Р Е Ш Е Н И Е №1187
Гр.Сливен, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 955 по описа за 2018г.,
на Сливенски районен съд,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между Теленор България ЕАД и С.Д.И. за предоставяне на мобилни услуги от 6.11.2015.Сочи се, че ответника е сключил и договор за лизинг с ищцовото дужество с определен срок за изплащане на 23 лизингови вноски.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договора си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 47.53лв за задължения по предходни фактурирани периоди и 530.57лв, начислена договорна нейстойка, 171.80,представляваща неизплатени лизингови вноски по договор, ведно със законната лихва за забава.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 47.53лв за задължения по предходни фактурирани периоди и 530.57лв, начислена договорна нейстойка, 171.80,представляваща неизплатени лизингови вноски по договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният положителен установителен иск за главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за неустойката, като такъв с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за лихвата, като такъв с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор между Теленор България ЕАД и С.Д.И. за предоставяне на мобилни услуги от 6.11.2015г., че ищцовото дружество е издало 3броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и С.Д.И. , страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните неустойка при прекратяването на договора за лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта на сумите по договора, дължимостта на неустойката, е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че общите условия са действали между страните в процесния период.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2015 г. е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги между Теленор България ЕАД и С.Д.И., в качеството на потребител. По силата на договора между страните е уговорен месечен абонамент в размер на 29.99 лв. Договора е сключен за срок от две години. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока.
На 06.11.2015 г. е сключен договор за лизинг между Теленор България ЕАД и С.Д.И. за устройство Леново А6000 , като е договорено заплащане на устройството на 23 месечни вноски, като в договора не е посочен падеж на месечната вноска. Всяка месечна вноска е в размер на 8.59 лв.
На 06.11.2015 г. С.Д.И. е подписал Запис на заповед на преносител Теленор България ЕАД за сумата от 197.57 лв.
На 06.11.2015 г. е подписана декларация съгласие от С.Д.И., че е получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните от него сим карти.
На 6.11.2015 г. е подписано от С.Д.И. Приложение ценова листа за абонаментни планове на частни лица на Теленор България ЕАД.
На 18.12.2015 г. е издадена фактура на С.Д.И. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 50.96 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 2.01.2016 г.
На 18.01.2016 г. е издадена фактура на С.Д.И. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 29.99 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 2.02.2016 г.
На 18.03.2016 г. е издадена фактура на С.Д.И. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 580.10 лв., като фактурата е формирана от неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на 530.57 лв., вноска за лизинг в размер на 171.80 лв., задължение от предходен период в размер на 147.73 лв.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 30.10.2017 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Теленор България ЕАД срещу С.Д.И. за главница в размер на 750.10 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 7.36 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски.
На 31.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден С.Д.И. да заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 750.10 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, лихва в размер на 7.36 лв., направените по делото разноски в размер на 205 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2017 г. Заповедта е връчена на И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 18.12.2017 г. и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителните установителни искове, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора. Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с разпореждане, връчено на 22.04.2018 г., са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявения главен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал.
1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 47.73лв., представляваща
неизплатена далекосъобщителна услуга. Съдът приема, че така предявения иск е
основателен. Безспорно се установи в
производството, че между страните е имало сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 6.11.2015 г., по силата на който ищцовото дружество
се е задължило да предоставя далекосъобщителни услуги на ответника , а
ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща
дължимите суми. В производството се
доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за предоставени
далекосъобщителни услуги, съответно от 18.12.2015 г. и от 18.01.2016 г. Не се
доказа в производството от ответника да е заплатил процесните фактури, поради
което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно
основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
неустойка за прекратяване на договора в размер на 530.57 лв., съдът приема
предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по
вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта до края на срока.
По предявеният иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество лизингови вноски по договора
за лизинг в размер на 171.80 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и
доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са сключили
договор за лизинг, уговорили са размер и брой на лизинговите вноски и съответно
ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 305 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Д.И., ЕГН **********
*** дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на
банкова сметка: ***.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.
2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 47.73 лв., представляваща главница за
предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по фактури от 18.12.2015 г.
и 18.01.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 30.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Теленор
България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 530.57лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 6.11.2015
г.
ОСЪЖДА С.Д.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София,
сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.79 от
ЗЗД сумата от 171.80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 6.11.2015 г.
ОСЪЖДА
С.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: *** делото разноски в размер на 305 лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено С.Д.И., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: