Решение по дело №531/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 34
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20211730100531
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Радомир, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100531 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 200 КТ.
В исковата молба се твърди, на 20.09.2019 г., около 08,00 ч., по време на работа в
хале № 6 на площадка на бившия завод „Ч.м.“, като работник в „ГЕС Трейдинг“ ООД,
наследодателят на ищците – В.Ф. И., който е син на ищците Ф. ИВ. М. и В. В. В. и брат на
ищците АНГ. Ф. ИВ., ЕЛВ. Ф. ИВ. и Д. Ф. ИВ., при изпълнение на трудовите си задължения,
бил ударен от откъснал се улей на машина и получил съчетана гръдна и коремна травма с
двустранно счупване на ребра, разкъсване на белите дробове с последвал кръвоизлив в
гръдната кухина, контузия на лявото стомахче на сърцето, кръвонасядане на меките тъкани
в средостението, контузия на черния дроб и разкъсване на левия бъбрек. В резултат от
посочените увреждания В. И. починал на място.
С постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
23.10.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. П., на основание чл. 405а, ал. 1 КТ
било обявено съществуването на трудово правоотношение между В.Ф. И. и „ГЕС Трейдинг“
ООД, считано от 19.09.2019 г. до 20.09.2019 г., като В. И. в посочения период от време
изпълнявал длъжността „работник в цех за пресевна инсталация за сортиране и пакетиране
на въглищен прах от антрацитни въглища, предназначени за металургията“.
Горепосочената злополука била призната за трудова с разпореждане № . г. на ТП на
НОИ - П.. Злополуката настъпила през работно време и във връзка с извършваната работа,
като В. И. е изгребвал с лопата купчина въглища с неподходящ зърнометричен състав и ги е
пълнил в „големи сакове“, закачени за улея към вибрационното сито на пресевната
инсталация. Вследствие на претоварване, улеят се къса и размества чувствително, като удря
1
пострадалия, намиращ се в непосредствена близост до него, в резултат на което получава
тежка телесна повреда, несъвместима с живота – счупване на ребра, разкъсване на белите
дробове, кръвоизлив на 1,8 л кръв в гръдната кухина, охлузвания и кръвонасядания на
меките тъкани.
С присъда № . г. по НОХД № . г. на ОС – П. управителят на ответното дружество –
А.А.Т., била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и осъдена
на три месеца „лишаване от свобода“, като изпълнението на наказанието било отложено с
изпитателен срок от три години.
Вследствие на смъртта на В. И. ищците страдали от нарушение на съня, отчужденост,
тревожност, тежки депресивни състояния и натрупване на отрицателни емоции към
заобикалящата ги среда. Преди настъпилото събитие те били изключително жизнени и
контактни и се радвали на спокоен живот, а в момента били затворени и неконтактни,
избягвали срещи с други лица, дори и с роднини. Изживявали изключително тежко загубата
на своя син и брат. В. бил важен фактор в семейството и движеща фигура на същото.
Между него и неговите братя и сестри имало изградена дълбока и емоционална връзка.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
следните суми на ищците:
сумата от 120 000,00 лева на ищеца Ф. ИВ. М., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
смъртта на В.Ф. И., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от 20.09.2019 г.
до окончателното изплащане;
сумата от 120 000,00 лева на ищцата В. В. В., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
смъртта на В.Ф. И., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от 20.09.2019 г.
до окончателното изплащане;
сумата от 20 000,00 лева на ищеца АНГ. Ф. ИВ., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
смъртта на В.Ф. И., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от 20.09.2019 г.
до окончателното изплащане;
сумата от 20 000,00 лева на ищеца ЕЛВ. Ф. ИВ., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
смъртта на В.Ф. И., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от 20.09.2019 г.
до окончателното изплащане и
сумата от 20 000,00 лева на ищцата Д. Ф. ИВ., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
смъртта на В.Ф. И., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от 20.09.2019 г.
до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявения иск, противопоставяйки възражение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, а
2
именно, че починалият В. И. е предизвикал настъпването на злополуката, като е допуснал
груба небрежност в работата си и при изпълнението на трудовите си функции.
Възразява и срещу твърдението на ищците, че същите са живели в едно домакинство
с пострадалия работник.
Наред с това, ответникът прави възражение, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е завишен и не отговаря на размера на реално претърпените вреди от
ищеца, като твърди, че не са налице основания за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на двамата братя и сестрата на починалия.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител,
поддържат иска и молят за уважаването му.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, чрез упълномощени
представители оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените по делото удостоверения за съпруг/а и родствени връзки,
издадени от община П., е, че ищците Ф.М. и В.В. са родители на В.Ф. И., а останалите ищци
– А.И., Е.И. и Д.И., са негови братя и сестра.
Не се спори между страните, а се установява и от приложените по делото
постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ – П. от 23.10.2020 г., че на основание чл.
405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между В.Ф. И. и „ГЕС
Трейдинг“ ООД, като В. И. е изпълнявал длъжността „работник в цех за пресевна
инсталация за сортиране и пакетиране на въглищен прах от антрацитни въглища,
предназначени за металургията“, считано от 19.09.2019 г.
От представеното разпореждане № . г., представляващо официален документ,
издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - П., се
установява, че на 20.09.2019 г. В.Ф. И. е претърпял злополука, която е призната за трудова
по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че на работното място пострадалият е изгребвал с лопата
купчина въглища с неподходящ зърнометричен състав и ги е пълнил в „големите сакове“,
закачени за улея към вибрационното сито на пресевната инсталация. Вследствие на
претоварване улеят се къса и се измества чувствително, като удря пострадалия, намиращ се
в непосредствена близост до него. В резултат лицето получава тежка телесна повреда,
несъвместима с живота – счупване на ребра, разкъсване на белите дробове, кръвоизлив на
1,8 л кръв в гръдната кухина, охлузвания и кръвонасядания по меките тъкани.
От приетия по делото протокол от 02.12.2020 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополука, станала на 20.09.2019 г., на ТП на НОИ – П., се установява, че В.
И. се е явил на работа на 19.09.2019 г. в 20,30 ч., като по данни от работодателя му е
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, но не е представено
3
документирането на такъв в книга за проведен инструктаж с подпис от работника за получен
инструктаж. За длъжността е разработена длъжностна характеристика, но същата не е
връчена на работника срещу подпис. На 20.09.2019 г. в 8,00 ч. пострадалият е бил в хале №
6 на Индустриална зона на гр. Радомир. Към момента на получаване на увреждането е бил
прав и е изгребвал с лопата купчина въглища с неподходящ зърнометричен състав и ги е
пълнил в „големите сакове“, закачени за улея към вибрационното сито на пресевната
инсталация, която е без досие от което да са видни вид, година на производство,
производител и периодични изпитвания и ремонти. Пресевната инсталация от подвижен
вибрационен тип е била некачествено изработена. Допуснато е производствена дейност на
инсталацията за пресяване с конструктивно и технически неиздържан улей. Вследствие на
скъсване на окачването и изместване на улея от работното му положение, комбинирано с
изсипването на въглища с голяма тежест върху пострадалия, се причиняват травми,
несъвместими с живота. В изпратената за изследване кръвна проба от пострадалия не е
установено наличие на алкохол, психоактивни медикаменти и наркотични вещества.
Видно от изисканото и приложено към настоящото дело НОХД № . г. по описа на ОС
- П. е, че същото е образувано въз основа на внесен от ОП – П. обвинителен акт срещу
А.А.Т., в качеството ù на собственик и управител на „ГЕС Трейдинг“ ООД, за извършено от
нея престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. С влязла в сила присъда № .1 г. по НОХД № . г. по
описа на ОС – П. подсъдимата е призната за виновна в това, че на 20.09.2019 г. в с. Ч.м.,
общ. Радомир, обл. П. е причинила смъртта на В.Ф. И., поради немарливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност (цех с пресевна инсталация за
сортиране и пакетиране на въглищен прах от антрацитни въглища, предназначен за
металургията), като не е осигурила провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на
работното място на В.Ф. И. и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, не притежава досие с техническа и проектна
документация на инсталацията за пресяване на въглища в нарушение на изискванията на чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
не е извършвала периодични проверки на работното оборудване, изложено на въздействия,
които могат да причинят влошаване на състоянието му и в резултат да доведат до опасни
ситуации и при необходимост периодични изпитвания за гарантиране на безопасната му
работа, съгласно изискванията на чл. 168а, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г., не е
изпълнила изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, като не е осигурила на
работника указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване
на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което на подсъдимата е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл. 66,
ал. 1 НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
4
на присъдата в сила.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите И.М., И.М., Ж.Н. и М.М..
От показанията на свидетеля И.М. се установява, че за ищците Ф.М. и В.В. случилото
се с техния син В. И. е било голяма трагедия, като след инцидента ищците са били отчаяни,
натъжени и много променени, изглеждали са подтиснати и тревожни. Не са споделяли със
свидетеля да са имали проблеми със съня, нито са се изолирали от околните. Според
свидетеля след инцидента ищците са успели да се върнат към нормалните си ежедневни
занимания. Свидетелят твърди, че В. е пращал на родителите си пари и се е грижел за тях.
Били са задружно семейство и винаги са имали добри отношения.
От показанията на свидетеля И.М. се установява, че ищците А.И., Е.И. и Д.И. са били
в добри отношения с техния брат В. И., като той винаги им е помагал. Твърди, че тримата
заедно с брат им са живели в едно домакинство и са се разбирали. Според свидетеля след
инцидента с В. неговите братя и сестра са били разстроени и съсипани, като майка им е
припаднала. И понастоящем ищците не били превъзмогнали смъртта на В..
Според свидетелката Ж.Н., която е живяла на съпружески начала с пострадалия В. И.
от 2010 г. до деня на злополуката, се установява, че двамата са живели до 2017 г. в гр. П.,
като първоначално една година са живели със семейството на В. в една къща, но след като
се е родила дъщеря им през 2011 г., си закупили собствено жилище и се преместили да
живеят там. Твърди, че в периода, в който са живели в гр. П., В. е поддържал връзка със
семейството си, но тя не е била постоянна, а след като през 2017 г. са се преместили в гр. П.,
родителите му дошли само веднъж, за да му оставят багаж и в същия ден си тръгнали. Сочи,
че след 2017 г. В. само веднъж е ходил на гости при родителите си в гр. П., като там
поддържал връзка основно с братята и сестра си. Според свидетелката В. обичал сестра си и
държал на нея, като е близък и с братята си, но не толкова много.
От показанията на свидетеля М.М. се установява, че двамата с В. И. са работили в
ответното дружество, като според свидетеля не се е случвало В. да коментира неща от
личния си живот, вкл. за неговите роднини, като той единствено е говорил за неговата
дъщеря. Твърди, че В. не е бил в добро финансово положение и свидетелят му е помагал с
храна и пари.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза
се установява, че вследствие на злополуката В. И. е получил следните увреждания: счупване
на ребра; разкъсване на белите дробове; кръвоизлив на 1,8 л кръв в гръдната кухина;
охлузвания и кръвонасядания по меките тъкани; контузия по предната стена на лявото
стомахче на сърцето; контузия на черния дроб; разкъсване на левия бъбрек с кръвонасядане
на мастната капсула; кръвонасядане с лек оток по горния клепач на дясното око; охлузване
по лява ябълчна област и по брадичката в ляво; охлузвания по предна и външна повърхност
на ляво рамо и външна повърхност на лява мишница в горна трета; охлузване в лява
хълбочна и тазобедрена област, по ляво коляно, по гръбна повърхност на дясна ръка, по
външна повърхност на десния лакът и по дясно коляно и охлузвания по гърба.
5
Според вещото лице травматичните увреждания са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна по интензитет травмираща сила, по
механизмите на удар, притискане и сътресение на тялото. Смъртта е настъпила вследствие
на съчетана гръдно – коремна травма, изразяваща се в увреждане на жизненоважни органи,
каквито са белите дробове, сърцето, черния дроб и бъбрека. Травматичните наранявания са
причинили остра и значителна кръвозагуба, като същите по своя вид, степен и
характеристики отговарят да са получени при инцидент, настъпил на 20.09.2019 г. и са в
пряка, непрекъсваща се причинна връзка с настъпилия смъртен резултат.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза се
установява, че причините и механизмът на настъпване на процесната трудова злополука на
20.09.2019 г. са изместване от работното положение на улея на инсталация за пресяване на
въглища вследствие скъсване на окачването му и изсипване на маса от въглища от не
пресятата фракция върху В. И., който, извършвайки дейности по напълване на биг бегове по
ръчен способ (с лопата) с въглища от непресятата фракция, се намирал в непосредствена,
опасна близост до улея на инсталация за пресяване на въглища. Според вещото лице
скъсването на окачването на улея или на чати от същия най-вероятно е настъпило поради
конструктивни грешки и технически некачествена изработка на улея към инсталацията за
пресяване на въглища, като конструкция, материал (марка стомана) и некачествено
изпълнение на окачването на улея на инсталация за пресяване на въглища. Вещото лице не е
установило писмени доказателства за наличие на техническа и проектна документация на
инсталация за пресяване на въглища, няма и писмена информация за периодични изпитвания
на инсталацията за гарантиране на безопасната ù работа.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани по делото
съдебно – медицинска и съдебно - техническа експертизи, като неоспорени от страните и
дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация, както и правен интерес от предявяването му: ищците, в качеството си на
наследници на работник в ответното дружество, претендират заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
6
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ ищците
при условията на пълно и главно доказване следва да установят следните факти и
обстоятелства, а именно: че са законни наследници на починалия В. Филипов И., че
починалият е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на
трудовото му правоотношение при или по повод изпълнение на служебните задължения е
настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че
злополуката е довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че същите са
претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя син и брат, които
са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.
От представените по делото удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, издадени
от община П., се установява, че ищците Ф.М. и В.В. са родители на В.Ф. И., а останалите
ищци – А.И., Е.И. и Д.И., са негови братя и сестра.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните по делото писмени
доказателства, че между В.Ф. И. и „ГЕС Трейдинг” ООД е съществувало трудово
правоотношение. Установи се и че по време на трудовото правоотношение (на 20.09.2019 г.)
работникът е претърпял злополука, вследствие на която настъпва смъртта му. Не се спори и
че причината за настъпване на процесната трудова злополука на 20.09.2019 г. е изместване
от работното положение на улея на инсталация за пресяване на въглища вследствие
скъсване на окачването му и изсипване на маса от въглища от непресятата фракция върху В.
И., който, извършвайки дейности по напълване на „големите сакове“ по ръчен способ (с
лопата) с въглища от непресятата фракция, се е намирал в непосредствена, опасна близост
до улея на инсталация за пресяване на въглища.
Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са
отразени и в посоченото по-горе разпореждане на ТП на НОИ - П. по чл. 60, ал. 1 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото на обезщетение – така: решение
№ 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС. Тук следва изрично да се отбележи, че
направеното едва в хода на устните състезания възражение от процесуалния представител
на ответното дружество, че по делото липсват данни процесното разпореждане на ТП на
НОИ – П. да е влязло в сила, не следва да се обсъжда от съда в настоящия съдебен акт, тъй
като същото не е заявено в срока за отговор на исковата молба, нито до приключване на
7
съдебното дирене, поради което следва да се приеме, че е преклудирано. Дори да се приеме
противното и да бъде разгледано по същество, възражението е неоснователно, тъй като
според настоящия съдебен състав работодателят, който оспорва обстоятелството, че
разпореждането е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и
подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В
случая ответникът не ангажира такива доказателства. В същия смисъл е практиката на ВКС,
намерила израз в решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г. на ВКС, IV г. о., като
разрешенията, дадени в цитираното решение на ВКС, следва да намерят по аналогия
приложение и към настоящия случай.
Установи се по делото и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и
смъртта на В. И., което е видно и от заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ.
Установи се безспорно, че двамата ищци Ф.М. и В.В. са родители на пострадалото
лице и в това си качество съгласно ППВС № 4 от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС за
обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за
непозволено увреждане (чл. 45 - 50 ЗЗД), както и съгласно трайната съдебна практика на
ВКС, двамата имат право да претендират обезщетение от работодателя за търпените от тях
неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния син. От свидетелските показания
безспорно се установява, че и двамата са търпели такива вреди след смъртта на В. И., които
се изразяват в болката от загубата му и загубата на непосредствената лична подкрепа, която
са получавали от него.
Ето защо, съдът намира исковете по чл. 200 КТ, предявени от ищците Ф.М. и В.В., за
доказани по основание. При определянето на размера на неимуществените вреди съдът взе
предвид възрастта на починалия – на 38 г., трудоспособната възраст, важността на В. И. за
неговото семейство. Съдът съобрази и факта, че родителите и техният син винаги са били в
добри отношения и са си помагали. Взе се предвид и установеното от показанията на
свидетеля И.М., че след инцидента ищците са били отчаяни, натъжени и много променени,
изглеждали са подтиснати и тревожни. Съобрази се и установеното от показанията на
свидетелката Ж.Н., според която в периода, в който е живял в гр. П., В. е поддържал връзка
със семейството си, но тя не е била постоянна, а след като през 2017 г. са се преместили да
живеят в гр. П., родителите са го посетили само веднъж. Съдът взе предвид и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди.
Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не
може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване
на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите (решение №
215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I т. о. на ВКС). Още повече, обезщетението
трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са
настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за
обезщетение съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който при постановяване на решението си,
8
съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за
спорното право. В случая пълното репариране на вредите на пострадалите ищци от смъртта
на техния син, причинени от трудова злополука, изисква съобразяване и на евентуалните
промени в икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса, тъй като
законът изисква пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер
(решение № 676/18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о. и решение №
1/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о.).
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищците Ф.М. и В.В. следва да бъде в размер на по 70 000 лева за
всеки от ищците. Определянето на по-малък размер от посочения на всеки един от ищците и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията
на справедливостта.
Съдът намира за изцяло неоснователни исковете на другите ищци – А.И., Е.И. и Д.И..
Предвид разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, ищците следваше да докажат, че са създали трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия, надхвърляща обичайните отношения между брат и сестра, както и че търпят от
неговата смърт високи по своята интензивност и продължителни болки и страдания. Такива
обстоятелства по делото, обаче, не бяха установени. От показанията на свидетелите И.М. и
Ж.Н. се установи, че отношенията между починалия и неговите братя и сестра са били
топли, че помежду им не е имало конфликти и че същите са се разбирали. Установи се още,
че са преживели тежко смъртта на брат си. Не се установява, обаче, същите да са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка и привързаността между тях да
е станала толкова силна, че смъртта на брат им да им е причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка.
Ето защо исковете на А.И., Е.И. и Д.И., като неоснователни, следва да се отхвърлят.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено
при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно
старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед
естеството на дейността и условията за извършването . Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни
9
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила
и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. В този смисъл е решение № 348/11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г.,
ВКС, ІV г. о.
В разглеждания случай съдът намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за
неоснователно, поради следното:
В отговора на исковата молба се твърди, че пострадалият е осъзнавал реалната
възможност в резултат на своите действия да настъпи неблагоприятният резултат с фатален
край, но независимо от това е действал със самонадеяната увереност, че този резултат няма
да настъпи или че ще е в състояние да го предотврати.
От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин
фактическата обстановка, такава, каквато е изложена от ответника в отговора на исковата
молба. Това е така, тъй като видно и от заключението по изслушаната СТЕ, злополуката е
настъпила вследствие изместване от работното положение на улея на инсталация за
пресяване на въглища поради скъсване на окачването му и изсипване на маса от въглища от
непресятата фракция върху В. И.. Според вещото лице скъсването на окачването на улея или
на части от същия най-вероятно е настъпило поради конструктивни грешки и технически
некачествена изработка на улея към инсталацията за пресяване на въглища, от което следва,
че противно на твърденията в отговора на исковата молба, действията на пострадалия не са
допринесли по никакъв начин за настъпване на злополуката, същият не е бил в състояние да
предвиди настъпването ù, нито да я предотврати.
За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице, е необходимо да
бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е на
работодателя, извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със
съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието на
груба небрежност не може да се основава на предположение – така: решение №
719/10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК. Категорични доказателства в
тази насока обаче, според настоящия съдебен състав, по делото не са събрани. Както
изрично е посочено и в решение № 1026/18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о.,
ГК, небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Като субективно отношение, тази
форма на вина се изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и
10
неправилната преценка, че може да го предотврати. Няма доказателства по делото, от които
може да се направи категоричен извод, че пострадалият е действал с такова съзнание, за да
се приеме, че е проявил груба небрежност. Обикновената небрежност, дори и да е проявена
такава, не е основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ - решение №
1044/4.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 938/2006 г., ГК, IV г. о.
Наред с това следва да се посочи, че самият работодател не твърди кои точно негови
вътрешни актове е нарушил пострадалият и как ги е нарушили, не ангажира каквито и да
било доказателства в подкрепа на твърденията си, че пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, при условията на груба небрежност. Не се установи по делото при
условията на пълно и главно доказване от страна на работодателя пострадалият да е
извършил каквито и да било действия, проява на груба небрежност, с които да е
предизвикал инцидента.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците Ф.М. и В.В. имат
право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. По делото е направено искане
да бъде присъдено в полза на адв. Н.Д. от АК - Ш. адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира искането за основателно, като в тази връзка следва да посочи, че за
уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна
и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в настоящия случай в полза на адв. Н.Д.
от АК – Ш. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Видно от приложеното пред РС - Радомир пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 06.02.2022 г. ищците са упълномощили адв. Н.Д. от АК – Ш.
да ги представлява в производството по делото, като в договора изрично са посочили, че
правната помощ се предоставя на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Процесуалният
представител на ответната страна не е направил възражение срещу така направеното искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото липсват каквито и да е данни,
които да опровергават твърдението, че ищците са материално затруднени по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и доколкото предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ е
уважен частично, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК отговорността за разноски следва да
бъде възложена в тежест на ответното дружество „ГЕС Трейдинг“ ООД, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв. Н.Д. от АК – Ш. е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС (така:
11
определение № 136/26.02.2018 г. по ч. т. д. № 174/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. и
пр.).
Възнаграждението на адв. Н.Д. от АК – Ш. следва да бъде определено по реда и при
условията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изчислено по този начин, съразмерно с уважената част от
исковете, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5502,00 лева, с
включен ДДС.
Тъй като исковете на останалите ищци се отхвърлят изцяло, същите нямат право на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. В случая ответникът доказва направени и заплатени
разноски в размер на 7530,00 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от
10.05.2021 г., от която сума ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество сумата от 4016,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищците са направили възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалните представители на ответника, което съдът намира за неоснователно, тъй като
чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквато
не е налице в случая, преценявайки съотношението от една страна между фактическата и
правна сложност на делото и факта, че са проведени шест открити съдебни заседания, в
които процесуалните представители на ответното дружество са взели участие и от друга -
заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения минимален размер, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса съобразно уважените искове в размер на 5600,00 лева, както
и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 140,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с.
Ч.м., общ. Радомир, обл. П. ДА ЗАПЛАТИ на Ф. ИВ. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Васил Априлов“ № 7, на основание чл. 200 КТ, сумата от 70 000 лева (седемдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на смъртта на В.Ф. И., с ЕГН: ********** - син на Ф. ИВ. М., което лице е починало на
20.09.2019 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.09.2019 г. по време на
извършвана работа, възложена му от работодателя „ГЕС Трейдинг“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на смъртта на В.Ф. И. – 20.09.2019 г. до
12
окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000 лева
(седемдесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди
лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с.
Ч.м., общ. Радомир, обл. П. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. "В.А." № . на основание чл. 200 КТ, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на
В.Ф. И., с ЕГН: ********** - син на В. В. В., което лице е починало на 20.09.2019 г.
вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.09.2019 г. по време на извършвана
работа, възложена му от работодателя „ГЕС Трейдинг“ ООД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на смъртта на В.Ф. И. – 20.09.2019 г. до окончателното
погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000 лева (седемдесет
хиляди лева), до пълния предявен размер от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНГ. Ф. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
".В.А." № . иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответното дружество „ГЕС
Трейдинг“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с. Ч.м., общ. Радомир, обл.
П. да му заплати сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на В.Ф. И., с ЕГН: ********** -
брат на АНГ. Ф. ИВ., което лице е починало на 20.09.2019 г. вследствие на трудова
злополука, настъпила на 20.09.2019 г. по време на извършвана работа, възложена му от
работодателя „ГЕС Трейдинг“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на смъртта на В.Ф. И. – 20.09.2019 г. до окончателното погасяване на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛВ. Ф. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
".В.А." № . иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответното дружество „ГЕС
Трейдинг“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с. Ч.м., общ. Радомир, обл.
П. да му заплати сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на В.Ф. И., с ЕГН: ********** -
брат на ЕЛВ. Ф. ИВ., което лице е починало на 20.09.2019 г. вследствие на трудова
злополука, настъпила на 20.09.2019 г. по време на извършвана работа, възложена му от
работодателя „ГЕС Трейдинг“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на смъртта на В.Ф. И. – 20.09.2019 г. до окончателното погасяване на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ф. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ".В.А."
№ . иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответното дружество „ГЕС Трейдинг“
ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с. Ч.м., общ. Радомир, обл. П. да му
заплати сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на В.Ф. И., с ЕГН: ********** -
брат на Д. Ф. ИВ., което лице е починало на 20.09.2019 г. вследствие на трудова злополука,
13
настъпила на 20.09.2019 г. по време на извършвана работа, възложена му от работодателя
„ГЕС Трейдинг“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на
В.Ф. И. – 20.09.2019 г. до окончателното погасяване на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с.
Ч.м., общ. Радомир, обл. П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.Н. Д. от АК – Ш., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5502,00 лева (пет хиляди
петстотин и два лева), с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ф. ИВ. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. "В.А." № . В. В. В., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. "В.А." № . АНГ. Ф. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., ул. "В.А." № . ЕЛВ. Ф. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ".В.А." № . и Д. Ф.
ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. ".В.А." № . ДА ЗАПЛАТЯТ на „ГЕС Трейдинг“
ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с. Ч.м., общ. Радомир, обл. П. сумата в
размер на 4016,00 лева (четири хиляди и шестнадесет лева), представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: с.
Ч.м., общ. Радомир, обл. П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 5740,00 лева (пет хиляди седемстотин и
четиридесет лева) – дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция
и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
14