Решение по дело №13063/2018 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 2306/06.06.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ гр. с.

На 07.05.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : ПЕТЯ КАРАБИБЕРОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13063 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Д.Н.М. ***.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление - ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представляван от пълномощника му ю. П.П., твърди, че Д.Н.М. като собственик на топлоснабден имот, съставляващ апартамент .. в жилищна сграда, находяща се в гр. П., на ул. „Б.ш.“№ .., по силата на чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия, поради което съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се още, че за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г. ищецът доставил до сградата, в която се намира имотът на ответника, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Нелбо” ЕАД, разпределил за същия топлинна енергия за отоплени, за битова гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 390,44 лв., цените на която не са заплатени в срок, поради което ответникът дължи и обезщетения за забава в общ размер на 40,71 лв. за периода 02.12.2016 г. – 12.03.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4121 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2018 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта. Претендира присъждане на разноски.

Назначеният по делото особен представител на ответника Д.Н.М. с ЕГН **********, а М.Б. оспорва предявените искове., като твърди, че: между страните не съществува облигационно правоотношение; представеното извлечение от сметка за задължения за консумирана топлинна енергия в имота не доказва по несъмнен начин удостовереното в него, тъй като е частен свидетелстващ документ, изхождащ от ищеца; ответникът не е искал доставянето на ТЕ, а съставянето на фактури от ищеца в тази връзка е нелоялна търговска практика, което е забранено от закона; топломерът в абонатната станция е негоден, неизправен и по отношение на него не е осъществяван контрол по реда на Закона за измерванията; топлинният счетоводител не е използвал реални показатели за изчисляване на размера на припадащата се на ответника ТЕ отдадена от сградната инсталация; използвани са неправилни изходни данни, поради което размерът на претендираната сума за доставена ТЕ не е правилно изчислен; при изчисляването на дължимите суми за потребена ТЕ за сградна инсталация не се е държала сметка за реално потребената енергия в конкретния имот, а същата е разпределена пропорционално на отопляемия обем на имота; издадените фактури противоречат на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО; не се дължи и лихва за забава, тъй като същата е начислена върху прогнозно потребена енергия; към момента на издаване на фактурите за доставена ТЕ е липсвало установено ликвидно вземане в определен размер и за определен период, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.  

В единственото проведено по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заяви, че в хода на производството всички дължимите суми са платени от ответника.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът като обсъди твърденията и признанията на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира следното:

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 4121 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2018 г. на 15.03.2018 г. е издадена Заповед № 2570 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Д.Н.М. да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД : сумата от 390,44 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П, ул. „Б.ш.“№ .., ап. , ИТН: …, за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 40,71 лв. – обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 12.03.2018 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена държавна такса по производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

В унисон с твърдението на ищеца установява се от представения по делото Нотариален акт № …, том .., рег. № .., нот. д. № ………………по описа на …., за замяна на недвижим имот,

 

Продължение на решение по гр. д. № 1306/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 3/4

 

че на 01.07.2015 г. Д.Н.М. е придобил правото на собствеността върху апартамент ..в жилищна сграда с административен адрес - гр. П., ул. „Б.ш.“№ ..

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката :  „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.”  Или по силата на цитираната разпоредба, както и на факта, че ответникът е собственик на процесния апартамент, който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, същият е клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия.

               Ищецът признава, а и видно от представеното в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, прието като доказателство и неоспорено заверено копие на Препис-извлечение от сметка от 18.04.2019 г. по партидата на ответника Д.Н.М. с клиентски номер …, за обект на потребление - гр. П, ул. „Б.ш.“№ .., ап. , ИТН ………, след датата на образуване на делото ответникът е заплатил дължимите цени на доставената му топлинна енергия и начислените му обезщетения за забава за исковия период. Следователно към датата на приключване на съдебното дирене процесните вземания са погасени чрез плащане, поради което предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. 

С оглед на извършеното плащане след датата на завеждане на исковата молба в съда ответникът е дал повод за завеждането на делото, поради което по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по двете производства следва да бъдат възложени нему както следва: по настоящото производство - в размер на 375 лв., в това число 75 лв. довнесена държавна такса и 300 лв. възнаграждение за особен представител, по заповедното производство на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. в размер на 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 и във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ.

По изложените мотиви съдът :

Р Е Ш И :

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление - ул. „Христо Г. Данов“ № 37, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,

 

Продължение на решение по гр. д. № 1306/18 г. на РСПд, ІХ гр. с. – стр. 4/4

 

ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.Н.М., ЕГН **********, му дължи: сумата от 390,44 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден обект, представляващ апартамент .. в жилищна сграда с административен адрес – гр. П. ул. „Б. ш.” №.., ведно със законната лихва от 13.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40,71 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. - 12.03.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със  Заповед № 2570/15.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4121/2018 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          ОСЪЖДА Д.Н.М. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление - ул. „Христо Г. Данов”“ № 37: сумата от 375 лева разноски по производството по гр. д. № 13063 по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 13063 по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., както и сумата от 75 лева разноски по ч. гр. д. № 4121 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. 2018 г.

               Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП