РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120105941 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Артеко холидей“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Н.Д.Х., против М. А. Х.,
гражданин на Руската федерация, роден на * г., с която се претендира осъждането му да
заплати на ищеца сумата от 1605 евро, представляваща възнаграждение за поддръжка на
общите части на сграда с идентификатор * за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2022 г.
включително, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба
– 16.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Посочено е, че ответникът е собственик на два самостоятелни обекта,
попадащи в процесния имот, а именно на самостоятелни обекти с идентификатор *.* и с
идентификатор *.*. На 15.11.2020 г. е сключен договор между етажната собственост и
дружеството, съгласно който правомощията за заплащане и събиране на дължимите суми са
били възложени на ищеца.
С нарочна молба ищецът сочи, че след подаване на исковата молба ответникът
е заплатил претендираната сума, но са останали за плащане разноските, направени в
обезпечителното и настоящото дело, които моли съдът да присъди.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е признал
претенциите. Посочено е, че главницата е изцяло заплатена. Счита, че не дължи разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че ответникът е собственик на два
самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор * в *. Видно
от приложените по делото писмени доказателства на 07.11.2020 г. е проведено Общо
събрание на собствениците в етажната собственост, на което е взето решение дейностите по
поддържане на общите части на сградата да се осъществяват от „Артеко холидей“ ЕООД
1
срещу възнаграждение в размер на 14 евро на всеки квадратен метър от площта на
притежаваните обекти. Определено е таксата да се заплаща на три равни вноски. Не се
спори, че за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2022 г. Х. не е заплатил дължимата такса за
поддръжка. В хода на производството – на 01.11.2022 г. Х. е заплатил в полза на ищеца
сумата 3129,75 лева, видно от представеното платежно нареждане, с основание – плащане
по обезпечителна заповед по гр. д. 319/2022 г. Видно от приложеното определение по гр. д.
№ 319/2022 г. на РС – Царево е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който „Артеко
холидей“ ЕООД ще предяви против М. А. Х. за заплащане на сумата от 1605 евро,
представляваща възнаграждение за поддръжка на общите части на сграда с идентификатор *
за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2022 г., която е процесната претенция.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че признанието на иска и изплащането
на дълга в хода на производството не е основание за прекратяване на делото поради липса
на правен интерес, а съдът следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения
иск.
Възраженията, направени от ответника, че не дължи разноски, защото е
извършил плащане преди образуване на настоящото производство, са неоснователни.
Плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба –делото
е образувано на 16.09.2022 г., а плащането е извършено едва на 01.11.2022 г. Ето защо
следва да се направи изводът, че именно ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на делото, след като е платил дължимата сума след подаване на исковата молба,
за което ищецът е направил разноски за адвокат и държавни такси, както и е направил
разноски за обезпечаване на иска си.
Поради това и М. Х. дължи на ищеца заплащане на сторените от него разноски
в настоящото и обезпечителното производството (по аргумент на противното от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК). Основателно се явява възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, като същото следва
да бъде намалено до минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, до размера от 613 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, а за обезпечителното производство следва да
бъде намалено до 310 лева съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Артеко холидей“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от Н.Д.Х., против М. А. Х., гражданин на Руската
федерация, роден на * г., за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 1605 евро,
представляваща възнаграждение за поддръжка на общите части на сграда с идентификатор *
за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2022 г. включително, ведно със законната лихва за забава
от датата на депозиране на исковата молба – 16.09.2022 г., до окончателното й изплащане,
поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА М. А. Х., гражданин на Руската федерация, роден на * г., да
заплати на „Артеко холидей“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Н.Д.Х., сума в размер на 1128 лева (хиляда сто двадесет и осем лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото и обезпечителното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3