№ 1808
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Силвана Гълъбова
Стойчо П.
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
С решение №60216/24.11.2021 г. по гр.д. №1467/2021 г. на Върховния касационен
съд, ІІІ ГО, е отменено на основание чл.303 ГПК влязло в сила решение №260748 от
22.10.2020 г. по гр.д. №331/2019 г. на Софийския градски съд, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд от етапа по събиране на допуснатите
доказателства.
Образувано е по въззивна жалба на ищцците М. Й. ИЛ., ЕВ. Т. З., Д. Н. ЕЛ. и Р. Й. В.
срещу решение от 05.10.2018 г. по гр.д. №30874/2017 г. на Софийския районен съд, 88
състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „Н.Б.Ф.“ АД
осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата от 18 341,00 лв. -
обезщетение за ползване на имот, представляващ ливада, находяща се в кв. „Б.“, гр. София,
м. „Гьоловете“, с площ от 3800 кв.м., при съседи: бр. П., С.Н., Й.Б.Г., П.С.В. и Я.С.,
съставляващ имот пл. №53 по стария кадастрален план от 1946 г., а по скица №32108/
29.05.2013 г. на СГКК, и представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1118 /с
№ на ПИ по предходен план 66/ по плана на гр. София, м. „Национален киноцентър“ с площ
от 4228 кв.м., без основание за това за периода от 13.09.2013 г. до 15.12.2015 г., като ищците
са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби на закона, и необосновано. Сочат, че първоинстанционният съд неправилно и
необосновано е приел, че през процесния период процесният недвижим имот не е ползван от
ответното дружество. Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Н.Б.Ф.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
1
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Нормата на чл.59 ЗЗД представлява сложен фактически състав, съдържащ три
елемента, които следва да са налице кумулативно, а именно: наличието на обогатяване,
обедняване и особена връзка между тях /да произтичат от общи факти/. Обогатяването може
да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи,
като задължително трябва да бъде имуществено. Връзката между двата посочени елемента
дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станала за сметка
на обедняването, т.е. да са причинени от един и същи факт. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от ППВС №1/1979 г., при хипотезата на чл.59
ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването, като от значение е не причинната
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ
факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. В
конкретния случай фактическият състав на иска с правно основание чл.59 ЗЗД обхваща
следните елементи: ищците да са собственици на имота; ответникът да ползва фактически
имота без наличие на правно основание за това и размера на обезщетението, изчислен на
база сумата, с която собствениците са обеднели, тъй като не са реализирали ползата от
прилежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този тип имоти.
По делото не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че
ищците са съсобственици по наследство и реституция на имот, представляващ ливада в гр.
София, кв. „Б.“, м. „Гьоловете“, с площ от 3800 кв.м., съставляващ имот №53 по стария кад.
план от 1946 г., а по скица №32108/ 29.05.2013 г. на СГКК, и представляващ поземлен имот
с идентификатор 68134.1945.1118 /с № на ПИ по предходен план 66/ по плана на гр. София,
м. „Национален киноцентър“ с площ от 4228 кв.м.
От приетото по делото заключение на СТЕ от 28.03.2018 г., която съдът кредитира, се
установява, че до процесния недвижим имот няма достъп от улица, а за да се достигне до
него, трябва да се мине през имота на ответника, както и че до имота няма достъп от юг.
От приетото по делото заключение на СТЕ от 21.05.2018 г. се установява, че
средномесечния пазарен наем на имота и обезщетението за неправомерно лишаване от
ползване за периода 13.09.2012 г. – 13.12.2015 г. е в размер на 10 573,00 лв.
От приетото по делото заключение на тройната СТЕ от 14.09.2018 г., която съдът
кредитира изцяло, се установява, че за периода 13.09.2012 г. – 13.12.2015 г. пазарният наем
за процесния поземлен имот е 18 341,00 лв.
От показанията на свид. Е.Н. се установява, че след реституиране на имота ищците са
имало проблеми с ползването му, тъй като попада на територията на киноцентъра, където се
2
снимат филмови продукции, и от ръководството на ответното дружество са казали, че няма
да допускат външни лица на мястото, където се снимат филми.
От показанията на разпитания във въззивното производство свид. И.И. се установява,
че от 90-те год. до 2015 г. имотът не е ползване от ищците, а от ответника, тъй като
последният е заградил през 2006 г. – 2007 г. и е сложил портали, поради което не е могло да
се влиза. Свидетелят сочи още, че единственият достъп до имота е именно през тези
портали, на които има и физическа охрана, като на среща през 2008 г. от ръководството на
ответното дружество са заявили на ищците, че няма как да ги пускат в процесния имот, тъй
като там се снимат филми.
От показанията на разпитания във въззивното производство свид. Д.П. се установява,
че процесният недвижим имот граничи с Киноцентъра и до него може да се стигне само като
се премине през самия Киноцентър.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че ищците са били лишени от възможността да ползват собствения си
недвижим имот през процесния период поради поведението на ответника, който го е
ползвал през същия този период без правно основание за това. С ползването от страна на
ответника без правно основание на собствения на ищците недвижим имот е накърнено
материалното благо на ищците, тъй като същите са били лишени от възможността лично да
си служат с недвижимия имот по предназначение и да извличат полезните му свойства, то
съответно това е довело до настъпване на неблагоприятни изменения в правната им сфера,
чийто паричен еквивалент е средната пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена
срещу ползването на имота за исковия период от време, т.е. налице е обедняване -
намаляване на активите от имуществото чрез пропуснато сигурно тяхно увеличение от
ползването на недвижимата вещ. Вторият елемент от фактическия състав на нормата на
чл.59 ЗЗД - обогатяване, се установява от факта, че ответника, в качеството си на лице,
упражняващо фактическа власт върху вещта е имал възможността да извлича полезните и
свойства, без да има правно основание за това. Налице е връзка между обедняването и
обогатяването, тъй като е общ правопораждащия ги факт - ползване на чужд имот без
правно основание.
Пазарният наем за процесния поземлен имот през процесния период възлиза в общ
размер на сумата от 18 341,00 лв., т.е. предявените искове се явяват изцяло основателни и
като такива следва да бъдат уважени за пълния им претендиран размер.
При така изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни
искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищците на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от 733,64 лв., представляваща държавна такса, сумата от 480,00 лв., представляваща
депозити за вещи лица, и сумата от 1600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 366,82 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 3600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатските възнаграждения,
заплатени от възивниците, са неоснователни. По делото са представени договори за правна
защита и съдействие, сключени между въззивниците и адв. В.И., според които въззивниците
са заплатили адвокатско възнаграждение във въззивното производство в общ размер на
сумата от 3600,00 лв. /1600,00 лв. по гр.д. №331/2019 г. по описа на СГС, ІІІ-в въззивен
състав, и 2000,00 лв. в настоящето въззивно производство/. Съгласно ТР №6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
3
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договорените
адвокатски възнаграждения са в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно
чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. №30874/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 88 състав, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, м.
„Киноцентър – Б.“, да заплати на М. Й. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****,
ЕВ. Т. З., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, Д. Н. ЕЛ., ЕГН **********, адрес:
гр. София, бул. ****, и Р. Й. В. , ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, на основание
чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от 18 341,00 лв., представляваща обезщетение за ползване на
собственият им недвижим имот, а именно: поземлен имот, представляващ ливада, находяща
се в гр. София, кв. „Б.“, м. „Гьоловете“, с площ от 3800 кв.м., при съседи: бр.П., С.Н., Й.Б.Г.,
П.С.В. и Я.С., съставляващ имот пл. №53 по стария кад. план от 1946 г., а по скица
№32108/29.05.2013 г. на СГКК, и представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1945.1118 /с № на ПИ по предходен план 66/ по плана на гр. София, м. „Национален
киноцентър“, с площ от 4228 кв.м., за периода 13.09.2012 г. - 13.12.2015 г., на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2813,64 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и сумата от 3866,82 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4