№ 7469
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110142577 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Н. В. К. и Н. И. В., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Н. К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1361,16 лева – главница, от която сумата 1336,59 лева, представляваща ½ част от стойността
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 24,57
лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. К. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
191,01 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
19.07.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата Н. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1361,16 лева –
главница, от която сумата 1336,59 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 24,57 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Н. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
191,01 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
19.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. В. К. и наследодателят на ответницата Н.
1
И. В. – И. В. К., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради
което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане
на периода, за който се отнасяли. Ответникът Н. К. и наследодателят на ответницата Н. В.
използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 1, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която услугата
дялово разпределение се извършвала от „Топлофикация София“ ЕАД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота,
собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването
на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Н. В. К. и Н. И.
В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата само от
ответника Николй К.. Последният признава изцяло претенциите на ищеца, като представя
подписано с ищеца споразумение за разсроченото погасяване на дължимата сума, както и
декларация, че ще изплати и задължението на ответницата Н. В..
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба,
като заявява, че до датата на откритото съдебно заседание от страна на ответника била
постъпила сума в общ размер на 1798,90 лева, с която била погасена изцяло мораторната
лихва, изцяло законната лихва и частично главница, като непогасеният остатък възлизал на
1628,91 лева. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция като
основателна и доказана, като вземе предвид извършеното в хода на производството плащане
от страна на ответника. Претендира присъждане единствено на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответникът Н. В. К., редовно призован, се явява лично.
Ответникът поддържа подадения отговор. В хода на устните състезания заявява, че по
сключеното с ищеца споразумение оставали още четири вноски, които щял да заплати в
пълен размер.
В съдебно заседание ответницата Н. И. В., редовно призована, не се явява и не се
2
представлява.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответниците не са оспорили изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като в хода на производството, след
сключено с ищеца споразумение за разсрочено плащане на задълженията, Н. К. е извършил
плащания на част от претендираните суми. Извършените плащания се признават от ищеца.
Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл.
175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжника. Ищецът е потвърдил, че ответникът е заплатил изцяло
мораторната лихва, изцяло законната лихва и частично главницата, като непогасеният
остатък възлизал на 1628,91 лева. Задължението следва да бъде разпределено между
ответниците съобразно посочените в уточнителната молба на ищеца от 18.08.2023 г. квоти, а
именно по ½ част за всеки от ответниците или по 814,45 лева. С оглед изложеното всеки от
предявените субективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на по 814,45 лева, като за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1361,16 лева всеки от двата
иска следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане. На същото
основание следва да бъдат отхвърлени изцяло и субективно съединените искове по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като
останалите разноски били заплатени от ответника Н. К.. Съдът намира, че на ищеца се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същото следва да бъде
разпределено между ответниците по равно или по 50 лева от всеки.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, Н. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 1, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и
И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, сумата 814,45 (осемстотин и четиринадесет лева и 45 ст.) лева, представляваща
3
непогасен остатък от ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 1,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от 814,45 лева до пълния предявен размер от 1361,16 лева
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 1, иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 191,01 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 19.07.2023
г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, Н. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Шумен, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 814,45 (осемстотин и четиринадесет лева и 45 ст.) лева, представляваща непогасен
остатък от ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 1, находящ се в гр.
София, АДРЕС, с абонатен № ******, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 814,45 лева до пълния предявен размер от 1361,16 лева поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. И. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Шумен, АДРЕС, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 191,01 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 19.07.2023
г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Н. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Н. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Шумен, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за
4
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5