№ 55
гр. Царево, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100138 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д.В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен
адресат: **, в качеството на пълномощник на ПР. КР. П., ЕГН: **********, с
адрес: **, съдебен адресат по делото: **, против: против: „**“ ЕООД, ЕИК:
**, седалище и адрес на управление: **, с управител Л. Ив. Б., с която се иска
от съда, да постанови решение, с което да обяви за нищожен на основание чл.
26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
Договор за възлагане на поръчителство от ** г. по силата на които ищеца
трябва да върне сумата по договора за поръчителство в размер на 826.32 лева.
Да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил исковата молба и е депозиран писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по Договор ** за
1
потребителски кредит тип кредитна линия, за бърз кредит, подписан с „**“
ЕАД, като съгласно цитирания Договор, ищеца следва да върне на
заемодателя сумата по кредита, която е в размер от 1967.40 лева, при сума на
получаване 1600.00 лева, при годишен лихвен процент 40.00%, при срок на
кредита от 12 месеца. Ищеца сочи, че във връзка с чл. 1, ал. 2 от Договора за
потребителски кредит, същия сключил с "**" ЕООД, Договор за възлагане на
поръчителство от ** г., като по силата на този Договор за възлагане на
поръчителство, ищеца трябва да заплати на "**" ЕООД, сумата от 826.32 лева,
платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 68.86 лева. В
исковата молба се твърди, че Договор за възлагане на поръчителство от ** г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен
при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че на първо място
предявеният иск е недопустим, предвид насочването му към ненадлежна
страна. Ответника сочи, че в исковата молба се посочват аргументи, за
нищожност на главния договор - договорът за кредит, но липсват аргументи
за претендираната нищожност на договора за възлагане на поръчителство.
Сочи се, че ответникът не е страна по договора за потребителски кредит и не
е пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на същия.
Алтернативно, ответника счита предявения иск за неоснователен. Сочи се, че
със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил
поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение, да се задължи
солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от посочения договор
за потребителски кредит. Според ответника, процесния договор има
характера на обезпечителна сделка по главния договор и правната уредба на
взаимоотношенията, се уговарят по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД. Ответника
счита, че договора за възлагане на поръчителство, не е нищожен, съобразно
разпоредбите на ЗПК. Според отговора на исковата молба, договора не е
нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сочи се, че сключеният
от ищеца договор за кредит тип „**“ има характера на рамков договор, по
който могат да се усвояват многократно суми в рамките на кредитния лимит,
като по този начин при натрупването на разходи по главница и договорна
лихва по различните усвоявания, разходите за поръчителя могат да нараснат
2
значително над уговорената в процесния договор възнаграждение.
В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени
становища по делото.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложения като
доказателство Договор **, че ищеца е сключил на ** год. Договор ** за
потребителски кредит тип **, подписан с „**“ ЕАД, както и че за
обезпечаването на същия, между ищеца и ответното дружество, е бил
сключен Договор за възлагане поръчителство от ** г.
Няма спор също така и се установява от приетия като доказателство
Договор ** за потребителски кредит тип **, че потребителският кредит от
типа „К.Л.“ се предоставя при следните параметри:
Обезпечение- поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно трудово възнаграждение за
всеки в размер на 1500,00 лева или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от Кредитодателя банка или поръчителство от
одобрено от Кредитодателя дружество, аргумент от чл. I, ал. 4, т. 4 от
договора.
Представен е като доказателство по делото и погасителен плана към
кредита, с включено възнаграждение за обезпечение, от който е видно, че
размерът на възнаграждението за поръчителство, е разделен на 12
погасителни вноски в размер на 68,86 лева всяка, за периода от 29.12.2021
год. до 29.11.2022 год.
Няма спор между страните и се установява от приложения Договор за
възлагане на поръчителство от ** г., че същият е сключен между ответното
дружество и ищеца, като по силата на този договор, поръчителят поема
задължението да отговаря солидарно за всички задължения на клиента, при
условията и срока на договора за потребителски кредит тип Договор ** за
потребителски кредит тип **, сключен между ищеца и кредитодателя „**“
ЕАД. В чл. 2 от договора е посочено, че за оценяването и поемането на
задължението за поръчителство по кредита, ищеца заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка
усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на
3
клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението по
договора за възлагане на поръчителство по смисъла на договора, представлява
сбора от погасителните вноски по погасителен план. Страните се договарят,
възнаграждението да бъде заплащано на части, съгласно погасителен план.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за
поръчителство от ** г. сключен между „**“ ЕАД като кредитодател и
ответника. От него се установява, че поръчителят се задължава при условията
на този договор да отговоря спрямо кредитодателя за изпълнението на
задълженията на ищеца, които са поети по Договор ** за потребителски
кредит тип **.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключения
между Договор за възлагане на поръчителство, е нищожен поради
противоречието му с добрите нрави; в условията на евентуалност е предявен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че сключения Договор за
възлагане на поръчителство е нищожен поради противоречието му със закона;
в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 143 от ЗЗП за признаване
за установено в отношенията между страните, че сключения Договор за
възлагане на поръчителство е нищожен, поради противоречие със закона ката
съдържащ неравноправни клаузи.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции в условията на евентуалност са
допустими, като неоснователно се явява възражението за недопустимост
направено от ответника в отговора на исковата молба. Съгласно правната
доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда
при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде
както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да
4
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В
случая е налице гражданско правен спор, който безспорно е подведомствен на
съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск, възниква в
полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална
легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на
съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за
съществуване правото на иск е силата на присъдено нещо /отрицателна
процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор е
установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост-
както беше посочено по-горе - е наличието на правен интерес. В случая,
според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от
качеството на ищеца, който е страна по договора за възлагане на
поръчителство и при въведени съмнения за действителността на договора,
при което правното му положение е смутено. При това положение се налага
извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе яснота в
отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че
между тях съществува, респ. не съществува определена правна връзка,
предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по
същество. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки
и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд приема, че
предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът намира следното от правна страна по отношение на заявената
главна искова претенция:
Според Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г.
на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица, от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
5
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави
към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на
договарянето, разписана в нормата на чл. 9 ЗЗД, се рамкира от приложимите
към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Настоящия състав, след като прецени събраните в хода на делото
доказателства и намери за установено, че към момента на сключване на
договора за потребителски кредит, е бил сключен и договор за възлагане на
поръчителство, в който е договорено заплащане на възнаграждение, което се
калкулира към погасителните вноски по кредита. Възникването на
задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството поръчител,
което има определен размер без да се отчита, дали страната би изпълнявала
задължението добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения по договора за кредит, според съда представлява
уговорка, която нарушава добрите нрави. Това е така, тъй като при тази
договорка се достига до значително увеличение, на общия размер на
задължението, което безспорно е в ущърб на икономически по-слабата
страна. Самото обстоятелство, че договореното възнаграждение по договора
за възлагане на поръчителство, е еднакво с размера погасителните вноски по
кредита, както и обстоятелството, че е дължимо независимо дали лицето, за
чието изпълнение дружеството гарантира, изпълнява точно или допуска
неточно изпълнение, води до неравнопоставеност на престациите. Тази
неравнопоставеност според съда, безспорно води до накърняване на добрите
нрави и обосновава извод за нищожност на сключения договор за възлагане
на поръчителство само на това основание. В допълнение следва да се посочи,
че с договора за възлагане на поръчителство, поръчителят се задължава да
отговоря при неизпълнение от страна на длъжника. Същото задължение е
поето и с договора за поръчителство. При това положение, по отношение на
кредитора той отговоря за чуждо задължение и затова ако плати, той има
право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законна лихва
6
от деня на плащането. Принципно законова пречка, договорът за
поръчителство да е предвиден като възмезден, но задължението за заплащане
на възнаграждение следва да се установи за обезпечения кредитор, като
насрещна престация срещу поетото задължение. Установяване на такова
задължение в тежест на длъжника, каквото е предвидено с договора за
възлагане на поръчителство, допълнително обосновава извод, че договорът за
възлагане на поръчителство е сключен в разрез с добрите нрави, поради което
същият е нищожен.
По изложените мотиви съдът достигна до извод, че предявената главна
искова претенция е основателна, поради което и следва да се уважи. Предвид
нейното уважаване, съдът не следва да разглежда предявените в условията на
евентуалност исковите претенции.
По отношение на разноските:
Право на разноски, с оглед изхода на делото, има ищецът. От
съдържащите се в кориците на делото доказателства се установява, че същият
е заплатил сумата от 50,00 лева, за заплатена държавна такса, както и 300,00
лева за адвокатско възнаграждение, които суми, следва да се възложат в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между ПР. КР. П., ЕГН:
********** и „**“ ЕООД, ЕИК: ** Договор за възлагане на поръчителство от
** г. поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК: **, да заплати на ПР. КР. П., ЕГН:
**********, сумата от 350,00 лева, за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8