№ 933
гр. Пазарджик, 12.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220101287 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Л. И. И. се явява лично, редовно призован. Представлява се от
адв. Б., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено
по делото.
Ответницата П. Б. К. се явява лично, редовно призована и с адв. У.,
редовно упълномощена да я представлява с пълномощно от днес.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора по реда
на чл. 143, ал. 1 от ГПК.
АДВ. Б.: Поддържам подадената искова молба. Нямам възражения по
проекто доклада. Заявявам, че водя един свидетел, както и детето, което е
отвън и изчаква.
АДВ. У.: Поддържам подадения писмен отговор и насрещната искова
молба. Нямам възражения по проекто доклада. Водя двама свидетели.
СЪДЪТ счита, че изготвения проект на доклад следва да бъде обявен за
1
окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекта на доклад, съдържащ се в Определение №
1315/25.05.2023 г. за окончателен по делото.
Докладва се постъпило по делото писмо от ДСП – Пещера, съгласно
което при разговор с ищеца същият е уведомил, че не живее в гр. Пещера, а
на адреса си в гр. Пазарджик, както и социален доклад от ДСП – Пазарджик.
АДВ. Б.: Да се приемат.
АДВ. У.: Да се приемат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото писмо от ДСП – Пещера и
социален доклад от ДСП – Пазарджик.
АДВ. Б.: Искам да уточня, че в хода на процедурата по връчването на
книжата доверителят ми е прекратил трудово правното си отношение и
започва работа в гр. Пазарджик, поради което това е и причината да освободи
квартирата в гр. Пещера.
В залата се явява гл. социален работник от отдел „Зак*** на детето“ –
Пазарджик при ДСП – Пазарджик Ю. Н..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Д. И. – на 77 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща на Л.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. И.: В момента синът ми Л. живее при нас на ул. „***“ ****. В
предхождащите две три години синът ми беше в гр. Пещера – там намери
работа и там работеше. Имаше квартира, защото не можеше да пътува заради
работата. Л. прекрати работата си в Пещера от един, два месеца и работи в
Пазарджик и живее при нас. Когато се върна от Пещера дойде с Б.. Откакто
се върна при нас Л. и Б. живеят при нас на ул. *** ****. Като се разделиха
2
родителите мисля, че родителските права бяха на майката. Л. имаше
проблеми с майката, за да вижда детето. Б. каза, че нещо са се скарали и
дойде при нас с багажа си и казах че може да остане, това е неговия дом. Не
знам с кой са се скарали. Детето дойде само. Б. иска да живее при баща си.
Бащата и сина се разбират, разговарят, общуват заедно, помага му. У дома
имаме условия да живее детето. Б. си има стая. Чичо му му подари компютър.
Детето общува с баба си, с мен, с братовчедите си. Не знам преди дали е
общувал с братовчедите и с чичо си. Детето е обгрижвано. Баба му му
приготвя храната. С баба си се разбират. Б. иска котка и му взехме котка,
котарак и куче и хамстер има. Той обича много животните и ние ги взехме по
тази причина. Детето ходи на училище. Аз ходих в училището и няма
проблеми. Проверяваме и по математика и по биология и е много добър.
Малко е стеснителен, но има логическа мисъл. И аз се включвам да помагам
за училище. Детето дойде само у нас с багажа си. Доколкото знам, синът ми
беше на работа, но сега е на борсата. Навремето отидох книга за ****** и
искаха пак да излезе и отидох да разговарям. Не са ми се обаждали от
училището, че има проблеми с детето. Отидох по моя инициатива за книгата.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. К. Б. – на 63 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща съм на П.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: Моят внук Б., в момента, доколкото знам, живее вече в
Пазарджик при баща си. Детето отиде при него , в продължение на една
година детето започна да бяга от училище в последните часове. Беше втора
смяна на училище и започна да трупа отсъствия. Един ден го забрах и му
казах „искам аз да те закарам при баща ти“, за да не отсъства от училище и го
закарах в Пещера при баща му, за да видя какво става. Той бягаше от
училище, за да отиде при баща си в Пещера. Поговорихме си с Л. на тази
тема, защото детето започна да отсъства и майка му не може да вземе детски
и други помощи, които се полагат. Молбата ми беше да си спазва регламента
и режима на лични отношения, но нещата продължиха и още по-зле стана.
Започна всяка седмица в петък последните часове детето да бяга от училище.
За Пещера последния автобус е в 17.00 часа, а училището продължава до
3
19.00 часа. Започнах разговор с него, защо се получава така и да видим къде е
причината. Детето не ми даде никакво смислено обяснение, но в процеса на
разговора, защото ние сме по-изискуеми за процеса в училище. Започна да
получава много двойки и това го споделих с бащата и да се вземат мерки.
Нещата не се оправиха след разговорите с бащата и детето, даже стана по-
лошо. Детето ми обясни, че „който е срещу баща ми, той е и срещу мен“. Не
ми е казвал, че иска да живее при баща си. Докато е при баща си си цъка на
телефона и не учи. Той е при баща си в квартирата, а баща му в същия
момент е на работа и това е безконтролно. Когато детето беше при майка си
имаше изисквания вечер да се видят уроците, да помогнем. Сестра й на П.
също вземаше участие и му помагаше в училище. От страна на Б. имаше
възражения за това. Като го питам какво става в училище, той вика „стига бе
дядо до сега бях на училище, ти пак ме питаш“. Постъпва като всеки
тийнейджър. Той си търси мекото, където е безконтролието. Майка му на Б. е
много добре финансово и винаги му е купувано най-новото. От моя страна, го
научих на спестовност. Винаги е имал едно 100-150 лв. като пари
допълнително, не говорим за другите глезотии, лаптоп, телефон. Не съм му
взел коте. Той не е споделил пред мен, че иска коте. Б. ходеше с майка си
всяка година на почивка, даже и по два пъти и допълнително с мен и
съпругата ми. Случвало се е по три, по четири пъти в годината. Имам спомен
два пъти да е ходил с баща си. Миналото лято и мисля, че още веднъж. Това е
откакто са се разделили. Мисля, че баща му му плаща издръжка от 100 лв.
Бащата я превежда по банка и майка му я дава на дебитна карта и парите
отиват при Б. и се връщат обратно при баща му, защото той отива при него.
Това е така, защото характера на Б. е такъв. Той е съжалителен като характер.
Викам „Б., къде са ти парите“. Той ми каза купих „на тате лекарства, друг път
казва „купих храна“. Не знам Б. да е плащал на баща си наема, но е плащал
разходите, за които казах. Случи се един неприятен инцидент през 2017 г.
баща му го взе и на светофара на стария Щаб, детето е качено отпред на
скутера и катастрофират с кола челно и детето прелита през колата и оттогава
дъщеря ми получи страхова невроза и не искаше да дава детето за 2-3 месеца,
защото се уплаши. Нещата ги изгладихме и детето пак започна да вижда баща
си по регламент, но последната година не го спазва. Дори съм го водил при
дядо си и баба си по бащина линия и имаше кърлежи по врата и го водих в
Бърза помощ да ги вадят. Разговарял съм много пъти с Б. и той ми е казвал,
4
че с Г. – новия мъж на майка му – се разбират нормално. Сестричката му е
палаво дете, дори съм му предлагал да дойде да живее при мен, но той ми
каза „дядо тя ми е сестричка и не мога да я оставя“ и оттам и правя извод, че я
обича. Детето живее в момента при баща си, мисля че от четири, пет месеца.
През този период съм виждал детето и като го попитам „защо отиде при баща
си“ той започва да увърта и не ми дава точно обяснение. След рождения си
ден, на 25-ти май, на следващия ден дойде вкъщи, за да му дадем подаръци.
Не обичам да питам, дали някой му е попречил да дойде, за да не му създам
травма.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Д. Д. – на 52 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, живея на семейни начала с П.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: С Б. И. съм в приятелски отношения. Грижа се за него от 10
години. Не от 10-годишен, а от 10 години. Гледам да ги осигурявам от
финансова страна, тяхното обгрижване, да ги водя на екскурзии, за бъде
добре облечен, да посещава училище. Работех като международен шофьор,
сега от две години съм в България и го карам всяка сутрин на училище. Не
знам за случай Б. да е оставал гладен. Не съм ставал свидетел майка му да се
държи с него грубо и да го нагрубява. Той е с труден характер, в пубертет е.
Неговият характер също не е лек и майка му затова му прави забележки. Не го
оставя да си прави каквото иска. Ние сме хора, които искаме да бъдем
уважавани и той да бъде уважаван от нас. Когато Б. е взиман от баща му и
той тръгва сестра му е имало случай когато е ревяла за него. Тя го обича
много. Предполагам, че и той я обича. Не съм го виждал той да не я иска.
Нормални отношения между брат и сестра. Когато се връща от посещения
при баща си Б. беше много разстроен, може би защото му е липсвал, и като се
върне е нервен и се държи лошо. Като мине ден, два се нормализираше и
всичко беше нормално след това. Моето обяснение е, че Б. напусна дома и
отиде при баща си е, защото детето е манипулирано според мен. Това, че
баща му го залъгва, че иска да живее с него, не знам. Според мен, ние може
би защото го караме да учи и може би там има повече свобода да прави
каквото си иска. Това е моето обяснение. След завършване на осми клас
5
детето не е споделяло с мен къде иска да учи. С мен не е обсъждано нищо. Аз
не знаех, че той отива при баща си. Един ден идва и ми казва, трябва ми
ключа, той по принцип има ключ, но ми казва, че отива да си вземе дрехите.
Ние предварително не знаехме. Откакто е при баща си не е идвал изобщо при
нас. Нито за рождения ден не идвал, нито за на сестра му рождения ден не е
идвал. Даже и телефона не си вдига. За неговия рождения ден успяхме да се
свържем отидохме до Пещера и стояхме на пейка в парка. Майка му много
пъти е ходила в Пещера да го търси. Аз ходих на рождения му ден. Питах го
„ще дойдеш ли на следващия ден“, той каза „да“, но не дойде. Когато майка
му го търсеше по телефона, той не вдигаше и тя се обаждаше на баща му и
той й казваше „детето не иска да говори с теб“. Б. има телефон и той си е в
него.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИЯ
Б. Л. И.. Изслушването се извършва в присъствието на гл. социален работник
от Отдел „Зак*** на детето“ - Ю. Н., без присъствието на страните и
процесуалните представители.
НЕПЪЛНОЛЕТНИЯ Б. Л. И.: Аз съм на 16 години. Баща ми ми купи
лаптоп и играя на игри – Ролбокс, Майнкрафт. Не играя Фортнайт. На
Майнкрафт обичам да строя села и градове. Това отнема часове, понякога
дни. В момента трябва да съм на училище, но съм освободен за целия ден.
Уча в Пазарджик. Исках в пещера. Сега уча в „******“. Училището е от
седми клас. Миналия срок бяхме втора смяна, сега съм първа. Исках да уча в
Пещера, за да стана готвач, но майка ми не ми позволи. Това много ме влече.
Тогава баща ми живееше на квартира в Пещера. Тогава тя ми каза „искаш да
отидеш да живееш при баща си ли?“ и не ме записа. Баща ми може да готви.
От април тая година отидох при него в Пещера. Аз сам реших да отида при
него. Майка ми не мога да я издържам, защото говори неща против баща ми.
Като отида при баща ми тя ми казва „учи, учи“, но като отида при нея ми
казва „защо сега учиш, ела да гледаме филма“. Аз не съм я търсил да ми
помага в училище от пети клас, защото тя ми казва, че не разбира. Дядо ми на
баща ми бащата е математик и пише книги. Дядо ми дойде в училище един
път да ме забере. Не е имало проблем с мен. Говори само с охраната и се
оказа, че му е преподавал. Дядо ми е бил учител. Сега с баща ми сме в
Пазарджик, при баба и дядо. Те имат апартамент и имам вече, най-накрая
лична стая. При майка ми нямах лична стая. В тази стая бяхме майка ми,
6
сестра ми и аз, а мъжът на майка ми спеше на дивана в хола. Ами мъжът на
майка ми, не обичам да говоря зле за хората, но той не ми помага. Много пъти
са ми се карали, понякога ме е бил. Като види, че не е чисто и е мръсно и той
се ядосва и започва да вика, понякога силно. Майка ми също ми се кара, но аз
почиствам. И той като ми се кара почиствам. Те гледат сестра ми, която е сега
на 9 години. Помагат на нея за училище, пишат домашните заедно. Обичам
животните. На 25-ти май имах рожден ден и баща ми ми взе котка и тя е сега
в Пазарджик, при баба ми и дядо ми. Котката се казва Мери. Толкова игрива
котка. Преди бяхме взели при баба и дядо котка от улицата, но тя правеше
само бели и един път скочи от третия етаж и избяга. Не сме сигурни, че е
скочила, но един ден не я намерихме, може да е паднала. Имам и хамстер и
куче. Много обичам животни. Котката и кучето даже си спят заедно. Кучето,
ако съм на училището не го разхождам, но събота и неделя го разхождам.
Баба ми и дядо ми го разхождат. Ние имаме две тераси. Не знам каква порода
е кучето. Кучето е душичка, гледаме го от бебе, от 7 години. Имах страх към
кучета и баща ми ми взе куче, защото преди като видя куче на пътя и отивах
на другата страна. Един път с майка ме нападна куче и започна да ме хапе по
краката. Баба ми също е учителка, но по български. Преди не знаех какво е
есе, но сега тя ми помага и знам. Откакто съм при баща ми ми е по-спокойно
и мога да уча, а там при майка ми сме в една стая, сестра ми пуска силна
музика, по-шумно е и не мога да уча. При баща ми ми харесва повече. От
април месец с майка ми сме се виждали. Казвала ми е „ела в Пазарджик да се
видим“, но викам „как да дойда“. Аз през седмицата имам карта за автобус, но
събота и неделя картата не важи. Като ми се обажда по телефона не й вдигам,
защото ще се скараме. Викам си по-добре като свърши делото, тя ще се
успокои. Като почне да говори зле за баща ми не издържам. Тя казва само
лоши неща за баща ми, не знам откъде е тази омраза. С баща ми се разбирам
по-добре. С него сядаме и говорим, но не като сега, защото съм изнервен, с
него говоря без да съм изнервен. Имам си мое семейство в лицето на баща ми.
С майка ми не се чувствам като семейство. Докато бях при нея никакви грижи
не полагаше, там колкото да ми сложи да ям. Мисля, че повече внимание
обръща на сестра ми, това е факт. Като седнат учат заедно, играчки има
колкото искат. При майка ми нямахме много голям избор какво да ядем –
кашкавал и хляб. Тя не може да готви или е изгоряло или не е за ядене. Аз й
казвам „майко, дай аз да сготвя искам да стана готвач“, но тя не ми дава.
7
Нямам Пари и продукти иначе бих сготвил да я изненадам. Баба ми, при баща
ми, като ми направи мусака – мале. Майка ми ми предложи да ходя на курс за
готвач, чак когато отидох при баща ми в Пещера. Това ми звучи, все едно
иска да ме прибере. Това не ми е за първи път да избягам – това ми е трети
или четвърти път. Предния път ходих при дядо ми по майчина линия. Аз
всяка събота и неделя ходих при баща ми и те ми казват, че не мога да ходя
толкова често. Ако ми разрешаваше майка ми да ходя при баща ми нямаше да
бягам от вкъщи. Баща ми и майка ми ми казаха преди делото, че всичко е в
мои ръце и аз се притесних да не кажа нещо грешно пред съда.
ГЛ. СОЦ РАБОТНИК Ю. Н.: Когато дойде в ДСП социален доклад той
се насочва към двама социални работника. Аз съм социалния работник, който
е изготвил доклада, но събеседванията са били в присъствието на двама
социални работници – с майката, бащата и детето. Провела съм разговор и с
класната ръководителка. Това, което ми изскочи е, че според класния
ръководителка, която му е от началото година, детето има среден успех и
няма промяна в него, но в края на тази година, той си ходи на училище, но в
края на годината е станал по-акуратен. Това, което тя преценява, питайки я
дали се вписва в класа, това е, че няма промени в поведението на детето, но
това, че той достатъчно сам не се адаптира към този клас. Не че класа не го
приобщава, а той самия няма достатъчно принадлежност към този клас.
Детето сподели, че има желание да учи за готвач. Тази информация която
чухме тук беше по-обстоятелствена, но се припокрива с това, което той
сподели с мен. Забелязах, че той беше по-напрегнат.
В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДВАМАТА РОДИТЕЛИ.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Последните може би седем или осем месеца детето
много пъти е коментирало с мен, че условията при тях не са добри. Не говоря
за финансови проблеми. Още миналата година, лятото, той настояваше да
водим дело. Многократно съм разговарял с бившата ми жена, бил съм
очевидец на доста грозни сцени, как той я замеря със сок и реагирах, че това е
абсолютно недопустимо. Но в последните няколко месеца това ескалира. От
моя гледна точка мога да му осигуря много по-спокойна среда за живот. Мога
да осигуря педагогически процес на обучение и двамата ми родители са
бивши педагози, аз също съм бивш учител. Аз му помагам с уроците. Чух
8
думи - как всички се грижели за него за училище. При разговор с класния
ръководител, аз бях родителя, който се запозна с тях лично. Настоявал съм да
говоря с тях. Няма как да се разбира с класа детето, което за пет години сменя
четири училища. Казвам му, че това му е бъдещото на живота, но той казва,
че не знае дали следващата година ще е в това училище. Мога да му дам дом,
уют и самостоятелност на тази трудна възраст. Имам диалог с него. Не съм
прибягвал към физически наказания към него. Аз съм на принципа за моркова
и тоягата. Когато едно дете си свърши домашното трябва да има стимул и
бонус. Държа да си напише домашното и да си научи уроците. В последно
време той сам иска да си повиши оценките. Направи три проекта по история и
география. По математика е малко зле, но баща ми там може да му помогне.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Цял живот се грижа за това дете. Винаги съм
искала най-доброто за него. Никога не съм го спирала да ходи при баща си.
Той имаше катастрофа с детето. Преди години погълна количество керосин,
многократно сме му вадили кърлежи и няколко пъти е падал от люлка със
сътресение на мозъка. Той с неговата приятелка живееха два входа до нас, тя
се казва П. Гаджева. Тогава детето не можеше да ходи там. Откакто детето е
при него съм го виждала четири, пет пъти. Блокирал ми е месинждъра,
телефона. Гово*** съм с класния ръководител. Тя ми каза да не го
притеснявам. Качвала съм се в Пещера. Първо започнах с полицията, защото
не знам къде се намира. И започнахме да го издирваме. Полицая звънна,
срещнахме се, говорихме, уточнихме се с Б., че ще вдига телефона и оттам
нямам комуникация. Детето е в пубертет. Сподели ми, че са се целували с
едно момиче, но са се разделили. Оттам се скара с дядо си, защото го караше
да учи. Това което имам информация от бащата когато се обадих, че в
момента детето спи, това става в 1 часа и да му звънна в 6 часа. Значи от 1
часа до 6 часа моето дете спи. Детето ми е изпадало в многобройни ситуации,
при които се застрашава живота му. Преди няколко дни на празника на града
ме заведе в „Да Винчи“ и ме накара да купя две пици, за да ги носи на ул.
„***“. Основното ми възнаграждение е 700 лв., върху него получавам в
зависимост от допълнителните часове още, значи взимам 1000 лв.
АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям списък с разноските.
АДВ. У.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
9
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Б.: Уважаема госпожо Районен Съдия, моля при съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства да приемете, че иска е основателен и да
го уважите, изменяйки постановеното решение в частта по отношение на
родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения ,както и
издръжката, както е описано в исковата молба.
Същественото в настоящото производство, това за което основно
доверителят ми да предяви иска е категоричното желание на детето, което не
трябва да подценяваме, тъй като то е дете, но голямо пораснало и по силата на
закона може да прави волеизявление. Изричното желание на детето е оттук
насетне да живее с баща си, защото то лично е направило тази преценка за
себе си. Въпросът е дали преценката е достатъчно основателна и на какво се
дължи това негово желание? Дали се дължи на манипулираност или е се
дължи на само негово решение. Установи се и самото дете, Вие разбира се ще
цените неговото волеизявление, самото дете е взело това решение. Това
решение не е спонтанно, а то се е натрупало във времето и годините. Сега,
когато детето се чувства достатъчно пораснало заяви и на двамата родители
желанието си. Желанието му съвпада и с интересите му. През последните
няколко месеца детето, което е пораснало момче, може спокойно да общува
със своя баща, което е най-важно. Има с кого да разговаря, споделя и всичко
онова, което го вълнува във възрастта, в която се намира. По никакъв начин,
въпреки че са имали изключително негативни емоции, доверителят ми не се е
осмелявал да внуши нещо на детето. Оставал го е сам в израстването си и да
направи преценка, а тя има чисто обективни елементи. Не е без значение, че е
пораснало момче, има своя самостоятелна стая и не споделя една стая със
сестра си и майка си. Има нужда от самостоятелност, която е в рамките на
няколко квадратни метра, но това е неговия самостоятелен кът в този дом,
който го получава при баща си. На това дете, що се отнася до училищния
процес, противно на това, което се твърди от ответната страна, има кой да го
подпомага. Той е в среда сред учители и педагози, които го подкрепят да учи.
Сега, когато е пораснало момче, първостепенно е едно момче да общува
10
пълноценно с баща си в ежедневието и в случая с неговите баба и дядо, за
които се изказа изключително ласкаво. Даже да тръгнем от това, че е искало
котка и тук вече има, има и куче. Става въпрос, че всичко около него е
пълноценно. Изпълнено е със семейственост, с грижи, с една отговорност от
негова страна, защото чухте, че не е вярно че това дете е захвърлено и му е
дадено просто един лаптоп. Има дисциплина при баща си. Детето се чувства
обичано и обгрижено. Очевидно на това дете му е липсвало през годините,
защото детето споделя, че е слушало само негативни неща за баща си през
годините. Изхождайки от интересите на детето и това, което е споделило с
Вас и това, което каза свидетеля, че това дете е в своя дом и всички помагат
да се чувства щастливо и разбира се да учи, така че решението следва да е в
интерес на детето, променяйки родителските права.
АДВ. У.: Уважаема госпожо Районен Съдия, след като изслушахме
колегата започнах да се колебая дали детето да остане при нас. Ще се напъна
да защитя позицията ни от начало. Радвам се и започвам да вярвам, че ищеца
ще започне да се грижи за детето, тъй като установихме, че той не работи. В
доклада пише „в момента работя, но без трудов договор“, а сега се оказа, че
не работи. В началото на делото чух едно изявление „работя, търсейки си
работа в момента“. Това не вярвам, че ще обърне цялото дело, но един съдия
би следвало да се замисли. Баща, който така завоалирано коментира важен
факт, за мен, защото всички трябва да ядем, а и делото започна, защото детето
няма храна и тук истината ни убягва и това трябва да го отбележите с червено
или зелено. Детето има своя дом. Сега детето няма дом, а и бащата няма. Сега
се е приютил при възрастните си родители и там е отвел и детето. В
социалния доклад пише, че условията в жилището на бащата са
задоволителни и за хигиената имаше нещо. Докато условията при майката са
добри и там ми се мярна, че детето има стая. Ако за Вас наличието на котка,
куче, папагал е позитив за други хора е негатив, защото може да има и
кърлежи. Това е доказуем факт. Не сме успели да купим котка, куче,
включително и поради факта, че това дете ходи редовно при другите си баба
и дядо по бащина и майчина линия и там се грижи за котките. Когато съдията
взима решение трябва да обърне внимание на въпроса за финансите.
Установихме, че бащата беше посочил 900 лв., но разбрахме, че и г-жа К.
взима едно 1000 лв. Сега за мотивите детето да напусне майката. г-жа К. не
може да готви добре за малкия Б.. Въпроса за пиците, колкото е незначителен,
11
толкова е значителен. Освен мусаката на баба си обича и друга храна. Това
ни навежда и за училището по готварство. Разбрахме, че детето е попаднало
под въздействието на дядо си и баба си – учители. Това дете няма някакви
съществени издигания и пропадания в успеха си и преди да замине при баща
си и след това с помощта на баба си и дядо си има един и същи успех. По
въпроса за готварството. Разбрахме, че силно иска да учи за готвач и майка
му не му дава. Виждаме, че дядо му по бащина линия изключително много
подкрепя как се развива по химия и биология. Не виждам драмата, която
виждам, че е едно от основните основания да се започне делото. Това също
поставя въпроси за смяна на различно училище. Бащата не го притесняваше
до сега детето да смени училището. Случило се е обратното, бащата е
жертвал три години от кариерата си в „Биовет“ и се връща в Пазарджик в
дома на родителите си и там да живее с кучета, котки и папагали. Явно това
се е случило заради делото. Едно от основните възражения при предишната
работа на бащата, не ми е ясно как ще се грижи за детето. При изхранването и
подготовката на детето най-активно участие взимат неговите баба и дядо.
Сега, като е безработен бащата явно ще има повече време за своето дете.
Съдията ще трябва да се прецени дали събраните доказателства дават
основание за уважаване на иска. Съдията трябва да вземе факта за внезапното
заминаване на детето. Не чухме, че това дете трябва да бъде при майка си по
силата на съдебно споразумение. За да има преценка за качествата и
моралните устои на родителя, че този баща трябва да каже „синко, върни се
при майка си изчакай решението нас съда“. На този етап информацията, която
придобихме, бащата меко казано не подпомага осъществяването на контакт
между майката и детето в този период. Това съдът следва да го обсъди. Не
можахме да изясним въпроса накъде изтичат средствата, които получава
детето. Средства в сравнително добър обем. Ние имаме свидетел, който казва,
че синът е поемал част от разходите на бащата. Съдията трябва да го
коментира. Друг момента дали съда е задал въпроса на детето, за да изясни
този въпрос. Не е ясно всички коментари кой период обхващат.
Свидетелските показания дават други данни. Когато съдията коментира
делото трябва да вземе под внимание нещата, които са ми направили
впечатление. Постоянно се говори за някакви стаи, липса на храна, унижение
и разговори против бащата. За добро или лошо съдията реши да проведе
процедурата в наше отсъствие. Установи се, че това семейство преди няколко
12
месеца е живяло в друг град. Всички коментари се оборват от доклада. Не
знам съдията дали е изяснил за говоренето против бащата. Всички сме
родители. Ако Вашето дете и детето на някой от нас си вземе багажа, иде при
другия родител, той му се обади и каже „при мен е, в Пещера или друг град“,
Вие му звъните и не Ви вдига телефона и от време на време се появява детето
или Ви звънка да пита какво да пие, защото е болно или иска да яде пица,
защото е гладно, сигурно няма да кажете много добри думи за този родител.
Нека и този въпрос съдията изключително критично и житейски обосновано
да види говорил ли е някой лошо, за какво го е говорил и по какъв повод че
не може да готви мусака, не може да гледа кучета и котки. В заключение
считам, че не следва да уважавате иска. Ако съберете нещата в съвкупност и
анализирате данните, предоставени от детето, ще видите, че реално няма за
какво да спорим. Детето е в тийнейджърска възраст, със съответните за нея
психо емоционални промени. Попаднали са в ситуация когато тези прояви са
взели неуправляема посока и е станало от мухата - слон. Искам да обърнете
внимание на факта, че не става въпрос вход до вход да отиде при баща си, а е
решило в петък, събота и неделя да ходи в Пещера при баща си. В момента,
след като бащата се е прибрал в жилището на родителите си, където детето
има стая, нямаме против, детето да остане при майка си и да има по-разширен
режим с баща си. За обаждането по телефона за лечението всички
коментираха, че няма доказателства. Това е изявление, което съда трябва да
вземе под внимание. Като родители и хора на Вас нищо ли не значи когато
едно дете, според думите на някой, е обгрижвано и то звъни на майка си какво
лекарство да пие. Това беше прословутото напъване от моя страна да
изясним, ако е имало обаждане от детето как да се лекува, съдията като
започне да оглежда нещата, извода според мен е, че иска не може да се
уважава. Евентуално, ако съдията под въздействие на иначе добре изложените
обяснения от страна на бащата и колегата, в подкрепа на иска, ще призова
съдията да прецени, че иска за издръжка е леко завишен. Хубаво е, че иска
300 лв. и че иска детето да бъде обгрижено, но защо този баща дава през тези
всички тези години по 100 лв. Това е мотива на детето да каже, че аз нямам
мои пари и съдията трябва да си помисли, дали човек който желае, става и
ляга с интересите на детето си, би го оставил 2022, 2023 г. да получава 100 лв.
месечно да се храни.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
13
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:21 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14