В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2048 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №18-0938-002391 /29.05.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Г.С.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е незаконосъобразно, без да излага конкретни съображения и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и дава обяснения в подкрепа на собствена теза по случая; твърди, че не е разбрал, че е допуснал ПТП с пешеходец, както и че не е имал намерение да се отклонява от задълженията си по ЗДвП. Пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2391 /15.05.2018г. от страна на Р.Р.Ж. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л.Х.Ц., както и на нарушителя – Г.С.Г.. Съставен е за това, че на 14.05.2018 г. около 10:30 часа в гр. ПЛЕВЕН, паркинг на ЦЕНТРАЛНА ПОЩА като водач на товарен автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР“ с рег. № ***, извършва следното: при движение назад удря преминаващия зад него пешеходец Д.Г.С. ЕГН: ********** и реализира ПТП с пострадало лице - нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП /пострадалата е прегледана и освободена от екип на ЦСМП – гр. Плевен/; напуска мястото на произшествието без да уведоми компетентната служба на МВР и да изчака пристигането им - нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като е посочил, че не е разбрал, че е настъпило ПТП. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не е направил допълнителни писмени възражения.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е преценил като основателни направените от жалбоподателя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.С.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 20 от делото/.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Р.Р.Ж., Л.Х.Ц., В.В.П., Д.Г.С., обяснения на жалбоподателя Г.С.Г., както и писмени доказателства /л.6 – 10, л.16 – 17, л.32, л.41 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на всички разпитани по делото свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни. По-конкретно, показанията на свидетелите Р.Ж., Л.Ц. и Д.С. са изцяло в потвърждение на фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и издаденото НП. Показанията на свидетелите Ж. и С. са изключително подробни, а тези на св. Ц. имат по-общ характер, но както едните, така и другите взаимно се потвърждават, поради което Съдът им отдава вяра. От показанията на споменатите трима свидетели и приложения заверен препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява по категоричен начин приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка, предадена по-горе, Съдът я приема и няма да я преповтаря. Следва да бъде допълнено, че свидетелят Ж. лично е прегледал наличните към момента видеозаписи от охранителна система на местопроизшествието и посочва, че на същите ясно е било видимо, че макар управляваният от жалбоподателя т.а. да се е движел бавно на задна скорост, сблъсък между превозното средство и пешеходката Д.С., е бил налице. Самата С. също потвърждава това обстоятелство като подчертава, че сблъсъкът е бил внезапен, изключително стресиращ и е довел до известни травматични увреждания по главата и долните й крайници, наложили оказването на спешна медицинска помощ.

На следващо място Съдът намира, че показанията на свидетелката В.П., макар и неоставящи съмнение в тяхната добросъвестност, на практика не способстват за разкриване на обективната истина. Свидетелката разказва как след инцидента е оказала помощ на св.Д.С., а също така – че от неустановени лица, присъствали на място е научила, че пострадалата е „паднала“ по някакъв начин. В.П. обаче подчертава, че не е присъствала на произшествието, а същевременно – не излага нищо по-определено във връзка с наученото от страна на трети, неустановени по делото лица – по-конкретно, по какъв начин Д.С. е „паднала“, вкл. – дали същото падане е в резултат на сблъсък с управляваното от жалбоподателя МПС. Ето защо, макар да отдава вяра на показанията на св.П., Съдът държи сметка, че същите са ниско информативни и както беше отбелязано – не способстват за разкриване на обективната истина; още по-малко би могло да се приеме, че влизат в противоречие с другите доказателствени източници по делото или че подкопават тяхната достоверност или убедителност.

Що се отнася до обясненията на Г.С.Г. – от тях следва, че жалбоподателят изобщо не е усетил сблъсък с пострадалото лице и че е останал с убеждението, че се касае за пешеходец, който сам е паднал на земята. В тази връзка жалбоподателят подчертава, че доколкото не е счел, че е настъпило ПТП - е продължил транспортния курс, който му е бил възложен, т.е. – не е останал на мястото на произшествието до пристигане на органите на МВР. Така накратко предадената теза на жалбоподателя, Съдът намира за недостатъчно достоверна. Самият Г. отбелязва, че пострадалата пешеходка му е отправила укор, че е щял да я „смачка“. Поставя се въпроса – при положение, че такава претенция е налице от страна на лице в напреднала възраст, с видими телесни травми от падане /евентуално – резултат от сблъсък с управляваното от Г. превозно средство/ - по какви причини жалбоподателят не е останал на мястото до пристигане на компетентни полицейски служители, за изясняване на случая? Този въпрос не намира логичен отговор в обясненията на жалбоподателя, като в тази връзка заслужава да бъде отбелязано, че напускане мястото на произшествието по субективна преценка – тъй като Г. счел, че произшествие не е имало – категорично не отговаря нито на житейската, нито - на юридическата сериозност на случая. От друга страна, както св.С., така и св.Ж. /прегледал лично видеозапис от охранителна система/ са категорични, че сблъсък е имало – при движение назад от управляваното от страна на жалбоподателя превозно средство. Поради това, Съдът преценява обясненията на жалбоподателя като проявление на правото му на защита, но не и като достоверен доказателствен източник – и не им отдава вяра.

В съответствие с изложеното дотук Съдът намира, че изложената в съставения АУАН и издаденото НП фактическа обстановка се явява доказана по несъмнен начин; същевременно презумпцията по чл.189 ал.2 НПК не се явява оборена.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 40 ал.1 ЗДвП, „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“. От друга страна, съобразно чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора: да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи…“. Видно е, че като водач на т.а. „ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР“ с рег. № ***, при описаната по-горе обстановка, жалбоподателят не е изпълнил възложените му от цитираните две правни разпоредби задължения. При предписано от всяка от тях действие, от страна на жалбоподателя Г. е налице противоправно бездействие. Отново следва да бъде подчертано: дори и да е имал известни съмнения дали в действителност между управляваното от негова страна превозно средство и пешеходката С. е настъпило произшествие, водачът Г. е бил длъжен да остане на мястото до пристигане на полицейските органи; собствената му неправилна преценка за обстоятелства, които не са от негова компетентност /а именно – дали е настъпило ПТП, а в случай, че е настъпило – по какви причини/, не може да бъде извинително обстоятелство за неизпълнение на задължението по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП, тъй като жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да изпълни това задължение.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършените административни нарушения и също така - правилно административнонаказващият орган е наложил съответни административни наказания: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП. Във връзка с размера на същите наказания следва да бъде отбелязано, че чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно съобразена от административнонаказващия орган, а кумулативно наложените наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП са в предвидения от разпоредбата минимум. Поради това, размерът на административните наказания не следва да бъде повече обсъждан. Не на последно място, никое от нарушенията не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената им опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП, респективно – по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-002391 /29.05.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Г.С.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	10 декември 2018 г. (в сила от 22 март 2019 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20184430202048
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 август 2018 г.

Решение по дело №2048/2018 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА