Решение по дело №1418/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20192230101418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1350

 

 

гр. Сливен,   26.11.2019   година

 

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1418 по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”  № 25, ЕИК ********* срещу Б.М.Л., ЕГН: ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 , ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2015 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД, като заемодател и ответницата като заемател бил сключен договор за потребителски кредит№ ********* при спазване на Закона за потребителския кредит и ответницата била приела и Общите условия на договора. По силата на този договор кредиторът бил предал на кредитополучателя сумата от 650 лв. по адреса на неговото местоживеене, а последният се бил задължил да му върне същата сума ведно с договорна лихва, която била в размер на 128,20 лв. Общият размер на главницата и договорната лихва по кредита бил 778,20 лв.,  и следвало да бъде изплатен на 60 бр. равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 12,97 лв., като първата погасителна вноска била платима на 16.10.2015 г., а последната погасителна вноска била платима на 04.12.2016 г. Кредитополучателят се бил съгласил да заплати и такса за оценка на кредитно досие в размер на 32,50 лв., която била включена в седмичните погасителни вноски. Кредитополучателят бил избрал допълнителна услуга „Кредит у дома ” и се бил задължил да заплаща за нея сумата от 508,93 лв., като същата по взаимно съгласие на двете страни била включена в погасителните вноски. Размерът на една седмична погасителна вноска бил 22 лв. Крайният срок на договора настъпил на 04.12.2016 г., като ответницата била погасила частично своето задължение със сумата от 311,87 лв. Ответницата била дължала и лихва за забава съгласно договора, която ищецът претендира за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението.

На 19.05.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърлил на ищцовото дружество с договор за цесия вземанията си към ответницата, тъй като в договора за потребителски кредит се била съдържала изрично клауза предвиждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си срещу длъжника на трето лице. „Провидент Файненшъл България” ООД в качеството си на цедент бил изрично упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответница било изпратено уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на постоянния адрес, който същата била посочила в договора за кредит, като писмото се било върнало с отбелязване върху обратната разписка, че същото било непотърсено. Ищцовото дружество било изпратило и второ уведомително писмо, но същото отново се било върнало в цялост. Моли уведомлението за извършената цесия да се счете за връчено на ищцата с исковата молба и цитира практика на ВКС в този смисъл.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на 1057,53 лв., от които сумата от 551,74 лева главница по договор за потребителски кредит № *********; сумата от  83,82 лева - договорна лихва за периода 27.12.2015 г. до 04.12.2016 г., сумата от 18,61 лв., съставляваща такса за оценка на досие за периода от 10.04.2016 г. до 04.12.2016 г.,  сумата от 353,59 лв., съставляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 21.02.2016 г. до 04.12.2016 г.  и сумата от 49,77 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

  В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от пълномощник, но е депозирано писмено становище, с което се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

  Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представила писмен отговор на исковата молба и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от представените писмени доказателства, представени с исковата молба, ищецът е доказал наличие на договор за цесия – наличието на договорни отношения по договор за потребителски кредит между ответницата и „Провидент Файненшъл България” ООД, предаването на заетата сума на ответницата, настъпването на падежа на задължението, както и прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за извършената цесия,  размера на начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответницата е изпаднала в забава за претендирания период от време, както и че са били извършени услугите, за които се претендират съответните такси.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите  претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 815 от  02.04.2018 година по ч.гр.д. № 1470 по описа на РС-Сливен за 2018 година.

 

По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като възлизащи на сумата 475,00  лева, съставляваща разноски сторени в заповедното и в исковото производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р    Е    Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че Б.М.Л., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,  ЕИК *********   със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”  № 25,

сума в общ размер на 1057,53 лв., от които

сумата от 551,74 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението

 сумата от  83,82 лева, представляваща договорна лихва, начислена  за периода 27.12.2015 г. до 04.12.2016 г.,

сумата от 18,61 лв., представляваща такса за оценка на досие, за периода от 10.04.2016 г. до 04.12.2016 г.,

 сумата от 353,59 лв., представляваща,  такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 21.02.2016 г. до 04.12.2016 г. 

сумата от 49,77 лв., представляваща,  обезщетение за забава, начислена за периода от 19.05.2017 г. до 30.03.2018 г. за които е издадена заповед за изпълнение № 815 от  02.04.2018 година по ч.гр.д. № 1470 по описа на РС-Сливен за 2018 година

 

 ОСЪЖДА Б.М.Л., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”  № 25, сумата от 475,00  лева,  съставляваща разноски сторени в заповедното и в исковото производство.

Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                   

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: