Решение по дело №241/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна срещу Решение № 110/08.12.2024 г. по н.а.х.д. № 361/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е отменено Наказателно постановление № 000111-71/12.09.2024 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Касаторът оспорва изводите на районния съд, че кметът на общината е предприел действия за почистване на натрупаните отпадъци, като посочва, че на кмета е вменено задължение да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места и неизпълнението на това задължение осъществява състава на нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. Твърди, че извършването на нарушението е безспорно доказано и в последваща проверка е установено непочистване на описаните в констативен протокол замърсявания. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът в производството, Д. В. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с приложимите материални и процесуални норми. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано и в негова полза да бъдат присъдени направените разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Предмет на съдебен контрол в производството пред районния съд е било Наказателно постановление № 000111-71/12.09.2024 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, с което на Д. В. Д. – кмет на Община Провадия, за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6, вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от същия закон е наложена глоба в размер на 3000 лева.

От събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка служители на РИОСВ констатирали 8 налични нерегламентирани замърсявания на територията на Община Провадия, описани по т. 1-5 и 7-9 в Констативен протокол № 019128/01.02.2024 г., както и едно отстранено замърсяване, описано в т. 6 от протокола. За констатираните в т. 4, 5 и 7 замърсявания били издадени предписания на осн. чл. 120 от ЗУО за отстраняването им от Кмета на Общината със срок до 08.02.2024 г. За замърсяванията по т. 3 и т. 8 бил изготвен График за изпълнение на дейности по ликвидиране на нерегламентираните замърсявания с вписан период на изпълнение 1-15.04.2024 г. за [населено място] и 1-31.04.2024 г. за [населено място].

Впоследствие била извършена нова проверка на нерегламентираните замърсявания, при която бил съставен КП № 019464/17.05.2024 г. В протокола били описани отново като непочистени замърсяванията при [населено място] (т. 3) и [населено място] (т. 4). Нови предписания били дадени по отношение на други замърсявания.

По отношение на замърсяванията при [населено място] и в [населено място] бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 000111/25.06.2024 г. Според акта при проверката на 17.05.2024 г. е установено 1) след разклона за [населено място], община Провадия, вдясно от двете страни на пътя в продължение на 300 м нерегламентирано замърсяване с битови, строителни и растителни отпадъци на площ не по-малко от 5 дка; 2) в [населено място], след селото вляво в посока [населено място] нерегламентирано замърсяване с битови, строителни и растителни отпадъци на площ не по-малко от 1,5 дка. Предвид констатациите е прието, че кметът на община Провадия не е организирал управлението на битови и строителни отпадъци в съответствие с изискванията на ЗУО, като не е предприел мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места, вследствие на което са създадена незаконни сметища, и не е организирал тяхното почистване. Констатираните факти са квалифицирани в акта по чл. 151, ал. 2, т. 6, вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците.

В подаденото писмено възражение кметът на общината е посочил, че незаконните сметища са били създадени през предходни години и са били констатирани многократно. Кметът предприел мерки за почистването им, като сключване на нов договор за сметосъбиране и сметоизвозване, създаване на график за почистване на незаконните сметища, извършени впоследствие дейности по депониране на отпадъци в съществен обем. Кметът е посочил още, че поради големия обем депонирани отпадъци вследствие от почистването е достигнат финансовият лимит и е необходимо обявяване на нова обществена поръчка, поради което е налице обективна невъзможност за изпълнение на вменените му задължения непосредствено след назначаването му. Посочва още, че към 31.06.2024 г. са изпълнени предписанията, и моли административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Административнонаказващият орган приема за неоснователно възражението, тъй като посочените замърсявания са били включени в графика за почистване, даден при предходната проверка. Предвид това намира, че кметът на общината не е предотвратил образуването на незаконни сметища и е допуснал изхвърляне на отпадъци на неразрешени места и не е организирал почистването им, респективно предприетите действия са недостатъчни и е извършено нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6, вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците. Приел е, че към датата на възражението – 03.07.2024 г. двете замърсявания са отстранени, но случаят не е маловажен, поради което е наложил на кмета на общината глоба в размер на 3000 лева.

Предвид това административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на Д. Д., в качеството му на кмет на Община Провадия глоба в размер на 3 000 лева на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, в законоустановените срокове, с необходимото съдържание и при спазване на съществените процесуални изисквания. Посочил е, че няма спор по относимите към административнонаказателното производство факти, а именно, че към датата на проверките на 01.02.2024 г. и 17.05.2024 г. са били налични замърсяванията до [населено място] и до [населено място]. Отхвърлил е доводите на въззивника за неяснота във вмененото му нарушение – за неизпълнение на предписание или за бездействие, като е посочил, че административните органи са упражнили една от дадените им в чл. 113, ал. 3 от ЗУО алтернативни възможности – да дадат предписание или да съставят акт за установяване на административно нарушение.

Във връзка с приложените разпоредби от ЗУО районният съд е посочил, че нито чл. 19, ал. 3, т. 15, нито чл. чл. 151, ал. 2, т. 6 от този закон съдържа задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт, тъй като действията, които кметът следва да предприеме за предотвратяване и почистване на замърсявания не са разписани изчерпателно. За тази цел съдът е приел, че преценката дали кметът на общината е взел мерки се извършва във всеки конкретен случай. В конкретния случай съдът е преценил, че със съставения при първата проверка график кметът доброволно се е ангажирал да организира почистването на посочените замърсявания с дългогодишна давност, но ангажиментът му е останал нереализиран поради мащабите на замърсяванията и проблеми с изтеклия на 31.12.2023 г. договор за сметосъбиране и сметоизвозване, който бил подновен едва на 01.03.2024 г. Това довело до неспазване на графика, но посочените две замърсявания били отстранени към края на м. юни 2024 г. Предвид тези обстоятелства съдът е приел, че на кмета не може да се вмени неизпълнение на задължение за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на посочените две места, а е организирал почистването им преди издаването на наказателното постановление, поради което не е извършил вмененото му административно нарушение. По тези съображения районният съд е отменил наказателното постановление и е присъдил разноски в полза на въззивника.

Настоящата инстанция възприема установените от районния съд факти, но не и правните му изводи за липса на извършено нарушение.

Действително липсва спор по релевантните за административнонаказателната отговорност факти. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е описано наличието на нерегламентираните замърсявания при [населено място] и при [населено място] към 01.02.2024 г. и към 17.05.2024 г. В същото време в акта се посочва още, че за първото от тези две замърсявания с протокол № 18984/28.12.2023 г. вече са били дадени предписания за отстраняване със срок 25.01.2024 г. В наказателното постановление е отразено и почистването на двете замърсявания към края на м. 06.2024 г. (посочената във възражението и в постановлението дата 31.06.2024 г. не съществува).

Така описаните обстоятелства обосновават извод за извършено от кмета на общината нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, изразяващо се в бездействие за изпълнение на задължението по посочената разпоредба да организира почистването на посочените две нерегламентирани сметища. За тези сметища и двете страни в спора са категорични, че съществуват от предходни години и са били предмет на по-ранни проверки и предписания. При това положение за кмета на общината е било налице задължение за организиране на почистването им още преди изтичането на договора за сметосъбиране и сметоизвозване на 31.12.2023 г. Към датата на констативния протокол от 01.02.2024 г., с който е представен графикът за почистването, на кмета на общината е било известно обстоятелството, че договорът за сметосъбиране и сметоизвозване е изтекъл, но това не е било пречка за определяне от страна на задълженото лице на съответните срокове за почистване. Освен това обективно не се твърдят и не се установяват действия в изпълнение на това задължение за периода от представяне на графика на 01.02.2024 г. или от 01.03.2024 г. (дата на сключване на новия договор за сметосъбиране и сметоизвозване) до датата на установяване на нарушението.

Изброените във възражението срещу акта за установяване на административно нарушение действия на кмета на общината, а именно забавяне на подписването на нов договор за сметосъбиране и сметоизвозване, необходимост от планиране на допълнителни разходи и реално почистване на сметищата след издаване на акта за установяване на административното нарушение, но преди издаване на наказателното постановление, могат да бъдат възприети като смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца и извод за маловажност на нарушението. При това положение районният съд е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като отмени наложеното на нарушителя наказание, но го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Този извод на касационния състав налага отмяна на решението на районния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и постановяване на друго по съществото на спора, с което бъде отменено наказателното постановление с отправяне на предупреждение към нарушителя.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Шести тричленен състав

ОТМЕНЯ Решение № 110/08.12.2024 г. по н.а.х.д. № 361/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000111-71/12.09.2024 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, с което на Д. В. Д. – кмет на Община Провадия, за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6, вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от същия закон е наложена глоба в размер на 3000 лева, като ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. Д. – кмет на Община Провадия, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.