№ 410
гр. Ловеч , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500269 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 444 от 01.04.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 163 по описа за
2021 година, Тетевенският районен съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище в гр.София район „Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. АЛ. Н.,ЕГН
********** с адрес в гр.Тетевен, област Ловеч, ул.Върбанчовец“ № 9а.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт ИВ. Н. Н., с която разпореждането е обжалвано като
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят счита, че при подаване на заявлението е спазил изискването на чл.410, ал3
от ГПК като е приложил договора за кредит и Общите условия към него. Развива подробни
съображения за същността на заповедното производство и целта му- да се провери дали
длъжникът ще оспори вземането и при липса на постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, да се избегне исковия процес, целящ
събиране на доказателства за съществуване на вземането и за неговия размер. Сочи, че
въпросът за доказване на факта на прехвърляне на вземането не е в пределите на изследване
от съда в заповедното производство по чл.410 -416 ГПК. Извършената промяна на титуляра
1
на вземането по потребителския кредит, с оглед целта и смисъла на закона, е извън обхвата
на хипотезата по чл.410, ал.3 ГПК, поради което непредставянето на уведомително
писмо/неуведомяването на длъжника не е нередовност, подлежаща на отстраняване от
заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Подчертава, че съобщаването на договора за
цесия не е елемент от неговия фактически състав, тъй като вземането преминава върху
цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземане. Неуведомяването
на длъжника, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД не е отразява на валидността на договора за
цесия.До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния си
кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Моли, да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо това да се постанови издаване
на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. АЛ. Н..
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 15.04.2021 г., а частната жалба с
вх1241/21.04.2021, е подадена от легитимирано лице и срокът по чл.418,ал.3 от ГПК за
обжалване е спазен, поради което съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и
ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
С Определение № 20017736/20.01.2021 г. по ч.гр.дело № 2125/2021 г. Софийски градски съд
е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Районен съд Тетевен.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по
повод заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, за парично вземане
в размер на: 828.12 лева, представляваща главница; 38.68 лева договорна лихва за периода
от 14.6.2018 г. до 23.8.2018 г. ( падеж на последната погасителна вноска); 181.02 лева лихви
за забава за периода от 15.6.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в РС до окончателното
изплащане на задължението. Претендирани са и разноски- държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. В т.9 в) заявителят е посочил,
че то произтича от Договор за паричен заем, сключен на 30.05.2018 г. с номер 3237434
между „Изи Асет Менджмънт“ АД и Т. АЛ. Н. (заемополучател), като впоследствие
вземането е прехвърлено от „Изи Асет Менджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК *********, правоприемник на който е Агенция за събиране на
вземания“ АД- понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
В т.12 от заявлението е конкретизирано, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД
за станалата продажба с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3237434 от 10.01.2019
г. от името на кредитодателя, което съобщение е изпратено с известие за доставяне.
Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2,т.1
ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба дали длъжникът е уведомен за
2
прехвърляне на вземането (цесията) по чл.99, ал.3 ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя
дата.
Заявителят е подал молба в указания срок, в която е изразил подробно становището си, че
изисквайки да се приложат доказателства относно уведомяването на ответника за
извършената цесия, заповедното производство се приравнява на исковото, като по този
начин се обезсмисля първото. Счита, че с дадените указания съдът излиза извън служебната
проверка, съгласно чл.7 във вр. с чл.411 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Според чл.410, ал.1, т.1,предл.първо от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед
за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.В ал.2
се съдържа изискването заявлението да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и
да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК. В чл.127,ал.1 ГПК
законът посочва изчерпателно необходимото съдържание на исковата молба, като в т.4 е
визирано, че в нея трябва да са изложени обстоятелствата, на които се основава искът.
При подаване на заявлението до районния съд „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
направило изявление относно фактите и обстоятелствата във връзка с вземането- твърди , че
по силата на Приложение 1 от 1.1.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 16.11.2010г., заявителят е станал цесионер и собственик на вземанията на
прехвърлителя „Изи Асет Менджмънт“ АД, към който длъжникът има задължение
произтичащо от договор за паричен заем.
Съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне и това е условие за действието на цесията спрямо длъжника.
Изпълнението на това изискване определя материалноправната легитимация на новия
кредитор спрямо длъжника. Изложението на тези факти и обстоятелства е наложително,
предвид възможността заповедното производство да се развие в исково, при което предмет
на установяване е съществуване на вземането в полза на заявителя, а неизлагането на
всички обстоятелства не дава възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение, като подаде възражение по чл.414 ГПК или да не оспорва
вземането.
Твърдението в частната жалба, че промяната в титуляра на вземането за потребителски
кредити е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 ГПК, е невярно.Длъжникът трябва да
знае кому да престира, като в заповедното производство не следва да се представя
уведомителното писмо, но следва да се заяви по какъв начин и кога длъжникът е уведомен
за цесията.
В молбата за отстраняване на нередовностите, заявителят въобще не е посочил на кой адрес
е изпратено уведомителното писмо до длъжника, нито кога е уведомен. Когато длъжникът
3
не знае кому и колко да престира, то неговото право на защита в рамките на това
производство е нарушено.
Тетевенският районен съд е основал съдебния си акт на практика на ВКС, която е
задължителна за спазване от съдилищата – ТР № 142-7 от 11.11.1954 г.,ОСГК, Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г. от ОСГТК, в които изрично се
приема, че когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, следва да бъдат
представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай цесията
няма действие по отношение на него. В указанията си Тетевенският районен съд не е
изисквал от заявителя да представи уведомлението за цесия, нито в мотивите си е приел, че
непредставянето на съобщението е нередовност. В самото заявление и в допълнителната
молба липсва информация, че длъжникът е получил уведомлението за извършеното
прехвърляне на вземане. Не е посочено на какъв адрес и кога е получено уведомлението за
цесията, а от данните по делото е видно, че според заявлението настоящият адрес на
длъжника е в гр.София, а според справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. постоянният и
настоящ адрес на длъжника е в гр.Тетевен. С оглед приетото съдът намира, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 444 от 01.04.2020 година, постановено по ч.гр.д. №
163 по описа за 2021 година на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4