РЕШЕНИЕ
Номер 2301 / 13.12.2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд тридесет и осми състав
На пети декември Година две
хиляди и деветнадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 5152
по описа за две хиляди и деветнадесета година.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №23-0000553/15.10.2019г. на Началник Областен отдел
„АА" в ГД „АИ" гр. Варна, с което на "О.1"
ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева
на основание чл.96Г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на Началник Областен
отдел „АА" в ГД „АИ" гр. Варна, с което е наложено административно
наказание имуществена санкция.
С жалбата се изразява
позиция, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Не е
налице обективната страна на нарушението и установяването му не е скрепено с
доказателства. Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
чрез процесуален представител.
По същество се счита , че не се касае за лице,
което не е притежавало психологическа годност, а е такова, което не е
притежавало документ за такава годност. Касае се за небрежност по отношение на
изтичане на срока на документа. При това положение е налице хипотезата на чл.2
8 от ЗАНН.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли НП да бъде потвърдено, а
жалбата отхвърлена като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец юли 2019
год. служители на 00
„АА" Варна, сред които св. И., приключили извършена комплексна проверка на
въззивното дружество. В хода на проверката било
установено, че 05.11.2018 г. в гр.Варна, превозвачът "О.1"
ЕООД, притежаващ лиценз на Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници № 10971, е
допуснал до управление лек таксиметров автомобил марка "Шкода», кат. Ml с per. №
В3053РК, с който е извършен таксиметров превоз на пътници, видно от пътен лист
с № 095/05.11.2018г. от пътна книжка сер. 0 №32/01.05.2011г.,
издадена за този таксиметров автомобил, водачът Станимир Николов Стоянов, ЕГН: **********,
който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на
чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Водача Стоянов бил без валидно удостоверение за
психологическа годност за периода 04.11.2018г.
- 09.11.2018г.
При тези констатации, на 31.07.2019г. св. И. съставил срещу въззивното
дружество акт за установяване на административно нарушение, в който описал
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му квалификация
по чл.9бг, ал. 1, пр.2 от ЗАвП .
Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който
го подписал, вписвайки в съдържанието му,
че има възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу АУАНН.
На 15.10.2019год.,
въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1,
пр.2 от ЗАвП му наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на св. И., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок от надлежна страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация" -гр.Варна, съгласно
заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация" -гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.
42 и чл. 57 от
ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Налице е и пълно
единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено.
Вмененото административно нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за
да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да се
посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество -превозвач,
посочени са данни за издаденото му удостоверение.
Налице е и достатъчна информация за
времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая
наказващия орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение -
допускането до управление на лек таксиметров автомобил, с който е извършен
обществен превоз на пътници, на водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава
годност за периода 04.11.2018г. до 09.11.2018г. Въззивният
състав на съда намери, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни -
включително на кои изисквания съгласно нормата на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП не
отговаря водачът /за психологическа годност/, които дават яснота и пълнота
относно съставомерните признаци на административното
нарушение за което е ангажирана отговорността на "О.1"
ЕООД. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 05.11.2018г. без
водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този
смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият
орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно
или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Поради горното съдът намира , че
дружеството правилно е санкционирано именно по чл.9бг, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 3000 лева за този, който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Като съобрази, че
санкционната норма предвижда административно наказание в твърд размер, съдът
счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото,
тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради наличие
на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27,
ал.5 от ЗАНН.
Противно на изразената позиция в съдебно
заседание, съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй
като извършеното от "О.1" ЕООД административно нарушение
по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние
да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар.
"формални" нарушения, при които вредните последици /обществената
опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед
на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения - защита на здравето и живота на останалите участници в
движението, се налага извод, че процесният случай не
следва да бъде квалифициран като маловажен. Следва да се отбележи и, че
не се касае за изолиран случай на нарушение, а са констатирани и други такива
от 07.11.2018г. и 08.11.2018Г .
С жалбата се изразява и позиция, че са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Не е налице обективната страна на нарушението и установяването му
не е скрепено с доказателства.
По така наведените общи възражения съдът
намери за нужно единствено да отбележи,
че при служебната проверка на АУАН и НП
не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно
именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието
на АУАН и на наказателното
постановление се преценява от съда като достатъчно,
за да бъдат изведени елементите от състава на
нарушението и да се обоснове дирене на
административнонаказателна отговорност към момента
на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Наказващият орган се е
произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при
събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно
наказателната преписка и не е възникнало задължение за
допълнително разследване.
По администартивнонаказателната
преписка са приложени пътна книжка и пътни листи; извлечение от регистър за
психологическите изследвания; копие от разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници; удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз; списък към удостоверението и справка за нарушител, които по безспорен
начин сформират извода за осъществен състав на административно нарушение.
Поради всичко гореизложено съдът счита,
че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: