Р Е Ш Е Н И
Е
№...
07.07.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 05.07.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава К.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №196 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от К.С.П. *** срещу П.В.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 19.08.2006г. Нямали деца от брака си. В началото на брака си страните се разбирали добре. Страните си купили къща в с.П., общ.О., където да живеят спокойно, като средствата били осигурявани предимно от ищеца. Впоследствие ищецът разбрал, че ответницата има извънбрачна връзка. Въпреки това продължили съвместния си живот. През 2012г. ответницата заминала да работи в Г.. Ищецът бил против това заминаване, тъй като той разполагал с достатъчно средства за нормален живот и не било необходимо тя да работи. Въпреки това тя заминала. След няколко дни ищецът отишъл в жилището си в А. и там заварил ответницата с друг мъж. След това страните пак се събирали и разделяли, като ответницата продължавала да има извънбрачни връзки. Ищецът вече бил на възраст, на която имал нужда от спокоен живот и грижи, каквито не получавал от съпругата си. Постепенно между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата и моли да бъде прекратен. Моли да му бъде предоставено за ползване семейното жилище, тъй като той бил закупил същото със свои средства и той се грижел за поддръжката му. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име - А.. Претендира направените разноски по делото.
Ответницата в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим. Твърди обаче, че причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака не са изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че ищецът неоснователно я ревнувал, заради което я проверявал постоянно. През 2012г. заминала да работи в Г., но се наложило да напусне работа и да се върне, за да се грижи за ищеца, който се разболял. Била принудена да търпи неоснователната му ревност и незаслужени обиди. Към настоящия момент живеели в едно жилище, но в отделни стаи. Счита бракът за изчерпан от съдържание. Поради тази причина моли съда да прекрати брака им с ищеца като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищеца. Моли ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ищеца, който да й заплаща месечен наем в размер на 300,00лв. Желае да носи предбрачната си фамилия след развода. Претендира направените разноски по делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0038/19.08.2006г. на гр.Раднево, страните са сключили граждански брак на 19.08.2006г. в гр.Раднево.
Видно от изявленията на страните и от представената от ответницата Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, страните нямат непълнолетни деца от брака си.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля С.Х.П., същата познавала страните от около една година, като повече контактувала с ищеца. Свидетелката знаела гръцки език и говорела свободно с ищеца. Ищецът идвал почти всяка събота и неделя в дома на свидетелката и съпруга й в с.С., тъй като селата били наблизо. Ищецът споделял, че имат проблеми с ответницата, тя не се грижела за него, не чистела, не готвела. Постоянно отсъствала от дома им, като „с коли я вземат и с коли я връщат”. Ищецът смятал, че ответницата има връзки с други мъже. Когато бил болен ищецът, за него се грижел Нико, негов приятел, той го водел по болници. При един разговор на свидетелката с ищеца по телефона, ответницата прекъснала разговора, като започнала много грубо и вулгарно да обижда и ищеца и свидетелката, от което ставало ясно, че ответницата ревнувала съпруга си.
Съгласно свидетелските показания на Е.Н., същият познава страните от около четири години. В началото всичко било нормално в отношенията им. Преди известно време ищецът започнал да се оплаква от ответницата, че имат проблеми. Един ден свидетелят забелязал, че ищецът има нещо черно на ръката си. Ищецът споделил, че синът на ответницата го е ударил. След това е споделил със свидетеля, че някой краде неща от дома му. Свидетелят и ищецът често говорели по телефона и се виждали, при което ищецът се оплаквал, че ответницата отсъства по за няколко дни. Свидетелят виждал, че ищецът не е добре. Един ден ищецът се обадил на свидетеля, за да го помоли да го закара в болница. Имало му нещо на стомаха. Тогава ответницата не била в дома си, а била в съседно село. Свидетелят успял да се свърже с нея и след като взел ищеца с автомобила си, взел и ответницата от другото село. Отишли в болницата, където бил приет ищецът, като ответницата останала при него до обяд на същия ден. Свидетелят ходил и в болницата при ищеца, защото последният си забравил личната карта и трябвало някой да я занесе. Ответницата отново я нямало. Свидетелят виждал, че никой не се грижи за ищеца и за дома му – никой не готви, не пере дрехите и не чисти. Ищецът сам си пазарувал. Къщата, в която живеели страните в с.П. била купена със средства на ищеца. Условията, при които живеел ищеца били ужасни, по никакъв начин не си личало, че ищецът живеел с жена. Когато се е наложило да кара ищеца до болницата, ответницата не е могла да бъде намерена, за да се погрижи за съпруга си. Ищецът й се е обаждал, но тя не е отговаряла. Затова ищецът е потърсил свидетеля, тъй като нямало на кого да разчита. Едва когато свидетелят се обадил на ответницата, тя отговорила и се съгласила да дойде, за да закарат ищеца до болницата. Ищецът обяснявал на свидетеля, че ответницата има друг мъж и затова отсъства от дома си.
Съгласно показанията на свидетелката Р.П.Д., същата познава ответницата от внучката си, с която ответницата е работила. Почти не е контактувала с ищеца, тъй като не знаела гръцки и не можела да разговаря с него. Преди 2-3 години имало безплатен банкет в селото и ответницата ходила със съгласието на съпруга си. След 11 или 12 часа вечерта ответницата дошла в дома на свидетелката цялата в кал, тъй като валяло дъжд и пътищата били много лоши. Ответницата обяснила, че си била загубила ключовете, а ищецът не я пускал в къщи. Наложило се свидетелката да й даде дрехи и ответницата останала да пренощува в дома й. Тогава ответницата излязла на квартира в другото село, където работела – с.С., за да не пътува до работа. След това се сдобрили с ищеца и тя се върнала при него. Свидетелката веднъж била ходила в дома на страните в с.П. и й направило впечатление, че е много мръсно и разхвърляно. Ищецът следял ответницата с колата и я ревнувал. Когато ищецът бил болен, ответницата се грижела за него. Когато се наложило ответницата да си вземе багажа от дома им, трябвало да вика полиция. Ответницата живяла на квартира сама, свидетелката не била виждала друг мъж с нея.
Съгласно
показанията на свидетелката Я.Д.Г., същата живее на семейни начала със сина на
ответницата от 10 години. Когато ответницата се омъжила за ищеца те живеели в Г.
и ответницата почти не поддържала контакти с близките си в Б.. Свидетелката и
синът на ответницата гостували на страните в Г. около 20 дни. Още тогава на
свидетелката й направило впечатление, че ответницата не контактува с никого, не
ходи никъде, вратите им винаги били заключени. Ответницата била постоянно
омърлушена. След това страните си купили къща в с.П. и заживели там. Въпреки
това ответницата не можела да контактува с близките си, като обяснявала, че
ищецът не я пуска. Един два пъти внучето на ответницата ходило на гости, но на
ищеца не му било приятно. Свидетелката не е виждала ищеца да се държи лошо с
ответницата, но се виждало, че той много я ревнува. Когато телефонът звъннел,
първо ищецът вдигал, за да чуе кой звъни. Ищецът ревнувал ответницата без
причина. Страните са се разделяли, като ответницата живеела на квартира в с.С.
сама. След това ищецът се разболял и ответницата отишла да се грижи за него.
Ответницата е ходила за по няколко дни в дома на свидетелката в с.Обручище, в
период, в който е била болна. Тогава ищецът не се е интересувал как е и не се е
обаждал. Само веднъж страните са се разделяли за около 2-3 месеца. Ответницата
е напускала дома си за 4-5 дни периодично, но тези периоди е прекарвала в дома
на свидетелката. Това се е случвало, за да избегне конфликт с ищеца.
Свидетелката не знаела ответницата да има връзка с друг мъж. Всичките й
впечатления от отношенията на страните са от ответницата, тъй като свидетелката
не знаела гръцки език. Свидетелката твърди, че не е имало такъв случай, синът
на ответницата да удари ищеца.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите. На пръв поглед показанията си противоречат, но в действителност всеки от свидетелите е контактувал само с едната страна по делото и възпроизвежда впечатленията, които е възприел от контактите с тази страна. Никой от свидетелите няма преки лични впечатления в цялост от семейния живот на страните.
Преценени в съвкупност свидетелските показания водят до няколко извода, а именно, че страните са имали конфликти през времето на семейния им живот. И двете страни са изпитвали ревност към другия съпруг. Стигало се е до периодични раздели между съпрузите. Ответницата не се грижела за домакинството и за ищеца в степен на обичайно приетите грижи в семейството.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и от свидетелските показания, така и от безспорно установените периоди на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Същите не са положили достатъчно усилия да установят нормални отношения в семейството, което е довело до влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка. В тази насока съпругът носи вина, тъй като е ревнувал съпругата си и е ограничавал социалните й контакти. Вина има и ответницата, тъй като същата не е полагала достатъчно грижи за домакинството, за съпруга си, не е направила необходимото за поддържане на домашен уют и нормална семейна среда. С това си поведение и двамата съпрузи са допринесли за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което те носят взаимна вина.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищецът е направил искане след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – А.. Такова е становището и на ответницата. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – А..
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е къща в с.П., общ.О., закупена по време на брака. Страните не спорят, че жилището не може да се ползва и от двамата съпрузи едновременно. Ищецът е направил искане съдът да постанови ползването на семейното жилище да остане за него, а ответницата не възразява срещу това искане. Поради тази причина съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на ищеца.
Ответницата е направила искане по реда на чл.57 СК съдът да определи размер на наема, който ищецът да заплаща на ответницата за ползването на нейната част от семейното жилище. Съдът е назначил съдебна експертиза за определяне на средния размер на месечния наем на жилища от категорията на семейното жилище на страните. Вещото лице е направило оглед на имота и е представило заключение, които съдът прие като компетентно и добросъвестно. Съгласно заключението на вещото лице жилището на страните е в много лошо техническо състояние – къща на един етаж с мазе, с три стаи и коридор, с вътрешна баня и тоалетна. Подът в коридора е продънен, стените са напукани с теч от тавана, с много старо обзавеждане, без отопление и никакви ремонти и подобрения. В двора има няколко паянтови постройки. Търсене на такива имоти почти няма, поради което вещото лице предлага на съда наемна цена за целия имот в размер на 100,00лв. месечно.
С оглед на заключението на вещото лице, съдът намира, че следва да определи наемна цена на ½ идеална част от семейното жилище на страните, което се предоставя за ползване на ищеца, в размер на 50,00лв. месечно, като осъди ищеца да заплаща тази наемна цена на ответницата, считано от влизане на решението в сила.
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи съдът намира, че разноските по делото следва да се поемат така, както са направени от страните.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на наема за семейното жилище, а ответницата следва да бъде осъдена да заплати остатъка от държавната такса за прекратяването на брака.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.С.П. с адрес: ***, гражданин на Република Г., роден на ***г., притежаващ карта за продължително пребиваване в РБ. №*********/15.06.2016г. на МВР-С.З., и П.В.К. с адрес: ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.П., общ.О., обл.С.З. на съпруга К.С.П..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА К.С.П. да заплаща на П.В.К. месечен наем за ползването на ½ идеална част от семейното жилище, находящо се в с.П., общ.О., обл.С.З., в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА К.С.П. да заплати държавна такса върху определения месечен наем в размер на 72,00лв. /седемдесет и два лева/ по сметка на РС-Гълъбово.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от К.С.П. в размер на 25.00 лв., като осъжда П.В.К.
с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в
размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: