РЕШЕНИЕ
№ 7878
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110107163 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 52, ал. 2 СК.
Първоначалният ищец Б. Р. П. е твърдял в исковата си молба, че с ответницата Д. М. П. са
сключили граждански брак на 20.10.2017 г. От брака си нямали родени деца. В началото
живеели в нормални отношения, но през последната една година преди развода ответницата
започнала да се държи хладно, винаги била недоволна и изнервена, имало безпричинни
скандали, имала финансови разходи, които надхвърляли паричните възможности на
семейството, престанала да се грижи за домакинската работа вкъщи. Оттогава съпругът
напуснал семейното жилище и съпрузите са фактически разделени. Счита, че съжителство
между тях е невъзможно, поради което е молил за прекратяване на брака като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата.
Ответницата Д. М. П. не се противопоставя на първоначално предявения иск за развод, но
оспорва твърденията на ищеца, като заявява, че последният е бил болезнено ревнив и
обвинявал съпругата в извънбрачни връзки и вдигал скандали на работното й място, заради
което била освободена, била системно малтретирана и бита, ежедневно злоупотребявал с
алкохол, след което следвала вербална агресия и актове на физическо домашно насилие. За
актове на насилие е заведено съдебно дело и е издадена заповед за незабавна защита като са
наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 т.3 предл.1 и 2 от ЗЗДН. Ответницата е молила за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на
ищеца.
В хода на производството ищецът по НИМ е починал на 05.01.2024 г. и е оставил
наследници по закон: ищецът по първоначалната ИМ Б. Р. П. като преживял съпруг и
дъщеря си Г. Х. П..
Изявено е желание от страна на дъщерята на починалия ищец по НИМ да продължи делото
по реда на чл. 52, ал. 2 СК, като производство за установяване, че бракът между страните е
бил дълбоко и непоправимо разстроен приживе на ищеца по НИМ по вина на преживелия
1
съпруг.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Б. Р. П. и Д. М. П. са сключили граждански брак на 20.10.2017 г. в гр. София. Бракът им е
прекратен с решение на съда като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга от
08.12.2023г. , но същото не е влязло в сила поради настъпилата смърт на ищцата по НИМ.
Междувременно първоначалният ищец е направил искане за прекратяване на
производството поради настъпилата смърт на ответницата преди постановеното
първоинстанционно решение да влезе в сила.
От показанията на св. И. К. М. се установява, че познава страните отпреди седем-осем
години като в началото отношенията между страните били добри, а след като свидетелят ги
опознал повече видял, че между съпрузите има скандали, разправии и дори насилие от
страна на съпруга. Твърди, че след разправия съпругът удрял шамар на съпругата.За това
свидетелят е очевидец. Също е присъствал на сериозен побой. През лятото на 2022г. между
страните станала разправия. Ищецът, подпийнал, изхвърлил съпругата от леглото и
започнал да я рита по тялото, в корема, ударил я с юмруци и шамари. За този случай
съпругата е търсила съдействие от полицията като си извадили и медицинско. Преди този
случай имало както предходни, така и последващи такива, при които ищецът удрял
ответницата с шамари. Ответницата си извадила медицинско за случая от лятото на 2022г.,
подала жалба в 09 РУ - СДВР. На Ивановден 2023г. ищецът употребил алкохол, станало
спречкване между страните, като ищецът удрял ответницата с шамар неведнъж. На въпрос
на свидетеля защо прави такива неща, ищецът отговорил, че „като си пийне“. Съдът
кредитира показанията на св. М. като обективни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за
които няма лични наблюдения. Видно от заключението на представеното и прието по делото
съдебномедицинско удостоверение № V-259/2022, издадено на 10.07.2022г. от доц. Д-р А. М.
А., при прегледа на Д. М. П. се установява: разкъсно - контузни рани и кръвонасядания по
лигавицата на устната кухина на горна и долна устна в ляво, кръвонасядане и охлузване в
областта на горния десен клепач, кръвонасядания по лява мишница. Установените
травматични увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава
освидетелстваната. Те са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.На 07.03.2023г. е издадена Заповед за незабавна
защита № 61 от СРС, 89 състав, с която спрямо Б. Р. П. са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3 от ЗЗДН.Видно от писмото от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за периода 2017 -
2023г. не са установени регистрирани прегледи в КСМД на Д. М. П..За периода 2017г. -
2023г. в СРП са образувани преписки по сигнали на Д. М. П. срещу Б. Р. П., както следва: пр.
пр. № 29955/2022 по описа на СРП, ЗМ 1345/2022г. по описа на 09 РУ - СДВР, образувано на
12.08.2022г. срещу неизвестен извършител по жалба от Д. П. срещу Б. П. за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК. На 11.01.2023г. досъдебното производство е
прекратено на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. Пр.пр. №
21655/2023г. по описа на СРП - преписката е образувана във връзка с постъпили от 09 РУ -
СДВР материали, касаещи жалба от Д. П. срещу Б. П. за домашно насилие. На 06.06.2023г. е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство на осн. чл. 213, чл. 24, ал. 1, т. 1
и чл. 199 НПК.
Показанията на св. А. К., позната на страните, сочат на това, че съпругата е употребявала
алкохол, а не съпруга. Свидетелката твърди, че съпругата е имала връзка с други мъже като
съди за това обстоятелство, че редовно съпругът я е питал дали съпругата му е при нея.
Твърди да е очевидец на това как съпругата се предлага на брата на свидетелката. Съдът не
кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Самият ищец в исковата си молба до съда сочи други
провинения на съпругата си, за които счита, че носи вина за разрива на семейните им
отношения.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 52, ал. 2 СК
При смърт на съпруга-ищец призованите към наследяване низходящи наследници и
родителите могат да продължат предявения вече иск, за да установят неговата
основателност, ако искът се основава на вината на преживелия съпруг (чл. 52, ал. 2 СК). А
искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, когато в исковата молба са
посочени обстоятелствата, които сочат на брачно провинение на преживелия съпруг и
правят вероятно твърдението на ищеца за съществуването на дълбокото и непоправимото
разстройство в брака. Щом има такова твърдение, както в случая и щом някой от
призованите наследници от първи или втори наследствен ред на ищеца заяви в двумесечен
срок, че желае да продължи делото, то производството по делото продължава, като предмет
на делото е установителен иск за брачна вина на преживелия съпруг ответник по НИМ по
делото.
В брачния процес ако съдът се убеди, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и е налице вина на съпруг или на двамата съпрузи, то той е длъжен, ако има
искане за произнасяне по вината, да прекрати брака и с отделен диспозитив да се произнесе
и по вината. Когато брачното разстройство е резултат на вината на преживелия съпруг
ответник, съдът прекратява брака по негова вина, а когато е резултат на вината и на двамата,
той прекратява брака по вина на двамата съпрузи (при искане за произнасяне по вината,
направено от ответника). Ако вина за брачното разстройство имат и двамата съпрузи и ако
ищецът е жив, то бракът би се прекратил по вина и на двамата съпрузи, но тъй като той е
починал, то бракът е прекратен със самата негова смърт. Законът обаче дава възможност на
призованите наследници от първи и втори наследствен ред да продължат делото, за да
установят, че ответникът по НИМ има вина за дълбокото и непоправимо разстройство, за да
могат да го отстраняват от наследството на починалия ищец. Ето защо установителният иск
по чл. 52, ал. 2 СК следва да се уважи не само, когато ответникът по НИМ има изключителна
вина за брачното разстройство, но и тогава, когато наред с него вина за това разстройство
има и ищецът. Ако ищецът по НИМ бе жив и в единия, и в другия случай разводът щеше да
се допусне и ответникът не би могъл да бъде законен наследник на ищеца и да получи част
от наследството му (личното имущество, тъй като ответникът всякога има дял от
прекратената съпружеска имуществена общност). Същият резултат следва да се приеме и
когато ищецът е починал в хода на процеса и се констатира, че и двамата съпрузи имат вина
за брачното разстройство. В този смисъл решение № 676 от 24.III.1966 г. ВС, II г.о., решение
№ 2275 от 17.09.1966 г. по гр.д. № 1807/66 г., ВС, II г.о., постановени при действието още на
чл. 47 (отм.) ЗЛС, която практика запазва актуалността си и при действащата редакция на
чл. 52, ал. 2 СК 2009 г., която е почти идентична като текст – така определение № 196 от
15.02.2016 по гр.д. № 6296/2015 г. ВКС, III г.о.
В случая се установява, че брачните отношения между съпрузите са били разстроени и в
резултат на брачни провинения на първоначалния ищец. От кредитираните като
незаинтересовани и последователни показания на св. М., познат на страните, се установява,
че първоначалният ищец под влиянието на алкохола дълги години е обиждал съпругата си и
я е биел. С това той е нарушил съзнателно задължението си за взаимно уважение и
разбирателство по чл. 14 СК и е допринесъл за разстройството на брачната връзка.
Вината на починалия съпруг първоначален ищец по НИМ по делото обаче, както се посочи,
не е предмет на спора и не обуславя неоснователност на установителния иск по чл. 52, ал. 2
СК. Основателността на иска се обуславя от вината на преживелия съпруг, ответник по
НИМ по делото.
При установените факти по делото съдът намира, че поведението на преживелия съпруг е
виновно, което е основание за уважаване на предявения иск. Безспорно е установено, че
първоначалният ищец е напуснал сам семейното жилище. Това е негово твърдение и
свидетелски показания на М. и К..
Налице е очевидно нарушение на брачното задължение за взаимно уважение, грижа и
3
разбирателство и на принципа за подкрепа между съпрузите (чл. 2, т. 7 СК и чл. 14 СК), а
така също и на задължението за грижа за семейството съобразно своите възможности,
имущество и доходи (чл. 17 СК). Актовете на домашно насилие и
злоупотребата с алкохол всякога са брачно провинение. То обуславя вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, когато е умишлено и е допринесло за разстройството на
брачната връзка. Поведението на съпругата не е пропорционален ответ на брачни
провинения на първоначалния ищец. Господстващият морал в страната изключва
възможността да се толерира употреба на алкохол, водеща до физическо насилие над
другия съпруг. На следващо място, събраните по делото доказателства установяват, че
промяната в поведението на първоначалния ищец се е дължала на употребата на алкохол,
т.е. е била в неговата пряка волева власт. Въпреки това обаче ответникът не е положил
усилия за преодоляване на този си порок, не е показал съответстващо на СК поведение към
първоначалния ищец по НИМ.
Горното обуславя основателност на предявените искове по чл. 52, ал. 2 СК.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца, като доказателства за разноски в
размер на 950 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Сумата следва
да й бъде възстановена от ответника, а неговата претенция за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Х. П., ЕГН **********, против
Б. Р. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 52, ал. 2 СК, че Б. Р. П. има вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака му с Д. М. П., ЕГН **********, починала
на 05.01.2024 г. в хода на бракоразводния процес, иницииран с насрещна искова молба на
последната, подадена на 22.03.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Р. П., ЕГН **********, да заплати на Г. Х. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 950.00/деветстотин и петдесет/ лв., разноски, сторени
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4