнала и непредвидима опасност на
пътното платно, доколкото лекият автомобил "***" се е движел правомерно в
своята пътна лента, а неблагоприятните пътни и атмосферни условия са били
налице,тъй като се касае за зимни условия/мокра пътна настилка и заледени
участъци,поради минусови температури/.В този смисъл, безспорно е налице
нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилите
общественоопасните последици.
Същевременно подсъдимият С. Й. е допуснал нарушение и на чл.20,ал.1
ЗДвП.Нарушението на чл.20,ал.1 от ЗДвП – отсъствие на постоянно
упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно и може да бъде
осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на
скоростта. Такива са случаите на изгубване на контрол върху управлението
поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейване,неправилно използване и боравене с уредбите на МПС и др. В тези
10
случаи нарушението няма връзка със скоростта, то се изразява в неправилно
поведение на водача,поради различни външни и вътрешни фактори.В казуса,
външният фактор е бил заледеният и мокър пътен участък ,при който ,за да
намали скоростта подсъдимият е допуснал техническата грешка задействайки
спирачната уредба при навлизането в завоя,което поведение на водача е
довело допълнително до увеличаване на тангенциалната инерционна сила и
ефекта на недозавиване на автомобила и загуба на странична устойчивост,в
резултата на което автомобилът е станал неуправляем, и е навлязъл в
насрещната лента за движение,предизвиквайки пътното произшествие и
причинения от него резултат.
При тези аргументи БОС приема, че е налице причинна връзка между
инкриминираното на подсъдимия Й. нарушение на чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2
ЗДвП и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Правилна е дадената
от прокурора квалификация по привилегирования състав на чл.343а,ал.1,б.“г“
от НК,във вр. с чл.343,ал.4,във вр. с ал.3,б.“б“ НК, тъй като подсъдимият е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. С. Й.
сам извадил от управлявания от него лек автомобил детето Р. П. Н.,която
била в безсъзнание като я положил на земята и помолил за помощ свид.Ч..Й.
му казал да й отвори устата, за да й извади езика. Ч. отворил устата на детето,
а подсъдимият Й. бръкнал в устата й и извадил езика на пострадалата,в
резултат на което Р. Н. се закашляла и изплюла кръв, но въпреки това не
дошла в съзнание.Поради тежкото състояние на Р. Н.,подсъдимият Й.
помолил Ч. да остане на местопроизшествието,а той взел пострадалата Р. Н.
на ръце и я качил в автомобила на свид.М. Б. Д., който пътувал в посока град
Б. и бил спрял поради станалото пътно – транспортно
произшествие.Подсъдимият помогнал и на пострадалата П. Н.,която не могла
да движи левия си крак,поради получено счупване на двата глезена на лявата
подбедрица. Подсъдимият Й., Р. Н., П. Н. и М. Н. потеглили за МБАЛ град Р.
с автомобила,управляван от свид.Дурльов.Въпреки оказаната помощ от
подсъдимия обаче,след лечение в продължение на десет дни, Р. Н. починала
на 28.01.***г в 14.29ч в УМБАЛСМ „П.“, град С., където била приета в 20,47
часа с тежка черепно – мозъчна травма.В същата болница подсъдимият бил
придружител на жена си-бременна в четвъртия месец П. Н.,на която помагал
,тъй като не можела да се обслужва сама ,поради счупения ляв крак.
Помощта,оказана от подсъдимия е била необходима, доколкото е оказана на
жив човек –и на двете пострадали като Р. Н. е починала в болницата след
неуспешно лечение на десетия ден,а по отношение на П. Н. подсъдимият е
оказал помощ,помагайки й да излезе от автомобила,придружил е и двете
пострадали до болницата както и непрекъснато е обслужвал П. Н. в
болничното заведение,бидейки неин придружител.Т.е, действията на
подсъдимия обективно и субективно са били насочени към спасяване на
живота и запазване на здравето на двете пострадали лица.Конкретно
установената по делото обстановка и възможностите, с които е разполагал
подсъдимия водят до извода, че извършените от него действия покриват
признака на привилегирования състав на чл.343а– направил е всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите.
11
При посочената аргументация съдът напълно възприе дадената от прокурора
правна квалификация на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина
непредпазливост ,в условията на небрежност,тъй като макар подсъдимият да
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.Ето защо, съдът прие, че са налице и двата
признака на небрежността: обективен, тъй като деецът е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективен -
деецът е могъл да предвиди тези последици. В конкретния случай
съществуват юридически правила, които да регламентират конкретната
ситуация- съответните норми на ЗДвП, нарушени от подсъдимия Й..
Последният е имал възможността да действа в рамките на дължимото
поведение и да предвиди престъпния резултат. Ако бе проявил дължимата
грижа и взискателност/движение със съобразена скорост и неизползването на
спирачната уредба на заледен участък от пътя/, ако бе подложил на
внимателна преценка всички тези обстоятелства, подсъдимият е можел да
изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от
своето деяние.Допуснатите от него нарушения на правилата за движение са в
пряка причинна връзка със смъртта на Р. Н. и с причинената на пострадалата
П. Н. средна телесна повреда.

Относно индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи
отговорността на подсъдимия следните обстоятелства-чистото му съдебно
минало,изразеното искрено и критично отношение към
деянието,заявявайки,че всеки ден усеща последиците от деянието си,тъй като
вижда страданието в очите на жена си и нейните родители по загубата на
детето Р.,но се стреми всячески да помага на семейството си за
преодоляването на тази огромна трагедия,но не може да върне времето
назад.Съдът отчете като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство и
изключително добрите характеристични данни,отразени в двете
характеристики,описващи го като трудолюбив, организиран, отговорен,
всеотдаен и добър човек и приятел,изключително отдаден на семейството си.
Съдът отчете като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
причиняването на леки телесни повреди на две лица ,намиращи се в другия
автомобил,с който подсъдимият е реализирал ПТП-на В. Н. Г. и Д. А. Д.,на
които са причинени несъставомерни в настоящото производство телесни
увреждания/леки/ по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а именно временно
разстройство на здравето, неопасно за живота като по отношение на Г. същото
се изразява в кръвонасядане в областта на лявата гърда, охлузване в областта
на носа, кръвонасядане в областта на брадичката, кръвонасядания и охлузване
на лявото коляно, а по отношение на Д. – счупване на ребро в ляво,
кръвонасядания и оток в областта на дясната слепоочна област на главата/над
и зад ушната мида/, линейна рана в областта на ушната мида, кръвонасядане
на лявата мишница, охлузване и кръвонасядане в лявото коляно.Съдът
намери,че така приетите и посочени смекчаващи отговорността обстоятелства
не изпълват критериите по чл.55,ал.1 НК. Не са нито многобройни, нито
12
измежду тях има изключителни такива. Тяхната съвкупност, като количество
не води до съществена промяна в оценката на извършеното престъпление в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид.Не е налице
и втория императивен кумулативен признак по чл.55,ал.1 НК- най- лекото
предвидено в закона наказание /лишаване от свобода за две години/ не се
явява несъразмерно тежко,отчитайки причинения престъпен резултат-смъртта
на детето Р. Н./на 10г/. Престъпленията по транспорта към настоящия момент
са със завишена степен на обществена опасност.Независимо от това,
съвкупната преценка на всички значими за наказанието обстоятелства,
обсъдени по-горе изисква според съда определяне на санкция на подсъдимия
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства
и то в минималния размер на наказанието,предвидено в разпоредбата на
престъпление по чл.343а ,ал.1 б.“г“ вр. с чл.343, ал.4 ,вр. с ал.3 , б.“б“
,във вр. с ал.1,във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Анализирайки тези
релевантни за наказателната отговорност обстоятелства съдът прие,че
наказанието на подсъдимия С. Й. следва да бъде определено при условията на
чл.373,ал.2 НПК,във вр. с чл.58а,ал.1,във вр. с чл.54 НК в размер на
2/ДВЕ/години Лишаване от свобода.След редукцията по чл.58а,ал.1 НК с 1/3
наказанието,което съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпно деяние е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
1/ЕДНА/година и 4/ЧЕТИРИ/месеца.
Отчитайки посочените по-горе смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства и факта,че последният ще носи последиците от деянието си за
цял живот,тъй като трагедията ,свързана със загубата на човешки живот е
настъпила в неговото семейство,отчитайки искреното му съжаление за
случилото се и голямата всеотдайност и помощ ,която оказва на семейството
си, съдът намери, че не е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.Освен че са налице формалните предпоставки на
чл.66,ал.1 НК съдът е на мнение, че целите на наказанието и поправянето на
подсъдимия могат да бъдат постигнати чрез института на условното
осъждане. В този смисъл отлагане на наказанието за изпитателен срок от три
години ще изиграе необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо С. Й.. Касае се за първо осъждане за непредпазливо
деяние, за инцидентна проява в живота на лицето, за чието поправяне не е
необходимо ефективното изтърпяване на наказанието.Ето защо,след като
прие, че са налице законовите предпоставки на чл.66,ал.1 НК,съдът отложи
изтърпяването на наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.

При описаните по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и като съобрази, че трудовите функции на подсъдимия са
свързани с длъжността „шофьор на лек автомобил“,както и необходимостта
да обслужва семейството си,тъй като съпругата му не шофира,счете,че
наказанието Лишаване от право да управлява МПС не следва да надвишава
размера на наказанието Лишаване от свобода,поради което го определи в
същия размер от 1/една/ година и 4/четири/месеца.Съдът достигна до извод,че
13
спрямо подсъдимия следва да бъде наложено и това наказание по реда на
чл.343г НК,тъй като наказанието е определено при условията на чл.54 НК,във
вр. с чл.58а,ал.1 НК,поради което съдът е длъжен да определи и наказание
ЛПУМПС. Същевременно съдът съобрази отразените нарушения на ЗДвП в
справката за нарушител водач/виж стр.3-6 от ДП том II/,видно от която е,че
последният е наказван общо шест пъти с наказателни постановления,
включително и за нарушение на чл.5,ал.1,т.3 ЗДвП,от което съдът прави
извод,че налагането на посоченото наказание е необходимо с оглед
постигането на специалната превенция спрямо този подсъдим.Не са налице
данни подсъдимият да е изтърпял част от това наказание по административен
ред,поради което същият ще следва да го търпи от момента на отнемане на
свидетелството му за управление на МПС.
Съдът намира,че така наложените наказания ще постигнат целите на
специалната и генералната превенции,заложени в чл.36 НК и ще допринесат
за в бъдеще подсъдимият да се въздържа от подобен род прояви.

Приобщените по делото веществените доказателства: лек автомобил марка и
модел „М. 6“ с рег.№ Е ***,намиращ се на съхранение в РУ-Р. следва да се
върне на неговия собственик - В. Н. Г.,ЕГН:**********,от гр. Б. ул. „Я. С." №
5, вх. А, ет. 1, ап. 3.,а лек автомобил марка и модел „*** 320 Д“ с рег.№ РА
***,също намиращ се на съхранение в РУ-Р. следва да се върне на
собственика –подсъдимия С. Б. Й.,с ЕГН **********,живущ в гр.П.,ул.“К. Ч.“
№44А, ет.3, ап.6.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият С. Б. Й. следва да заплати
направените по делото разноски на етап ДП в размер на 3 297, 10 лв. /три
хиляди двеста деветдесет и седем лева и десет стотинки/ по сметка на
ОДМВР– Благоевград.Посочената сума представлява сбор от
възнагражденията на вещите лица по изготвените на етап досъдебно
производство съдебно-медицински експертизи,основна автотехническа и
допълнителна автотехническа екпертизи,както и направени разноски в размер
на 144 лева/включени в посочената обща сума/ за извършена товарно-
разтоварна дейност на МПС,участвали в ПТП.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ при Окръжен съд-Благоевград:
14
Съобщи за изтекли лични данни